Р
Е Ш Е
Н И Е
№................
гр. София, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря М. Кюркчиева, като разгледа
докладваното от съдия Ат. Маджев т.д. № 8500 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по искова молба с вх.№149034/21.11.2016 г. и молба-уточнение с вх. №155129/01.12.2016 г.
на „Ф.0.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Д.В.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, пл. „********“ № ********.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск при квалификацията на чл. 79,
ал.1 пр. 1 ЗЗД от „Ф.0.” ООД срещу „Д.В.“ ЕАД за заплащане на сума в размер на
32 319,09 лв., представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение по
договор за съвместна дейност от 29.04.2015г., ведно с дължимата законна лихва,
считано от датата на предявяване на искова молба в съда – 21.11.2016г. до окончателното изплащане на главния дълг.
В исковата молба ищецът поддържа, че по силата на сключен между страните
на 29.04.2015г. договор за съвместна дейност, ответникът му възлага
управлението на заведения, находящи се в курортен комплекс „Златни пясъци“, на
територията на хотел - „Дабълтрийм Хилтън“. За предоставените услуги по
управление на заведенията и магазина ответното дружество се поддържа да е
договорено да дължи възнаграждение, което е платимо ежеседмично, авансово всеки
понеделник и съставлява сума, в размер на стойността на 50% от перспективната
седмична заетост, изчислена съгласно хотелска софтуерна програма „Клок“ и
доплащане до ден сряда, за всяка предходна седмица, отново въз основа на
изчисления по програма „Клок“ и след предоставяне на фактура. Според ищеца,
съгласно посоченият договор, остават неразплатени фактури:
а.) Фактура 191/28.08.2015г.,
за сумата от 6 630,50 лв.
б.) Фактура 193/03.09.2015г.,
за сумата от 2 231,76 лв.
в.) Фактура 194/17.09.2015г.,
за сумата от 18 995 лв.
г.) Фактура 198/01.11.2015г.,
за сумата от 20 142,50 лв.
д.) Фактура 199/01.11.2015г.,
за сумата от 16 582 лв.
е.) Фактура 200/01.12.2015г.,
за сумата от 9 311 лв.
ж.) Фактура 201/01.12.2015г.,
за сумата от 4 892 лв.
з.) Фактура 202/01.12.2015г.,
за сумата от 3 440,50 лв.
и.) Фактура 203/01.12.2015г.,
за сумата от 51 лв.
й.) Фактура 199/01.11.2015г.,
за сумата от 4,50 лв.,
като общият размер на задълженията на ответника към ищеца по фактурите
възлиза на 82 280,76 лв. На следващо място ищецът твърди, че съгласно
договора с ответника, са се съгласили печалбата, реализирана от обектите,
предмет на съвместната им дейност, да бъде разделена поравно. Приели са, че за
печалба ще се приема финансовата разлика между постъпленията в брой или по
банков път, реализирани от продажбата на стоки и услуги от заведенията и
магазина, и разходите за заплащане и квартира на служители, чието работно място
е само и единствено в обектите, посочени в договора, както и разходите за
закупуване на оборудване и обзавеждане в тези обекти, всичките заплатени от
ищеца. Според ищеца за 2015г. в обектите по договора са реализирани общи
постъпления в размер на 214 704,52 лв. без ДДС, които се намалят със
сумата от 118 735,26 лв. без ДДС –
сторени разходи за закупуване на стоки; със сумата от 20 447,59 лв. – сторени разходи за
заплати на лицата, работещи в обектите; със сумата от 3 310,12 лв. –
сторени разходи за осигуровки на тези
лица. Така ищецът релевира, че се формирал положителен финансов резултат, който
подлежи на разпределение между страните по контракта за съвместна дейност в
размер на сумата от 72 211,55 лв. без ДДС, или по 36 105,77 лв. без
ДДС за „Д.В.“ ЕАД и за ищеца. От посочената сума според ищеца остава за
фактуриране от ответника сума в размер на 5 505,77 лв. без ДДС. Отделно
ищецът посочва, че дължи на ответника сума в размер на 5 528,96 лв. без
ДДС по Фактура №496/01.06.2015г. Така според ищеца след прихващане на вземането
си от ответника в размер на 82 280,76 лв. със задълженията си към
последния възлизащи в размер на 49 347,44 лв., за което ищецът прави
изрично изявление за прихващане до размера на по-малкото задължение с исковата
молба, остава неизплатена от ответника на ищеца сума в размер на 32 933,32
лв. и именно тя е предмет на предприетата от него съдебна защита за реално
изпълнение на договорно задължение. За да постигне изпълнение на това договорно
задължение ищецът изтъква, че е изпращал писма до ответника с покана да му
плати, но плащане не е последвало. За посочените парични притезания ищецът
поддържа изложенията си да е кредитор и иска от СГС да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер от
32 933,32 лв. Същевременно се иска и присъждане на разноските направени
във връзка с водене на делото, а така също и законна лихва върху вземането за
главница, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на дълга в хипотезата на позитивно осъдително решение.
В молбата уточнение от 01.12.2016
г. ищецът конкретизира исковата молба, като сочи, че положителният финансов
резултат, подлежащ за разпределение, съгласно договора между страните, е в
размер на 72 211,55 лв. без ДДС, или сума от 36 105,77 лв. без
ДДС /сума в размер на 43 326, 92
лв. с ДДС/ за всеки от тях. Също така сочи, че задължението на ищеца към
ответника по Фактура №496/01.06.2015г. е в размер на 5 528, 96 лв. без ДДС
или 6 634,75 лв. с ДДС, като се формира общо задължение на ищеца към
ответника в размер на 49 961,67 лв., а при изчисляването на посочената в исковата
молба сума в размер на 49 347,77 лв. е допусната техническа грешка. Поради
тази причина, след изявлението за прихващане от страна на ищеца от общата
дължима сума от ответника, в размер на 82 280,76 лв., със сумата от
49 961,67 лв., която е насрещно дължима от ищеца на ответника, то
последния остава задължен спрямо ищеца за парично вземане в размер на
32 319,09 лв. за която да се смята предявен иска.
Ответната страна – „Д.Б.“ ЕАД се е възползвала от правото си по реда на
чл. 367 ГПК на отговор по насочените спрямо нея искови претенции. Твърди се, че
исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, тъй като в
посочените в нея десет фактури не се посочва какво точно и за какъв период е
фактурирано. Възразява изцяло против предявените за разглеждане искови
претенции, оспорва ги по основание и размер, като се изтъква, че ищецът не е
изпълнил надлежно задълженията си по процесния договор. Не се оспорват
твърденията на ищеца, доуточнени с допълнителната му молба, че дължи на
ответника сумата възлизаща на стойност от 49 961,67 лв., но се твърди, че
ищецът, на основание чл.11 от процесния договор, дължи и сумата от 32 800
лв. без ДДС или 39 360 лв. с ДДС. Оспорва се размерът на посочения в
исковата молба положителен финансов резултат. Споменава се, че реализираните
общи постъпления за 2015г. от обектите не са коригирани с действително
извършените разходи за обектите, а оттам и подлежащите на приспадане разходи са
различни. В условията на евентуалност, при основателност на иска на ищеца в
размер на 32 319,09 лв., се противопоставя възражение за прихващане със
сума в размер на 82 686,92 лв. с вкл. ДДС, която ответникът твърди, че
ищецът му дължи на основание същия договор. Отправя се претенция за присъждане
на направените от ответника по повод защитата му разноски в настоящото
производство.
В предоставения на ищеца срок по смисъла на чл. 372 ГПК, същия е упражнил
правото си да подаде допълнителна искова молба с вх. №13300/02.02.2017г. С нея
се поддържат и доразвиват твърденията и съображенията, изложени в исковата
молба, оспорва ответниковото възражение за нередовност на исковата молба, сочи
се, че всяка от посочените фактури е за обслужване на гости „ALLINCLUSIVE“ е с
посочен времеви период, придружаващите фактурите документи са двустранно
подписвани протоколи от софтуерна хотелска програма „Клок“ и проформа фактури.
Навежда се неоснователност на възраженията на ответника
за недължимост на претенцията на ищеца, оспорват се твърденията на ответника за
размера на печалба от обектите, както и неоснователност на направените
изявления за прихващане.
Ответната страна, в предоставения и срок по смисъла на чл. 373 от ГПК,
представя отговор по допълнителната искова молба. Поддържа и доразвива
съображенията, изложени в отговора на исковата молба, възразява се изцяло
против предявените за разглеждане допълнителни искови твърдения и доводи, като
се оспорват изцяло. Говори се за неверност в ползвания начин на изчисляване на
дължимите на ответника от ищеца, по силата на договора, възнаграждения.
Съдът като
разгледа наведените от страните доводи и събраните доказателства, намира
следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представения като
писмено доказателство по делото договор за съвместна дейност, сключен на
29.04.2015 г., че ответникът „Д.В.“ ЕАД
е възложил на ищеца управлението на заведения и магазин, находящи се в к.к. „Златни
пясъци“ на територията на хотел „Д.Б.Х.“
и хотел „Х.С.“ в периода от 30.04.2015 г. до 30.09.2015 г. За предоставените
услуги по управление на заведенията и магазина страните са се съгласили на
ищеца да бъде заплащано възнаграждение, съобразено с характера и обема на
предоставените услуги както следва: 1./ 5 лв. за нощувка на платен възрастен
турист на база Ол Инклузив, 2./ 2,50 лв. за нощувка на платено дете на база Ол
Инклузив; 3./ 1,00 лв. за нощувка на платен възрастен на база, различна от Ол
Инклузив; 4./ 0,50 лв. за нощувка на платено дете на база, различна от Ол
Инклузив; и 5./ за нощувка на безплатно дете е посочено, че възнаграждението е
0,00 лв. Страните са уговорили възнаграждението да бъде платимо ежеседмично, като
всеки понеделник се извършва авансово плащане в размер на стойността на 50% от
перспективната седмична заетост, изчислена съгласно хотелска софтуерна програма
„Клок“, а до сряда се извършва доплащане на остатъкът от окончателното
възнаграждение, дължимо за предходната седмица, формирано въз основа на
изчисления по програма „Клок“ и след предоставяне на фактура. Видно от
разпоредбата на чл. 11 от договора страните са се съгласили печалбата,
реализирана от обектите, предмет на съвместната дейност, да бъде разделяна
поравно между тях, като са уточнили, че на поделяне подлежи финансовата разлика
между постъпленията, реализирани от продажбата на стоки и услуги от заведенията
и магазина, и разходите за заплащане и квартира на служители, чието работно
място е само и единствено в обектите, посочени в договора, както и разходите за
закупуване на оборудване и обзавеждане в тези обекти. В чл. 11.2. е предвидена
възможността, наред с изрично изброените в предходната точка, на ищеца да бъдат
признати и други разходи.
Като писмени доказателства по делото са приети 17 на брой двустранно
подписани справки от хотелска програма „Клок“, отнасящи се до предоставените
услуги по управление на обектите в хотел „Х.С.“ и „Д.Б.Х.“. В тях се съдържа
информация, че в периода от 03.08.2015 г. до 28.09.2015 г. в обектите, предмет
на сключения между страните договор за съвместна дейност, са предоставени хотелски
услуги на общо 30 157 възрастни, от които 28 410 са отразени като платими,
а останалите 1 747 като безплатни. За същия период в справките са отразени 5 613
нощувки на деца, от които 2 133 са отразени като платими, а останалите 3 480
като безплатни.
По делото са представени девет на брой данъчни фактури, издадени от
ищеца, установяващи вземанията му за възнаграждение по чл. 9 от договора с „Д.В.“
ЕАД, както следва – фактура № 191/28.08.2015г. за сумата от 18 530,50 лв., представляваща възнаграждение за
обслужване на гости за периода 03.08.2015 г. – 09.08.2015 г., фактура №
193/03.09.2015 г. за сумата от 17 551 лв., представляваща възнаграждение
за обслужване на гости за периода 10.08.2015 г. – 16.08.2015 г., фактура №
194/17.09.2015г. за сумата
от 18 995 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода
17.08.2015 г. – 23.08.2015 г., фактура № 198/01.11.2015г. за сумата от
20 142,50 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за
периода 24.08.2015 г. – 30.08.2015 г., фактура № 199/01.11.2015 г. за сумата от
16 582 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за
периода 31.08.2015 г. – 06.09.2015 г., фактура № 200/01.12.2015 г. за сумата от
9 331 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода
07.09.2015 г. – 13.09.2015 г., фактура № 201/01.12.2015 г. за сумата от
4 892 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за периода
14.09.2015 г. – 20.09.2015 г., фактура № 202/01.12.2015 г. за сумата от
3 440,50 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за
периода 21.09.2015 г. – 27.09.2015 г., фактура № 203/01.12.2015 г. за сумата от
51,00 лв., представляваща възнаграждение за обслужване на гости за 28.09.2015
г. Фактурите са подписани от представител на всяка от страните по договора,
съответно от управителя Янко Милков за ищеца и от Светослав Дацов за „Д.В.“
ЕАД.
Приобщени по делото са и фактура с № 171/01.11.2015 г., издадена от „Д.В.“
ЕАД, установяваща вземането му по чл. 11 от договора за съвместна дейност от
29.04.2015 г. с ищеца, за сумата от 36 720 лв. с ДДС, както и фактура с № 496/01.06.2015
г. за сумата от 6 634,75 лв., установяваща вземане на трето за процеса
дружество - „Х.Х.“ ЕАД към ищеца, в която като основание на задължението е
посочено „продажба на стоки съгласно протоколи“.
От представения като писмено доказателство по делото договор за съвместна
дейност от 22.04.2014 г. се установява, че ответникът „Д.В.“ ЕАД е възложил на
ищеца управлението на заведения и магазин, находящи се в к.к. „Златни пясъци“
на територията на хотел „Д.Б.Х.“ и хотел „Х.С.“ в периода от 24.04.2014 г. до
30.09.2014 г. Страните са се съгласили
реализираната от обектите печалба да бъде разделяна поравно между тях, като са предвидили
на поделяне да подлежи финансовата разлика между постъпленията, реализирани от продажбата
на стоки и услуги от заведенията и магазина, и разходите за заплащане и
квартира на служители, чието работно място е само и единствено в обектите,
посочени в договора, както и разходите за закупуване на оборудване и
обзавеждане в тези обекти.
Допусната е и съдебно-счетоводна експертиза,
по която вещото лице е изготвило основно и допълнително заключения, чиято
обективност и изчерпателност в отговорите налага дадените с тях изводи базирани
на специални знания да се кредитират.
От основното заключение при извършентие от
вещото лице анализи на относимите финансови документи отнасящи се до
формирането на печалбата от осъществяваната съвместна дейност в процесните
обекти се констатира, че размерът на реализираните приходи от обектите, предмет
на сключения на 29.04.2015 г. между страните по спора договор за съвместна
дейност, възлиза на общата сума от 214 704,51 лв. Същевременно размерът на
извършените от ищеца и признати по смисъла на чл. 11 от договора за съвместна
дейност разходи, в т.ч. осигуровки за сметка на работодателя, възлиза на сумата
от 145 417,90 лв., от които 118 570,04 лв. – разходи за материали за
обектите, 23 070,81 лв. – разходи за заплати на работниците и служителите
за периода от м. май до м. септември 2015 г., и 3 777,05 лв. – заплатени
осигурителни вноски за сметка на работодателя. Въз основа на така получените стойности
заключението изчислява подлежащата на разпределение печалба от обектите,
предмет на договора за съвместна дейност от 29.04.2015 г., в размер на
69 286,61 лв., като се вземе предвид стойността на осигурителните вноски
за сметка на работодателя, съответно в размер на 73 063,66 лв., без да се
държи сметка за тази стойност. Вещото лице е заключило, че в зависимост от
двата възможни варианта на формиране на печалбата /със или без калкулиране на
осигурителните вноски дължими от работодателя за наетия в обектите персонал/ на
всяка от страните по договора за съвместна дейност се полага печалба в размер
на 34 643,30 лв., съответно 36 531,83 ако осигурителните вноски за
сметка на работодателя не бъдат включени сред признатите разходи.
Установява се, че общият размер на вземанията
на ищеца, за които в периода 28.08.2015 г. – 01.12.2015 г. са издадени девет на
брой фактури с получател ответника, възлиза на 109 495,50 лв. с ДДС, като всяка
от фактурите е осчетоводена от страна на ответника, включена е в дневниците му
за покупка и въз основа на тях е подадена справка-декларация в ТД на НАП. Така
в заключението се стига до извода, че остатъчният размер на задължението на
ответника към ищеца, след като от сумите, дължими по описаните в исковата молба
фактури, се приспаднат задълженията на ищеца към ответника за съответната част
от печалбата, възлиза на сумата от 72 963,67 лв. с ДДС, без отчитане на
разходите за осигуровки за сметка на работодателя като признати разходи,
съответно на сумата от 74 852,20 лв. с ДДС при отчитането им като такива.
Установява се, че по тези фактури ответното
дружество е осчетоводило десет отделни частични плащания на обща стойност
27 219,24 лв., както и три на брой прихващания със свои насрещни вземания
към ищеца, а именно по фактура № 496/01.06.2015 г. в размер на 6 634,75 лв.,
както и по фактура № 171/01.11.2015 г. в размер на 20 138 лв. и 16 582 лв., в
резултат на което общият размер на задълженията му към ищеца, установени в
издадените процесни девет на брой фактури, е бил намален до сумата от 38 921,51
лв. Установява се, че счетоводните отразявания при ищеца във връзка с
прихващанията по фактура № 496/01.06.2015 г. и фактура № 171/01.11.2015 г.
изцяло съвпадат с тези, съдържащи се в счетоводството на ответника. В
счетоводството на ищеца обаче са отразени плащания по процесните фактури на
стойност 27 129,24 лв., при което общият размер на задълженията на
ответника, установени в процесните фактури, се изчислява на 39 011,51 лв.
В отговор на допълнително поставена от страна
на ответника задача вещото лице е изготвило допълнително заключение, от което
се установява, че след като се приспаднат осчетоводените плащания, както и
прихващанията с негови задължения към ответника в общ размер на 49 961,67
лв. с ДДС, от които 43 326,92 лв. с ДДС – половината от подлежащата на
разпределение съгласно чл. 11 от договора печалба, и 6 634,75 лв. с ДДС –
задължение по фактура № 496/01.06.2015 г., остатъчният размер на задълженията
на ответника към ищеца по процесните фактури възлиза на сумата от
32 404,59 лв. при съобразяване счетоводството на ищеца, съответно на
сумата от 32 314,59 лв. при съобразяване счетоводството на ответника.
Във връзка с поставени от ответника задачи
заключението установява, че размерът на приходите, реализирани от обектите,
предмет на договор за съвместна дейност от 22.04.2014 г., възлиза на
201 156,22 лв. Размерът на извършените от ищеца признати по смисъла на чл.
11 от договора за съвместна дейност разходи, в т.ч. осигуровки за сметка на
работодателя, възлиза на сумата от 179 063,60 лв., от които
152 103,35 лв. – разходи за материали за обектите, 2 485,92 лв. –
разходи за стоки, 20 661,03 лв. – разходи за заплати на работниците и
служителите за периода от м. май до м. септември 2014 г., и 2 485,92 лв. –
заплатени осигурителни вноски за сметка на работодателя. Заключението изчислява
подлежащата на разпределение печалба от обектите, предмет на договора за
съвместна дейност от 22.04.2014 г., в размер на 22 092,62 лв., като се има
предвид стойността на осигурителните вноски за сметка на работодателя,
съответно в размер на 25 905,92 лв., без да се държи сметка за тази
стойност. На всяка от страните по договора за съвместна дейност се полага
печалба в размер на 11 046,31 лв., съответно 12 952,96 лв. ако
осигурителните вноски за сметка на работодателя не бъдат включвани сред
признатите разходи.
В отговор на допълнително поставена от ищеца
задача на експертизата вещото лице е изготвило допълнително заключение, от
което се установява, че разходите на ищеца за трудово възнаграждение и
осигурителни вноски във връзка с договора за съвместна дейност от 22.04.2014 г.
до м. октомври, включително, възлизат на сумата от 25 538,21 лв., от които 21
455,74 лв. – разходи за трудово възнаграждение, и 4 082,47 лв. – осигурителни
вноски за сметка на работодателя, с оглед на което вещото лице преизчислява
подлежащата на разпределение печалба от обектите, предмет на договора за
съвместна дейност от 22.04.2014 г. в размер на 21 028,74 лв., като се
вземе предвид стойността на осигурителните вноски за сметка на работодателя,
съответно в размер на 25 111,21 лв., без да се държи сметка за тази
стойност. Така на всяка от страните по договора за съвместна дейност се полага
печалба в размер на 10 514,37 лв., съответно 12 555,60 лв. ако
осигурителните вноски за сметка на работодателя не бъдат включени сред
признатите разходи.
Други доказателства
от значение за спорното право, което е предмет на преценка в настоящото
производство не са ангажирани от страните.
При така установените факти следва да се
формират изводите за основателността на предявените искове.
Основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1) сключване между страните на посочения в исковата
молба договор за възлагане на управлението на притежавани от ответника хотели
срещу възнаграждение /по правната си природа договор за съвместна дейност/, 2) престиране
на отделните услуги /хотелско настаняване/ в периода на действие на договора във
връзка с чието осъществяване е уговорено на ищеца да се дължи възнаграждение,
вкл. обема на тези услуги – брой настанени лица, както и 3) извършването от
ищеца на дейност по управлението на
заведенията и магазините притежавани от ответника в цитираните в договора
хотелски бази.
Между страните не е предмет на спор, а и от приетия по делото договор се
установява, че по тяхна взаимна воля се е породило облигационно отношение имащо
за източник сключения на 29.04.2015 г. договор за съвместна дейност. С този
договор ответникът е възложил, а ищецът се е съгласил в периода от 30.04.2015
г. до 30.09.2015 г. да поеме управлението на заведения и магазин, находящи се в
к.к. „Златни пясъци“ на територията на хотел „Д.Б.Х.“ и хотел „Х.С.“.
Възнаграждението, дължимо на изпълнителя във връзка с възложеното му управление
е установено в разпоредбата на чл. 9 от договора, като формирането на същото е
уговорено в зависимост от обема и вида на предоставените за съответния период
хотелски услуги. Предвидено е за нощувка на платен възрастен турист на база „ол
инклузив“ да се дължи възнаграждение в размер на 5 лв., за нощувка на платено
дете на база „ол инклузив“ – 2,50 лв., за нощувка на платен възрастен на база,
различна от „ол инклузив“ – 1 лв. и 0,50 лв. за нощувка на платено дете на
база, различна от „ол инклузив“.
От представените като писмени доказателства по делото двустранно
подписани справки от хотелска програма „Клок“ се установява, че в периода от
03.08.2015 г. до 28.09.2015 г. в обектите, предмет на сключения между страните
договор за съвместна дейност, са предоставени хотелски услуги на общо 30 157
възрастни, от които 28 410 са отразени като платими, а останалите 1 747 като
безплатни. За същия период в справките са отразени 5 613 нощувки на деца, от
които 2 133 са отразени като платими, а останалите 3 480 като безплатни. Възнаграждението
по чл. 9 от договора, дължимо въз основа на данните за броя на платените
възрастни и деца в справките от хотелската програма „Клок“ на ответника за
съответните периоди, възлиза на 102 000 лв., като същото е изцяло включено
в издадените от ищеца девет на брой данъчни фактури, по отношение на които
приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза установява, че са били предмет на отразяване в счетоводството на
ответника, като видно от анализа на вещото лице услугите по тези фактури са включени
в дневниците за покупки и въз основа на тях е подадена справка-декларация в ТД
на НАП.
В осчетоводените от страна на ответника фактури обаче, наред с
възнаграждението, дължимо въз основа на платимите нощувки на деца и възрастни,
е включено и възнаграждение за нощувките на деца и възрастни, които в справките
от хотелската компютърна програма са означени като безплатни. Включеното от
страна на ищеца възнаграждение за безплатни деца и възрастни възлиза на сумата
от 6 975,00 лв. и заедно с възнаграждението за платими нощувки формира
пълния размер на установената в процесните фактури сума в общ размер на 109 495,50
лв. Както вече беше посочено от заключението по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че всяка от фактурите е осчетоводена от страна на ответника в
пълния й размер, за който е издадена, и е била включена в дневниците му за
покупки към справките-декларации подадени в НАП, а освен това е подписана от
негов представител. Тези действия на страните и в частност на ответното
дружество мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че след първоначалното
възникване на процесното облигационно отношение, при спазване на писмената
форма, в която е сключен договорът за съвместна дейност от 29.04.2015 г., между
страните е постигнато допълнително съгласие при формирането на дължимото на
ищеца възнаграждение по чл. 9 от съглашението за предоставяните услуги по
управление на заведенията и магазина, наред с платените нощувки за деца и
възрастни, да бъдат съобразявани и тези, които в справките от хотелската програма „Клок“ са отразени като безплатни. Тоест
и за тази категория лица се е постигнала договореност за заплащане на конкретно
възнаграждение, чиито размер е отразен във всяка от издадените фактури. Обратното
би означавало да се пренебрегне договорната автономия на страните сами да
регулират пределите на правата и задълженията, които поемат при встъпване в
дадена сделка и в един бъдещ момент, когато се очаква реално изпълнение от тях
на произтичащи от тази сделка задължения да откажат същото, като се
аргументират, че не са имали воля за поемането му. При така установеното
съдържание на задължението на ответника по чл. 9 от договора за съвместна
дейност, както и с оглед надлежното изпълнение на възложената дейност по
управление, настоящият състав намира, че предпоставките за дължимост на
уговореното възнаграждение са възникнали, съответно на основание чл. 9 от
договора за съвместна дейност от 29.04.2015 г. в тежест на ответника е
възникнало задължението да заплати в полза на ищеца сумата от 109 450,50
лв.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че в периода от 22.06.2015 г. до 18.07.2016 г. ответното дружество е извършило
плащания в полза на ищеца по банков път с платежни нареждания за кредитен
превод през съответната форма за онлайн банкиране на обща стойност 143 600
лв., без в платежните документи да се съдържа категорична информация във връзка
с които задължения на ответника са извършени плащанията. От съдържащите се в
разменените по делото книжа и изявления на страните става ясно, че между тях не
се спори, че стойността на плащанията, извършени за погасяване на задълженията
на ответника, установени с процесните фактури
възлиза най-малко на 27 169,74 лв. Спор съществува по отношение на
обстоятелството, дали не са извършени плащания и над този размер. При проверка
в счетоводството на ответника заключението по съдебно-счетоводната експертиза
установява, че същото е осчетоводило десет отделни частични плащания по
процесните фактури на обща стойност 27 219,24 лв. В същото време
плащанията по процесите фактури, отразени в счетоводството на ищеца възлизат на
сумата от 27 129,24 лв. В тежест на ответника е да установи настъпването
на обстоятелствата, на които основава правопогасяващите си възражения, към
която категория спада претендираното плащане. Предвид това, че счетоводните
отразявания при ищеца и ответника не съвпадат, заключението е в състояние да
установи плащания по процесните фактури в размер на 27 129,24 лв. Доколкото по
делото не се спори, че ответникът е извършил погашения на стойност надвишаваща
установената от заключението сума, а именно – в размер на 27 169,74 лв.,
то тази сума следва да се възприеме като релевантна по спора при установяване,
частта от процесните вземания, погасена чрез плащане от ответника в полза на
ищеца. С оглед тези частични по своето естество плащания непогасеният остатък
от дължимото на ищеца възнаграждение по чл. 9 от контракта, установено с
процесните фактури, възлиза на сумата от 82 280,76 лв.
На следващо място страните нямат разногласия, че по отношение на вземанията на ищеца за
възнаграждение по чл. 9 от процесния договор за съвместна дейност, са извършени
прихващания с насрещни негови задължения към ответника. Тези задължения са
установени съответно с фактура № 171/01.11.2015 г. за сумата от 36 720 лв.
с ДДС, представляваща част от задължението на ищеца за заплащане на част от
печалбата по чл. 11 от договор за съвместна дейност от 29.04.2015 г., и с
фактура № 496/01.06.2015 г. за сумата от 6 634,75 лв., представляваща
задължение на ищеца, произтичащо от договор за продажба на стоки. Наред с това
между страните е безспорно и обстоятелството, че по отношение на процесното
вземане на ищеца е извършено прихващане с друга част от задължението му за
заплащане на ответника на част от печалбата по чл. 11 от процесния договор в
размер на 6 606,92 лв. с ДДС., за което от страна на ответника не е
издадена фактура. С оглед на
установените по делото плащания в размер на 27 169,74 лв., както и при
съобразяване на безспорните между страните по делото прихващания в общ размер
на 49 961,67 лв., непогасеният остатък от дължимото на ищеца
възнаграждение, установено с процесните фактури, възлиза на сумата от
32 319,09 лв.
В срока за отговор на исковата молба в условията на евентуалност
ответникът е предявил възражение за прихващане на вземането, предмет на главния
иск, с насрещно вземане на ответника към ищеца за получаване на сума в размер
на 39 360 лв. /с вкл. ДДС/, представляваща остатък от подлежащата на
разпределяне в полза на ответника печалба по смисъла на чл. 11 от сключения на
29.04.2015 г. между страните договор за съвместна дейност. С оглед сбъдването
на съответното вътрешнопроцесуално условие, а именно – възприемането на извод
за съществуване на вземането, предмет на главния иск в претендирания размер, а
именно – 32 319,09 лв., настоящият съдебен състав дължи произнасяне по
въпроса дали същото не е погасено, чрез прихващане.
По силата на чл. 11 от сключения
на 29.04.2015 г. между страните по делото договор за съвместна дейност в тежест
на ищеца е възникнало задължение да заплати на ответника половината от
печалбата от обектите, предмет на договора, формирана като финансовата разлика
между постъпленията, реализирани от продажбата на стоки и услуги от заведенията
и магазина, и разходите за заплащане и квартира на служители, чието работно
място е само и единствено в обектите, посочени в договора, както и разходите за
закупуване на оборудване и обзавеждане в тези обекти.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че размерът на реализираните приходи от обектите, предмет на
сключения на 29.04.2015 г. между страните по делото договор за съвместна
дейност, възлиза на общата сума от 214 704,51 лв. В същото време се установява,
че размерът на извършените от ищеца признати по критериите въведени в чл. 11 от
договора за съвместна дейност разходи, в т.ч. осигуровки за сметка на
работодателя, възлиза на сумата от 145 417,90 лв. Така подлежащата на
разпределение между страните печалба, която се установява от заключението е в
размер на 69 286 лв., от която на ответника се следват 34 643,30 лв.,
с включен ДДС. В същото време от изявленията на страните, съдържащи се в
разменените по делото книжа, се установява, че между тях не се спори, че подлежащата
на разпределение печалба по сключения между тях договор за съвместна дейност от
29.04.2015 г. възлиза най-малко на сумата от 86 653,86 лв. с ДДС
(72 211,55 лв. без ДДС), от която на ответника се следват 43 326,92
лв. с ДДС (36 105,77 лв. без ДДС). Противоречие в тезите на страните се наблюдава
относно това дали, подлежащата на разпределение печалба не надвишава размера,
до който същата се признава от ищеца. Позоваването на ответника в подобна
насока не се установяват от наличния по делото доказателствен материал,
доколкото констатирания от заключението на съдебно-счетоводната експертиза размер
на полагащата се на ответника част от печалбата е по-нисък от безспорния между страните. С оглед на изложеното следва
да се възприеме, че подлежащата на разпределение между страните печалба по чл.
11 от договора за съвместна дейност от 29.04.2015 г. възлиза на сумата от
86 653,86 лв., от която на ответника
се следват 43 326,92 лв. с ДДС.
В развилото се исково производство обаче беше установено, че вземането на
ответника за съответната част от подлежащата на разпределение печалба по чл. 11
от договора за съвместна дейност в размер на 43 326,92 лв. е било предмет
на извънсъдебно прихващане /компенсация/ срещу задължението му породило се по
смисъла на чл. 9 от договора за съвместна дейност, а именно такова за заплащане
на възнаграждение за предоставените от ищеца услуги по управление на
заведенията и магазина, предмет на исковата претенция на ищеца. В резултат на
извършеното прихващане непогасеният остатък от дължимото на ищеца
възнаграждение, установено с процесните фактури, е бил редуциран до сумата от
32 319,09 лв., като с пристъпването към този погасителен способ вземането на
ответника по чл. 11 от договора е било погасено в пълния си размер от 43 326,92
лв. При изложените съображения настоящият състав счита възражението на
ответника за прихващане с предмет негово вземане към ищеца за получаване на
сума в размер на 39 360 /с вкл. ДДС/, представляваща остатък от подлежаща
на разпределение в полза на ответника печалба по смисъла на чл. 11 от договор
за съвместна дейност от 29.04.2015 г. за неоснователно, поради недоказаност на
претендираното негово насрещно парично вземане.
С оглед отхвърлянето на първото от предявените в условията на
евентуалност възражения на ответника за прихващане, съдът дължи произнасяне и
по другото наведено от тази страна в процеса възражение, а именно – възражение
за прихващане на вземането, предмет на главния иск, с насрещно вземане на
ответника към ищеца за получаване на сума в размер на 80 550 лв. / с вкл. ДДС/,
представляваща остатък от подлежаща на разпределение в полза на ответника
печалба по смисъла на чл. 11 от сключения на 22.04.2014 г. между страните
договор за съвместна дейност.
Между страните не е предмет на спор, а и от приетия по делото договор се
установява, че между тях се е породило облигационно отношение имащо за източник
сключения на 22.04.2014 г. по между им договор за съвместна дейност. Съобразно
този контракт ответникът е възложил, а ищецът се е съгласил в периода от 24.04.2015
г. до 30.09.2014 г. да поеме управлението на заведения и магазин, находящи се в
к.к. „Златни пясъци“ на територията на
хотел „Х.С. Р.“ (хотел „Дабълтрий“) и хотел „Х.С.“. По силата на чл. 11 от
договора в тежест на ищеца е възникнало задължение да заплати на ответника
половината от печалбата от обектите, предмет на договора, формирана като
финансовата разлика между постъпленията, реализирани от продажбата на стоки и
услуги от заведенията и магазина, и разходите за заплащане и квартира на
служители, чието работно място е само и единствено в обектите, посочени в
договора, както и разходите за закупуване на оборудване и обзавеждане в тези
обекти.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че размерът на реализираните приходи от обектите, предмет на
сключения на 22.04.2014 г. между страните по делото договор за съвместна
дейност, възлиза на сумата от 201 156,22 лв. В същото време се установява, че
размерът на извършените от ищеца признати по смисъла на чл. 11 от договора за
съвместна дейност разходи, в т.ч. осигуровки за сметка на работодателя, възлиза
на сумата от 179 063,60 лв. При формирането на този размер съдът не включва разходите за нает
при ищеца персонал през м.10.2014 г., чиито размер възлиза на сумата от
1 063,88 лв. /таблица на лист 2, ред 6 от допълнителното заключение на
вещото лице – В. П./. Посочената категория разходи не попадат в приложеното
поле на договора за съвместна дейност сключен през 2014 г. и изпълняван от
страните по спора, защото към м.10.2014 г. неговият срок на действие е бил
изтекъл. Аргумент в подкрепа на това е клаузата на чл. 4 от обсъждания договор,
в която страните са възприели, че съглашението влиза в сила, считано от
24.04.2014 г. и има срок на действие до 30.09.2013 г. /при годината е допусната
техническа грешка с оглед общото тълкуване на договора и същата следва да се
смята 2014 г./. Опцията за подновяването му по взаимно съгласие между страните
за по-дълъг период не би могла да се приеме за осъществена, защото
доказателствата по делото не разкриват наличието на подобна взаимна и насрещна
воля у страните за продължаване действието на договора, което да обхване и
период след 30.09.2014 г. Аргумент за обратното не може да бъде
обстоятелството, че ищеца е продължил да поддържа персонал с място на работа –
обектите попадащи в обхвата на договорената съвместна дейност и през м.10.2014
г.и да реализира разходи във връзка с този персонал. Направата на тези разходи
следва да бъде понесена от самия ищец, доколкото те не могат да бъдат
причислени към групата разходи очертани в клазуата на чл. 11 от договора, чието
действие е било преустановено, считано от 01.10.2014 г. Ето
защо подлежащата на разпределение между страните печалба при изпълнението на
договора от 2014 г., която се установява от заключението е в размер на сумата
от 22 092,62 лв. Съответно от тази база на ответника се следва половината,
или сумата от 11 046,31 лв., с включен ДДС. Дружеството-ищец не е въвело
твърдения във връзка с изследваното възражение за прихващане свързани с това
към даден момент да е осъществило погашение на този си договорен дълг, като
успоредно с това не е представило и доказателства в евентуална подкрепа на осъществено
плащане на това си изискуемо задължение, което кореспондира на породило се
насрещно субективно право на парично вземане с носител ответника. Това мотивира
решаващия състав да приеме, че ответникът доказва да има кредиторово качество
за вземане в размер на сумата от 11 046,31 лв., която е изискуема и
непогасена от ищеца.
Вземанията на ответника и ищеца са парични, насрещни, изискуеми, а с
настоящото съдебно решение възниква и тяхната ликвидност, поради което и с
оглед своевременно отправеното изявление на ответника в отговора на исковата
молба, което е прието от съда за съвместно разглеждане в настоящото
производство, то според правилото, съдържащо се в процесуалната норма на чл.
298, ал. 4 ГПК. следва да се извърши прихващане, в резултат на което вземанията
да се погасят до размера на по-малкото от тях. Доколкото направеното от
ответника възражение за прихващане е частично основателно, то задължението,
предмет на иска за заплащане на сумата от 32 319,09 лв., следва да се счита
погасено до размера на сумата от 11 046,31 лв. с извършено прихващане с
насрещно задължение на ищеца към ответника за заплащането на сумата от
11 046,31 лв., представляваща остатък от подлежаща на разпределение в
полза на ответника печалба по смисъла на чл. 11 от сключения на 22.04.2014 г.
между страните договор за съвместна дейност. В останалата си част за сумата над
11 046,31 лв. до пълния заявен размер от 32 319,09 лв. възражението за
прихващане следва да се отхвърли. С оглед на това ответникът остава да дължи
сумата от 21 272,78 лв. и до тази сума предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен, а за разликата до
пълния предявен размер от 32 319,09 лв. да се отхвърли, като погасен чрез
прихващане.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното :
При този изход на спора право, респективно отговорност за заплащане на
разноски се поражда за всяка една от страните при прилагане правилото за
съразмерност на уважената, респективно отхвърлената част от иска. Предвид на
това и доколкото ищеца доказа да е направил за водене на производството пред
настоящата инстанция разноски в общ размер на сумата от 3 768,00 лв. /1
318 лв. – платена държавна такса, 750 лв. – депозити за вещи лица, и 1 700
лв. – платено адвокатско възнаграждение/, то следващите се разноски според
уважената част от предявения иск възлизат на сумата от 2 480,14 лв. В
полза на ответното дружество възниква право на разноски, съответно на
отхвърлената част от предявения иск. Общият размер на разноските, които
ответникът е акумулирал при участието си в настоящото производство възлиза на
сумата от 850,00 лв., представляваща заплатени депозити за вещо лице, като
сумата която следва да му се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възлиза на 290,52
лв.
При изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.В.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, пл. „********“ № ******, да заплати на „Ф.0.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79,
ал. 1, предл. I ЗЗД сума в размер на 21 272,78 лв., представляваща непогасен остатък
от възнаграждение за предоставени услуги по управление на заведения и магазин
по договор за съвместна дейност, сключен на 29.04.2015 г., за чиято стойност са
издадени фактура № 191/28.08.2015 г., фактура № 193/03.09.2015 г., фактура №
194/17.09.2015 г., фактура № 198/01.11.2015 г., фактура № 199/01.11.2015 г.,
фактура № 200/01.12.2015 г., фактура № 201/01.12.2015 г., фактура №
202/01.12.2015 г. и фактура № 203/01.12.2015 г., ведно с дължимата законна
лихва, считано от датата на предявяване на искова молба в съда –
21.11.2016г. до окончателното изплащане
на главния дълг, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
21 272,78 лв. до пълния предявен размер от 32 319,09 лв., като
погасен чрез извършено прихващане на вземането за заплащане на възнаграждение с
установено насрещно изискуемо парично задължение на „Ф.0.” ООД дължимо на „Д.В.“
ЕАД, което съставлява сумата в размер на 11 046,31 лв., представляваща
остатък от подлежаща на разпределение в полза на ответника печалба по смисъла
на чл. 11 от сключения на 22.04.2014 г. между страните договор за съвместна
дейност, като ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане над сумата от 11
046,31 лв. до пълния му предявен и приет за съвместно разглеждане в
производството размер от 32 319,09 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Д.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Средец“, пл. „********“
№ ****** срещу „Ф.0.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
и прието за съвместно разглеждане в производството възражение за прихващане на
вземането на „Ф.0.” ООД за заплащане на възнаграждение по чл. 9 от договор за
съвместна дейност, сключен на 29.04.2015 г., с насрещно вземане на „Д.В.“ ЕАД за
сумата от 32 319,09 лв., представляваща част от остатък от подлежащата на
разпределяне в полза на ответника печалба по смисъла на чл. 11 от договор за
съвместна дейност, сключен на 29.04.2015 г., в общ размер на 39 360 лв.
ОСЪЖДА „Д.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Средец“, пл. „********“ № ****** да заплати в полза на „Ф.0.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер от 2 480,14 лв., съставляваща направени разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Ф.0.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати в полза на „Д.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „Средец“, пл. „********“ № ******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 290,52 лв., съставляваща
направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: