Решение по дело №368/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2170 от 02.10.2024 г., подадена от «Ривес» ООД, [населено място], ЕИК: *********, чрез адв. С. К. Ч. от АК - София, против Решение № РЗМ–5800-1581/32-1005842 от 16.09.2024 г. на директора на Териториална дирекция «Митници» - София.

С процесното Решение на основание чл. 19, ал. 7 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за Митниците /ЗМ/, чл. 54, ал. 1, чл. 50 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК е определена нова митническа стойност, различна от посочената по митническа декларация /МД/ № МРН24BG005100055136R4 от 01.03.2024 г., за два вида стоки: 1. Обагрен трикотажен плат от памук: 100% памук и 2. Трикотажни платове с ширина, превишаваща 30 см: 95% памук. В „Метод за определяне на стойност“ за стоките е заличен първи и е вписан шести метод. Съответно е променена митническата стойност, като за стока № 1 от декларираната такава от 14 994.04 лв. е определена нова стойност от 18 325.51 лв., а за стока № 2 от декларирана 381.54 лв. е определена такава от 492.52 лв. Статистическата стойност за стока № 1 от 15 120.81 лв. се определя на 18 452.28 лв., а за стока № 2 от 384.77 лв. се определя на 495.75 лв. Определя се, в тази връзка, и нов размер на задължението на жалбоподателя за ДДС, като за стока № 1 се определя ДДС от 3 690.46 лв., вместо посочения 3 024.16 лв., а за стока № 2 дължимият размер е 99.15 лв., вместо 76.95 лв., като жалбоподателят се задължава да заплати разликата между определения от него и внесен размер на задължението и новоопределения такъв с Решението на стойност 688.49 лв., в едно с дължимата лихва.

Видно от направеното върху съпроводителното писмо отразяване, ИАА е получен от адресата си на 29.09.2024 г. /л. 41/. Жалбата е подадена на 02.10.2024 г. – в законния срок. Като подадена от заинтересовано лице и против подлежащ на съдебно обжалване пред административен съд индивидуален административен акт /ИАА/, същата се явява редовна и допустима, с оглед на което подлежи на разглеждане по същество.

В процесното Решение е отразено, че на 01.03.2024 г. в митническо бюро /МБ/ летище София, при ТД Митница София, от дружеството е подадена митническа декларация /МД/ за митнически режим допускане за свободно плащане на двата вида стоки, с държава на изпращане и произход – Турция. Декларирана е обща фактурна стойност от 7 572.53 евро при обменен курс за митнически цели 1.95583 лв./1 евро и преференция «400 – М., съгласно разпоредбите на споразумения за митнически съюз, сключени от Съюза».

За стока № 1 са декларирани следните данни: описание – обагрени трикотажни платове от памук – 100% памук - 6 477. 73 м.; ширина 100 – 105 см; нетно тегло – 1 943.32 кг; бруто тегло – 1 961.65 кг, код по Комбинирана номенклатура /КН/ на ЕС за 2024 г. – 6006 22 00, код по Т. – 6006 22 00 00; цена на стоката – 7 384.62 евро; митническа стойност - 14 994.04 лв.; статистическа стойност – 15 120.81 лв., разходи с код АК – 550.98 лв., разходи с код ВА – 126.77 лв. Декларирани са задължения за мито – 0.00 лв. и за ДДС – 3 024.16 лв., което е заплатено, според данни от Решението.

За стока № 2: описание – трикотажни платове с ширина, превишаваща 30 см.: 95% памук, 5% еластан – 119.48 м.; ширина 92 см; нетно тегло – 49.45 кг; бруто тегло – 49.92 кг, код по Комбинирана номенклатура /КН/ на ЕС за 2024 г. – 6004 10 00, код по Т.– 6004 10 00 99; цена на стоката – 187.91 евро; митническа стойност – 381.54 лв.; статистическа стойност – 384.77 лв., разходи с код АК – 14.02 лв., разходи с код ВА – 3.23 лв. Декларирани са задължения за мито – 0.00 лв. и за ДДС – 76.95 лв.

Към МД са приложени търговска фактура от 07.02.2024 г., издадена от турския продавач; международна товарителница от 09.02.2024 г.; сертификат за движение от 07.02.2024 г.; търговска фактура, издадена от представителя «Акт Лоджистик» АД от 13.02.2024 г. за транспортни и спедиторски услуги; турска износна митническа декларация.

За целите на установяване точността на декларираните данни е осъществена проверка на документите, при която е утановено, че стока № 1 попада в списъка на стоките с висок риск за финансовите интереси на ЕС, за които се извършва засилен митнически контрол, утвърден със Заповед № ЗМФ-30 от 14.01.2020 г. на МФ и е активиран рисков профил, който индикира, че декларираната цена е значително по-ниска от справедливата цена, валидна за стоки с този тарифен код в ЕС. Справедливите цени, съгл. §.1, т. 40 от ДР на ЗМ, са оценки на групи месечни агрегирани цени, извлечени от база данни Евростат за подобна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава-членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите - членки на ЕС чрез системата Тезей на Съвместимия изследователски център на ЕК. Установените разлики в цените на стоките, съпоставени със справедливите цени от тази система, са предпоставка за възникването на съмнения за занижаване на декларираната митническа стойност.

На 13.03.2024 г. е извършена митническа проверка с физически контрол на стоките, като са взети мостри от тях. Въз основа на допълнително изискани документи се установява, че жалбоподателят няма сключени писмени договори с доставчика на стоките. Митническата стойност на стоките е по код 1 в МД – «метод на договорената стойност» по чл. 70 от Регламент ЕС № 952/2013 – действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с цел местоназначение митническата територия на ЕС, коригирана при необходимост. За определяне на митническата стойност се прилага фактурата от 07.02.2024 г. на стойност 7 572.53 евро.

Отхвърля се декларираната митническа стойност на стоките и се приема, че за целите на обмитяването следва да се определи нова митническа стойност на основание чл. 74, §. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Въз основа на справка от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи от 01.07.2023 г. до 05.03.2024 г. се установява, че стока № 1 с деклариран код по [рег. номер] 00 при анализ на цената за 1 кг нето тегло същата варира от 5.14 лв. до 50.00 лв. Декларираната митническа стойност е 7.72 лв., а справедливата цена към момента на проверката е 16.39 лв. за кг. За стока № 2 с код по [рег. номер] 00 цената за 1 кг варира от 5.33 лв. до 80.00 лв., декларираната цена е 7.72 лв., а справедливата такава към момента на проверката е 18.52 лв. Митническата стойност на двете стоки за кг нето тегло е под 50% от справедливата цена на ЕС. Нормата на чл. 70 от Регламента следва да се преценява съвместно с тази на чл. 74 от същия, който предвижда и други методи, които следва да се използват за определяне на митническата стойност, ако това определяне не може да бъде извършено чрез прилагане разпоредбата на чл. 70.

При наличието на разлика между декларираната и справедливата цена са налице основателни съмнения за отхвърляне на декларираната стойност, без да се оспорва автентичността на представената търговска фактура, съгл. Решение по дело С-291/15 от 16.06.2016 г. на СЕС. Сравнението на декларираната митническа стойност следва да бъде със справедливата цена, а не с рисковия праг. Следва да се определи нова митническа стойност чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламента. Мотивирани са изводи за невъзможност стойността да се определи по четирите метода на чл. 70 – 74, §.2, б. „а“ до „г“ от Регламента. По тази причина се ползват методите за остойностяване по чл. 1 – 6 на Общото споразумение за митата и търговията. В тази връзка е извършен сравнителен анализ между декларираната в МД стойност за единица тегло, справедливата цена, наличните данни от МИС-ША и рисковата стойност, като е прието, че рисковият праг представлява 50% от справедливата цена. Въведени са ограничителни критерии при извършването на сравнителния анализ на наличните данни в МИС-ША, извършена е оценка на обстоятелствата, като са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние върху тяхната икономическа стойност – физически, функционални и качествени характеристики, материали за производство, добро име на остойностените стоки и др.

Така за стока № 1 декларираната стойност е 7.72 лв., справедливата цена е 16.32 лв., а рисковата стойност – 8.19 лв. За стока № 2 декларираната митническа стойност е 7.72 лв., справедливата цена – 18.52 лв., а рисковата стойност – 9. 26 лв. Декларираните стойности са под рисковите такива. На основание чл. 74, §.3 от Регламента се определят нови митнически стойности: за стока № 1 – 18 325.51 лв. – по 9.43 лв за кг; за стока № 2- 492.52 лв. или 9.96 лв./кг. Като база за сравнение се използват посочената в МД от 14.02.2024 г., респективно – от 02.01.2024 г. Изчислява се ДДС, в едно с начислена лихва за забава върху главницата от възникване на задължението – 01.03.2024 г. и се коригира подадената МД от същата дата, като се определя метод за определяне на стойността № 6, вместо посочения № 1, изменя се митническата стойност, статистическата стойност и размер на задължението за ДДС.

Жалбоподателят моли за отмяна на процесния ИАА, като изтъква съображения за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в незаконосъобразно възлагане и извършване на проверки, като последваща проверка е недопустимо да се извършва въз основа издадена служебна бележка, както е процедирано в случая, а въз основа на заповед за възлагане, която се връчва на заинтересованото лице. В уведомлението, изпратено до дружеството, същото се информира не за предстояща проверка, а за резултатите от вече извършена такава на подадената митническа декларация. Липсата на такава заповед и спазването на такава процедура е съществено нарушение, възприето като такова от съдебната практика. На жалбоподателя не са съобщени предварително мотивите, поради което ще бъде издаден процесният ИАА, не му е предоставена възможност да представи възражения и доказателства.

Според жалбоподателя с издаването на процесното Решение са допуснати и противоречия с материалния закон. Основно такова е неприложимостта на чл. 73 - 74 от Регламента, т.к. митническата стойност на двете стоки е определима по чл. 70 и това е договорената стойност, за която са налице валидни и неоспорени от самия административен орган документи. Те отразяват подлежащата на плащане от купувача сума. Нормата на чл. 74 е субсидиарна и намира приложение само при невъзможност за прилагане на чл. 70, но този текст е приложим в случая, т.к. е налице едно от посочените в него основания за определяне на процесното задължение. В нарушение на чл. 74, §.2 от Регламента в случай на прилагане на чл. 74 следва да се използва за сравнение договорена стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а такова сравнение не е направено.

Основателни съмнения относно митническата стойност могат да възникнат, но те дават право на този орган да поиска от декларатора да представи допълнителна информация и доказателства и едва след това могат да отхвърлят декларираната цена. В случая не са налице ясни и конкретни мотиви, изложени от административния орган относно наличието на такива съмнения, нито във връзка с тези съмнения от дружеството е изискана допълнителна информация и обосновка на определената от него стойност на митническото задължение. Наличието на разлика в цените не може да обоснове извода, че декларираните от жалбоподателя стойности са занижени и нереални. Сравнени са реални цени, базирани на неоспорени документи с усреднени цени за целия ЕС, но последният включва държави с различен стандарт, а доставчикът на стоката изобщо не е държава в ЕС. Въпреки твърдението за извършена фактическа проверка и анализ, Решението не съдържа данни, констатации и изводи от такава. Не е обърнато внимание на това, че конкретните платове не са такива с високо качество, а са от нискокачествена прежда с втъкана нишка.

Във връзка с гореизложеното жалбоподателят намира че е налице и противоречие с целта на закона, като основна такава е обмитяването въз основа реалната стойност на стоките, която в случая е документирана надлежно, както и свободата на договаряне между търговци в и извън ЕС.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Жалбата е подписана от адв. С. Ч. от АК – София, който представя и писмени становища в хода на делото, като поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Сухарева и юрисконсулт Попгеоргиева, които оспорват жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Производството се развива по реда на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/. Съгласно ал. 1, решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции. Процесното е издадено от директор ТД Митница София – оправомощен по силата на закона материално компетентен орган. С процесния ИАА се прилага Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., а според ал. 7 за целите на прилагане на същия решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. В случая производството е започнало пред Митническо бюро /МБ/ Летище София, където вносителят и настоящ жалбоподател е декларирал стоката – предмет на Решението. С оглед така цитираната законова разпоредба съдът намира, че същото е издадено и от местно компетентен орган.

По делото няма спор между страните, че действително на посочената в ИАА дата – 01.03.2024 г., дружеството жалбоподател е внесло стоки с произход Република Турция и ги е декларирало в МБ на летището. Посочените два вида стоки – трикотажни платове, са в декларираните вид и количество, описани в Решението – памучен плат 100% и памучен плат с ликра в съотношение 95% / 5%, по които въпроси страните не спорят. Видът на платовете се потвърждава и от назначеното по делото вещо лице – специалист, текстилен инженер.

Според подадената декларация стока № 1 е с митническа стойност от 14.994 лв. статистическата стойност е 15 120.81 лв., а № 2 е с митническа стойност 381.54 лв. и статистическа – 384.77 лв., като на отделен ред са отразени разходите по доставката. Посочен е код на метода за определяне на стойността – 14 10 001 – според договорената стойност. ДДС е изчислен като 20% върху статистическата стойност.

Сред документацията, въз основа на която се установява вида, количеството и цената на стоката, са складови разписки от 27.02.2024 г.; Фактура и сертификат за движение от 07.02.2024 г., издадена от Karagozluler tekstil san ve tic A.S. /доставчик на стоката/, международна товарителница от 09.02.2024 г., както и фактура, издадена от „Акт Лоджистик“ АД за транспортни и спедиторски услуги от 13.02.2024 г. и износна митническа декларация с опаковъчен лист от 07.02.2024 г.

По делото не се установява договорена стойност на двете стоки, различна от посочената в МД и съпровождащите я документи, въз основа на които е начислен ДДС.

Приложена е цитираната в Решението Заповед № ЗМФ-30 от 14.01.2020 г. за утвърждаване на списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, за които се извършва засилен митнически контрол. Според Решението стока № 1 попада под № 6006 22 00 от тази заповед, като „други трикотажни платове от памук – обагрени“ с произход Китай и Турция. По тази причина е активиран рисков профил, който индикирал, че декларираната цена е значително по-ниска от справедливата такава, валидна за стоки със същия тарифен код в ЕС. Съгласно §.1, т. 40 от ЗМ, "справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, като справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия ([Наименование]). Тази разлика между декларирана и справедлива цена е основание за възникване на съмнения за занижаване на декларираната митническа стойност.

На 13.03.2024 г. е извършена митническа проверка, за която е съставен Протокол /л.63/, при което са взети мостри от двете стоки. Няма данни деклараторът да е канен да присъства на тази проверка, нито да е бил уведомен за нея и резултатите от нея до издаване на Решението. Не е представен и акт, който разпорежда извършването на тази проверка. В протокола се сочи, че на същата е присъствал С. Д., но не става ясно дали и каква връзка има това лице с жалбоподателя. Освен това от този Протокол не става ясно какво по-различно като факти и обстоятелства е установено от вече декларираното от жалбоподателя. Не става ясно на какво правно основание е извършена тази проверка, дали и от какъв орган е възложена и на кого. Служебната бележка от 14.03.2024 г. не може да се обвърже с нея, т.к. тя е издадена след проверката и съставянето на Протокола.

На 11.04.2024 г. с Писмо рег. № 32-783656 от дружеството е изискана допълнителна документация – конкретни първични и вторични счетоводни документи. С Придружително писмо от 16.04.2024 г. дружеството е представило исканите и налични при него такива, но от тях не се установява по-различна от установената към момента фактическа обстановка. С това писмо жалбоподателят не следва да се счита за уведомен, че по отношение на него е стартирало административно производство по издаването на процесния ИАА. В него не се съдържат каквито и да било индиции за това, че митническите органи намират, че начисляването на ДДС следва да се извърши върху основа, различна от декларираната и документално установена такава, още по-малко кой метод смятат митническите органи, че следва да се използва за установяване на стойността. В този смисъл не може да се приеме, че на дружеството е предоставена информация и е дадена възможност да участва в производството по издаване на именно процесния административен акт, а от там – да представя информация, доказателства и да организира защитата си.

На 30.05.2024 г. е изготвен Доклад /л.102 и сл./ от отдел „Последващ контрол“ във връзка с така извършената проверка, като декларираната митническа стойност се отхвърля и проверяващият екип приема, че на обмитяването може да се определи нова стойност в резултат прилагането на чл.74, §.3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. В този доклад по отношение на стока № 1 е отразено, че за статистически цели е направена справка за стоки с код по Т. **********, с държава на произход Турция за периода 01.01.2024 г. – 29.02.2024 г. с обагрени трикотажни платове 100% памук и МС на кг – 9.95 и трикотажен обагрен плат памук/полиестер – 50/50 с МС 9.43 лв.

Съдът намира, че сравнението с плат 50/50 памук/полиестер е неотносимо към случая, т.к. тук става въпрос за друг състав на плата, който е внесен от жалбоподателя и който е от 100% памук, при използване на определен специфичен вид технология на плетене, която намалява цената. За стока № 2 сравнението е направено със стоки с код по Т. ********** и държава на произход Турция, същия период – обагрен трикотажен плат памук/полиестер и плат от 100% вискоза, като внесеният такъв не е като вид от нито един от тези два, той е 95% памук и 5% еластан или отново направеното сравнение е неотносимо и неаналогично. Въпреки, че в случая са внесени платове с друг състав, авторът на ИАА е приел също, че еталон за сравнение са посочените в акта му друг вид платове.

Видно от назначената по делото СТЕ, конкретно внесените два вида платове са такива с по-ниско качество и на стойност, по-ниска от платовете от памук, т.к. при производството им е използвана специфична технология „oрen end“, при която се произвеждат „най-евтините прежди, което може да доведе до значително ниски цени на изработените от тях платове“. Вещото лице също така заявява, че не може да се сравняват като качество платове от чист памук и памук с ликра, съответно с такива от памук с полиестер или 100% вискоза, т.к. е налице съществена разлика в технологията на производството им и използваните за целта материали.

По делото няма данни митническите органи изобщо да са изследвали състава и вида на мострите, които са взети при проверката, за да се установи с какви стоки следва същите да бъдат сравнени. За да се търси „справедлива цена“ по смисъла на §.1, т. 40 от ДР на ЗМ, следва да се сравняват и анализират цените на един и същи или поне на сходни продукти, т.к. при сравнение с различни такива те варират и разликите могат да са съществени.

Също така сравнението следва да обхване изследване на тези цели за един не малък период, като е предвидено той да бъде за „за многогодишен период“ - средно за 4 последователни години, съобразно нормата на §.1, т. 40 от ДР на ЗМ. Т. проследяване въобще не е правено, а то е важно, особено с оглед бързо разрастващата се инфлация, особено в Турция. Направено е сравнение с две фактури и то за друг тип платове, от началото на 2024 година, което е крайно недостатъчно за установяване на справедливата цена на една толкова разпространена и достъпна стока, която е нормално да се предлага и на различни цени, с оглед разнообразни фактори, като държава на произход, производствена технология, вид на използваните материали и т.н.

Не случайно съгласно чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза предвижда, че „базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост“. По делото няма спор и е установено по несъмнен начин, че декларираната стойност е именно договорната такава. Нормата на чл. 70, §.3 предвижда, че договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от изброените условия, но Решението не е мотивирано с липсата на някое от тях, поради което съдът не притежава правомощието да ги изследва по първичен начин. Административният орган директно е приложил вторичен метод за определяне на митническата стойност, но разпоредбата на чл. 74 от Регламента има субсидиарен характер и се прилага само когато „митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член чл. 70“. Както вече бе посочено, а и това е отразено в процесния ИАА, в МД е отразена именно определената по чл. 70 такава. Тя не само че „може“, но и следва да се определи на това основание, т.к. това е първичен способ за установяване основата на публичното задължение, като не е посочено някое от обстоятелствата по §.3, изключващо приложението на този метод за изчисление.

Митническите органи могат да прибегнат към вторични методи за определяне на митническата стойност, само ако имат основателни съмнения относно декларираната договорна стойност, но тези съмнения трябва да бъдат обосновани и доведени до знанието на вносителя, като му се предостави възможност да изложи своето становище, каквито действия в случая не са предприети, видно от установяванията, изложени в мотивите по-горе. ​Вместо това в мотивите на акта са изложени твърдения за неприложимост и на вторичните методи по чл. 74, §.2, б. а – г от Регламента, без да са били изследвани предпоставките и за тяхното приложение.

Посочена е невъзможност да се използва методът по б. „а“, според който митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Причината да не се приложи методът, според Решението е, че описанието на стоките в МД било недостатъчно, т.к. не включвало качеството на изделието, изчерпателно описание на артикулите, състава на материята и т.н., поради което е невъзможно да се приложи метод за идентичност на стоките. В случая обаче именно поради непредоставяне на възможност за участие на жалбоподателя в процеса, конкретното качество на стоката остава неизяснено. В законодателството не е налице изискване в МД да се направи конкретен вид описание на стоката и в случай, че митническите органи се интересуват от доизясняване на този въпрос е било необходимо да изискат обяснения, доказателства и да направят анализ. В крайна сметка сами те са решили и са взели мостри от стоките при проверката, като в този случай остава неясно по каква причина са направили това, след като не са подложили тези мостри на анализ, въз основа на който да направят необходими релевантни изводи. Видно от данните по делото – заключението на вещото лице, именно качеството на материала, което зависи от технологията му на производство в конкретния случай, определя една по-ниска цена от други памучни трикотажни багрени платове. Съдът не споделя становището на административния орган, че в МД нямало достатъчно конкретика относно “описание на артикулите“ и „състав на материала“ – те са посочени достатъчно ясно и за съда това твърдение е голословно, т.к. органът не посочва каква още информация от този вид му е необходима. Изрично са посочени съставът на материята на двата вида плат, количеството, размера на топовете, вкл. ширина на плата, а при положение, че е била необходима и друга информация, то е могло същата да се изиска от вносителя, което не е сторено. В тази връзка в Решението е отразено, че „за да се приложи методът, трябва безспорно да бъде установено, че стоките с приети договорни стойности са еднакви с внасяните такива във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност, произведени в същата държава, в която са произведени и декларирани стоките, допуснати за свободно обращение в същия момент и по същото време“. След направен анализ на данните в МИС-IIIА не била открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. Съдът счита, че не става ясно каква точно информация, за какви конкретни факти и обстоятелства е била необходима. Мотивите съдържат просто обща постановка на правна норма, но без каквато и да било конкретика. За да се събере необходимата информация е било необходимо участие на търговеца още в началото на процедурата по издаването на акта, като от него бъдат изискани необходими конкретни данни, за да може, от една страна, да се установи какви са били нужните на митническата администрация за направата на съответни изводи и за да може, от друга страна, този търговец да има възможност да реализира правото си на защита, като събере и представи такава информация.

Според Решението е неприложим и методът по б. „б“ /договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване/. Поради липсата на провеждане на процедура съгласно правилата на АПК и специалните закони именно не са установени съответните характеристики на внесената стока, за да могат да се издирят „сходни“ продукти. За да се „анализира“ такава информация, тя първо следва да се събере, а в този процес е задължително да се осигури участието на най-заинтересованата страна – вносителя на същата.

Неприложим бил и третият вторичен метод по б. „в“ /стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите/ - за да се приложи той била необходима информация за цената, на която внесените стоки или идентични такива или сходни се продават в Съюза в състоянието, в което са внесени по време или почти по време ва процесния внос, като в случая липсва база за сравнение за единична цена. Съдът не счита, че такава база липсва за стока, която се произвежда и продава масово – трикотажен памук с ликра или трикотажен чист памук, произведен с open end технология на преждата, позната и ползвана според вещото лице широко с оглед ниската цена. Няма данни митническите органи да са търсили подобна информация.

Съгласно б. „г“, митническата стойност може да се определи при невъзможност за ползване на предходните три метода, от сбора на: разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). В случая той е бил неприложим отново поради липса на информация за разходите и стойността на материалите, разходите за производство и допълнителните елементи, размера на обичайната печалба, но такива данни не са събирани.

Поради това, че според митническите органи не могат да се приложат методите по чл. 70 – 74, §.2 от Регламента, съгл.§. 3 от същия митническата стойност може да се определи чрез „разумни способи“, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумение за прилагане на чл. 7 от Общото споразумение за мита и търговия, гл. трета от Регламент № 952/2013 и данните, достъпни в страната на вноса въз основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни. В тази връзка се твърди, че бил извършен сравнителен анализ между декларираната в МД стойност за единица тегло, справедливата цена, генерирана от [Наименование]на [Наименование]към ЕК, наличните данни от МИС IIIА и рисковата стойност, като е прието, че рисковият праг /рисковата стойност/ представлява 50% от справедливата цена. Въведени са ограничителни критерии при извършване на този сравнителен анализ на наличните данни и оценка на обстоятелствата, като са отчетени елементи на стоките, които могат да окажат влияние върху тяхната икономическа стойност – техни характеристики, материалите за производство, доброто име на остойностяваните стоки и др.

Конкретно за целите на декларираната МС на внасяната стока № 1 е направена справка в МИС за стоки с код по Т. 6006 22 00 00 и държава на произход Турция за януари и февруари 2024 г., като за трикотажен багрен памучен плат е установена цена от 9.95/кг, а за багрен трикотаж памук/полиестер 50/50 – 9.43/ кг. Като база за сравнение са изпозввани данните от МД от 14.02.2024 г. с внесен артикул 50% памук/ 50% полиестер, което е стока различна от процесната такава № 1, както бе отразено и по-горе и който извод се базира и на изложеното в о.с.з. от вещото лице. По отношение на стока № 2 била установена цена от 9.96/кг за трикотажен плат памук/полиестер и 10.99/кг за вискоза. Като база била взета МД от 02.01.2024 г. отново относно плат памук/полиестер, за който не е посочено съотношението на двата вида материал, което е обаче от съществено значение за категоризирането на вида. Стока № 2 нито е идентична, нито подобна на така посочената като база за сравнение.

Остава неясно по каква причина митническите органи не са установили информация и взели предвид стоки със същия състав като процесните – памук 100% и памук 95%/ликра 5%, след като такива стоки са масово внасяни у нас и са на пазара от години.

В заключение съдът намира, че неоснователно е определена нова МС и от там – нов, по-висок, размер на ДДС за двата вида внесени и декларирани стоки от жалбоподателя. В акта са изложени разсъждения, защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 74, § 2 от Регламента, които съдът намира за необосновани и лишени от правна опора. Според автора на процесния ИАА трябва да бъде установено, че стоките, използвани за сравнение по този метод, са еднакви или сходни с процесните във всяко отношение – технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност, което не позволява определянето на митническата стойност по него, но не става ясно какви могат да бъдат техническите характеристики на памучен трикотажен плат или такъв с 5% ликра и как може те да притежават „известност, доверие и авторитет“.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, но при съществени процесуални нарушения и при липса на съответните материално-правни предпоставки, поради което то следва да бъде отменено.

Жалбоподателят своевременно и основателно е поискал присъждане на деловодни разноски, каквито се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите са на обща стойност 450.00 лв., от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса; 400.00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице.

По тези мотиви, предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, административният съд – Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по Жалба вх. № СДА-01-2170 от 02.10.2024 г. на „Ривес“ ЕООД, Габрово, с ЕИК: *********, като незаконосъобразно, Решение № РЗМ–5800-1581/32-1005842 от 16.09.2024 г. на директора на Териториална дирекция «Митници» - София.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - София да заплати на жалбоподателя „Ривес“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК: *********, деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/лв., от които: 50.00 /десет/ лв. държавна такса и 400.00 /четиристотин и петдесет/ лв. възнаграждение за вещо лице.

Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.

Препис от акта да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.