Р Е Ш Е Н И Е № 431
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 26.07.2018г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр.Дело
№ 510 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е граждански иск от Е.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** и със
съдебен адрес:***2, против „ГИПС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Кошава, общ.Видин,
обл.Видин, представлявано от Пламен Василев и Юлиян Петков.
Искът е предявен пред компетентен съд на основание чл.114
от ГПК от ищеца, в качеството му на работник, срещу работодателя – ответник, по
мястото, където обичайно полага своя труд – с.Кошава, общ.Видин, обл.Видин,
т.е. искът е подсъден на РС – Видин съобразно съдебното райониране на страната.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, чл.222,
ал.1 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ, чл.225, ал.1 от КТ, чл.225, ал.3 от КТ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права са: наличието на трудово правоотношение между ищеца, в качеството
му на служител на длъжност „ръководител автобаза“ и ответното дружество, като
работодател, както и наличието на Заповед № 01/08.01.2018г. издадена от
управителя на ответното дружество „ГИПС” АД, връчена му на 08.01.2018г., с която трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ. Поддържа се
от ищеца, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липсват
мотиви, което води до незаконосъобразност на същата, както и че робатодателят е
бил длъжен да възстанови работника на работа по силата на съдебно решение №
464/24.11.2017г., постановено по гр.Д.№ 1751/2017г. по описа на РС – Видин,
влязло в сила, с което е отменена предходна Заповед № 18/01.06.2017г., с която
също е било прекратено трудовото правоотношение на работника поради намаляване обема на работа. Поддържа се
от ищеца, че работодателят е бил длъжен да възстанови заеманата от работника
длъжност преди уволнението като възстанови липсващия щат.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да
признае уволнението за незаконно, да отмени заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните и да възстанови ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност. А също, да осъди ответника да му заплати следните
суми:
- 800 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ при уволнение поради съкращаване в щата, в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 28.02.2018г. до окончателното издължаване;
- 4800 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3
от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2018г.
до окончателното издължаване;
- 4800 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ при оставане без работа поради незаконно уволнение за срок от 6 месеца,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 28.02.2018г. до окончателното издължаване;
- 4800 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.3
от КТ при недопускане на ищеца, възстановен на работа поради незаконно
уволнение за срок от 6 месеца от деня на явяването му, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2018г.
до окончателното издължаване.
Ищецът представя писмени доказателства и ангажира съдебно
– счетоводна експертиза. Претендира разноските по производството. Моли съдът да
допусне предварително изпълнение на решението.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е
представил писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва факта на съществуване на трудово правоотношение между
страните, както и отмяна на предходна Заповед № 18/01.06.2017г. за прекратяване
на трудовото правоотношение между страните с влязло в сила съдебно решение №
464/24.11.2017г., постановено по гр.Д.№ 1751/2017г. по описа на РС – Видин.
Поддържа от своя страна, че ищецът е възстановен на работа със Заповед №
01/08.01.2018г., но паради съкращение на щата следствие на влошаване на икономическото
и финансово положение на предприятието на работодателя през 2016г. и 2017г.,
длъжността на работника вече не съществува, поради което същият е съкратен на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Оспорва иска с правно оснавание чл.222, ал.1
от ГПК, тъй като това обезщетине му е начислено и изплатено. Оспорва иска с
правно основание чл.222, ал.3 от КТ като неоснователен, тъй като ищецът нито е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито е работил в
ответното дружество последните 10 години от трудовия му стаж. Оспорва иска с
правно основание чл.225, ал.1 от КТ, тъй като счита уволнението за законно, а
също – тъй като шестмесечния период, за който се претендира обезшетението не е
изтекъл. Прави възражение за прихващане на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ
с претендираното обезщетение по чл.225 от КТ. Оспорва и искът с правно
основание чл.225, ал.3 от КТ, като неоснователен и недопустим, тъй като не е
налице недопускане на работника до работа в изпълнение на съдебното решение, с
което е възстановен.
Поддържа още, че издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца е мотивирана, правилна и законосъобразна,
като издадена от правоимащо лице и в съответствие с императивните разпоредби на
КТ.
Иска се от ответника, съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Ответникът ангажира писмени
доказателства. Претендира разноските по производството.
Предвид изложеното, налице е
обстоятелство, което се признава от ответника и което не се нуждае от доказване,
и което съдът е отделил за безспорно, а именно: че ищецът Е.П.С. е възстановен
на работа в ответното дружество „ГИПС” АД, със Заповед №
01/08.01.2018г., след отмяна на предходно уолнение със влязло в сила съдебно
решение.
В съдебно заседание ищецът е поискал и съдът е допуснал
оттегляне на предявения от него иск с правно основание чл.222, ал.1 от КТ, за
пресъждане на сумата в резмар на 800 лева, представляваща обезщетение при
уволнение поради съкращаване в щата, в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от до датата на завеждане на исковата
молба – 28.02.2018г. до окончателното издължаване.
В съдебно заседание съдът е допуснал и изменение на
предявения от ищеца иск с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение при оставане без работа поради незаконно уволнение за срок от 6
месеца, който да се счита за предявен за сумата в размер на 4708,80 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от до датата на завеждане на
исковата молба – 28.02.2018г. до окончателното издължаване.
Съдът, след като
взе предвид изложеното от ищеца, становището на ответника и като прецени
събраните доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните и се установява от представените по делото трудова книжка на ищеца, съдебно
решение № 464/24.11.2017г., постановено по гр.Д.№ 1751/2017г. по описа на РС –
Видин, Уведомление от ищеца до ответното дружество, ведно с известие за
доставяне от 03.01.2018г., Заповед № 01/08.01.2018г. за възстановяване на
работа, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът има
качеството на работник на длъжност „ръководител автобаза” съгласно Националната
класификация на професиите и длъжностите 1324 6032, като трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 18/01.06.2017г. на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ, която заповед е отменена по съдебен ред и ищецът е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
След влизане в сила
на съдебното решение, ищецът е поканил ответното дружество да бъде възстановен
на работа и със Заповед № 01/08.01.2018г. на изпълнителния директор на
ответника, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„ръководител автобаза“, считано от 08.01.2018г.
На същата дата, със
Заповед № № 01/08.01.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество,
отново е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл.328,
ал.1, т.2, предложение второ от КТ – съкращаване на щата, като в заповедта е
посочено: във връзка със Заповед № 30/16.05.2017г. на Изпълнителния директор за
промяна на щатното разписание. Постановено е също със заповедта, на работника
да се изплатят следните обезщетения: една брутна заплата на основание чл.220,
ал.1 от КТ за неспазено предизвестие и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 15 дни за 2017г.
С второ уведомление
с обратна разписка от 19.01.2018г. ищецът наново е поканил ответното дружество
да бъде възстановен на работа, тъй като е получил писмо от РС – Видин, с което
е уведомен за съдебното решение № 464/24.11.2017г., постановено по гр.Д.№
1751/2017г. по описа на РС – Видин, влязло в сила на 21.12.2017г. и правото му
да се яви на работа в 14 – дневен срок.
Видно от
представеното по делото щатно разписание на „ГИПС“ АД – с.Кошава, в сила от
01.01.2017г., длъжността на ищеца „ръководител автобаза“ съществува с една
щатна бройка под №66, НКПМД 1324 6032.
Видно от протокол
от заседание на съвета на директорите на „ГИПС“ АД – с.Кошава от 12.05.2017г.,
е взето решение, с което е дадено съгласие, считано от 01.06.2017г. за
предприемане на процедура по чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване на
обема на работа, свития обем на реализация на продукцията и намалени парични
потоци - за освобождаване на част от персонала на предприятието.
Със Заповед №
30/16.05.2017г., изпълнителният директор на ответното дружество „ГИПС“ АД –
с.Кошава, е утвърдил ново щатно разписание, считано от 01.06.2017г., с което
намалява щатната численост на предприятието с 8 бр., един от които е щатната
длъжност на ищеца „ръководител автобаза“, НКПМД 1324 6032.
Видно от
представеното по делото щатно разписание на „ГИПС“ АД – с.Кошава, в сила от
01.06.2017г., длъжността на ищеца „ръководител автобаза“ с НКПМД 1324 6032, не
съществува.
От заключението на
вещото лице по назначената, изслушана и приета по делото съдебно – икономическа
експертиза се установява размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за
оставане без работа за срок от 6 месеца в случай на незаконно уволнение:
5232.00 лева бруто или 4708.80 нето, както и размерът на претендираното
обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение - 872.00 лева.
Видно от
представената по делото Регистрационна карта, издадена от Д „Бюро по труда“ –
Видин, за периода от прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца до
17.08.2018г., същият има качеството на безработно лице.
Съдът, като
разгледа исковата молба, отговора и наведените от страните доводи и ангажираните
доказателства, намира, че от правна страна исковете са неоснователни и
недоказани. Основанията за това са следните:
Неоснователен е доводът на ищеца, че работодателят не го
е допуснал на работа, след като на 09.01.2018г. получил съобщение от РС –
Видин, че с решението по гр.Д. № 1751/2017г. е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност и в 14 – дневен срок може да се яви на работа. Това е
така, тъй като ищецът е узнал за влязлото
в сила решение в негова полза преди получаване на съобщението от съда и се е
възползвал от правото си да покани своя
работодател – ответното дружество - да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност. Именно това е сторил работодателят по
поканата от страна на ищеца - със Заповед № 01/08.01.2018г. на изпълнителния
директор на ответното дружество /лист № 10 от делото/, ищецът е възстановен на работа. Уведомлението от съда за влязлото
в сила решение има информативен характер, като уведомява работника за влизането в сила на съдебното решение и за
законовия срок за явяване на раотата, на която е възстановен със съдебното
решение, но не създава права и задължения за
работодателя. След като веднъж е въстановен на работа с горепосочената заповед,
съдебното решение е изпълнено. Ищецът няма правно основание да иска повторно възстановяване на работа
по силата на същото съдебно решение. Искът с
правно основание чл.225, ал.3 от КТ е неоснователен, тъй като не е налице
основния фактически елемент от правана норма – не допускане на ищеца да
изпълнява работата, на която е възстановен. Поради неоснователността на главния
иск, неоснователен и недоказан се явява и акцесорния иск за пресъждане на
обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 28.02.2018г. до окончателното издължаване.
Не се спори между
страните и се установява от ангажираните от ответника писмени доказателства, че
поради усложнена икономическа обстановка и намален обем на реализация на
продукция, съответно – на обема на работа през 2016г. и 2017г., съветът на
директорите е взел решение за съкращаване на щата в предприятието, и със
Заповед № 30/16.05.2017г. изпълнителният директор на ответното дружество „ГИПС“
АД – с.Кошава, е утвърдил ново щатно разписание, считано от 01.06.2017г., с
което намалява щатната численост на предприятието с 8 щатни бройки, една от
които е щатната длъжност на ищеца „ръководител автобаза“, НКПМД 1324 6032. Не
се спори също между страните, че съкращението на щата в предприятието на
ответника е реално. Неоснователен е доводът на ищеца, че след като е
възстановен на работа, роботодателят е длъжен да възстанови липсващия щат и
длъжността, която вече не съществува. В случая, тъй като щатната бройка за
длъжността на ищеца е била само една и трудовата функция не е възложена на
друго лице или на друга длъжност, то работодателят няма задължение да извърши
подбор, да му предложи друга длъжност, нито да промени действащото щатно
разписание като възстанови длъжността, заемана преди уволнението. /Решение №
106 от 30.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 5857/2014г., IV
г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК./
Неоснователен е и
доводът на ищеца за немотивираност на Заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Предвиденото в чл.195, ал.1 от КТ, според който дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага, е неприложимо в случаите на уволнение на някое от основанията
по чл.328 от КТ. Както личи от самия текст, а и от заглавието му – „Заповед за
дисциплинарно наказание“, той не урежда съдържанието на всякакъв вид заповеди,
а само тези, с които се налага дисциплинарно наказание. В процесната заповед, с
която е прекратено трудовото правоотношение между страните в настоящото
производство, ясно е посочено като е изписана точно законовата правна норма,
послужила за основание за прекратяване на трудовия договор – „на основание
чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ“ и със думи – „съкращаване на щата“.
Посоченото във заповедта „във връзка със Заповед № 30/16.05.2017г. на
Изпълнителния директор за промяна на щатното разписание“, не представлява
мотиви за издаването й. Кодексът на труда не предвижда задължение на
работодателя да запознава работника с утвърденото от него ново длъжностно щатно
разписание, както и със заповедите, с които е утвърдено, още по – малко да
бъдат приложение към уволнителната заповед, съответно – да бъдат връчвани със
заповедта. Достатъчно е в заповедта за прекратяване на трудовия договор да е
посочено като основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от Кодекса на
труда – поради съкращаване в щата. Не е налице препращане към Заповед №
30/16.05.2017г. на Изпълнителния директор за промяна на щатното разписание, а
посочване, че с тази заповед е съкратена щатната длъжност в предприятието.
Заповедта е
издадена от компетентен орган – един от изпълнителните директори на ответното
дружество, съгласно начина на представляването му, съдържа останалите изискуеми
се законови реквизити и е връчена лично на работника.
Поради изложеното, не
са налице основания за отмяна на обжалбаваната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните. Искът с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно следва да се отхвърли като
неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск, не следва да бъдат
уважени и акцесорните искове за възстановяване на работа и пресъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ - за оставане без работа поради незаконно
уволнение, ведно със законната лихва.
По иска с правно
основание чл.222, ал.3 от КТ – за пресъждане на обезщетение, не се установи
работникът да е работил при същия работодател през последните 10 години, нито
че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от
вписването в представената трудова книжка на ищеца, същият е полагал труд в
ответното дружество девет години, единадесет месеца и двадесет и три дни, а по
отношение на придобиване на право на пенсия не бяха ангажирани доказателства.
Предвид изложеното, този иск също е неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърляне
на исковите претенции на ищеца, съдът не следва да се произнася по възражението
за прихващане, направено от ответника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се
присъдят направените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, в
размер на 940 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.П.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и със съдебен адрес:***2, против „ГИПС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Кошава, общ.Видин, обл.Видин, представлявано от Пламен Василев и Юлиян
Петков, искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от
КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и за отмяна на
заповед
Заповед № 01/08.01.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение между страните; за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за пресъждане
на следните обезщетения:
- 4800 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3
от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2018г.
до окончателното издължаване;
- 4708,80 лева, представляваща обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ при оставане без работа поради незаконно уволнение за срок от 6
месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 28.02.2018г. до окончателното издължаване;
- 4800 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.3
от КТ при недопускане на ищеца, възстановен на работа поради незаконно
уволнение за срок от 6 месеца от деня на явяването му, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2018г.
до окончателното издължаване, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и със съдебен адрес:***2, да заплати на „ГИПС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Кошава, общ.Видин, обл.Видин, представлявано
от Пламен Василев и Юлиян Петков, разноски по делото
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 940 /деветстотин и
четиридесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :