Р Е Ш Е Н И Е
№347/ 11.11.2021 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, РУМЯНА ЖЕЛЕВА,
разгледа докладваното от председателя касационно административно
дело № 413 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1,
изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" /ГД "ИН"/ към Министерство на правосъдието, чрез С.С. старши юрисконсулт в Областна служба "Изпълнение на
наказанията" - Варна против Решение №121 от 09.04.2021 г., постановено по а.н.д. 564/2020 г. по описа на Административен съд Добрич, I състав, с което ГД
"ИН"-София е осъдена да заплати на И.Е.И. обезщетение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на решението. Изложени са доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необосновано. Направено е оплакване, че
размерът на обезщетението е несправедливо завишен, не е подкрепен с
доказателства и е необоснован. Оспорват се и изводите на съда за наличие на
реално претърпени вреди. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил доказателствата
в тяхната взаимна връзка и че не е кредитирал всички факти, които сочат, че
служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" са изпълнили
законово регламентираното си задължение за опазване здравето и човешкото
достойнство на ищеца като не са проявили бездействие. Иска се решението да бъде
отменено и да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез своя особен представител адв. Р. Г.
– ДАК оспорва жалбата и счита решението за правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура - Добрич дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че в хода на производството пред съда било
установено, че И. е бил изправен пред незаконосъобразно фактическо бездействие на
администрацията на ареста, което е довело до нарушаване на разпоредби на ЗИНЗС
и Правилника за приложението му, което оказало негативно въздействие върху личността
му. Прокурорът счита, че е доказана и причинната връзка между
незаконосъобразното бездействие и претърпените неимуществени вреди. По тези
съображения пледира решението на съда, постановено при първоинстанционното
разглеждане на делото, да бъде оставено в сила.
Административен съд - Добрич, в
касационен състав, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната инстанция, след
като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
С обжалваното решение,
постановено в производство по чл. 284 от ЗИНЗС във връзка с чл. 203 от АПК,
Административен съд-Добрич е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - град София да заплати на И.Е.И. ***, сумата от 300 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди (душевни страдания и болки) за периода от 03.08.2020 г. до 31.08.2020 г. в резултат от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град Добрич по чл.
3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно -
хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от влизане в сила на решението, като е отхвърлил иска за горницата до 5 000 лева. С решението Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София е осъдена да
заплати и сумата от 10 лева, представляваща направените разноски по
делото.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на
делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите
към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
За да постанови този резултат,
съдът е приел, че неимуществените вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло
емоционалната сфера на лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени
душевни болки и страдания. Безспорно недостатъчната жилищна площ, липсата на
възможност за двигателна активност, липсата на санитарен възел в килиите,
неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, липсата на свеж
въздух и възможност за проветрение, неосигуряването на пряк достъп на
естествена светлина и нормално изкуствено осветление, наличието на дървеници и хлебарки в спалните помещения, нарушаващи нормалния нощен сън и създаващи
физически дискомфорт, не отговарят на критериите за хуманна среда и са се
отразили негативно в личната сфера на ищеца. Първоинстанционният съд е приел, че
изложеното от ищеца в исковата молба се потвърждава, както от разпитаният
свидетел, така и от справките на РСИН – Добрич. В ареста по време на процесния
период не е имало никакви елементарни условия, унизителна е необходимостта да
се ползва тоалетна в килията, в шишета и кофи. Поради това и като краен извод е
приел, че неблагоприятните
условия на задържане са причинили напрежение, душевни страдания, подтиснатост и мъки на И.И., като са увредили психическото и емоционалното му здраве. Като не е изпълнил административното си задължение да осигури на ищеца елементарни битови и хигиенни условия при престоя му в ареста, ответникът е нарушил
признатите на задържания права по чл. 3 от ЗИНЗС, което се
явява условие за обезщетяване на
причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Първоинстанционния съд е
направил извод, че предявения иск е частично доказан по основание, като е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД
"Изпълнение на наказанията". По отношение размера на обезщетението,
съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е
посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 300 лева и е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева. Уважена е и
претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на бездействието.
Решението е валидно, допустимо
и правилно.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС
е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда,
че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на, ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по, ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е изводът на
административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка,
че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава
Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им
наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга -
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането,
и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното
здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е
установено неизпълнение на законови задължения - пренаселеност в килиите, лоши
хигиенни условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел в
помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите на
касационният жалбоподател ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Ареста в гр. Добрич, където ищеца е бил
задържан. Тези условия са несъответни
на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е
неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по
делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до
неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не
покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови
условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
От установеното по делото
неизпълнени, обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии.
Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху
ищеца на условията, при които е пребивавал в Сл. арест гр. Добрич. Преценката
на кумулативното въздействие на тези условия в посочения от ищеца период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в
съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с
обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени
причинените вреди.
В тази връзка са напълно
неоснователни твърденията на ГДИН, че администрацията на ГД
"ИН" била изпълнила вменените си със ЗИНЗС задължения за създаване на
условия за задържане при недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Непротив, от описаните по-горе условия за
престой в ареста в гр. Добрич, може да се направи единствено противоположния
извод, че администрацията незаконосъобразно е бездействала, тъй като нито
помещенията, в които е бил настанен Димитров, отговарят на установените
изисквания за минимални битови условия и минимална жилищна площ, нито са
изпълнени останалите изисквания на закона, целящи да не се допусне увреждане на
физическото и психическото здраве на задържаните под стража, както и да не се
допуска уронване на човешкото им достойнство.
Що се отнася до становището на касатора, че затворите са пенитенциарни заведения и не
бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
случая се касае за минимални битови условия, минимална жилищна площ и отопление
през зимните месеци, които следва да са налице за всички лишени от свобода, и
които условия трябва да са такива, че да не създават предпоставки за увреждане
на психическото здраве на лишените от свобода и да не създават предпоставка за
уронване на човешкото им достойнство. Случаят изобщо не касае някакви специални
предпочитания на ищеца. ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл. 8, § 1 от
ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на
властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави
изключение единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон или е необходима
в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за
защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно
тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на
изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на
пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение
на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с
лишаване от свобода.
Неоснователно е и алтернативното искане на касационния
жалбоподател, за отмяна на решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да
плати обезщетение в размер на 300лв.
Изводите на съда за размера на обезщетението, съответстват на правилната
преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие
върху
Димитров, както се каза и по-горе. Според настоящия
съдебен състав, размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение е
съобразено и с времевата продължителност на липсата на светлина, пренаселеността на килиите, липсата на
санитарен възел и т.н., в които е бил настанен ищеца и е в съответствие с изведената от закона и дължима
справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая при
определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката
на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е определил обезщетението.
Изложените в тази връзка мотиви на съда са подробни, обосновани и правилни, и
настоящия съдебен състав ги споделя изцяло.
За пълнота следва да се отбележи, че оспореното решение е
постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС
и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Ето защо,
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото, разноски не се
дължат.
Мотивиран от горното, Административен съд - Добрич, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №121 от 09.04.2021 г., постановено по а.н.д. 564/2020 г. по описа на Административен съд Добрич, I състав, с което ГД
"ИН"-София е осъдена да заплати на И.Е.И. обезщетение в размер на 300 лева, ведно със законната лива върху главницата, считано
от датата на влизане в законна сила на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.