РЕШЕНИЕ
№472
11.08.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.
Секретар: Йорданка Попова……………………………………………………………….....,
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело №709 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.М.С. - гражданин на А., с адрес: РПЦ – Х., гр.Х., ж.к.“Д.“ №**, срещу Решение №УПХ-186/12.07.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от последния. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата срещу търсещия закрила не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибаните, в района, в който живеел, непрекъснато бил изнудван да се сражава на тяхна страна. Отказът му да стори това, означал да напусне страната или да бъде убит. Поради това нямало как да остане в А.. Именно това, както и влошаващата се с всеки изминал ден икономическа обстановка, били причините, поради които трябвало да напусне страната си. Там нямало как да живее спокойно и да свикне с липсата на сигурност и постоянните сражения между официалната власт и талибаните. Взел трудното решение да напусне, защото живеел в непрестанен страх, че може да бъде убит или отвлечен. Били предприети реални действия срещу него и въпреки това не можел да докаже на ДАБ, че животът му бил застрашен и ако бъде върнат в държавата си на произход, щял да последва съдбатa като на всички млади момчета, станали жертва на талибаните. Не отговаряли на истината описаните в административния акт мотиви, че не заявил реална заплаха за живота си. В този смисъл изводът, че липсвали основания за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. В решението не били разгледани поотделно и в тяхната съвкупност изложените от търсещото закрила лице факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Вътрешното преселване също било невъзможно, като ВКБООН съветвал да се избягва връщане в райони, където лицето нямало фамилни и племенни връзки, включително в урбанизираните части на страната. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на решението преценил, че молителят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне - хипотезата на чл.9 ал. 1. т.2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се върне в А., поради изложените обстоятелства. Незаконосъобразен бил извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В обжалваното решение били налице съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната на произход, която била оценена от административния орган изключително едностранчиво и избирателно, без да бил направен обективен анализ. Изводите, че текущите въоръжени сблъсъци в А. по своята интензивност не могат да обосноват безогледно насилие по смисъла на чл.15, б. „в“ от Директива 2004/83 ЕО (отменена с Директива 2011/95 от 13.12.2011г.), демонстрирали сериозна липса на задълбочен и актуален анализ на ситуацията в тази страна. Административният орган изобщо не взел предвид последните Насоки на ВКБООН, публикувани на 30.08.2018г., според които А. се намирал в състояние на вътрешен военен конфликт, поради което било налице основание за получаване на международна закрила от А.ски граждани, напуснали страната си. Вместо това, ДАБ се позовал единствено на собствени тенденциозни данни, без да били съпоставени с други източници и оценки. В решението нямало нито един коментар на данните в справката на ДАБ за тежкия бомбен атентат в Кабул от 18.08.2019г. и значителният брой загинали и ранени цивилни лица. Съдържали и други данни за такива атентати. От публикации в интернет можело да се изведе фактически извод за реалното положение в А., което оставало много напрегнато и нестабилно, включително и с нови атентати, при които имало значителен брой жертви. В интернет пространството също така се съдържали публикации, които потвърждавали данните за самоубийствени атентати в А., при които загивали цивилни лица. Обобщеният извод от всички тези факти сочил, че в страната, макар и да нямало наличие на „въоръжен конфликт“ в тълкувания от органа смисъл, бил налице „конфликт“, който в значителна степен засягал именно цивилните лица, като този конфликт не бил ситуиран само в една област на А. и било невъзможно да бъде контролиран от официалните власти, поради което същият можело да бъде определян като безогледен по своите последици, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след решението на органа в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати от атентатори - камикадзета, при които основно загивали цивилни лица. При така изложеното се счита, че направената от ответника преценка за приложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната пред органа информация. Поради това, ситуацията в А. можело да се определи като достигаща до степента на безогледно насилие, включително и онова ниво на опасност от тежки посегателства, което се явявало основание за предоставяне на хуманитарна закрила и водила до извод, че единствено заради присъствието си на територията на държавата си по произход, търсещият закрила можело да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Ето защо отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут, следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което нарушение водило и до неправилно приложение на материалния закон. Административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход. Мотивираното произнасяне в тази насока било от съществено значение за спазване на принципа забрана за връщане на бежанците - забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, които принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 ЗУБ. Съгласно константната практика на ВАС от 2010г., пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и със реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ. Решението следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (П. К.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-2039/22.06.2021г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М.С.от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1154 от 28.06.2021г. при РПЦ - Х. с рег.№ УП17311/28.06.2021г. на ДАБ, подадена с името С.М.С. от А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП17311/28.06.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.М.С., гражданин на А., роден на ***г. в А., пров. Н., общ.К., с.М., неженен. Видно от Регистрационен лист рег.№УП-17311/28.06.2021г., лицето е регистрирано с имената С.М.С., роден на ***г. в А., пров. Н., общ.К., с.М., със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – п., религия – с., професия – ш., образование – н., неженен, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП17311/29.06.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Х. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането му чужденецът се представил като М. С., роден на ***г., от А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 29.06.2021г.
с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ,
резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП17311/29.06.2021г. В хода
на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при
попълване на регистрационния лист. Посочил, че няма роднини в държава-членка на
ЕС. Напуснал А. през април 2021г., нелегално, и преминал територията на
Пакистан за два дни, след което продължил към Иран. Там останал два дни, а след
това отпътувал към Турция, където бил 30 дни. После, с помощта на трафиканти и
група от 13 човека, тръгнал към границата с Гърция, с микробус. Преминали я през
реката, с лодка, с лед което вървели около два месеца. В България влязъл
нелегално, укрит в камион, и така преминал цялата територия на страната. На
границата с Румъния бил задържан от полицията. Споделил, че в продължение на 4
години работил като шофьор на такси в гр.Джелалабад. Един ден, през 2021г.
заявил на баща си, че не желае повече да се занимава с тази работа. Предложил
да се запише в армията и баща му се съгласил. Отишъл в гр.Джелалабад за да
подаде молба, взел бланките и се върнал в селото си да събере всичките си
документи. През нощта се почукало на врата, баща му отворил и видял талибани. Тогава брат му му казал да бяга, защото дошли да
го вземат. Избягал и отишъл у чичо си, тъй като там било таксито. Обяснил му какво
се случило и напуснали селото с братовчед си. Пренощувал една вечер в
гр.Джелалабад и после отишъл в гр.Кабул. Не разбрал как талибаните
научили, че иска да служи в армията. Не можал да остане в тези градове, защото
се страхувал за живота си. Когато бил в Гърция разговарял с баща му, който му
казал, че в нощта, в която талибаните се появили и
той избягал, нанесли побой на семейството. В продължение на две седмици питали
дали се бил прибрал. Заявил, че оставането му там щяло да доведе до проблеми.
Искал да остане в Гърция, но там не му обърнали внимание и затова решил да
отиде в Румъния. Подал молба в България, защото тук го задържали. Искал да
остане в страната, да отиде в гр.София и там да кара такси. Споделил, че не бил
арестуван или осъждан в страната си по произход. Не е имал проблеми заради етническата
си принадлежност или заради изповядваната от него религия. Нямал проблеми с
официалната власт в страната. Не членувал в политическа партия или организация.
С Решение № УПХ-186/12.07.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, молбата за предоставяне на международна закрила на С.М.С. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 13.07.2021г., а жалбата е подадена на същия ден (видно от поставения регистрационен номер), следователно е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ, като изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т.К., младши експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор към ДАБ, определена със Заповед № РД05-271/08.06.2021г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Не се
констатира при постановяването на административния акт да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването
в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 28.06.2021г., а оспореният акт е издаден на 12.07.2021г., т.е. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ - Х. към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10, изр. второ от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причина за напускане на А. това, че талибаните дошли в дома му, след като разбрали, че иска да стане войник в А.ската армия. Тогава брат му му казал, че дошли да го вземат. Затова напуснал селото си и отишъл в гр.Джелалабад, а после в гр.Кабул. Не можал да остане в тези градове, защото се страхувал за живота си. В продължение на две седмици талибаните питали баща му дали се е прибрал.
Настоящият съдебен състав намира, че видно от бежанската история, обективирана в Протокол рег.№УП- 17311/29.06.2021г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в А.. Бил е шофьор на такси в гр.Джелалабад. Не се установява срещу него поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Не е налице и риск от бъдещо такова, тъй като заявените опасения от преследване не са обосновани. От изложената бежанска история става ясно, че конкретни заплахи не са били отправяни към жалбоподателя. Твърденията на жалбоподателя, че талибаните са посетили дома му заради подадената молба за служба в армията на А. се гради единствено върху предположенията изказани от негов роднина, като нито се твърди нито има данни самият оспорващ лично да е видял или говорил с лицата посетили дома му. Няма данни и твърдения за предприети след този случай действия от какъвто и да било характер, както по отношение на жалбоподателя. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е прието, след преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му на произход, че подадената молба за закрила е неоснователна. В решението си интервюиращият орган обсъдил изложената в Справка МД-293/18.06.2021г. на ДАБ информация за положението в А., като стигнал до извода, че социалният статус на молителя не кореспондира с онзи кръг лица, който да представлява интерес от страна на талибаните. Отчетено е обстоятелството, че С.М.С. е имал възможност да се установи в гр.Джелалабад, но не го е сторил и е прието, че причината, поради която е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Действително, чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. В тази връзка следва да се отбележи, че без да има конкретно отправена към него или семейството му заплаха, жалбоподателят решава да напусне А.. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и 2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C-465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл.15 от последната е преповторен в текста на чл.15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган, както вече се посочи, се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх.№ МД - 293/18.06.2021г. относно А. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл.15б “в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Изложените обстоятелства не са налице по отношение на оспорващия.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
От актуалната справка за положението в А. става ясно, че ситуацията в страната, с изключение на Кабул, там макар и усложнена, не достига до такова ниво на насилие, че да се счита, е налице безогледно такова, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. Видно от приетата по делото, като писмено доказателство и справка МД -327/05.07.2021г. на Директора на Дирекция“МД“ при ДАБ, все още е налице възможност за вътрешно разселване в страната. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в А., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.С. - гражданин на А., срещу Решение №УПХ-186/12.07.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (П. К.).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: