ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ / 05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на .............................. май
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно частно търговско дело № 397 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 418, ал. 4, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК ********* срещу разпореждане № 5507 от 10.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 1290/2020 г. на ВРС, 46-ти с-в, с което е отхвърлено
заявление № 8932/03.02.2020г. на „Профи Кредит
България" ЕООД, гр. София, срещу Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумата от 284.22 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
по договор за потребителски кредит № 30036290611/15.04.2019г. и
за сумата от 40 лева,
представляваща такса за разходи, свързани с действия по извънсъдебна
събиране на просрочени задължения, съгласно Тарифа за таксите.
Жалбоподателят въвежда възражение за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се,
че клаузите, определящи задължението за заплащане на пакет от допълнителни
услуги не били нищожни, тъй като тези услуги не били задължителни, а са
пожелани от ответника в искането му за отпускане на кредит. Предвид това и
разходите за тези услуги не представлявали част от общите разходи по кредита и
не следвало да се отчитат при изчисляване на ГПР. Настоява се, че доколкото
кредиторът има право да предприеме действия по събирането на просроченото
вземане като обаждания, изпращане на смс-и и писма,
то начисляването на такса, която се събира при неизпълнение, съответно
кореспондираща на размера на разходите за това, не попада в приложното поле на
чл.Юа, ал.2 от ЗПК. Моли да бъде отменено
разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите,
изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, същата
е частично основателна по следните съображения:
Пред първоинстанционният съд
е подадено заявление от „Профи Кредит България"
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.В.Д. с ЕГН ********** *** за сумата от 347.40 лева
главница по договор за потребителски кредит № 30036290611 от 15.04.2019г. с
падеж на задължението на 20.12.2009г.; сумата от 34.19 лева договорно
възнаграждение за периода от 20.07.2019г. до 20.12.2019г.; неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 284.22 лева,
дължимо до 20.12.2019г.; 53.70 лева - лихва за забава от 21.05.2019г., датата
на изпадане на длъжника в забава до 20.12.2019г. и сумата от 40 лева - такса по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в
съда - 03.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
Заповедният съд е приел, че искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за заплащане на сумата
за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
284.22 лева, дължимо до 20.12.2019г. и сумата от 40 лева - такса по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, следва да бъдат
отхвърлени, на осн. чл. 411, т. 3 ГПК /ДВ. 100 от
20.12.2019г./ тъй като разпоредбите от договора са нищожни, на осн. 10 а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПКвр.
чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По същество : Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който потребител
е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с
отпускането на кредит в полза на ответника като физическо лице му е
предоставена „финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Същевременно тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на
"потребител", то съдът е задължен да провери дали договорът
съответства на разпоредбите на ЗПК.
По отношение на заявлението в частта за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги:
На първо място, доколкото предмет на пакета от
допълнителни услуги са няколко възможности не е формирана цена за всяка от
услугите по отделно. Следва да се има предвид, че в чл.10а,ал.4 ЗПК е
предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит." В процесния
договор, за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя
от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Дори и да се приеме, че такава е ползвана, то доколкото липсва конкретизация на
възнаграждението за същата, съдът не би могъл да присъди такова при служебно
изчисляване на размера.
Уговореното заплащане на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на общо 331.59 лева е прекомерно и
противоречащо на законовите изисквания. Аргумент в тази насока е съотношението
в размера на предоставените за ползване парични средства -400 лева и стойността
на пакета допълнителни услуги - 331.59 лева, при което цената на допълнителните
услуги е почти равностоен на размера на предоставената основна услуга.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът извършва
проверката дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави,
като в тази насока възнаграждението за допълнителния пакет от услуги не
съответстват на нормата на чл.Юа, ал.2 от ЗПК -
кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Допълнителните услуги са част от договорното
правоотношение между страните. В случая е безспорно, че допълнителната услуга е
предоставена във връзка и единствено, и само заради сключения договор, тя е
свързана с усвояването и управлението на кредита и не е от категорията на такси
и комисионни, регламентирани с нормата на чл.Юа, ал.1
от ЗПК. Изложените от жалбоподателят доводи, че длъжникът
е подписал договора при свобода на договарянето и при личната си преценка да
поеме задължението, не могат да бъдат споделени от съда, тъй като се касае до
заобикаляне на закона по смисъла на чл.ЗЗ от ЗКП.
На основание чл. 21, ал.1 от ЗПК не следва да се
зачете действието на договора в тази му част.
При гореизложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, в частта, с която са отхвърлели претенциите на заявителя е
правилно, при което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По отношение на такса за разходи, свързани с действия
по извънсъдебна събиране на просрочени задължения,
съгласно Тарифа за таксите : В конкретния случай посочената сума в размер на 40
лева не може да бъде преценена като такса за управление на кредита, защото не е
свързана с допълнителна услуга, която кредитополучателят
да предоставя и за чието заплащане потребителят да е задължен.
Доколкото се твърди, че заплащането му се дължи само в
хипотезата, при която поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя да обслужва кредита, съобразно
договореностите, кредиторът има право да пристъпи към принудително събиране на
вземането си. Това предпоставя извършването от негова страна на действия, чието
изпълнение е свързано с допълнителни разноски. Следва да се има предвид, че
тези разходи не оскъпяват кредита, доколкото не са включени в погасителните
вноски и са дължими единствено при посочената хипотеза. На следващо място
сумата е начислена на основание чл.18 от ОУ към кредитния договор. Съгласно
разпоредбата кредитополучателят изрично е заявил, че
е запознат с тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които кредиторът
прилага по договора с клиента.
Като е отхвърлил заявлението за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение в обжалваната част, Районен съд Варна е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за съответното
вземане.
По разноските : На осн.чл.78,
ал.8 от ГПК във вр.чл.37 от ЗЗП с оглед фактическата
и правна сложност на делото съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед резултата по жалбата в полза на
частния жалбоподател следва да се присъди разхода за
държавната такса по обжалването на съдебния акт в размер на 12.50 лева.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 5507 от
10.02.2020г., постановено по гр.д. № 1290/2020 г. на ВРС, 46-ти с-в, с което е
отхвърлено заявление № 8932/03.02.2020г. на „Профи
Кредит България" ЕООД, гр. София, срещу Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, в
частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата от 40 лева, представляваща такса за разходи, свързани с действия по извънсъдебна събиране на просрочени задължения, съгласно
Тарифа за таксите, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в полза на „Профи Кредит
България" ЕООД гр. София срещу Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, за сумата от
40 лева, представляваща такса за разходи, свързани с действия по извънсъдебна събиране на просрочени задължения; за сумата
от 12.50 лева - ДТ за въззивното производство, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева -
за въззивното производство.
ЗАПОВЕДТА за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
да се издаде от първоинстанционния съд.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5507 от 10.02.2020г., постановено по
гр.д. № 1290/2020 г. на ВРС, 46-ти с-в, с което е отхвърлено заявление №
8932/03.02.2020г. на „Профи Кредит България"
ЕООД, гр. София, срещу Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 284.22 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
по договор за потребителски кредит № 30036290611/15.04.2019г. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.