Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 59
гр. Силистра, 08 декември 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита
Славова
при секретаря Анета Тодорова и с участието на заместник окръжния
прокурор на Окръжна прокуратура-Силистра Свилен Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 61 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано
по касационна жалба от Я.С.Г. ***, срещу Решение № 117 от 19.07.2023 г.
постановено по АНД № 423/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е
потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-66 от 26.04.2023 г. на председателя
на Сметната палата на Република България.
В касационната жалба са
изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. По-конкретно е изтъкнато, че не са обсъдени всички
оспорвания и възражения на санкционираното лице и в резултат на предприетия
формален подход от съда фактическата обстановка е останала неизяснена, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон. Развити са подробни
съображения, че въпреки вярно установените факти от районния съд, неправилно е
изведен решаващ извод за съставомерност
на релевираната деятелност по приложения чл. 247 ал.1 ЗОП, в редакцията
му към ДВ, бр. 86/2018г. Оспореният съдебен акт страдал от липса на мотиви по
част от въведения предмет в процеса, свързан с твърдение за необсъждане на
възраженията, направени писмено, в досъдебната фаза на
административнонаказателното производство. Главното възражение е свързано с
приложението на материалния закон, като се поддържа, че съдът вместо да обсъжда
неотносима съдебна практика, постановена в производства по налагане на финансови
корекции на бенефициери по реда на ЗУСЕФСУ, е следвало да прецени задълбочено
поставеното изискване от възложителя за техническите ръководители на обекта,
посредством правилното му лексикално тълкуване и ако беше извършил това, според
касаторката, съдът е щял да установи, че използваният израз „или еквивалентна
специалност или квалификация“ съгласно общоупотребимото му значение в
българския език не стеснява кръга на
определените с чл. 163а, ал. 4 ЗУТ технически специалисти, а дава по-голяма
свобода на участниците, при изготвяне на офертите си, да предложат за
технически ръководители и специалисти с еквивалентни специалности, вкл.
„архитект“, „инженер“, което следва и от широко прилаганият способ за тълкуване
в правото „per argumentum a fortiori“. Последното сочело на пълно отсъствие на
субективен елемент у касаторката при утвърждаване на процесните Обявление и
Документация за ОП. В съдебно заседание касаторката се представлява освен от
адв. П.Й. и от адв. Л. Д. ***, който поддържа всички релевирани основания с
жалбата и допълнително твърди, че производството по ЗАНН било започнало (чл.36 ЗАНН) при неустановеност на фактическото обвинение, тъй като одитният доклад
бил изготвен месеци по-късно, а с неговите констатации се установявали или не
административни, финансови,служебни и други нарушения. Освен това одитът, в
рамките на който били констатирани процесните факти, бил възложен на екип, а
решението за съставяне на АУАН било взето и реализирано от един от членовете на
този екип, който дори не е и неговият ръководител. Твърдейки грубо нарушаване
на служебния ред, съобразно регламентацията от Закона за Сметната палата (ЗСП),
поддържа довод за пълно опорочаване на процедурата по установяване и
санкциониране на процесното деяние,което освен това не попълвало и състав на
административно нарушение. По изложените съображения се моли за отмяна на
съдебния акт и за връщане на делото на първата инстанция със задължителни
указания относно приложението на закона, а в условията на евентуалност се моли
за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по касация -
Председателят на Сметната палата на РБ, чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт
Ю.Б. (л.19), поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, по
подробно изложени съображения в Писмен отговор (л.13-18), отделно развити в
съдебно заседание и в представени Допълнителни писмени бележки по делото.
Поддържа аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивния съд, като
допълнително твърди пълна несъстоятелност на довода за процесуална
незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Същият бил подробно мотивиран и
отговарял на въведените в процеса възражения от касаторката, противно на
твърденията в жалбата. Въпреки липсата на нормативно задължение за АНО да
обсъжда евентуалните възражения по чл. 44 ЗАНН, съгласно регулацията от чл. 57
ал.1 ЗАНН, лимитативно изброяваща задължителните реквизити на НП, подадените
такива са били обект на преценка и счетени за неоснователни, като с нищо
непроменящи установената фактическа обстановка по случая. Поддържа становище за
пълната автономност на производствата по одитиране на бюджетни организации по
ЗСП и санкционните такива по ЗАНН, което ирелевирало възраженията за
неустановеност, по регламентирания служебен ред, на административното нарушение
към датата на издаване на АУАН и, съответно на процесното пред СРС наказателно
постановление. Неприложимо към фактите по делото било и Решението на СЕС от
31.03.2022г. по дело С-195/21. Ето защо, процесното изискване към техническите
ръководители на обекта било ограничително, с възпиращ ефект по отношение на
икономическите оператори, които разполагали с архитекти за изпълнение на функциите
на технически ръководители, но не са могли да подадат оферти, защото не са
покривали изискването на възложителя по конфликтния критерий от чл. 59 ал. 2
ЗОП. Последното сочело на осъществено нарушение на чл. 2 ал. 2 ЗОП, тъй като
необосновано било ограничено участието на стопански субекти в ОП, които имат
възможност да я изпълнят. Поддържа, че цитираната практика на ВАС е без връзка
с предмета на делото,тъй като е постановявана в производства по ЗУСЕФСУ, които
също са самостоятелни; развиват се по друг ред; от други органи и съгласно
регламентацията от друг закон, поради което формираните в техните рамки изводи
са неприложими в настоящото производство по ЗАНН. Настоява касационната жалба
да бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност мотивира подробно
възражение за неустановеност изобщо на направени съдебни разноски от
касаторката (липсвали доказателства за реалното им извършване), както и за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от същата. Претендира
присъждане на разноски в полза на АНО по представен списък по чл.80 от ГПК.
Прокурорът от ОП-Силистра счита
жалбата за основателна, предлагайки да бъде отменено оспореното съдебно
решение, ведно с процесното пред СРС наказателно постановление. Счита, че от
тълкуването на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, не следва
извод за ограничително въздействие/възпиращ ефект на въведеното изискване по
отношение на техническите ръководители (2-ма) на обекта по процесната
обществена поръчка. От изричното записване към неизчерпателно изброените видове
специалисти („строителен инженер“ и „строителен техник“) от възложителя като
можещи да изпълняват тези функции, „или еквивалентна специалност“, сочело на
снижени минимални критерии, а не на ограничителни. По аргумент за по-силното
основание следвало, че всички строителни специалисти с висше или 4-годишно
средно образование, могат да изпълняват функциите на технически ръководител
съгласно въведения критерий в Обявлението за процесната ОП и Документацията за
същата.Следователно, поставеното изискване за подбор не било ограничително, респ.
не давало необосновано предимство и поради липса на обективен елемент от
фактическия състав на административно
нарушение, НП следвало да бъде отменено след касиране на потвърждаващия го
съдебен акт. Отделно от това развива аргументи, че липсва каквато и да е следа
от установяване на вина (субективен елемент от ФС) за извършването му, още
повече, че предвид вида и характера на нарушението, същото можело да бъде
реализирано само с пряк умисъл за какъвто липсват данни. В обобщение, поради
несъставомерност на деянието, предлага да бъде отменен оспореният съдебен акт,
ведно с потвърденото наказателно постановление.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
С обжалваното решение е е
потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-66 от 26.04.2023 г. на председателя
на Сметната палата на Република България санкциониращо касаторката с административно
наказание глоба в размер на 5 205.72 (пет хиляди двеста и пет лева и седемдесет
и две стотинки) лева, на осн. чл. 247 ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 260,
ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и съответно са присъдени разноски
по делото в полза на административнонаказващия орган.
Установяването на
правнозначимите факти е станало преимуществено на базата на писмени
доказателства (изслушаните свидетели са ги потвърдили), изхождащи от
възлагащата Община гр. Алфатар, поради което СРС е приел, че случаят от
фактическа страна е напълно изяснен и спорът е за приложението на правото.
Правилно съдът е установил относимата фактическа обстановка, която се свежда до
това, че касаторката, в качеството си на Кмет на общината, е публичен
възложител на обществени поръчки, съгласно чл.5, ал. 2, т. 9 ЗОП и с Решение № D99486/17.03.2021 г. е открила процедура „публично
състезание“ по чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП за възлагане на ОП с предмет „Ремонт на
улична мрежа, общински пътища и текущ ремонт и поддържане на РПМ в Община А.“.
С раздел VI от решението е одобрено Обявлението за ОП и Документацията. В раздел
III от обявлението
за ОП се съдържа Правната, икономическа, финансова и техническа информация,
като в т. III.1.3,
касаеща Техническите и професионални възможности, са описани критериите за
подбор на специалистите; за „Технически ръководители- 2 (два) бр. е предвидено да
притежават квалификация и специфичен опит, както следва: Професионална област
(квалификация): с висше образование по специалност „Пътно строителство“ или
„Транспортно строителство“ или с професионална квалификация строителен техник
или еквивалентна специалност или квалификация“. Съдът е възпроизвел и други
части от Документацията за участие в публичното състезание за възлагане на ОП,
които са неотносми към предмета на делото. Приел е, че със Заповед № РД-195 /12.04.2021
г. кметът на Община А. е назначил комисия, която да разгледа и оцени подадените
оферти за участие, като последната е установила, че в определения срок са
постъпили три оферти. Обсъдил е представените Протоколи от заседания на
комисията, от които е установил, че отстранен от участие е бил само един
кандидат на основание чл. 107, т. 3 от ЗОП, без връзка с конфликтния критерий
за подбор. Останалите участници са били допуснати до следващите етапи, оценени
са били Техническите и Ценовите им предложения и предложено на възложителя
крайно класиране с протокола по чл. 181, ал. 4 от ЗОП, във вр. с чл. 60а от
ППЗОП. С Решение № D7428197 от
08.07.2021 г. касаторката, в качеството ѝ на възложител, е обявила
крайното класиране и е определила участникът „БАРС“ АД за изпълнител на
обществената поръчка. Именно с посочения търговец е сключен Договор №
872/02.08.2021 г. с предмет „Ремонт
на улична мрежа, общински пътища и текущ ремонт и поддържане на РПМ в Община А.“
на стойност 216 905 лв. без ДДС и срок за изпълнение - 120 календарни дни от
откриване на строителната площадка.
Въз основа на така
установените обстоятелства съдът е приел, че административнонаказателното
производство се е развило при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Обсъдил е, че в
АУАН е налице пълно, точно и изчерпателно описание на нарушението на чл. 2, ал.
2 от ЗОП, а именно, че възложителят е ограничил конкуренцията като е включил
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на сопански субекти в обществените поръчки и които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка. По-конкретно е
обсъдил, че поставеното изискване към квалификацията на техническите
ръководители да бъдат с висше образование по специалността „Пътно строителство“
или „Транспортно строителство“ или с професионална квалификация строителен
техник или еквивалентна специалност, необосновано стеснява квалификацията на
технически правоспособните лица, изброени в чл. 163а, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ,
които могат да бъдат назначени за технически ръководители - лицата, получили
дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен
инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със
средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална
квалификация в областите "Архитектура и строителство" и
"Техника". Съдът е приел, че изискването за необходимо висше
образование е в съответствие с НКИД, но същото по отношение на изискваната
специалност "строителен инженер" в случая е ограничително. Лицата със
специалност "архитект" също могат да са ръководители на проекти,
разполагат с необходимата за това квалификация и фактът, че възложителят не е
дал възможност архитекти с необходимия опит да бъдат ръководители на проекта,
който не се отличава с определена специфика, налагаща ограничението, е довело
до ограничаване на конкуренцията и до нарушаване на разпоредбата на чл. 59, ал.2
ат ЗОП. Приел е, че възложителят е допуснал дискриминация, поставяйки дискриминационно
условие, в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, за което деяние е предвиден състав
на административно нарушение по чл. 247, ал. 1 ЗОП (ред. ДВ бр. 86 / 2018 г.).
Обсъдил е, че не са налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН с оглед
обстоятелството, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с другите нарушения от същия вид. По тези съображения е потвърдил
оспорения акт.
Настоящата съдебна инстанция,
след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл. 218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Неоснователни са
възраженията, въведени пред настоящата инстанция от адв. Д. - за грубо
нарушаване на служебния ред при извършване на одита на Община А. като
разпоредител с публични средства, което изначално било опорочило настоящото
административнонаказателно производство. Поради изричната регламентация в ЗАНН,
към която са се придържали както акносъставителя, така и АНО, според която щом
актосъставителят е разполагал с правомощията по чл. 37, ал. 1 с.з. и
нарушителят е бил установен, АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и
съдържа реквизитите от чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, следва да се приеме, че административнонаказателните
производствени правила са били спазени. Не се установяват допуснати нарушения и
на съдопроизводствените правила в
контекста на развитите оплаквания в жалбата - за липса на мотиви. Напротив,
съдът изрично е отговорил на довода за необсъждане в процесното пред него НП на
възражението по чл. 44, ал. 1 ЗАНН на касаторката, въпреки липсата на
нормативно задължение (арг. чл. 42 ЗАНН) за това. Неотносима е и съдебната
практика, цитирана в касационната жалба, тъй като същата е постановена в
административни производства по ЗУСЕФСУ, чиито чл. 73, ал. 2 изрично вменява
задължение на Ръководителя на УО да обсъди възраженията на съответния
бенефициер, каквото по ЗАНН няма и въпреки това, въпросните възражения са били
обект на преценка от страна на АНО.
Относно главното възражение в
процеса - за неправилно приложение на материалния закон от СРС - централният
спорен въпрос е сведен до следното - има ли изобщо нарушение на конкурентното
право, в частност на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП
или установените факти по делото сочат на липса на такова. Отговорът на
поставения въпрос изисква от една страна да се обсъди що е това професионална
квалификация в светлината на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ и дали въведените от
възложителя изисквания към квалификацията на техническите ръководители са
стеснени спрямо поставените от закона критерии в хипотеза като процесната, при
която обявената обществена поръчка не се отличава с особености, свързани с
предмета, стойността, обема или сложността.
Понятието „професионална
квалификация“ е иманентно присъща част на дефинираното с § 2 т.41 ДР ЗОП
понятие „професионална компетентност“. Последната е определена като наличие на
знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или умения,
усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в
изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. Ето защо
употребената от възложителя словесна конструкция “еквивалентна специалност или квалификация“ в критериите за подбор на техническите
ръководители може да е всяка от професионалното направление „Архитектура,
строителство и геодезия“ от Класификатора на областите на висше образование и професионалните
направления, утвърдени с Постановление №125 на МС от 24. 06. 2002 г. Те
предоставят професионална квалификация за професиите „архитект“, „ландшафтен
архитект“, „урбанист“ и „инженер“. Следователно лицата, притежаващи такива
професионални квалификации, биха могли
да изпълняват функциите на „технически ръководител“ на строителния обект,
съобразно предмета на процесната ОП. В този контекст основателно се явява
възражението на касационната жалбоподателка, че дори и да не е прецизно
формулирано изискването към участниците в ОП, същото не е ограничително. Нарушение на чл. 59 ал. 2
ЗОП не е извършено с въведеното изискване за наличието на необходими човешки
ресурси, разполагащи с определена професионална компетентност като допустим
критерий за установяване на професионални способности за изпълнение на
поръчката по разума на чл.63 ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗОП.
Неспазването на забраната по
чл. 2, ал. 2 ЗОП съставлява нарушение само ако е обвързана с други специални
норми на закона, когато се отнася до заложени критерии за подбор и в двете
ѝ хипотези: 1. дават необосновано предимство или необосновано ограничават
участието на стопански субекти в обществените поръчки и 2. които не са
съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената
поръчка. Непрецизността на поставеното изискване не го прави автоматично
ограничително по смисъла на чл. 2 ,ал. 2 ЗОП. Непълнотата сама по себе си не
дава предимство и не води до ограничение и може да бъде преодоляна посредством
нормативно предвидения способ на искане на разяснение. Съставомерното
обстоятелство по административнонаказателната разпоредба на чл. 247, ал. 1 ЗОП,
в приложимата му редакция към ДВ, бр. 86/18 г. (същата е изменена с ДВ, бр. 88/2023
г., предвиждайки праг на глобата от 20 000 лева, т.е. последвал утежняващ закон
в контекста на правилото от чл.3 ал.2 ЗАНН), е „възложител, който наруши
забраната от чл. 2, ал. 2 […]“, която както стана ясно, не може самостоятелно,
без връзка с конкретно разписано правило за поведение, да бъде релевирана,
защото неспазването на норми-принципи и забрани от принципен характер, не могат
да попълват фактическата част на едно административно нарушение. А щом не се
установява нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, към който препраща чл. 177 ЗОП с
оглед вида на приложената състезателна процедура, то не може да се приеме и
наличие на нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Като неотносима към настоящото производство следва да бъде
преценена цитираната практика на ВАС по дела по ЗУСЕФСУ, поради липсата на
връзка между двете производства, и най-вече с оглед преследваните различни
нормативни цели с двата закона: 1. Налагането на финансови корекции е също рестриктивна
мярка упражнявана от държавата, но с цел да бъде отменена предоставена
финансова подкрепа с публични средства или да бъде намален размерът на
изразходваните средства-допустими разходи по проект, за да се постигне или
възстанови ситуацията,при която всички разходи, подадени пред ЕК, са в
съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство; 2. Целта
на ЗАНН, приложим съгласно чл. 261, ал. 3 ЗОП, част осма
„Административнонаказателни разпоредби“, е да бъде санкциониран всеки нарушител,
вкл. възложител на ОП, за да се предупреди и превъзпита към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Следователно, целта на контрола по ЗУСЕФСУ (по
приложението на който СРС е изложил ненужно мотиви), изведена от чл. 71, ал.1 е
много различна, сочеща че не всяко нарушение може да бъде квалифицирано като
„нередност“ по чл. 2, т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013, изрично дефинирана и в
националното ни право. Същата (нередността по чл. 70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ) е
свързана и с хипотетична опасност за нанасяне на вреда на бюджета, каквито
презумпции са ирелевантни по правило в пеналистиката, видно и от целта от чл. 12 ЗАНН.
В този контекст основателно е
възражението на касаторката, че при липса на нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП;
липса на отстранен от участие в процедурата кандидат заради това, че е
предложил за „технически ръководител“ например „архитект“ или инженер
„Промишлено и гражданско строителство“; налице е по-високо от минималното ниво
на конкуренция в проведената състезателна процедура; самата ОП не е на голяма
стойност и е осъществена по облекчената процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП,
съгласно част Пета „Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска
стойност“ от ЗОП; няма нито твърдения, нито доказателства за настъпили вредни
последици от непрецизно формулирания критерий за подбор; няма данни за
отклонени средства, както и няма поискани разяснения по чл. 33 ЗОП. Следователно,
спорното изискване не е ограничително, обективно не е възпряло от участие
стопански субекти с възможности да изпълнят ОП от процесния вид, както и
липсват доказателства за такъв негов ефект. Не се установяват нито обективните,
нито субективните елементи на възведеното нарушение по чл. 247, ал. 1 ЗОП, което
сочи на неправилно приложение на материалния закон по отношение на
несъставомерни факти.
Поисканите разноски от
касаторката, чието присъждане намира своето основание в изхода на настоящия
процес, са атакувани с възражение за тяхната неустановеност и в условията на
евентуалност - за прекомерност (чл. 63д, ал. 2 ЗАНН). И двете възражения са
неоснователни. Видно от приложения на л. 26 Договор за правна защита и
съдействие е, че е договорено и заплатено в брой възнаграждение на един адвокат
от касаторката за настоящата инстанция в размер на 570 лева. Пред първата
инстанция не е представен Договор за правна защита и съдействие, поради което предмет
на обсъждане са само разноските за касационното производство. Съобразно т. 1 от
ТР №6/06. 11. 2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК, в посочения договор е
вписан начинът на плащане „в брой“, което е удостоверено с подписа на
касаторката и следователно, налице е разписка за реално платените разноски. В
този смисъл неоснователно е възражението за липса на доказателства относно
реалното им плащане. Неоснователно е и възражението за прекомерност на
заплатеното възнаграждение на един адвокат, което е значително под минималния
праг от чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокат П. Й. е изготвил
подробна касационна жалба и е участвал лично в съдебно заседание, което сочи на
добросъвестно изпълнени задължения в пълен обем. За
административно-наказателните производства в Раздел IV от Наредба № 1/04г., са
предвидени минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с чл.18,
ал.2 е постановено, че когато административното наказание е под формата на
глоба, каквото е процесното, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.
2, върху стойността на наложената глоба,което в случая означава следното:
наложената глоба на Я.Г. е в размер на 5205.72 лева и съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от с. н., възнаграждението при интерес от 1 000 лева до 10 000 лева, е 400
лева плюс 10% за горницата над 1000 лева, т. е. възлиза на 820.57 лв. Заплатеното
възнаграждение в случая е чувствително под минимума, което прави несъстоятелно
възражението по чл. 63д, ал.2 ЗАНН. Недължимо платената държавна такса (арг. чл.
227а, ал. 5 АПК) в размер на 70 лева (л.10) подлежи на възстановяване по друг
ред.В обобщение,искането за присъждане на разноски на касаторката, следва да
бъде уважено в удостоверения по делото размер от 570 лева за настоящата съдебна
инстанция. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в
чиято структура е издателят на акта – Сметната палата на РБ,по аргумент от §1,
т. 6 ДР АПК и чл. 10 и чл.11 от ЗСмП.
Предвид изложеното, Административният
съд гр. Силистра намира за основателна жалбата на Я.С.Г., а оспореното съдебно
решение - за постановено при наличие на касационно основание за неговата отмяна-неправилно
приложение на материалния закон, съгласно регламентацията от чл. 348, ал. 1, т.
1 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. Настоящият състав, при условията на чл. 222,
ал. 1 АПК, дължи произнасяне по съществото на спора, поради което след отмяна
на обжалваното въззивното решение, следва да отмени и потвърденото с него
наказателно постановление. Ето защо на
основание чл. 221, ал. 2, пр.2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК и във връзка с чл. 63в ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №117/19.07.2023г.,
постановено по АНД №423по описа на 2023 г. на Силистренския районен съд, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №ЗОП-66/26.04.2023г., издадено от Председателя на Сметната палата
на РБ, с което на основание чл. 247, ал. 1, пр. 1 ЗОП, на Я.С.Г., в качеството
ѝ на кмет на община гр. Алфатар, е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, във
връзка с чл. 59, ал. 2 и чл.177, от Закона за обществените поръчки.
ОСЪЖДА Сметна палата на
Република България, с БУЛСТАТ: ********* и административен адрес: гр. София, ул.
“Екзарх Йосиф“ № 37, да заплати на Я.С.Г., с ЕГН: ********** ***, сумата от 570.
00 (петстотин и седемдесет) лева - съдебни разноски за производството пред
Административен съд гр. Силистра.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.