РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Тутракан, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100245 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Делото е образувано по искане на Д. „С. п." Т. за настаняване по реда
на чл. 26, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДт на Н. Н. Н.с ЕГН ********** в Ц. за н.
от с. т. на д. без у. (***) гр. Т. Искането е обосновано с трайна невъзможност
на майката на детето да се грижи за него. Съобщава се, че бащата е починал и
няма роднини, които към момента да желаят да се грижат за Н. Н. –
основание, според сезиращата институция, по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт за
настаняване на детето извън семейството.
Към момента на образуване на делото и решаването му Н. Н. (***г.) е
временно настанен в *** гр. Т. с административна заповед № ЗД/Д-СС-Т-
19/13.05.2022 на директора на ***-Т. Г. Р.
В съдебното заседание ***-Т. поддържа искането.
Майката Г.В. е редовно призована, но не се явява, поради
здравословни причини.
Районна прокуратура Силистра не изпраща представител и не дава
1
становище.
Детето Н. Н. е изслушано пред съда на осн. чл. 15, ал. 1 ЗЗДт и при
спазване на изискването по ал. 4 за присъствие на социален работник –
процесуалния представител на ***-Т. Т. М. и директорът на *** гр. Т. – Г. Р.
Съдът обясни на Н. защо се намира в сградата на РС Тутракан и какво трябва
да се реши по отношение на него. Той знае, че баща му е починал, а майка му
е сериозно болна и не може да се грижи за него. Знае, че вуйчо му и вуйна му,
при когото първоначално е живял, като са го преместили от С. в Т., са се
отказали да го гледат и трябва да живее в ***. Споделя, че там положението е
добре, харесва му, храната е хубава. Има приятели, с които да играе. Ходи на
училище, учи се, малко му се карат, пишат му забележки, но не знае какво
пише в тях.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Н. Н. Н. (***.) е роден на ***от съвместното съжителство на Г. К. В. и
Н. Т. Н. Той е единствено тяхно дете. Има еднокръвна сестра – Е. О., която по
принцип е изявила желание да гледа брат си, но не и в момента, защото
нямала възможност – правела ремонт и отглеждала малко дете. Така е
съобщила по телефона на социалните служители в *** О.
Настоящият адрес на детето е в гр. Т. – видно от направената справка
в НБД „Население“.
От друга служебно направена справка в НБД „Население“ и от
социалния доклад се установява, че бащата на детето е починал на ***. За
майката Г.В. има данни в социалния доклад, че е в тежко здравословно
състояние и към момента се лекува в гр. С. Тя е оставила Н. на грижите на
брат си и снаха си в с. Ш. Интересувала се от него по телефона. Впоследствие
вуйчото и вуйната на Н. се отказват да се грижат за него, заради трудностите,
които срещат с отглеждането и възпитанието му. Подписали са декларации по
чл. 27, ал. 4 от ЗЗДт, които са приложени към делото, за даване на несъгласие
детето да бъде настанено в тяхното семейство.
Н. Н. е със специфичните образователни потребности.
Диагностициран е от Ц. за п. з. „П. Н.Ш.“ гр. С. със „Смесено разстройство на
училищните умения“. Детето трудно се концентрира в час, винаги е с
ресурсен учител, не внимава, създава трудности на учителите, другите деца го
2
дразнят, за да проваля учебните часове. Учителите многократно са
уведомявали вуйчото и вуйната на Н., докато е бил отглеждан от тях, за
поведението му. Може да се обобщи от подробния социален доклад, че
накрая те са се видели в невъзможност да му осигурят подходящото
възпитание и грижи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Според съда налице са основанията по чл. 25, ал. 1, т.1 и т. 3 от Закона за
закрила на детето Н. Н. да бъде настанен извън семейството, тъй като баща му е
починал, а майка му е в трайна невъзможност да го отглежда.
Искането изхожда от компетентен за това орган – Д. с. п. гр. Т. – чл. 26,
ал. 2 ЗЗДт.
Към искането е приложен социален доклад по случая, както и
декларациите по чл. 27, ал. 4 ЗЗДт. Липсва декларация от сестрата на Н. – Е. О., че
не желае да се грижи за брат си, а е налице само изявление по телефона до *** О.
Липсва справка по чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗЗДт – за вписаните приемни семейства. Тези
липсващи документи съдът намира, че не са необходими за правилното решаване
на делото, защото, съгласно чл. 28, ал. 4 ЗЗДт, при определяне на мерките за
закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в
интерес на детето. Съдът съобразява причината, поради която първоначално
имащите желание да гледат Н. – вуйчото и вуйната, са се отказали. Трудностите,
които са срещнали няма да отпаднат, ако детето бъде настанено при еднокръвната
му сестра, която споделя, че има друго дете, за което да се грижи. Съдът не счита,
че и приемни родители биха били по-подготвени за справяне с психическите
особености на Н. Причината, заради която се е стигнало дотук, е описана, макар и
бегло, в социалния доклад: детето няма създадени навици и умения. Въпреки това
изпитва респект към повечето възрастни. Тези обстоятелства, наред с изразеното
от детето по време на изслушването му положително отношение към Ц. за н. от с.
т. на д. без у. гр. Т., дават основание на съда да приеме, че на Н. му трябва
стриктен контрол, дисциплина, режим, за да научи „какво и кога може, респ.
какво не може да прави“ и професионални педагогически усилия за създаване на
навици и умения съобразно възрастта му, които понастоящем му липсват. Нещо,
което едва ли ще се случи в дома на еднокръвната сестра или в приемно
семейство, откъдето, ако отново се откажат да го гледат, би повлияло твърде
негативно на детската психика: тази непостоянност и несигурност от страна на
3
лицата, които се ангажират с отглеждането и възпитанието му, никак не би била
здравословна. Ето защо за момента нито е в интерес на детето да бъде настанено
за отглеждане при роднини, които бездруго не желаят, нито в приемно семейство.
Все пак, съдът намира, че следва да се отчита, на осн. чл. 28, ал. 4 вр. ал. 2
и ал.. 3 от ППЗЗДт, дали има напредък в образователния процес и справянето с
дефицита на внимание и преодоляване на смесеното разстройство на училищните
умения на Н., затова трайното настаняването по съдебен ред извън семейството –
в *** гр. Т., следва да е за една година от влизане в сила на решението. До нейното
изтичане ***-Т. трябва да предприеме подходящи мерки за подпомагане на
майката да отглежда детето си, ако е възможно, или то да бъде настанено при
мотивирани роднини или в приемно семейство, или ако отново няма такава
възможност – да се направи ново искане за трайно настаняване в *** гр. Т.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
НАСТАНЯВА за 1 (една) година от влизане в сила на решението Н. Н.
Н. с ЕГН ********** в Ц. за н. от с. т. на д. без у. гр. Т.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4