№ 27
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110214003 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Д-21-04-153/16.08.2021г.,
издадено от кмета на Столична община, подписано от заместник - кмет на
СО, на основание чл. 209а ал. 4 от Закона за здравето на Д. АЛ. ИЛЧ., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300,
00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето вр. т. 25,
раздел I от Заповед № РД - 01-220/08.04.2021г. във вр. т. 7, раздел I от
Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадени от Министъра на
здравеопазването.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Д.И., който го атакува със срочно подадена жалба с искане за отмяната му. В
жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че в АУАН са нарушени разпоредбите на чл. 42 т. 4 и т. 5 ЗАНН
/редакция ДВ, брой 59 от 21.07.1992г./, като не е посочена нарушената
разпоредба, както и обстоятелствата на нарушението. Като следващо
нарушение на процесуалните правила се навежда непосочването в АУАН на
свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Сочи се, че НП е
издадено от некомпетентен орган. Твърди се нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН,
както и на чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.). Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка,
като се твърди, че жалбоподателят не е извършил административното
1
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност нито от обективна, нито от субективна страна. Алтернативно се
излагат съображения, че нарушението е маловажно, тъй като не са били
застрашени живота и здравето на трети лица. В съдебно заседание
жалбоподателят Д.И. се явява лично и пледира за отмяна на наказателното
постановление по доводите в жалбата.
Въззиваемата страна – Столична община се представлява от юрк. М.П.
която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита
извършването на нарушението за категорично доказано. Излага съображения,
че същото не е маловажно, тъй като е извършено в период на световна
пандемия. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения излага в писмени бележки, в които сочи, че възраженията на
въззивника за нередовности в съставения АУАН, с които да е ограничено
правото му на защита, не са основателни. Изтъква, че в АУАН са описани
обстоятелствата на нарушението, а дори и да се приеме, че непосочването на
конкретната заповед на Министъра на здравеопазването е порок в съставения
АУАН, то той е бил саниран при издаване на НП по реда на чл. 53 ал. 2
ЗАНН.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 72 от 26.01.2021г. на Министерски съвет бил удължен
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020
г. и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския
съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август
2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и
Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от
1 февруари 2021 г. до 30 април 2021 г.
Със Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването на територията на Република България били въведени
противоепидемични мерки, считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., сред
които и изискване всички лица, които се намират в закрити обществени
2
места, в това число транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по програмите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която да покрива изцяло носа и устата - от основата на
носа до брадичката.
Със Заповед № РД-01-220/08.04.2021г. на Министъра на
здравеопазването на територията на Република България били въведени
временни противоепидемични мерки считано от 12.04.2021г. до 30.04.2021г.,
сред които преустановяване на редица мероприятия и дейности. За
дейностите, които не били преустановени или забранени със заповедта от
08.04.2021г., било указано, че следва да се провеждат при спазване на всички
противоепидемични мерки, въведени със Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването.
На 20.04.2021г. след 14.00 часа служители на Столичен инспекторат,
сред които и свидетелката АНТ. М. К., на длъжност "главен инспектор",
съвместно със служители от отдел "Контрол на търговската дейност" и
служители на СДВР извършвали контрол по спазване на
противоепидемичните мерки на територията на МОЛ "Сердика", на бул.
"Ситняково" № 48. Около 14.40 часа проверяващите възприели
жалбоподателя Д. АЛ. ИЛЧ., който се разхождал в общите части на
търговския център заедно със свидетелката И.И.. Жалбоподателят Д.И. бил
без поставена защитна маска на лицето. За установеното нарушение
свидетелката А.К. съставила АУАН № 21-04-153/20.04.2021г., с който
повдигнала против жалбоподателя административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Актът бил съставен в
присъствието на един свидетел - Ивайло Михайловски, също служител на
Столичен инспекторат и в присъствието на жалбоподателя.
Срещу съставения АУАН въззивникът И. депозирал възражения вх. №
СОА21-ГР94-2233/23.04.2021г. с доводи за нарушения при съставянето на
акта за установяване на нарушението и за липса на осъществен състав на
административно нарушение.
3
С Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Д-21-04-153/16.08.2021г.,
издадено от кмета на Столична община, подписано от заместник - кмет на
СО, на основание чл. 209а ал. 4 от Закона за здравето на жалбоподателя Д.
АЛ. ИЛЧ., било наложено административно наказание глоба в размер на 300,
00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето вр. т. 25,
раздел I от Заповед № РД - 01-220/08.04.2021г. във вр. т. 7, раздел I от
Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадени от Министъра на
здравеопазването.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите А.К. и И.И., както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – АУАН № 21-04-
153/20.04.2021г., възражения вх. № СОА21-ГР94-2233/23.04.2021г.,
наказателно постановление № СО-ЗЗ-Д-21-04-153/16.08.2021г., обратна
разписка, длъжностна характеристика за длъжността "главен инспектор" при
Столичен инспекторат на СО, заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020г.,
заповед № СОА20-РД09-2661/22.10.2020г. и заповед № СОА21-РД15-
10439/13.08.2021г. - и трите на кмета на Столична община.
Съдът кредитира показанията на свидетелката А.К., като намери, че
същите кореспондират на писмените доказателства. Действително
свидетелката няма съхранен детайлен спомен за обстоятелствата на
нарушението, но липсата на такъв съдът прецени като закономерна предвид
естеството на служебните задължения на свидетелката, свързано с ежедневни
проверки и контрол по спазване на противоепидемичните мерки. Съдът
кредитира частично показанията на свидетелката И.И., като ги възприе по
отношение присъствието й на мястото при извършване и установяване на
нарушението. Съдът оцени показанията й като фрагментарни, тъй като прави
впечатление, че свидетелката И. има съхранен конкретен спомен единствено
за обстоятелството, че жалбоподателят е бил с поставена защитна маска на
устата, като в кратко време преди проверката е смъкнал маската си под
нивото на носа поради появило се дразнене в областта на носа. Тази
свидетелка обаче не можа да си спомни нито датата, когато са се случили тези
събития, нито дори къде конкретно в търговския център е извършена
проверката, а вместо това заяви, че проверката е била "било до магазините" и
"в средата на МОЛ-а". Същевременно показанията на свидетелката И.
противоречат на показанията на свидетелката К.. Макар свидетелката К. да
4
няма съхранен детайлен спомен за обстоятелствата, при които е установила
нарушението, същата беше разпитана в съдебно заседание за обичайните
случаи и обстоятелства, при които проверяващите съставят акт за
административно нарушение за неспазване на противоепидемичните мерки.
Така свидетелката заяви, че макар съгласно заповедта на Министъра на
здравеопазването защитната маска да следва да покрива носа и устата, тя не
съставя актове за нарушения в случаите на неправилно поставена защитна
маска. Също така свидетелката заяви, че не съставя актове за нарушения в
случаите, когато едно лице за кратък период от време е свалило защитната
маска от лицето си, а едва ако след по-продължително наблюдение се
установи, че лицето не носи маска. Горното изцяло противоречи на заявеното
от свидетелката И., че жалбоподателят И. е свалил маската си под носа за
кратко време на излизане от търговски обект поради раздразнение в областта
на носната лигавица.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които оцени
като еднопосочни и последователни.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Независимо, че от фактическа страна съдът приема за доказано, че на
посочените в АУАН и НП време и място на закрито обществено място - в
търговски център тип МОЛ - "Сердика", жалбоподателят е бил без поставена
защитна маска на лицето, която да покрива носа и устата му, с което е
нарушил изискването за носене на защитна маска на закрито обществено
място, съдът намери, че са налице основания за отмяна на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл. 209а ал. 3 ЗЗ и
видно от приетата като писмено доказателство Заповед № СОА20-РД09-
2654/22.10.2020г. на Кмета на Столична община.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Основателни са възраженията в жалбата, че АУАН не отговаря на
изискванията на чл. 42 т. 5 ЗАНН /ДВ. бр. 59 от 21 юли 1992г./, тъй като не са
посочени разпоредбите, които са нарушени. В АУАН е дадено следното
5
описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му: "Лицето
Д. АЛ. ИЛЧ., намиращо се в търговския обект МОЛ "Сердика" /закрито
обществено място/ не е изпълнило въведената противоепидемична мярка със
заповед на Министъра на здравеопазването, като няма поставена защитна
маска за лице, покриваща носа и устата" и като нарушена е посочена
единствено нормата на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Сочената за
нарушена правна норма обаче е санкционна и не съдържа конкретно правило
за поведение, а единствено предвижда, че при неизпълнение или нарушение
на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от Закона за здравето, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се налага административно наказание глоба от 300
до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Съгласно чл. 63
ал. 4 от Закона за здравето при обявена извънредна епидемична обстановка
по чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването въвежда
със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област. Диспозицията на нарушението по чл. 209а ал. 1 ЗЗ е бланкетна и
следва да бъде запълнена с конкретно нарушение или неизпълнение на акт на
министъра на здравеопазването или на директора на РЗИ по чл. 63 ал. 4 или
ал. 7 ЗЗ или по чл. 63а ал. 1 или ал. 2 ЗЗ. В случая това не е сторено в АУАН.
Непосочването на нарушената разпоредба е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като е ограничило правото на защита на
жалбоподателя. Не могат да бъдат споделени съображенията, поради които
процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че допуснатото
нарушение не е съществено и че е било санирано с посочване на конкретните
заповеди на Министъра на здравеопазването и конкретните разпоредби от
тях, които се сочи да е нарушил въззивникът, в наказателното постановление.
Описанието на обстоятелствата на нарушението в акта за установяването му
не удовлетворява и изискването за посочване на нарушената разпоредба.
Съгласно чл. 42 т. 4 и т. 5 ЗАНН /ДВ. бр. 59 от 21 юли 1992г./ в АУАН следва
да са посочени както нарушението и обстоятелствата по извършването му,
така и нарушените разпоредби. И това е така, тъй като и
административнонаказателното обвинение, както и наказателното, е единство
от фактическото описание на обстоятелствата на нарушението и
6
разпоредбите, които се твърди да са нарушени, т.е. следва да са посочени
както обстоятелствата на нарушението, така и нарушената разпоредба, като
липсата на кое да е от тях препятства правото на защита на лицето, чиято
отговорност се ангажира, тъй като то следва да може да упражни ефективно
правото си на защита както срещу фактическите обстоятелства на
нарушението, така и срещу правната квалификация. По тези съображения
съдът приема, че коментираният порок в АУАН не е сред отстранимите от
наказващия орган по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН, тъй като в конкретния случай
съдържанието на АУАН е такова, че не позволява отстраняване на
констатираните процесуални нарушения, без да бъде накърнено правото на
защита на лицето, сочено за нарушител. Това е така, тъй като чрез
"санирането" на порока в съставения АУАН в издаденото НП на практика за
първи път с връчване на наказателното постановление на жалбоподателя е
съобщено кои конкретно разпоредби и от кои конкретно актове на
Министъра на здравеопазването се твърди да е нарушил. Подобен подход е
недопустим, тъй като административнонаказателното производство се
образува със съставяне на АУАН и следва именно в този най-ранен момент на
сочения за нарушител да е предявено ясно и конкретно административно
обвинение с посочване на нарушените разпоредби. В случая наказващият
орган е следвало да прекрати производството с мотивирана резолюция, но
вместо това е издал наказателно постановление, което подлежи на отмяна
поради допуснатите в административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила.
При тези изводи единствено за пълнота съдът ще изтъкне, че
непосочването на свидетелката И.И. в акта за установяване на нарушението
не е съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 42
т. 7 ЗАНН визира задължение за посочване на индивидуализиращи данни на
свидетелите, посочени в акта, а видно от съдържанието на съставения АУАН
в него като свидетел е посочен служител към СИ на СО Ивайло Михайловски.
На следващо място непосочването в акта на свидетелката И. по никакъв начин
не е ограничило правото на защита на жалбоподателя, който разполага с
индивидуализиращи данни за свидетелката, които е посочил в жалбата си до
съда, свидетелката е установена и разпитана в съдебно заседание.
Не е допуснато нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Цитираната
разпоредба вменява задължение на наказващия орган да прецени наведените
7
срещу АУАН възражения, но не и да обективира изводите си по направените
възражения в НП /в съдържанието на НП, предвидено в чл. 57 ал. 1 ЗАНН
също липсва подобен реквизит/. Най-сетне извършването на разследване на
спорните обстоятелства е незадължителна дейност на наказващия орган.
Неустановяването или неправилното установяване на относими обстоятелства
може да има за последица материална незаконосъобразност на наказателното
постановление, но не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Най-сетне, не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 8
ЗАНН, тъй като цитираната разпоредба, с която се предвижда в съдържанието
на НП да се посочват отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието е
в сила от 23.12.2021г., т.е. след датата на издаване на обжалваното
наказателно постановление и не е била действащо право по време на
издаването му.
Налице е и следващо самостоятелно основания за отмяна на
наказателното постановление - не могат да бъдат формирани категорични
изводи кой е органът, издал същото. В титулната част на наказателното
постановление е посочено името и длъжността на кмета на Столична община,
като е посочено и че наказателното постановление е подписано именно от
него. На страница втора от наказателното постановление са изписани името и
длъжността на кмета на СО и е поставен печат с текст: "за кмет на СО",
изписано е саморъчно "А. А." и е цитирана Заповед за заместване № СОА21-
РД15-10439/13.08.2021г. По този начин не могат да се формират категорични
изводи дали наказателното постановление е издадено от кмета на СО /както е
посочено в титулната част на наказателното постановление/ или от заместник
- кмет на СО Албена А., на която със заповед № СОА21-РД15-
10439/13.08.2021г. на кмета на СО е възложено да изпълнява функциите на
кмет на Столична община на дата 16.08.2021г. /какъвто печат е положен на
страница втора от наказателното постановление/. Неяснотата по отношение
на лицето, издало наказателното постановление, също представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като винаги следва да е ясно кое
конкретно е лицето, издало наказателното постановление /каквото е и
изискването на чл. 57 ал. 1 т. 1 ЗАНН/ с оглед възможността за извършване на
преценка по отношение на материалната му и териториална компетентност, а
включително и с оглед възможността за установяване наличието на
8
основания за отвод на издателя на наказателното постановление /чл. 51
ЗАНН/.
По изложените съображения и предвид констатираните съществени
нарушения на процесуалните правила, жалбата е основателна и
наказателното постановление следва да се отмени.
Жалбоподателят не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Д-21-04-153/16.08.2021г.,
издадено от кмета на Столична община, подписано от заместник - кмет на СО, с
което на основание чл. 209а ал. 4 от Закона за здравето на Д. АЛ. ИЛЧ., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300, 00
/триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето вр. т. 25, раздел
I от Заповед № РД - 01-220/08.04.2021г. във вр. т. 7, раздел I от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021г., издадени от Министъра на здравеопазването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9