Определение по дело №1118/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№             1545                                              20.08.2019 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав

На двадесети август две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                         2.мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело № 1118 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, представлявано от адв.Мирослав Ангелов против определение от 23.05.2019г. по гр.д.№8120 по описа за 2018г. на Районен съд- гр.Бургас. Сочи се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния. Неправилен бил изводът на съда, че до знанието му бил сведен акта на съдебния състав, с който на него, в качеството на ищец по насрещния иск е бил продължен срока за отстраняване на нередовностите, обективирани в разпореждане от 26.02.2019г. Затова счита, че за него не е изтекъл срока за отстраняване на нередовностите и изпълнение указанията на съда. Моли определението да бъде отменено, а вместо него се постанови друго, с което съдопроизводствените действия по делото продължат като на ищеца по насрещния иск се изпрати акта на съда, с който му е продължен срока за отстраняване на нередовностите.

В т.2 от обстоятелствената част от частната жалба са изложени обстоятелствата, на които се основава насрещния иск, което изложение не е свързано с предмета на настоящото производство, като към жалбата са приложени и доказателства във връзка с тези твърдения.

Ответникът по жалбата- Е. В. /Е.В./, е представила отговор на жалбата чрез пълномощника си адв.Дичко Янев. С него жалбата се оспорва като неоснователна, като се иска определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че определеният от съда срок, с който е продължен друг срок започва да тече от изтичането на първоначално определения срок, поради което молителят е длъжен сам да следи за началото и края на срока. Законодателят не е поставил началото на новоопределения срок от получаването на съобщението за продължаване. Определението за продължаване на срок не е от категорията актове по чл.7, ал.2 ГПК, който следва да бъдат изпращани служебно от съда. На следващо място се сочи, че акта на съда, с който се отказва да се приеме за разглеждане насрещен иск по чл.211 ГПК не е от изрично предвидените актове, подлежащи на обжалване с частна жалба, защото не е предвидено изрично неговото обжалване и не прегражда по нататъшното развитие на делото. Отказът за приемане бил отказ да се разгледат насрещните искове в същото производство, наред с иска по исковата молба, но не преграждал възможността да се разгледа самия материален спор, предмет на исковете по чл.211 ГПК. В този смисъл била водещата съдебна практика. По изложените в т.2 обстоятелства не била наясно какъв иск се предявява, което възпрепятствало възможността ѝ да организира защитата си. Не били налице предпоставките на чл.211, ал.1 ГПК защото насрещният иск нямал връзка с първоначално предявения иск и не било възможно да стане прихващане с него. Акцентира, че поради шиканирането на ответната страна съдът не е дал ход на делото повече от 7 месеца, с което се нарушавал принципа на чл.13 от ГПК. 

След като прецени становищата на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Неправилно е становището на ответника по жалбата, че определението на съда било необжалваемо. Видно от мотивите и диспозитива на обжалваното определение, районният съдът не е е произнесъл по искане за приемане за разглеждане на насрещния иск и не е обсъждал дали са налице предпоставките на чл.211 ГПК, а е върнал насрещната искова молба поради несвоевременно отстраняване на констатирани от него нередовности. Ето защо извършената от районния съд дейност по проверка редовността на насрещния иск е такава по чл.129, ал.1 ГПК. На основание чл.129, ал.3 ГПК против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба. Следователно, определението е от категорията обжалваеми актове по чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по гр.д.№8120/2018г. по описа на РС-Бургас е образувано по иск за прогласяване на нищожност на договор за обслужване и управление от 1.11.2013г., сключен между страните по делото- Е. В. и „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД. С този иск е съединен за разглеждане иск за връщане на сумата от 2254 евро или 4408 лв., платена от ищцата на ответника на основание нищожния договор, както и акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба.

Съдът е връчил препис от исковата молба на ответника „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, който в законния едномесечен срок е подал отговор, в който е обективиран и предявен при условията на евентуалност /ако първоначалния иск бъде уважен/ насрещен иск на дружеството против ищцата за осъждане на последната да му заплати сумата от 2254 евро, представляващи действително извършени разходи във връзка с поддръжката на комплекс „Мохито клуб“ ООД, с които ищцата се обогатила неоснователно за сметка на ответника. При условията на евентуалност се претендира осъждането ѝ за сумата от 750 евро, на същото основание.

С разпореждане №4313 от 26.02.2019г. по гр.д.№8120/18г., БРС е оставил без движение насрещния иск като му е указал в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите му като представи доказателства за внесена по сметката на БРС държавна такса от 176,34 лв., както и да изложи обстоятелствата, на които се основава иска. Указано му е още, че при неизпълнение на указанията в срок насрещният иск ще бъде върнат.

Препис от разпореждането е връчен съобразно указанията на съда на пълномощника на ответното дружество- адв.Мирослав Ангелов, на 8.04.2019г.

В срока за отстраняване на нередовностите, на 15.04.2019г. /по пощата/, адв.Мирослав Ангелов е депозирал до съда молба /вх.№17021 от 17.04.2019г. по описа на БРС/, с която е направено искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите с 10 дни.

С определение №3318 от 18.04.2019г. съдът е разгледал молбата и като е приел, че няма пречки за продължаването на срока я е уважил, като е продължил срока за изпълнението на указанията, дадени с разпореждането от 26.02.2019г. с десет дни, считано от узнаването на определението. Изрично в определението е разпоредено същото да се доведе до знанието на страната.

Видно от списъка на лицата с изготвени съобщения /л.76- гръб/ и съобщението на л.77 от делото на БРС, е че препис от определението не е било изпратено на ответника „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, а на ищцата В. и е било получено от нейния пълномощник на 7.05.2019г. Няма данни определението по чл.63 ГПК да е било връчено на ответника „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД.

С определение №4328 от 23.05.2019г. по гр.д.№8120 по описа за 2018г. на БРС съдът е върнал насрещния иск като нередовен. В мотивите си съдът лаконично е посочил, че с разпореждане от 26.02.19г. на ищеца по насрещния иск е определен срок за отстраняване на нередовности, в рамките на който, включително и след продължаването му същите не били отстранени, поради което същият подлежал на връщане.

Обжалваното определение е неправилно.

Принципно вярно е становището на ответника по жалбата, че от определението за продължаване на срока за отстраняване нередовности на исковата молба /първоначална или насрещна/ не се връчва препис от акта на страната, поискала продължаването на срока по чл.63 ГПК. Същата е длъжна сама да следи за продължаването на срока и за това с колко време е уважено искането ѝ, а съгласно чл.63, ал.2, изр.2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика /в този смисъл виж определение №311 от 3.07.2019г. по ч.гр.д.№2079/19г. по описа на ВКС, IV г.о. и цитираните в него определения на ВКС/.

В конкретният казус обаче районният съд е постъпил различно- изрично с определението си по чл.63 ГПК е посочил различен момент, от който започва да тече новия срок и той е от узнаването на определението, като освен това е разпоредено уведомяването на страната - т.е. лицето, което е поискало продължаването на срока. Налице е хипотезата на чл.62, ал.3 ГПК- съдът е определил по-дълъг срок от законния, поради което следва да се зачете дадения от съда срок. Основателно е оплакването в жалбата, че на дружеството не е изпратено уведомление за определението по чл.63 ГПК /нито препис от самото определение/, в какъв то смисъл следва да се тълкува разпореждането на съда „Определението да се доведе до знанието на страната“. Вместо това определението е съобщено на ищцата по делото. Следователно до постановяването на обжалваното определение за частния жалбоподател не е започнал да тече новия десетдневен срок за отстраняване нередовностите на насрещната искова молба. От изложеното следва, че извода на БРС, че към 23.05.2019г. срокът за отстраняване нередовностите на насрещната искова молба бил изтекъл е неправилен. Ето защо неправилно е и определението, с което е върнал насрещната искова молба на това основание. Изложеното е достатъчно за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Не следва да се обсъждат доводите в отговора на частната жалба, че не са налице предпоставките на чл.211, ал.1 ГПК за приемането на насрещната искова молба, доколкото обжалваното определение не е с предмет отказ да бъде приет за разглеждане насрещния иск поради липсата на тези предпоставки. По тях следва да вземе отношение районния съд, който след евентуалното отстраняване на нередовностите на насрещната искова молба следва да се произнесе по основателността на искането за приемане на предявените насрещни искове за съвместно разглеждане в производството по гр.д.№8120/18г. на БРС.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №4328 от 23.05.2019г. по гр.д.№8120 по описа за 2018г. на БРС, с което насрещните искове са върнати като нередовни.

ВРЪЩА гр.д.№8120 по описа за 2018г. на Районен съд– гр.Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия като на „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД следва да се връчи препис от определение №4328 от 23.05.2019г. по гр.д.№8120 по описа за 2018г. на БРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                 

 

2.