Р Е Ш Е Н И Е
№ / 19.10. 2017 Година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
19.09. 2017 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д.
№ 322 по описа за 2016
година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.226 и сл.от К3 (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Т.Д.К. ***, чрез адв. Д.Е.,*** с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД и цена на исковете
: 30724,58 лв., от които: 25 000 лв. неимуществени вреди и 4 724,58 лв.
имуществени вреди.
Ищецът твърди, че на
10.03.2014г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка "Ивеко 35 Е 10" с рег. № СТ 3857 ВВ, собственост на
"Ниста" ООД, гр.Раднево, К. А. Д. е нарушил правилата за движение по
ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищеца Т.Д.К., средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, счупване на капачето на дясна
колянна става, което довело до трайно затруднение на движенията на десния му
долен крайник, както и контузия на главата, разкъсноконтузни рани на главата и
лицето, сътресение на мозъка и контузия на гръдния кош, като с деянието си
ответникът му е нанесъл имуществени и неимуществени вреди. На К. А. Д. е
повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а", пр.1-во, вр. ал.1,
б.„б", във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП и е образувано НОХД № 33/2015г., по описа на РС - гр.Раднево.
Сочи, че със
споразумение от 05.02.2015г., одобрено от съда на 10.02.2015г., К. А. Д. се
признава за виновен в извършване на престъпление от общ характер, а именно: на
10.03.2014г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка "Ивеко 35 Е 10" с рег. № СТ 3857 ВВ, собственост на
"Ниста" ООД, гр.Раднево, нарушил правилата за движение по ЗДвП:
чл.16, ал.1 - На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: т. 1. когато платното за движение има две пътни ленти -
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне; чл. 20, ал. 1 - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, ал. 2 - Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно: средна телесна повреда на Т.Д.К.,***, изразяваща се в счупване на
дясната бедрена кост и счупване на капачето на дясна колянна става, което е
довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник; средна
телесна повреда на Г. Д. Г., от с. Даскал Атанасово, общ. Раднево, изразяваща
се в увреждане на мускулите и сухожилията на дясна подбедрица, счупване на
дясно коленно капаче, счупване на кост в залавното място на колатерална връзка
на дясното коляно, счупване на фаланга на I пръст на лявата ръка, което е
причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник и трайно
затруднение на движението на лявата ръка, и средна телесна повреда на К. К. Й.,
от гр. Раднево, изразяваща се в счупване на тялото на дясната лакътна кост,
което е причинило трайно затруднение на движенията на дясната ръка -
престъпление по чл. 343 ал.3, б. "а" пр.1-во, вр. ал. 1, б.
"б", във връзка с чл.342, ал.1 от НК и чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. За горните деяния РС - гр. Раднево го осъжда на 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66 ал. 1 от НК
отлага изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от 4 /четири/
години, считано от влизането на споразумението в сила и възлага възпитателната
работа с осъдения К. А. Д. на инспектор
от РУ"П" гр. Раднево и го лишава от правото да управлява МПС за срок
от 1 година и 6 месеца, считано от момента на изземването на свидетелството му
за правоуправление на МПС.
В исковата молба се
сочи, че с деянието си К. А. Д., причинил на ищеца Т.Д.К. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, счупване на капачето
на дясна колянна става, което е довело до трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник на ищеца, както и контузия на главата, разкъсноконтузни
рани на главата и лицето, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, като с
деянието си ответникът е нанесъл на К. имуществени и неимуществени вреди.
Сочи, че след
инцидента на 10.03.2014г. ищецът Т.К. е приет в МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков -
Раднево" в тежко общо състояние, с разкъсани контузни рани по главата и
деформация и хематом на дясното бедро. След направената му рентгенова графия на
дясна бедрена кост се установи фрактура феморис декстра, фрактура пателе
декстра. След направената му рентгенова графия на таз се установи фрактура
феморис декстра. След направената му рентгенова графия на дясна колянна става
се установи фрактура пателе декстра. Лекуван е в хирургично отделение и около
30 дни е бил на легло. Чувствал се е много зле. След изписване от лечебното
заведение също е изпитвал силни болки. Имал е световъртеж и главоболие, които и
към датата на предявяване на исковете не
били съвсем отшумели. Лечението му продължава и към настоящия момент и все още не
е приключил оздравителният период. Ищецът се придвижва трудно сам. Проведено му
е ново оперативно лечение.
В исковата молба се
посочва, че от деянието на К. А. Д., извършено на 10.03.2014 г. на главен път
П-57, след изхода на гр. Раднево посока Стара Загора, ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него физически и психически
болки. От причинените му травматични увреждания са затруднени движенията му,
което прави трудно придвижването му от едно място до друго. С действията си,
ответникът му е нанесъл силен стрес. Сънят му е бил нарушен, не е можел да спи.
Чувства страх от преживяното. Страхува се да управлява МПС, особено вечер.
Страхува се да пътува. Все още се чувства тревожен на оживени места. Станал е
по-раздразнителен и неспокоен.
Посочва също, че от това
деяние на К. А. Д. ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в:
разходи за лечение и възстановяване след причинената му средна телесна повреда;
разноски по ДП № 104/2014 г., по описа на РУП - Раднево, които е направил и не
са му присъдени от съда, тъй като ответникът е сключил споразумение и ищецът не
е бял призован за съдебното заседание, и причините щети на управляваното от
него МПС - лек автомобил, марка „Тойота", с рег. № СТ 4798 АМ, негова собственост,
а именно: деформиран преден капак, счупено предно образно стъкло, преден ляв
калник, предна маска, предна броня, фарове 2 бр., халоген 1 бр., воден
радиатор, предни мигачи 2 бр., преден десен калник, предна дясна колонка,
предна лява колонка, тотално увредени двигател, скоростна кутия, вентилатор на
радиатор и преден ляв рог, деформиран преден мост и други, които са оценени
като тотална щета, без възможност да се възстанови с разумни средства. Сочи, че
видно от автооценъчна експертиза, приложена и в ДП по НОХД № 33/2015г., по
описа на РС - гр. Раднево, щетата на управляваното от ищеца МПС - лек
автомобил, марка „Тойота", с рег. № СТ 4798 АМ е оценена на стойност 2 150
лв.
Сочи, че общият размер
на причинените му вреди е 30 724,58лв., от които: 25 000лв. неимуществени
вреди и 4 724,58 лв. имуществени вреди, от които: 1 282,58 лв.
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване след
причинената му средна телесна повреда; 2 150 лв. имуществени вреди, причинени
на управляваното от него МПС — лек автомобил, марка „Тойота", с рег. № СТ
4798 АМ, негова собственост; 500 лв. имуществени вреди, изразяващи се в
разноски по ДП № 104/2014 г., по описа на РУП - Раднево, които ищецът е
направил и не са му били присъдени от съда, тъй като К. А. Д. е сключил
споразумение и ищецът не е бил призован за съдебното заседание; 1 696лв.,
изразяващи се в разноски по гр.д. № 337/2015г., по описа на Районен съд -
Раднево, които са направени и са присъдени на ищеца от съда и 96,00лв.,
изразяващи се в разноски по образуване на изпълнително дело № 201687104000573
от 27.10.2016г., на ЧСИ Яна Георгиева с рег. № 871 и район на действие ОС Стара
Загора.
Посочва, че
причинените имуществени и неимуществени вреди на ищеца са пряка и
непосредствена последица от действията на К. А. Д., по повод на които е
образувано НОХД № 33/2015г., по описа на РС - гр. Раднево и същият се е признал
за виновен по повдигнатите му обвинения.
Сочи, че от
представената с искова молба справка от интернет страницата на Гаранционен фонд
за наличие на сключена задължителна застраховка „ГО" на автомобилистите,
за управляваното от виновния водач К. А. Д. и собственост на „Ниста" ООД,
гр. Раднево, МПС - товарен автомобил марка „Ивеко 35 Е 10", с рег. № СТ
3857 ВВ, към датата на ПТП - 10.03.2014 г., е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното
застрахователно дружество ЗД „Б. И." АД, гр. София, по застрахователна
полица №02113000900171 от 21.03.2013 г., издадена със срок на валидност от
21.03.2013 г. до 21.03.2014 г.
Ищецът посочва, че
съгласно чл. 223, ал. I от КЗ /отм./, с договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него имуществени и неимуществени
вреди - в случая претенцията касае имуществени и неимуществени такива,
претърпени при ПТП.
Сочи, че съгласно
чл.267, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт, а съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност".
Ищецът твърди, че с
решение № 161 от 20.05.2016г., постановено по гр. д. № 47/2016г., по описа на
ОС гр. Стара Загора, К. А. Д. е осъден да му заплати вреди в размер на
30 628,58лв. /тридесет хиляди шестстотин двадесет и осем лева и 58
стотинки/, от които: 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ неимуществени
вреди и 4 628, 58 лв. имуществени вреди, от които: 1 282, 58 лв. имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване след причинената му
средна телесна повреда; 2 150 лв. имуществени вреди, причинени на управляваното
от него МПС - лек автомобил, марка „Тойота", с рег. № СТ 4798 АМ, негова
собственост; 500 лв. имуществени вреди, изразяващи се в разноски по ДП
№104/2014 г., по описа на РУП - Раднево, които ищецът е направил и не са му
били присъдени от съда, тъй като К. А. Д. е сключил споразумение и ищецът не е
бил призован за съдебното заседание и 1 696 лв. , изразяващи се в разноски по
гр. д. № 337/2015 г., по описа на Районен съд - Раднево, които е направил и са
му присъдени от съда, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
10.03.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Посочва, че за тази
присъдена от съда на ищеца сума е образувано изпълнително дело №
201687104000573 от 27.10.2016 г. в кантората на ЧСИ Яна Георгиева с рег. № 871
и район на действие ОС Стара Загора с взискател Т.Д.К. и длъжник К. А. Д.. По
това дело ищецът заявява, че не е получил никакви суми, а разходите му възлизат
на 96,00 лв. /деветдесет и шест лева/ за образуване на изпълнителното дело.
Сочи, че съгласно
Тълкувателно решение №2 от 2010г. на ВКС, ОСТК, при уважен иск срещу
делинквента по чл. 45 от ЗЗД, е допустим прекият иск на увреденото лице по
чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./, съответно по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност".
Ищецът посочва, че с
молба до ответното дружество го е помолил да му заплати постановените с Решение
№ 161/20.05.2016 г., постановено по гр.д. № 47/2015г., по описа на Окръжен съд
- Стара Загора суми, подробно описани по-горе. С писмо изх. № НЩ -
5650/28.10.2016г., ответното дружество го уведомява, че няма основание да
удовлетвори претенцията, тъй като в представеното от ищеца решение липсва
осъдителен диспозитив срещу ЗД „Б. И." АД, гр. София
Ищецът счита, че има
интерес от водене на настоящия иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Моли съда да осъди
ответника ЗД „Б. И." АД, гр. София да му заплати обезщетение за причинените му вреди в
общ размер на 30 724,58 лв., от които: 25 000 лв. неимуществени вреди и
4 724,58 лв. имуществени вреди, от които: 1 282,58 лв. имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване след причинената му
средна телесна повреда; 2 150 лв. имуществени вреди, причинени на управляваното
от него МПС - лек автомобил, марка „Тойота", с рег. № СТ 4798 АМ, негова собственост;
500 лв. имуществени вреди, изразяващи се в разноски по ДП № 104/2014 г., по
описа на РУП - Раднево, които ищецът е направил и не са му били присъдени от
съда, тъй като ответникът е сключил споразумение и ищецът не е бил призован за
съдебното заседание; 1 696 лв., изразяващи се в разноски по гр.д. № 337/2015г.
по описа на Районен съд - Раднево, които ищецът е направил и са му присъдени от
съда и 96,00 лв. изразяващи се в разноски по образуване на изпълнително дело
№201687104000573 от 27.10.2016г., на ЧСИ Яна Георгиева с рег. № 871 и район на
действие ОС Стара Загора, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
10.03.2014г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който не е бил
с поставен предпазен колан. Твърди, че тази претенция не съответства на чл. 52 ЗЗД, вредата и икономическата конюнктура в страната. Заявява, че не са
представени валидни доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на
което ответното дружество да носи отговорност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
От приложеното по
делото НОХД № 33/2015 г. по описа на РС Раднево, се установява, че на осн.
чл.382, ал.7 НПК във вр. с чл.24, ал.3 НПК съдът е одобрил споразумение между
РП – Раднево и подсъдимия извършител на
ПТП К. А. Д., като е признал последния за виновен в това, че на 10.03.2014г. на главен път II -57 след изхода на гр.Раднево посока Ст.Загора , при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Ивеко
35 Е 10" с рег. № СТ 3857 ВВ, собственост на "Ниста" ООД,
гр.Раднево, нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл.16, ал.1 - На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
т. 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
чл. 20, ал. 1 - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, ал. 2 - Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно: средна телесна повреда на Т.Д.К.,***, изразяваща се в счупване на
дясната бедрена кост и счупване на капачето на дясна колянна става, което е
довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник; средна
телесна повреда на Г. Д. Г., от с. Даскал Атанасово, общ. Раднево, изразяваща
се в увреждане на мускулите и сухожилията на дясна подбедрица, счупване на
дясно коленно капаче, счупване на кост в залавното място на колатерална връзка
на дясното коляно, счупване на фаланга на I пръст на лявата ръка, което е причинило
трайно затруднение на движението на десния долен крайник и трайно затруднение
на движението на лявата ръка, и средна телесна повреда на К. К. Й., от гр.
Раднево, изразяваща се в счупване на тялото на дясната лакътна кост, което е
причинило трайно затруднение на движенията на дясната ръка - престъпление по
чл. 343 ал.3, б. "а" пр.1-во, вр. ал. 1, б. "б", във връзка
с чл.342, ал.1 от НК и чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. За
горните деяния РС - гр. Раднево го осъжда на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода и на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на
наложеното наказание с изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от
влизането на споразумението в сила и възлага възпитателната работа с осъдения К.
А. Д. на инспектор от РУ"П" гр. Раднево и го лишава от правото да
управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, считано от момента на изземването
на свидетелството му за правоуправление на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно,
задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на осъществения
престъпен състав, поради което съдът приема за
безспорно установени обстоятелствата, установени от наказателния съд -
факта на настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и
причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.
Във връзка с установяване на фактическата
обстановка по делото бяха допуснати и разпитани двама свидетели за
обстоятелствата относно състоянието на ищеца непосредствено след инцидента и
възстановителния период.
От показанията на св. С.Г.К., съпруга на
ищеца, се установява, че веднага след претърпяното ПТП ищецът е бил целия в
кръв, треперел и коляното му било обърнато на другата страна. Ищецът бил в шок
и не познал съпругата си, не можел да разговаря, а само повтарял “умирам,
кракът ме боли”. Според свидетелката, ищецът
бил приет в болницата, направили му скенер на главата и рентген на
крака. Същата вечер го приели в хирургично отделение . Три дни след това го
оперирали, сложили му пирон в бедрото и някакви телове в коляното. Около месец прекарал в болницата, изпитвал много голяма
болка, защото всеки ден му правили някакви манипулации. След месец го изписали,
в колата към дома си изпаднал в паника, която според свидетелката се дължи на
преживения стрес от самия удар. Това
състояние на стрес продължавало и към момента на разпита на свидетелката.
Когато имало много хора, започвал да се
притеснява, да се изпотява. В къщи лечението продължило със смяна на превръзки ,
посещение при психиатър за това, че изпитва паника. В къщи се страхувал да става, било му много трудно. Ищецът
и св. К. имали дете на 1 година, ищецът не можел да полага адекватни грижи за детето,
защото продължавали болките в крака, все още имал оток на коляното. Ищецът
претърпял две операции и му предстояла още една операция. Според св. К. и в
момента на свидетеля му е много трудно, изпитва болка при смяна на времето,
като цяло отокът не бил спаднал.
Свидетелката твърди, че в психологически план ищецът е малко по-добре от преди, но все
още се паникьосвал, като вижда много хора и при разминаване с коли също.
От показанията на св. С.Х.Ф. се
установява, че на 10.03.2014г. приятелят й е съобщил, че са катастрофирали с ищеца
и св.Ф., заедно с първата свидетелка отишли веднага до болницата. Когато докарали
ищеца, лицето му било обляно с кръв, кракът му бил двойно и тройно по-голям от
другия. От тогава ищецът не бил същият човек, не можел да помага на жена си и
да се грижи за детето си. Когато е в компания се притеснявал, докато се
раздвижи, имал нужда от чужда помощ.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства и се подкрепят и от останалите
доказателства по делото – писмените доказателства, установяващи здравословното
състояние на ищеца, както и констатациите на комплексната съдебно-медицинска
експертиза. Макар първата свидетелка да е
в близки отношения с ищеца – съпруга на същия, съдът няма основания да се
съмнява в показанията й. Както тя, така и другата свидетелка са очевидци -
първи са видели ищеца след претърпяното
ПТП и имат непосредствени впечатления от състоянието му след произшествието,
както и за периода на лечението му.
По делото е назначена и изслушана
комплексна съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение е видно, че ищецът
непосредствено след получените при настъпилото ПТП травматични увреждания,
описани в медицинската документация е изпитвал силни болки и страдания.
Възстановителният период
от направената оперативна интервенция до пълно възстановяване на движенията на
долния крайник е в рамките на 6 - 10 месеца, като през този период К. също е
изпитвал болки и страдания със затихващ
характер, като болката
винаги е с
различен интензитет за всеки отделен индивид.
Според експертите, в случая е било
необходимо извършването на оперативните интервенции на долния крайник,
хирургическа обработка на раните и симптоматично медикаментозно лечение на
останалите травми. През възстановителния период при такава комплексна травма
биха били възможни постравматични хематоми, нерядко допълнителни инфекции, и
много рядко отключване на последваща постравматична церебрастения, като в делото, за всички изброено, няма медицински
данни да са настъпили.
Според експертизата, налице е било
проведено адекватно медицинско лечение и при проведена навременна
рехабилитация пострадалият би трябвало да се възстанови напълно в рамките на една година.
Експертите са посочили, че говорейки за евентуални усложнения, не са в
състояние да се произнесат какви болки и страдания би изпитвал пострадалият, тъй
като болката е субективно състояние за всеки един отделен организъм.
Според експертизата, в конкретния случай
биха могли да настъпят постравматични усложнения от страна на долния крайник,
изразяващи се в накуцване, не пълен обем на движение в областта на колянната
става и малко вероятно от страна на главовия мозък.
Видно от експертизата, по време на
възстановителния период пострадалият е изпитвал дискомфорт във воденето на
нормалния живот, още повече е имало дълъг период от време, в който се е
придвижвал с помощни средства и е било необходимо за осъществяване на ежедневни
нужди за него да се грижи друг човек. След приключването на възстановителния
процес още определен период ще е налице слабо затруднено и ограничено движение в областта на дясната
колянна става и не на последно място стресовата ситуация, в която е попаднал по
време на ПТП - то върху психиката.
Според експертите, поставен предпазен
колан не би предотвратил напълно причиняването на телесни увреждания.
Съдът възприема
заключението на експертизата. Същото е непротиворечиво, изготвено е на базата на събраните по делото доказателства
и не е оспорено от страните в хода на съдебното производство.
При така установеното от фактическа
страна, могат да се направят следните правни изводи:
Между страните не се спори, че със споразумение от 05.02.2015г., одобрено от
съда на 10.02.2015г., К. А. Д. се е признал за виновен в извършване на
престъпление от общ характер, а именно: на 10.03.2014г. при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Ивеко 35 Е 10" с
рег. № СТ 3857 ВВ, собственост на "Ниста" ООД, гр.Раднево, нарушил
правилата за движение по ЗДвП: чл.16, ал.1 и
чл. 20, ал. 1 и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно: средна телесна повреда на Т.Д.К.,***, изразяваща се в счупване на
дясната бедрена кост и счупване на капачето на дясна колянна става, което е
довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник; средна
телесна повреда на Г. Д. Г., от с. Даскал Атанасово, общ. Раднево, изразяваща
се в увреждане на мускулите и сухожилията на дясна подбедрица, счупване на
дясно коленно капаче, счупване на кост в залавното място на колатерална връзка
на дясното коляно, счупване на фаланга на I пръст на лявата ръка, което е
причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник и трайно
затруднение на движението на лявата ръка, и средна телесна повреда на К. К.Й.,
от гр. Раднево, изразяваща се в счупване на тялото на дясната лакътна кост,
което е причинило трайно затруднение на движенията на дясната ръка -
престъпление по чл. 343 ал.3, б. "а" пр.1-во, вр. ал. 1, б.
"б", във връзка с чл.342, ал.1 от НК и чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, за което РС - гр. Раднево го е осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното
наказание с изпитателен срок от 4 години, считано от влизането на
споразумението в сила и е възложил
възпитателната работа с осъдения К. А. Д. на инспектор от
РУ"П" гр. Раднево и го е лишил от правото да управлява МПС за срок от
1 година и 6 месеца, считано от момента на изземването на свидетелството му за
правоуправление на МПС.
Безспорни са и обстоятелствата, че с решение №161/20.05.2016г. по
гр.д.№47/15г. Ст ОС е осъдил К. А. Д. да
заплати на ищеца Т.Д.К. сумата от 28932.58 лева, от които 3 932.58 лева,
представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, както и сумата
от 25 000 лева, представляваща обезщетение а причинените на ищеца
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 28932.58
лева, считано от датата на увреждането 10.03.2014г., до окончателното изплащане
на дължимите суми, както и сумата от 1696.00 лева, представляваща направените
от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.
Не се оспорват и обстоятелствата, че въз
основа на издадения изп.лист по горепосоченото дело е образувано изпълнително
дело № 201687104000573 от 27.10.2016 г. по описа на ЧСИ Яна Георгиева с рег. №
871 и район на действие ОС Стара Загора с взискател Т.Д.К. и длъжник К. А. Д., по което
не са постъпили никакви суми.
Съдът счита, че предявените от ищеца
искове са допустими. Съгласно Тълкувателно решение № 2 /2010 година на ОС на ТК
на ВКС, при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на
увреденото лице по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”. В случая са предявени именно искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя.
От представените по делото писмени
доказателства –молба от ищеца до ответника за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди /л.46 от делото/, писмо от ЗД „Б. И." АД, гр. София до
ищеца /л.47/ и справка, издадена от Гаранционен фонд/ л.50/ се установява, че МПС, с което е предизвикано
ПТП на 10.03.2014г., при което е пострадал ищеца по делото е имало сключена
валидна застраховка “„Гражданска отговорност” за периода
22.03.2013г.-22.03.2014г. при ответника. Поради това, за ответното дружество
възниква договорната отговорност за обезщетяване на имуществените и
неимуществени вреди, претърпени от пострадалия от ПТП ищец. Налице е валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност" с ответното дружество по застрахователна полица
№02113000900171/ 21.03.2013г., със срок на действие от
22.03.2013г.-22.03.2014г., в който период е настъпило застрахователното събитие
- ПТП, станало на 10.03.2014г.с участието на процесния автомобил.
За ангажиране на отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът да
установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат
от противоправно поведение на застрахованото лице.
Съдът счита, че тези обстоятелства се
установяват по безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство
доказателства - споразумение от
05.02.2015г., одобрено от съда на 10.02.2015г. по НОХД 33/2015г., което по
силата на чл.300 от ГПК има задължителна сила за гражданския съд, заключението на приетата и неоспорена
съдебно-медицинска експертиза, както и от многобройната медицинска
документация, приложена по делото, а също така и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г.,
справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при
деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в
тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им
спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за
определяне на справедливо обезщетение.
Ответното застрахователно дружество не
оспорва основателността на претенцията, но счита, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца, изразяващо се в това, че ищецът не е имал предпазен колан,
поради което е изразило становище , че исковете са неоснователни в предявените
размери.
Съдът счита, че тези възражения не се
доказаха в хода на съдебното производство, а и в случая такова съпричиняване не
е установено в наказателното производство против прекия извършител на
уврежданията. Поради това, съдът намира за неоснователни и недоказани доводите
на ответното дружество в горепосочения смисъл. С оглед на изложеното, съдът
приема възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД за неоснователно и недоказано.
При определяне на справедливо
обезщетение, следва да се разгледат всички обстоятелства, при които са
причинени уврежданията /ПТП/, техния вид, характер и времетраене. В хода на
съдебното производство се установи, че на ищеца са причинени увреждания - средна телесна повреда,
изразяваща се, според окончателната диагноза, в комбинирана травма, контузия на
главата, разкъспоконтузни рани на лицето, сътресение на мозъка, контузия на
гръдния кош, счупване на капачето на дясната колянна става, счупване на дясната
бедрена кост. Според окончателната диагноза са причинени следните увреждания:Комбинирана травма.
Контузия на главата. Разкъспоконтузни рани на лицето. Сътресение на мозъка.
Контузия на гръдния кош. Счупване на капачето на дясната колянна става.
Счупване на дясната бедрена кост. От приложените заверени копия на болнични
листове за временна нетрудоспособност се установява, че ищецът е бил в отпуск
по болест общо за период от 240 календарни дни.
Съдът счита, че е налице продължителен и
неприключил към момента възстановителен
процес, съпроводен с негативни психически изживявания, които влияят върху
личностовото функциониране на ищеца. От събраните по делото свидетелски
показания се установи, че ищецът в следствие на ПТП, освен установените по
писмени данни увреждания търпи и болки и страдания, свързани с това, че не може
да помага за отглеждане на детето, трудно се изправя сам, има нужда от
раздвижване.
С оглед на изложените обстоятелства,
съдът счита, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв.
обезщетява в достатъчна степен причинените на ищеца болки и страдания. Съдът
счита, с оглед данните по делото, че претенцията за неимуществени вреди в
размер на 25 000 лева е основателна и доказана , поради което следва да бъде
уважена. Тази сума възмездява в достатъчна степен причинените на ищеца болки и
страдания, като съответства и на практиката на ВКС, постановена по сходни
случаи.
По отношение на претенциите за имуществени
вреди, съдът намира за установено следното:
По отношение на иска за имуществени вреди
за сумата 1 282,58лв. за лечение и възстановяване след причинената му
средна телесна повреда съдът намира иска за основателен. По делото са представени
множество документи – медицинска документация и фактури, от които се установяват
извършени плащания, свързани с лечението на ищеца за медицински прегледи,
медикаменти, възстановителни процедури.
С оглед на това, съдът счита този иск за
имуществени вреди за основателен и доказан, поради което следва да го уважи.
По отношение на иска за имуществени
вреди, причинени на управляваното от ищеца МПС – лек автомобил марка Тойота с
рег. № СТ 4798 АМ, собственост на ищеца, съдът намира искът за неоснователен и
недоказан. В настоящето производство не са представени доказателства от страна
на ищеца за извършени такива разходи, свързани с ремонта на посочения
автомобил, поради което съдът намира, че следва да отхвърли иска като
недоказан.
По отношение на иска за имуществени вреди
в размер на 500лв., изразяващи се в направените от ищеца разноски по ДП №
104/2014г. по описа на РУП -Раднево, които ищецът е направил и не са му били
присъдени от съда, тъй като извършителят на деянието К. А. Д. и Прокуратурата
са направили споразумение в наказателното производство, съдът намира иска за
основателен. Действително тези вреди, изразяващи се в разходи за адвокатска
защита са в пряка връзка и са последица от деянието на извършителя К. А. Д., поради
което същите подлежат на възмездяване.
По отношение на иска за имуществени вреди
в размер на 1690лв., изразяващи се в разноски 337/2015г. по описа на Районен
съд Раднево, които ищецът твърди, че е направил
и са му присъдени от съда, настоящия състав намира за неоснователен.
Първо, няма никакви изложени мотиви от страна на ищеца относно посоченото
производство, връзката му с настоящето производство и с настъпилите по
отношение на ищеца вредоносни последици от претърпяното ПТП. От друга страна,
самият ищец твърди, че такива разноски са присъдени, следователно, липсва
основание те да бъдат отново присъдени в настоящето производство. Поради
изложеното, съдът намира този иск за неоснователен.
По отношение на иска за имуществени вреди
в размер на 96лв., изразяващи се в разноски по образуване на ИД №
20168710400573 на ЧСИ Яна Георгиева с рег. № 871 и район на действие СтОС,
съдът намира искът за неоснователен и недоказан. Направените разноски в това
изпълнително производство следва да се съберат в изпълнителното производство и
ищецът да ги получи като взискател в изпълнителното производство.
С оглед изхода на спора на ищеца следва
да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно с уважените искове, в
размер на 2877лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б. И." АД, гр. София, ЕИК ***, адрес: гр. С.,
бул. „Д. Б." № 87, представлявано от С.С. П. и К. Д. К. да заплати на Т.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. Д.Е.,***, със съдебен адрес:***5 000 лева /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди –претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от
10.03.2014г., причинено от К. А. Д. при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Ивеко
35 Е 10" с рег. № СТ 3857 ВВ, собственост на "Ниста" ООД,
гр.Раднево, за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица №02113000900171/ 21.03.2013г., със
срок на действие от 22.03.2013г.-22.03.2014г., ведно със законната лихва,
считано от 10.03.2014г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Б. И." АД, гр. София, ЕИК ***, адрес: гр. С.,
бул. „Д. Б." № 87, представлявано от С.С. П. и К. Д. К. да заплати на Т.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. Д.Е.,***, със съдебен адрес:***следните суми: 1 282,58лв. /хиляда двеста осемдесет и
два лева и 58 стотинки/, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение и възстановяване след причинената му средна телесна повреда; 500 лв.
/петстотин лева/ имуществени вреди, изразяващи се в разноски по ДП №104/2014
г., по описа на РУП - Раднево, ведно със законната лихва върху сумите от деня
на увреждането - 10.03.2014г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от Т.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. Д.Е.,***, със съдебен адрес:*** против ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, искове за имуществени вреди, както следва: 2 150 лв. /две
хиляди сто и петдесет лева/ имуществени вреди, причинени на управляваното от
него МПС - лек автомобил, марка „Тойота", с рег. № СТ 4798 АМ, собственост
на Т.Д.К., сумата 1 696 лв. /хиляда и шестстотин деветдесет и шест лева/, изразяващи
се в разноски по гр.д. № 337/2015г. по описа на Районен съд - Раднево, и сумата
96,00 лв. /деветдесет и шест лева/, изразяващи
се в разноски по образуване на изпълнително дело №201687104000573 от 27.10.2016г.,
на ЧСИ Яна Георгиева с рег. № 871 и район на действие ОС Стара Загора.
ОСЪЖДА „Б.
И." АД, гр. София, ЕИК ***, адрес: гр. С., бул. „Д. Б." № 87,
представлявано от С.С. П. и К. Д. К. да
заплати на Т.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Д.Е.,***, със
съдебен адрес:*** 2877 лв., представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА Т.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Д.Е.,***, със съдебен адрес:*** да заплати на „Б. И." АД, гр.
София, ЕИК ***, адрес: гр. С., бул. „Д. Б." № 87, представлявано от С.С.
П. и К. Д. К. сумата 256.80 лв./двеста петдесет и шест лв. и 80 ст./ , представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: