Р Е Ш
Е Н И Е
№1642
гр. Б., 25.11.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
М. Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа
докладваното от съдията Николова административно дело № 3111 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от
Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с чл. 79, във вр. с чл. 17
от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Д.П.Г.,***, чрез
адв. Т.Д. - САК, с адрес ***, против писмо с изх. № 94-00-710/05.12.2019г. на Изпълнителния директор на Агенция по
вписванията, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
заличаване/изтриване на личните му данни, съдържащи се в публикувания дружествения договор по
партидата на "Х." ООД, ЕИК:
***, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел.
В жалбата се описва фактическа обстановка,
според която жалбоподателят подал до Агенция по вписванията заявление за
изтриване на лични данни от публикуван от институцията дружествен договор на
дружеството, тъй като личните данни на всички съдружници – имена, ЕГН, номер на
лична карта и постоянен адрес били публично достъпни. В отговор Агенцията го
уведомила, че може да се заяви последващо обявяване на препис от дружествен
договор със заличени лични данни по образец, съгласно приложение Г1 към НВСДТРРЮЛНЦ,
като за разглеждането на това заявление се заплаща държавна такса в размер на
20 лева, ако се подаде по електронен път или 40 лева, в случай, че документите
се подават на гише. В жалбата се изтъкват редица доводи за незаконосъобразност
на оспореното писмо на Агенция по вписванията, съответно на действията й, като
администратор на лични данни. Твърди се, че Агенцията не дала указания на
заявителя при вписване на дружествения договор, да се предостави екземпляр от
дружествения договор със заличени лични данни. Навежда се довод за противоречие
на разпоредбите на чл.13, ал.9 и чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, като се прави извод,
че в случая следвало да бъде спазена разпоредбата на чл.4, т.1 от Регламент
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се незаконосъобразност на
обработването на лични данни от Агенция по вписванията по смисъла на чл.17, §
1, б. "г" от Регламента. Изтъкват се аргументи в насока липса на
съгласие от страна на жалбоподателя за обработване на личните му данни от
административния орган. Извършва се подробен анализ на института на
"съгласието" по смисъла на Регламент 2016/679, като се счита, че съдът
не следва да прилага чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, поради противоречие на нормата с
правото на Общността. Пояснява се, че заявителят с подаденото до Агенция по
вписване заявление за заличаване на личните му данни е упражнил правото си на
изтриване, като се посочва, че дори да се приеме, че не е било налице
основанието по чл. 17, § 1, б. "г" от Регламента, е следвало да се
приложи това на чл. 17, § 1, б. "б" от същия. Твърди се също, че за
заличаване на личните данни на жалбоподателя, Агенцията изисквала заплащане на
държавна такса, което е в противоречие с чл. 12, § 5, изр. 1 от Регламента. По така
изложените в жалбата съображения се иска съдът да задължи Агенцията по
вписванията да изтрие/заличи личните данни на жалбоподателя Д.П.Г., в
качеството му на съдружник в "Х."ООД, ЕИК: ***, съдържащи се в
публикувания дружествен договор по партидата на дружеството. Претендират се
разноски по делото - сумата от 500,00 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата в полза на адв. Т.Д. от САК и 10 лева заплатена държавна
такса. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно
призована не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от
процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Т.Д. от САК, с която се поддържа
жалбата по заявените доводи и аргументи и се изразява подробно становище по
съществото на спора.
Ответникът – Изпълнителен директор на Агенция
по вписванията предоставя административната преписка по издаване на оспореното писмо.
В съдебно заседание, ответникът не се явява и
не се представлява. Депозира писмени бележки, чрез процесуален представител, в
които оспорва жалбата и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По
същество на спора развива теза, съгласно която в съответствие с разпоредбата на
чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, задължение на заявителя е да представи заверен препис
от подлежащия на обявяване акт със заличени лични данни, което не е сторено от
жалбоподателя. Акцентира, че се касае за специално регистърно производство,
което се осъществява по нормативно установена и строго регламентирана процедура,
с оглед на което правото на изтриване/заличаване не следва да се разглежда
единствено в контекста на Общия регламент относно защитата на данни. Прилага
решение на КЗЛД.
Административен съд - Б., осемнадесети състав,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложените по делото доказателства се
установява, че Д.П.Г. е съдружник и
управител на дружеството "Х." ООД, с ЕИК: ***. Със заявление вх. № 94-00-710/ 28.11.2019
год., жалбоподателят, като субект на данни е сезирал Агенция по вписванията,
Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като е
заявил упражняване на правото си на изтриване/ заличаване на лични данни пред
Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел /ЮЛНЦ/, в качеството й на администратор на лични данни. Заявено
е, че при справка в Търговски регистър по партидата на дружеството е установил,
че в полето „Актуален учредителен акт“ е публикуван дружествения договор на
дружеството с всички лични данни на съдружниците в него, като: имена, ЕГН,
номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността й и постоянен
адрес. Посочено е, че тези лични данни са публично достояние на неограничен
кръг от хора, което създава безпокойство у жалбоподателя. В заявлението се
твърди, че не е налице законово основание, личните му данни да бъдат
обработвани от администратора, чрез публикуването/ обявяването им до
неограничен кръг от хора, тъй като този факт създава опасност за личната
неприкосновеност. В тази връзка е заявено искане, личните данни на жалбоподателя,
съдържащи се в публикувания дружествен договор на дружеството да бъдат
изтрити/заличени, по начин по който да не бъде идентифициран от трети лица.
Заявено е също, че в случай, че бъде прието, че жалбоподателя е предоставил личните
си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то е заявено оттегляне на
съгласието, личните му данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/ обявяването
им в дружествения договор по партидата на "Х." ООД, раздел „Актуален учредителен акт“ до
неограничен кръг от хора. Заявено е и искане Г. да бъде изрично информиран за
изтриването/заличаването на личните му данни писмено на посочения в заявлението
адрес за кореспонденция.
По повод така депозираното заявление, с писмо
изх. № 94-00-710/05.12.2019 год. Изпълнителният директор на Агенция по
вписванията е информирал жалбоподателя за разпоредбите на чл.9, чл.11 и чл.13,
ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ и му е указал, че съгласно чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да
подаде актуален учредителен акт със заличени лични данни със заявление образец
Г1 с приложени към него документи, съгласно нормативната уредба, включително
такса в размер на 20 лева, ако се подаде по електронен път или 40 лева, в
случай, че документите се подават на гише.
Недоволен от така изпратения отговор и като е
приел същия за отказ от извършване на поисканото изтриване/заличаване на
личните му данни, жалбоподателят е оспорил писмото, по повод което оспорване е
образувано и настоящото производство.
Така изложените факти не се оспорват от
ответника, както и не се спори, че дружествения договор на "Х."
ООД, ЕИК: *** е бил обявен в
Търговския регистър с лични данни на жалбоподателя, достатъчни да го
идентифицират.
Първоначално,
с Определение № 222/03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3111/2019 г. по
описа на Административен съд – Б. съдът е оставил жалбата без разглеждане.
С Определение
№ 8572/01.07.2020 год. по адм. дело № 5343/2020 г. по описа на ВАС, Определение
№ 222/03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3111/2019 г. по описа на
Административен съд – Б. е било ОТМЕНЕНО и делото е било ВЪРНАТО на същия
състав на Административен съд - Б. за продължаване на съдопроизводствените
действия по искането на жалбоподателя с правно основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД,
във връзка с чл. 79, във вр. с чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679.
С Разпореждане
№ 2643 от 06.07.2020 год. съдът е указал на Д.П.Г. да представи удостоверение
от КЗЛД за липсата на висящо производство пред Комисията за защита на личните
данни по същия спор. С молба вх. №
6617/04.08.2020 год., подадена по електронната поща, а впоследствие изпратена и
на хартиен носител, Д.П.Г. е изпратил адресираното до него писмо от
Председателя на КЗЛД, доказващо липсата на висящо производство пред Комисията
за защита на личните данни по същия спор, по същество представляващо
процесуално предпоставка за допустимост на жалбата.
При така установената фактическа обстановка,
настоящия съдебен състав формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 150 от АПК и е насочена срещу акт, притежаващ белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който, по същество е
отказано да бъде уважено искането на жалбоподателя за изтриване/ заличаване на
лични данни пред Агенцията по вписванията, като по този начин безспорно се
засягат негови законни права и интереси. В този см. Е и Определение №
8572/01.07.2020 год. по адм. дело № 5343/2020 г. по описа на ВАС. Изпълнено е и
условието да не е налице висящо производство пред Комисията за защита на
личните данни за същото нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 39, ал. 4 от
ЗЗЛД.
Предвид така изложеното по-горе, съда намира
жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, съда намира жалбата за
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспореният отказ е постановен от компетентен
административен орган - изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в
обхвата на правомощията му, регламентирани с нормата на чл.6, ал.2 от
Устройствения правилник на Агенцията по вписванията.
При постановяване на акта не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на самостоятелно основание.
Независимо, че оспореното писмо не съдържа изцяло реквизитите на чл. 59, ал. 2
от АПК, то в същото са посочени органа, който го издава, адресата на акта,
фактически и правни основания за постановяването му, дата на издаване и подпис
на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, както и обстоятелството,
че по същество в писмото е отказано поисканото изтриване/ заличаване на лични
данни.
Разгледано по същество, съда намира, че
писмото с формулирания отказ за изтриване/заличаване на лични данни е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, като мотивите в
подкрепа на този извод са следните:
Жалбоподателят Д.П.Г. е сезирал Агенцията по вписванията с
формулирано искане личните му данни, съдържащи се в публикувания дружествен
договор по партидата на дружеството "Х." ООД, да бъдат
изтрити/заличени по начин, по който заявителят да не бъде идентифициран пред
трети лица. Така формулираното искане безспорно следва да се квалифицира като
упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни,
изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679,
съгласно който: „Субектът на данни има правото да поиска от администратора
изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а
администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни,
когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни
повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по
друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се
основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или
член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;
в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф
1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или
субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;
г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва
да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или
правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните
данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното
общество по член 8, параграф 1.
По делото не съществува спор, че при
упражняване на дейността си по чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията
действа в качеството си на администратор на лични данни и именно като такъв ги
обработва.
Разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи,
че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията,
представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно
защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на
информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
В случая, обявеният акт е дружествен договор
на дружество с ограничена отговорност.
Според чл.115, т.3 от ТЗ, дружественият
договор на такова дружество, освен останалите, указани в нормата реквизити,
следва да съдържа името, съответно фирмата и единния идентификационен код на
съдружниците. Тъй като в случая съдружниците са физически лица, те следва да
бъдат индивидуализирани само с име.
Т.е., по силата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ
личните данни, подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит на
дружествения договор, са имената на съдружниците.
Настоящият съдебен състав намира, че Агенцията
по вписванията неправилно и необосновано е приела, че заявената от жалбоподателя
претенция за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения в регистъра дружествен
договор може да бъде удовлетворена единствено по реда на самото регистърно
производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от
подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не се изискват по
закон, са заличени.
В тази връзка, следва да се посочи, че в
случая са налице две отделни административни производства, протичащи при
различни условия и ред, съответно установени в отделни нормативни актове и
насочени към реализирането на различни правни последици, настъпващи в правната
сфера на различни субекти. От една страна, е регистърното производство по
ЗТРРЮЛНЦ, в което заявители на обстоятелствата, подлежащи на вписване и на
актовете, подлежащи на обявяване, са лицата, притежаващи качеството търговци,
клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове
на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. От друга страна, са
предвидените в чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране
на конкретни права от субектите на данни, част от които е и правото на
изтриване по смисъла на чл.17 от Регламента.
В този смисъл, съдът намира за основателни възраженията,
обективирани в сезиращата съда жалба, като следва да се отбележи, че
заявлението, с което е била сезирана Агенцията по вписванията е подадено от Д.П.Г. не в
качеството му на съдружник и
управител на дружеството "Х." ООД, с ЕИК: ***, а в лично качество на субект на данни,
който счита, че са налице обстоятелствата по чл. 17, параграф 1, б. „г“,
алтернативно – б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Ето защо, като му е указал
реда по ЗТРРЮЛНЦ и го е препратил към подаване на заявление по образец Г1, в
което личните данни, незадължителни по закон, следва да са заличени,
административният орган на практика е постановил отговор, с който е отказал да
разгледа искането за изтирване/заличаване на личните данни на жалбоподателя по
партидата на дружеството, следователно е оставил без уважение искането с правно
основание по чл. 17, параграф 1, б. „г“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
Нещо повече, в разпоредбите на чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.19 – чл.21 от Наредба № 1 е указан реда и обстоятелствата,
подлежащи на вписване по отношение на дружествата с ограничена отговорност.
Съгласно чл.13, ал.6, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят представя и заверени
преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които
личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, а съгласно
ал. 9 от същата правна норма, когато в заявлението или в приложените към него
документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че
предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от
агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.
При анализ на разпоредбата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, настоящият съдебен намира, че така въведената с тази разпоредба законова
презумпция, противоречи на разпоредбите на чл. 4, т.11 и чл.6, т.1, б„а“ от
Регламент (ЕС) 2016/679.
В нормата на чл.4, т.11 от Регламента е дадено
легално определение на понятието „съгласие на субекта на данните“, което
означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено
указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно
потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични
данни да бъдат обработени. Анализът на така даденото определение обосновава
извод, че съгласието на субекта на данните не може и не следва да бъде
презумирано, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ето защо, по мнение на съда, нормата на чл.13,
ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ поставя в невъзможност администратора на лични данни – в
случая Агенцията по вписванията да изпълни задължението си, вменено с разпоредбата
на чл.7, т.1 от Регламента, съгласно която, когато обработването се извършва
въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че
субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. Тази
невъзможност се предполага и предвид обстоятелството, че в повечето случаи
подлежащите на вписване обстоятелства се подават от лица, различни от субекта
на данни. С оглед на това и предвид обстоятелството, че подлежащия на вписване
акт се подава обичайно от трето лице, носителят на данни обективно е поставен в
невъзможност да изрази конкретно, информирано и недвусмислено волята си,
посредством изявление или действие. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът
намира, че представянето на дружествения договор за обявяване, без заверен препис
от същия със заличени данни, не може да бъде прието като ясно потвърждаващо
действие, което изразява съгласието на определено лице, свързаните с него лични
данни да бъдат обработени, каквото съдържание е въведено с цитираното
определение на чл.4, т.11 от Регламента.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият
съдебен състав намира, че в случая не е налице „съгласие на субекта на данните“
по смисъла на легалното определение, дадено в Регламента, поради което и
обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на Агенцията по
вписванията не съставлява законосъобразност на обработването по смисъла на чл.6
от Регламента.
Нещо повече, отказа за изтриване/заличаване на
личните данни на жалбоподателя Г. или поставянето на условия за извършване на
това действие, противоречи на разпоредбите на чл.7, т.3, пр.1 и чл.17, т.1, б.„б“,
пр.1 от Регламента. Посочените норми от Регламента указват възможността и
правото на субекта на данни да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска
от администратора изтриване на
свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. Администраторът е задължен
да ги изтрие без ненужно забавяне.
В случая, Г. е подал нарочно заявление с вх. №94-00-710/28.11.2019
год., с което изрично и недвусмислено е заявил искане за изтриване/заличаване
на личните му данни от обявения дружествен договор, като именно в съответствие
с чл.7, т.3, пр.1 и чл.17, т.1, б.„б“, пр.1 от Регламента, жалбоподателят е
заявил, че в случай, че бъде прието, че е предоставил личните си данни на
основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то заявява оттегляне на съгласието,
личните му данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в
дружествения договор по партидата на "Х." ООД, раздел „Актуален учредителен акт“ до неограничен
кръг от хора. Независимо от така заявеното безпротиворечиво и категорично
оттегляне на съгласие, ответникът в нарушение на задълженията си по чл.17, т.1,
б.„б“, пр.1 от Регламента да изтрие без ненужно забавяне личните данни е указал
необходимостта от подаване на заявление по образец Г1 и внасяне на държавна
такса. Така даденото указание, съдът намира за противоречащо на нормата на чл.17,
т.1, б.„б“, пр. 1 от Регламента, която въвежда задължение за извършване на
определени действия за администратора на данни, а не за субекта на данни.
Предвид горното и в съответствие с цитираните
разпоредби на чл.17, т.1, б.„б“, пр.1 от Регламента се обосновава извод, че Г.,
след като изрично е оттеглил своето съгласие е заявил искане за изтриване/ заличаване
на личните му данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В този
смисъл, администраторът е бил задължен да изтрие личните данни без ненужно
забавяне.
По изложените съображения, съдът намира, че като не е
изпълнил това свое задължение, администраторът на лични данни – Агенция по
вписванията е постановил един незаконосъобразен отказ, който следва да бъде
отменен, а преписката да се изпрати на ответника за изпълнение на указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящия съдебен акт.
По делото е направено искане на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Т.Д. от САК да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата от 500,00 лева, представляващи
минималното адвокатско възнаграждение за водене на административно дело без
определен материален интерес, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на спора пред
настоящата инстанция и с оглед представеното пълномощно, съдът намира, че са
налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адв. Т.Д. от САК, оказала
безплатна правна помощ на жалбоподателя в настоящото производство, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по
чл. 36, ал. 2 от ЗА. Предвид това и на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза
на адв. Т.Д. от САК следва да се присъди сумата от 500,00 лева адвокатско
възнаграждение. Предвид направено искане и с оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 10,00 лева, съставляваща
заплатената държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Б., осемнадесети състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на Изпълнителния директор на Агенция
по вписванията, обективиран в писмо с изх. № 94-00-710/05.12.2019г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което е
оставено без уважение искането с вх.
№ 94-00-710/ 28.11.2019 год. на Д.П.Г. за заличаване/изтриване на личните му данни, съдържащи се в публикувания дружествения договор по
партидата на "Х." ООД, ЕИК:
***, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на
Агенция по вписванията, за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на адв. Т.
Николова Д. от САК сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на Д.П.Г.,*** сумата от 10,00 (десет) лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщението пред Върховния административен съд.