МОТИВИ към Присъда
№ 260019 от 18.03.2021 година
на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 624 по описа за 2020 година
Против
подсъдимия С.М.М. е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК за
това, че на 28.08.2020г. в гр. Димитровград, обл.
Хасково, дал дар - парична сума в размер на 10 лева - банкнота с номинал от 10
лева със сериен № ******, на длъжностни лица, имащи качеството ****** *****, а
именно: А.Д.А. - ******* ****** ** ******** и Д.А.С. -******* ****** * ********,
двамата в **** "**** *****" на ***** "****** ******" към *******
***** - ***** при ** **** *****, за да не извършат действия по служба - да не приключат
започната срещу него полицейска проверка и да не му съставят акт за
установеното административно нарушение по Закона за движение по пътищата.
Участващият в съдебно заседание прокурор от ОП Хасково поддържа обвинението във
вида, в който е предявено, намира същото доказано и иска, след като съда
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, да му наложи
наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК, като „глобата”
бъде определена към минималния размер.
Защитникът
на подсъдимия счита обвинението доказано, доколкото събраните доказателства
установили наличието обективна и субективната страна на престъплението за което
подс. М. е предаден на съд. Акцентирайки върху многобройните смекчаващи
отговорността на обстоятелства и нищожната сума дадена като подкуп защитникът
пледира на подсъдимия да бъде наложено по-лекото и предложено от прокурора
наказание „пробация“, с минимален срок на двете задължителни мерки.
Подсъдимият
С.М. споделя изложеното от защитника си, а в последната си дума иска да му бъде
наложено минимално по размер и по-лекото възможно наказание пробация.
Съдът, след
като прецени събраните на съдебното производство доказателства поотделно, в
тяхната съвкупност, във връзка и с доводите на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
С.М.М. е роден на ***г. в гр. *****, живее в гр. ***** и е с
изцяло положителни данни по настоящ адрес. ***** гражданин е, ***** и с *****
образование. ****** е и не е осъждан(реабилитиран е).
Безспорно
е, че свидетелите А.Д.А. и Д.А.С. работят като ******* ****** ** ******** (първият)
и като ******* ****** * ******** (вторият) в ****** „******* *****" на ****
„****** ****" при ** ******, като посочените длъжности заемали към
28.08.2020г. Сред правомощията им били предотвратяване и пресичането
нарушенията по пътищата и обществения ред; проверка редовността на документите,
които трябва да носят водачите и техническа изправност на МПС; контрол по
Закона за движение по пътищата, осигуряване безопасността на движението, и др.
Със Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР са определени
длъжностни лица от МВР, които могат да издават фишове за налагане на глоби и да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, като в
тях попадат и служителите заемащи длъжността „Младши автоконтрольор II - I
степен" в СДВР/ОДМВР и в техните териториални структурни звена.
По утвърден
от Началник РУ Димитровград график свидетелите А. и С. били назначени в наряд,
като автопатрул със служебен автомобил марка
„Киа" с рег. № ******, обозначен с полицейски знаци и надписи
„РОLIСЕ" за времето от 20:30 часа на 27.08.2020г. до 08:30 часа на 28.08.2020г.
За изпълнение на службата им, около 03:00 часа, на 28.08.2020г. свидетелите
отишли на установъчен пункт до бившето УСМ на входа
на Димитровград - в посока от гр. Хасково към центъра на града. Паркирали
служебния автомобил в най-дясната лента на платното за движение.
Около
03:20ч. св. Д.С. бил на пътя, а св. А. в служебния автомобил на предната дясна
седалка. В това време св. С. подал сигнал със стоп-палка на водач на л.а. „Форд
Галакси" с рег.№ ******, движещ се в посока от
гр. Хасково към центъра на Димитровград. Св. С. отишъл до водача на автомобила,
представил се и поискал документите за проверка, при което му били представени
шофьорска книжка и контролен талон на водача С.М. ***. Св. С. занесъл
представените документи на св. А., който следвало да извърши проверка на водача
за нарушения, издирване и др. в електронните системи на МВР, до които имали
достъп чрез служебния таблет. След извършената
проверка св. А. установил, че М. има неплатени глоби по два фиша, на обща
стойност 70 лева. Св. С. отишъл до автомобила на М. и му казал да дойде до
служебния автомобил. Предния десен прозорец на служебния автомобил бил свален
до долу, вратата затворена, а св. А. седял на предната дясна седалка с поставен
върху коленете таблет. Подс.
М. отишъл до предната дясна врата на служебния автомобил, като през отворения
прозорец св. А. му обяснил, че има неплатени глоби в размер на 70 лв. по два
фиша, които са влезли в законна сила и с изтекъл срок за доброволно плащане.
Стоящият извън полицейския автомобил св. С., влязъл в колата и от задната
седалка взел и включил към таблета, принтер за
разпечатване на протокол/разписка за връчване на неплатените от подсъдимия фишове.
След разпечатването им св. С. излязъл от патрулния автомобил, поставил върху
предния му капак изготвените документи и извикал подс. М.. Последният подписал
разписката за връчване на фишовете, след което същото сторил и св. С.. Подс. М. се отправил към предната дясна врата на
полицейската кола, където седящият на мястото до шофьора св. А. изготвял АУАН.
През това време св. С. влязъл в полицейската кола, оставил връчените на М.
документи и отишъл да спира друг автомобил. Докато св. А. изготвял акт за
неплатените глоби, с който следвало свидетелството за управление на МПС да бъде
отнето, М. бръкнал в джоба на панталона си, извадил банкнота, сгъната на
четири, която държал в ръка. С думите: „Айде, да не пишете, че бързам" и
„Не ми взимайте книжката, ще си платя глобите" М. се обърнал към
довършващия писането на АУАН св. А., протегнал ръка през отворения прозорец на
служебната кола и мушнал банкнотата, която държал под таблета.
Банкнотата се оказала между крака на А. и таблета. А.
видял, че банкнотата е от 10 лева, отказал да приеме предложения му дар, за да
не извърши действия по служба и уведомил С.. Последният влезнал в полицейския
автомобил, видял банкнотата върху крака на колегата си А., снимал с телефона си
разположението й, след което уведомил оперативния дежурен в РУ Димитровград.
Последният съобщил, че дежурна група няма да бъде изпратена на място, поради
което св. С. направил от лист импровизиран плик, поставил ръкавица на дясната
си ръка и „иззел“ банкнотата, която поставил в плика. След това св. А. довършил
съставянето на АУАН, разпечатал го и го дал за подпис на С.. Последният
подписал АУАН, а св. А. взел документа, поставил го върху папка на коленете си и
през отворения прозорец на колата М. го подписал. Полицаите иззели с АУАН
свидетелството за управление на МПС на М., който придружаван от св. А. се качил
в автомобила си и отишъл до сградата на РУ Димитровград. Св. С. управлявал
полицейския автомобил до РУ, следвайки този, управляван от М.. Последният бил
задържан за срок до 24 часа, а по-късно сутринта с него провел беседа полицая Н.М.Д..
В сградата
на РУ бил съставен протокол за доброволно предаване, с който св. А. предал на
разследващ полицай банкнота с номинал 10 лева, с посочена серия и номер.
Впоследствие
е извършен оглед на веществени доказателства
на банкнота с номинал от 10 лева, сериен номер ******.
По делото е
извършен още един оглед на веществени доказателства - на оптичен диск DVD+R с №
05-01-001131, съдържащ 27 файла видеозаписи от 28.08.2020г. от 03:20 часа до
04:00 часа от камери 01, 02 и 03, монтирани в служебен автомобил с рег.№ ******,
обслужващ ОД МВР Хасково.
Сред
правомощията на св. А. са дейности по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението и др. (чл. 14, ал. 1 ЗМВР). Съгласно чл. 30, ал. 1,
т. 2, 5 и 8 ЗМВР Контролната дейност се осъществява от органите на МВР в
случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място; проверки
за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и
регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни
средства и при пътнотранспортните произшествия; изискване на информация и
документи. Съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР - Административнонаказателната
дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 170, ал. 1 ЗДвП, контролът по
спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по тази глава. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, определени от
министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за
движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства. Със заповед №
8121з-515/14.05.2018г. министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват
контрол по Закона за движение по пътищата, да издават фишове за налагане на
глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП
полицейски органи сред които изрично са посочени заемащите длъжността „***** ******
**- * ****" в *** **** и в техните териториални структурни звена. Съгласно
длъжностната характеристика на **. ******* **-* **** в *** „***** *****" в
кръга на службата на назначените на тази длъжност лица са дейности по
предотвратяване и пресичане нарушенията по пътищата, проверка редовността на
документите, които трябва да носят водачите, изготвянето на документи свързани
с административнонаказателната дейност и др. Съгласно
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски
органи. Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 ЗМВР - Органите на
областните дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 ЗМВР полицейски органи са органите на ..
..областните дирекции.
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че към 28.08.2020г.
свидетелят А. е назначен на служба в ***, областна **** *** (** ******) и има
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а" НК. Освен
това е и полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата
на чл. 304а НК. Качеството ***** **** се извежда от обстоятелството, че
свидетелят А. е назначен в „***** *****" и изпълнява охранителна дейност,
която може да се осъществява само от полицейски органи, както гласи чл. 14, ал.
1 и ал. 2 ЗМВР. Това качество е изводимо и от статута, който имат съгласно чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР оперативният и униформеният състав (в т.ч. Охранителна
полиция).
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на
свидетелите А.Д.А., Д.А.С. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК – за първия, по чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК – за втория, в частта им относно
дата на извършване на деянието, марката и модела на управляваното от подсъдимия
МПС, както и неговия рег. № за двамата свидетели), Н.М.Д. (приобщени по реда на
чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т. 3 НПК), обясненията на
подс. М., които са взаимно свързани, непротиворечиви, кореспондират помежду си
и се подкрепят изцяло от прочетените и приобщени по реда на 283 от НПК писмени
и веществени доказателства, приложени по ДП и възпроизведени в съдебно
заседание (записи от 3-те камери, инсталирани в полицейския автомобил).
При така
установените факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимият С.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление на чл.
304а вр. чл. 304, ал. 1 НК защото на 28.08.2020г. в
Димитровград, обл. Хасково, дал дар - парична сума в
размер на 10 лева (банкнота с номинал от 10 лева и сериен № ******), на
длъжностно лице, имащо качеството полицейски орган, а именно: А.Д.А. - ***** ******
** ***** в **** "**** ****" на **** "***** *****" към *****
***** - ********* при ** *** – ******, за да не извърши действие по служба - да
не му състави акт за установеното административно нарушение по Закона за
движение по пътищата. От обективна страна подс. М. е осъществил състава на т.
нар. активен подкуп при форма на изпълнителното деяние - „даде". В случая
престъплението е довършено, тъй като подкупът /дарът/, представляващ пари, е
излязъл от фактическата му власт с поставянето на банкнотите върху крака на
полицейския служител А., за когото са били предназначени и в чиито правомощия е
било да не му състави АУАН. От своя страна полицаят обективно е имал възможност
да приеме дадения му подкуп, макар да не е сторил това, а незабавно е
сигнализирал за извършеното престъпление. Наред с това впоследствие за
установеното нарушение на място е бил съставен АУАН, който св. С. и подс. М. са
подписали, първият като свидетел на нарушението, вторият като нарушител. От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване. М.
е съзнавал длъжностното качеството на свидетеля А. и обстоятелството, че е
полицейски орган. Същият е бил наясно, че дава подкупа на полицай именно във
връзка със службата му и неговите правомощия /задължения/. По този начин той е
целял да бъде пропуснат да продължи пътуването си към пазара в Димитровград,
без да му бъде отнето СУМПС с АУАН, каквото действие по служба е било в
правомощията на А..
На
основание чл. 304 от НПК съдът призна подс. М. за невинен и го оправда по
първоначално предявеното му обвинение - да е дал дар на Д.А.С. - ****** **********
* **., в ****** "****** *****"
на ***** „***** ****“ в ** ******, както и че подкупът е даден да не приключи
започната срещу него полицейска проверка. Последната е приключила към момента,
в който подс. М. оставя 10-те лева на коляното на ***** А.. С. е завършил
физическата проверка на автомобила, двамата с А. са установили наличието на
неплатени фишове общо от 70 лева, съставен, разпечатан и връчен от С. на М. е
протокола за връчване (видно от видеозаписите на монтираните в полицейския
автомобил камери). Нещо повече. А. е започнал да съставя АУАН, което финализира проверката. От възпроизведените в съдебно
заседание видеозаписи, предоставени от
Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР се установи, че С. не е в или близо до
полицейския автомобил, а е отишъл да спира друго МПС(обясненията на подс. М.).
Обективно св. С. не е могъл да приеме предложения дар, защото не само е бил
далече от събитията, но банкнотата е била поставена върху крака на А. и под таблета. Точно А. е полицая, изготвящ АУАН, чиито действия
по служба М. цели да преустанови, пъхайки банкнотата.
Подбудите и
причините за извършване на деянията са ниската правна култура на подсъдимия,
незачитането на установения в страната правов ред, желанието му да се продължи
пътуването си за пазара и законодателното решение – ***** на **** **** *****,
на пътя, при проверка да съставят АУАН и отнемат принудително СУМПС за
неплатени фишове, ограничаващо правото на свободно придвижване на български
граждани.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и
на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите отговорността
обстоятелства. Към последната група спадат затрудненото имотно състояние,
положителните характеристични данни, чистото съдебно минало, подробните
обяснения на съдебната фаза на производството; изразеното желание за провеждане
на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и ниската
стойност на предложената като подкуп сума. За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказания: „лишаване от свобода” до 10 години и „глоба” до 15 000 лева. При
така посочените обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанието,
съдът прие, че са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най-лекото предвидено в особената част на НК (чл. 304а, ал. 1 НК)
наказание се явява несъразмерно тежко спрямо дееца, поради което и на основание
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК замени „лишаването от свобода” с „пробация”.
На основание чл.42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК на подс. М. бяха определени
пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност
два пъти седмично” и „задължителни срещи с пробационен служител”, двете за срок
от по 6 месеца. С оглед имущественото състояние на подсъдимия, посочено в
декларацията и конкретната обществената опасност на дееца, съдът приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК и не наложи кумулативно предвиденото по –
леко наказание „глоба”, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване
от свобода”.
На
основание чл. 307а от НПК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението
- банкнота с номинал от 10 лева № ******, а вещественото доказателство – ДВД №
05-01-001131, съдържащ видеозаписи от камери в полицейски автомобил следва да
остане по делото.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Съдия :