Р Е Ш Е Н И Е
№….., 04.12.2019г. ГР.БАЛЧИК
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично съдебно
заседание ,
на пети ноември, през две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА
ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА
ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора:БЕЗ
като разгледа докладваното
от Председателя НАХД №77 по описа за 2018
год.на БРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена жалба от „Д.’ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Д. с ЕИК...,срещу
Наказателно Постановление №08-000328/138 от 15.06.2017г.на Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди в жалбата си,че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно.
В жалбата си,дружеството-жалбоподател оспорва
твърдяната от проверяващите фактическа обстановка,твърди се ,че между
установените като работници лица и дружеството е имало сключен граждански
договор и неправилно наказващия орган е приел,че са налице елементи на трудово
правоотношение.Договора сключен между дружеството и работника Ю.П. имало за цел
постигане на определен трудов резултат при пълна самостоятелност на изпълнителя
относно работно време,срок и т.н.до получаване на крайния резултат, а имено
изкоп за В и К тръби с определени
размери.
Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от своя
процесуален представител адвокат В.Г..
Адв.Г. поддържа жалбата.Сочи допълнителни доказателства.В
последното съдебно заседание,адвокат Г. пледира съда да отмени наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна,редовно призована се представлява
в с.з. от ю.к. Н..
Процесуалният представител твърди,че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни,а наказателното постановление е
правилно,обосновано и законосъобразно.Моли съда да потвърди изцяло процесното наказателно постановление.
По делото,като свидетели са разпитани актосъставителя ,св.К.А. и Е.К.И.-присъствал при
констатиране на нарушението.По искане на жалбоподателя са разпитани,като
свидетел В.Д. .
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
На 20.03.2017г.между ” Етажна Собственост-комплекс „М.
блок 1,2,34 ”с.Кранево от една страна
като Възложител и от друга страна „А.”ЕООД
гр.Добрич като изпълнител се сключва договор за възлагане относно извършване на СМР-изкоп ръчен и
Обратен насип .
На 21.03.2017г. между „А.”ЕООД гр.Добрич и „Д.”ЕООД
гр.Добрич се сключва договор за възлагане за извършване на СМР в срок до 30.03.2017г.
,а именно извършване на изкоп ръчен и Обратен насип.
На 13.04.2017г.,св. К. А. и Е.И.
-инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич,извършили проверка в
обекта.
На място установили,че се извършват СМР по изграждане
на ВИК,като лицето Ю.П. бил заварен да копае изкоп до к-с „М.”.
Били снети писмени сведения от лицето, относно
наличието на сключен трудов договор,въз основа на което проверяващите приели
,че е работещ на обекта работник на „Д.”ЕООД.
От декларация на лицето П. е видно,че същото работило
за Д. от 28.03.2017г. като водопроводчик в обект „М.” с работно време от 08 до
17 часа,получава месечно възнаграждение в размер на 540 лева от управителя на
фирмата,с два почивни дни седмично и няма сключен трудов договор.
С призовка по чл.45,ал.1 от АПК,св.А. разпоредила на
20.04.2017г. в ДИТ-Добрич да се яви управителя на „Д.” ЕООД и да предостави
трудовите досиета на работниците,ведомост за заплати и др.документи изискани по
реда на чл.402,ал.1 и 2 от КТ.
Призовката е връчена на св.Д.,в качеството му на представител на фирмата възложител .
На 20.04.2017г. в ДИТ били представени документи от П.
Г.-пълномощник ,вкл. и граждански договори сключени със заварените да работят
на обекта лица и др.изискани с призовката.установено било ,че трудови договори
с лицето Ю.П. не бил сключен.
Извършената проверка св.А. обективирала
със съставянето на ПИП №ПР1715829/11.05.2017г.
Констатациите от протокола на са били обжалвани по
реда на АПК и са влезли в сила.
Свидетелят А. достигнала до извода,че
дружеството-жалбоподател е допуснало в строителния обект до работа,в качеството
си на работодател,работник по СМР на ВИК-копаене на изкоп на 13.04.2017г.,Ю.П.
,без да е сключило писмен трудов договор
с него.
Свидетелят А. съставила Акт за установяване на
административно нарушение на 11.05.2017г,който е връчен на 11.05.2017год.на
упълномощено лице-П. Г.,с пълномощно съдържащо се в кориците на делото,като
приема,че е налице административно нарушение на чл.62 ал.1,във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Срещу АУАН е подадено писмено възражение,заведено с
вх.№17249604/15.05.2017г.,което не е взето предвид,като основателно от
административно наказващия орган.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление №08-000328/138 на 15.06.2017г.,като постановява имуществена
санкция в размер на 1500,00лв.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното
постановление,видно от разписката за връчване е връчено на 07.03.2018г.Жалбата
е подадена с вх.№18023663/08.03.2018г.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в законноустановения
срок.
Жалбата
е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич съгл.чл.416,ал.5 от КТ.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и на обжалваното наказателно постановление.
От служебната проверка за процесуалноправна
законосъобразност на атакуваното НП ,съобразно правомощията си в настоящото
производство както и релевираните от дружеството
жалбоподател доводи,съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при
издаването му,които да са съществени такива,представляващи формални
предпоставки за неговата отмяна.
Както НП, така и АУАН са издадени от компетентни
органи ,спазени са формата и редът при постановяването им,като същите имат
задължителни реквизити съгл.чл.42и 57 от ЗАНН.
Съдържащото се в тях фактическо описание на
нарушението е достатъчно ,пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му
като административно-наказателен състав по чл.414, ал.3във вр.с чл.62,ал.1,във вр.с чл.1,ал.2 от КТ.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН
и НП досежно
съдържание,като съдът не констатира недостатъци във формата на оспорения
санкционен акт с оглед липсата на някой императивно изискуеми реквизити
,предвидени в чл.57 от ЗАНН.
Ето защо обжалваното НП се прецени изцяло като
законосъобразно от процесуална страна,издадено в напълно редовно започнало и
развило са производство по ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя,при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в тази фаза ,поради което да се предпоставя
санкцията на отмяна на същото на процесуално основание.
Фактическата обстановка,доказана от събраните писмени
и гласни доказателства е,че на 13.04.2017г.,св. К. А. и колегата й Е.И. -инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Добрич, установили,че се извършват СМР по изграждане на ВИК,като
лицето Ю.П. бил заварен да копае изкоп до к-с „М.”.Снели писмени сведения от
лицето, относно наличието на сключен трудов договор, въз основа на което
приели,че послединят е работник на „Д.”ЕООД.
От декларация
по чл.402,ал.1,т.3 от КТ на лицето П. е видно,че същото работило за „Д.”
от 28.03.2017г. като общ работник в обект „М.” с работно време от 08 до 17
часа,получава месечно възнаграждение в размер на 540 лева с два почивни дни
седмично и няма сключен трудов договор,възнаграждението си получава от
управителя на фирмата.
От възиваемата страна са
връчили призовка да управителя на „Д.” ЕООД
да представи трудови досиета на установените лица,включително и на П.,като
такова не било представено.
С оглед на гореизложеното,проверяващите достигнали до
извода,че е налице административно нарушение на чл.62 ал.1 във вр.чл.1 ,ал.2 от КТ,за което св.А. съставила АУАН
№08-000328/11.05.2017Г.
АУАН бил съставен и връчен на 11.05.2017г.
По него както съдът посочи по -горе са постъпили възражения в срока по чл.44,ал.1
от ЗАНН,които наказващият орган не е приел за основателни ,след което издал процесното НП.
Горната
фактическа обстановка се
установява от приетите от съда писмени и гласни доказателства,приобщени по реда
на чл.283 от НПК-показанията на св. А. и
И.,Д. досежно съставянето на АУАН и извършената
проверка.
Тези констатации, а именно ,че П. е полагал труд
именно за дружеството –жалбоподател,при изкопни работи по полагане на Ви К до
комплекс М. в с.Кранево без за това да има сключен писмен трудов договор
,съгл.чл.62,ал.1 от КТ, не се опровергават от събраните писмени доказателства
по делото ,поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Приложените по делото писмени договори сключени между „М.”
и „А.” ЕООД и „А.” ЕООД и „Д.”ЕООД досежно процесния изкоп само водят до извода,че за конкретния обект
е следвало да се изгради ВИК ,което е следвало да стане посредством изкоп
извършен на ръка от работници.
Именно поради тази причина дружеството жалбоподател е
наело на работа лицето Ю.П.,който в деня на проверката е извършвал възложената му от дружеството
изкопна работа,ръчно.
Последният е бил с работно облекло,без обозначение в
15,30ч.на 13.04.2017г.
Факта ,че дружеството жалбоподателя е извършвало
,дейностите по изкоп за ВИК,така както са установили и органите на ИТ-Добрич се
установява и от казаното в с.з. от свидетелят Д.,служител на „А. ЕООД,с което
са имали договорни отношения от 21.03.2017г..
Съдът дава вяра на отразеното в Декларацията попълнена
от Ю.П.,т.к. ако обстоятелствата са били други, то той е положил подписа
си,предвид и това,че никой не му е оказвал натиск да подпише декларацията,ако
отразеното в нея не отговаряше на действителността ,независимо от факта,че е
била попълнена от друго лице,той е бил започнат със съдържанието й .
Ако фактическата обстановка и по –специално трудовото
правоотношение е било с друго ЮЛ,последният е следвало да посочи този факт в
декларацията .За съда липсва не само
правна логика а и житейска ако П. е работил за друго дружество това да посочва
„Д.” ЕООД като негов работодател.
Съставът на нарушението ,за което дружеството е
санкционирано е установен в чл.414,ал.3 от КТ,съгласно който „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение”.
Наказващият орган е приел ,че жалбоподателя е
нарушил разпоредбата на чл.62,чл.1 от КТ,съгласно който Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Работодателя е длъжен да сключи трудов договор с
работника или служителя в писмена форма,която е условие за произтичащите от
него права и задължения и за двете страни ,преди обаче работника или служителя
да започне престирането на труда си.
В настоящият
случай безспорно се установява,че работодателя,санкционираното дружество е
допуснало на работа Ю.П.,без да сключи с него трудов договор в писмена форма.
Безспорен е за съда и факта,че работодател на П. е
било не друго юридическо лице ,а именно дружеството Д. ,за което последният е престирал труда си поради което и приема за доказано извършеното нарушение от
обективна страна.
По дефиниция и определение от закона –КТ ,трудово е
всяко правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила
от работника на работодателя,за изпълнение на даден вид работа,при определен
работен режим и условия за нейното предоставяне и използване-работно време и
възнаграждение за конкретно възложената работа,със съответно произтичащите от това права и задължения и се
урежда от трудовоправните норми.
Според императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ
предоставянето на работна сила е юридически факт и форма само на трудово правоотношение.
От тук ,изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение,предопределящи същите и за трудовия договор,като характерното е
не само относно предмета-престира се работна сила/жив
труд/,при упражняване на конкретна трудово функция и с уговорени съществени
елементи-работно време и място,характер на извършваната работа и трудово
възнаграждение.
Типичното за същото са и продължителността –нееднократност
на престирането на задълженията,така и
необвързаността с определен резултат а с дължимост на
работната сила като поведение.Не на последно място,присъща за трудовото
правоотношение е и йерархичната зависимост на работника от работодателя,като
той-първият е задължен да спазва определен ред и трудово дисциплина,работно
време и др.които са създадени от работодателя и са разписани от него.
По делото между страните не се спори относно
съществуването на правоотношение между „Д.”
ЕООД и лицето Ю.П. доколкото дружеството жалбоподател не отрича този факт,но
сочи др.основание за възникването му ,а именно
сключен на 28.03.2017г. граждански договор,какъвто в хода на
административната проверка е бил предоставен и е приет като доказателство по
делото.
Следователно не е спорно формалното отсъствие на
трудов договор помежду им ,с реквизитите съгласно КТ.
При това положение спорът е от правно естество и се
свежда до правна преценка за характера и квалификацията на сключения помежду им
договор,респ.възникнало от същия правоотношение обвързващо страните-трудово или
гражданско-облигационно правоотношение,като в зависимост от отговора се следва
и решението на казуса по същество относно законосъобразността на НП и съставомерността на вмененото нарушение.
С оглед на това следва да се направи разграничаване
между трудовия договор регламентиран в КТ и т.н.граждански договор.
В
конкретния случай, за фактическото, реално правоотношение съществуващо между
жалбоподателя „Д.” ЕООД и лицето Ю.П. са налице и доказани всички съществени,
особени елементи и правни характеристики на трудовото правоотношение.
Независимо от това, същото не е било уредено с трудов договор, в писмена форма
и такъв дружеството -работодател не е сключило с този работник. Този
категоричен правен извод се налага, при съвкупното обсъждане и в юридическа
съпоставка със закона на приетите писмени доказателства и свидетелските
показания, дадени от разпитаните по делото св. А. и И. Гласните доказателства
пряко и абсолютно безпротиворечиво доказват фактите:
за местонахождението на лицето в обекта – Изкопни дейности до комплекс М. в
с.Кранево ,за което дружеството – жалбоподател е било наето по силата на
договор между него и А. ЕООД, както и изпълняваната от него конкретна трудова
функция, пряко свързана с реализация на стопанската дейност и обективирана в извършване на фактически действия по копаене
на изкоп за ВИК, което субсумира престиране
на работна сила, при това на определено място и под контрола на работодателя.
Същевременно, от съдържанието на
депозираната декларация от работника Ю.П., изготвена в момента на проверката, установими са и др. релевантни признаци, от действителното
фактическо положение, предопределящи трудово-правна връзка по правоотношението,
в частност правнозначими се явяват: началната дата от
която работи на това място и в същото дружество-28.03.2017г., описаното работно
време и почивки, както и получаването на уговорено възнаграждение. Относно тези
факти, съдържанието на декларацията на работника, не се опровергава от др. доказателствени средства по делото, които съдът кредитира.
Действително, работникът има сключен граждански договор с "Д." ЕООД,
респ. няма сключен трудов договор, но не е декларирал, че изпълнява поет
ангажимент към тях да извърши определен вид услуга, срещу конкретно по размер
възнаграждение, нито е посочил срок определен за извършване на работата. От др.
страна,в декларацията се установяват пропуски при попълването й относно това
има или не граждански договор на въпроса има ли сключен трудов договор не се
установява зачеркнатото с „х” означава ли че има такъв или не,но предвид
ниската грамотност на лицето,съдът приема,че тези пропуски и несъответствие се
дължи на това или по скоро от неразбиране на поставените въпроси,които не са
написани на достатъчно ясен и разбираем за лицето език .
Поради това и съдът само частично
кредитира, обсъдения документ- декларация на Ю.П., изключвайки изявлението обективирано в т.1,2,3,7 и 8 на същата, като при
направената правна интерпретация, преодолимо е противоречието й с гласните
доказателства и не се налага цялостното й изключване от доказателствената
съвкупност.
Интерпретирайки
писмените доказателствени средства и съобразно
установените факти по делото, в конкретния случай съдът приема, че работата извършвана
от Ю.П. в полза на "Д." ЕООД гр.Добрич, представлява престиране на работна сила, а не на конкретен трудов
резултат, дължим в изпълнение на поето задължение " да извърши изкопни
работи с ширина 0,40м. и дълбочина 0,80м."/в договора е
записано”0,80см”/,в срок от тридесет работни дни” , съгласно сключения помежду
им договор, наименуван "граждански", чийто клаузи отчасти
съответстват на елементите на облигационен договор, с легална юридическа
квалификация - договор за "изработка", по смисъла на чл. 258 ЗЗД.
Същият, с дата на сключването му
28.03.17г и се представя от дружеството, в опит за обосноваване обективната несъставомерност на вмененото им нарушение, каквото
възражение поддържат с жалбата. Независимо от наличния граждански договор, с
който страните формално са уредили отношенията си, дължимата по него престация няма за предмет уговорен резултат - трудов такъв,
разбиран като овеществен труд, субсумиращ
задължението "да се изработи"- поръчаното, което всъщност е
определящия характерен предмет на договора за изработка, за разлика от
трудовото правоотношение.
Типично тук е и самостоятелността -
стопанска и оперативна и независимостта при изпълнението, макар също да е
свързано с полагане на труд, до получаването на крайния продукт -предмет на
договореното между съконтрахентите по договора.
Изпълнителят не е в оперативна или йерархична зависимост от възложителя, сам
определя начина на работа, няма работното време и място.
Точно обратното, се установи в процесния случай, същевременно налице е и несъответствие на
част от договорните клаузи по представения граждански договор от жалбоподателя,
с фактите декларирани от работника, които и се доказват от показанията на
разпитаните свидетели –А. и И. в частност относно изпълняваната длъжност и
работното време.
В саморъчната си декларацията
работникът е посочил длъжността си - водопроводчик, както има работно време от
08.00 до 17.00 часа и регламентирани почивки – два дни, докато в приложения
граждански договор липсват клаузи с уговорени такива елементи от
правоотношението, обратно в чл. 4 е визиран единствено период на изпълнение на
възложената работа – тридесет календарни дни, т.е. липса уговорено часово
време. Също така, определена в него е различна по естеството си работа и
функции, като задължението поето от изпълнителя, съгласно вписаното в клаузата
по чл. 1 от договора е определено така – изкопни работи с ширина 0,40м и
дълбочина 0,80м., която дейност очевидно се различава от работата, която е
извършвал в момента на проверката, по данни от свидетелските показания А. и И.,
потвърдили изпълнението, от страната на работещия-П., на действия по копаене на
изкоп на ръка.
Поради това, при все да е безспорно
обстоятелството, че страните са уредили правоотношението си във форма на
граждански договор, сключен между тях писмено на 28.03.17г., очевидно същият не
съответства на действителното фактическо положение и реалното правоотношение
помежду им, така както същото се разкрива от свидетелските показания, в
съвкупно обсъждане и с кредитираните писмени доказателства /декларация от
работника, протокол за проверка/. Последното дава основание на съда, да приеме
и квалифицира като трудово правоотношението между страните - физическото лице Ю.П.
и дружеството - жалбоподател, възникнало от този договор, но не и като
облигационно-гражданско, въпреки наименованието на последния, както и
изследването на уговорките, материализирани в неговите клаузи. Изложеният
правен извод, безспорно се налага предвид категорично доказаните факти, въз
основа на показанията на свидетелите А. и И. че лицето П. е бил нает на работа
и е работило на обекта, както и че той е изпълнявал конкретна трудова функция,
пряко свързана с тази дейност, в организационен и оперативен режим на работа,
създадени от работодателя и под негов контрол.
В тази насока, дадените сведения от
свидетелите са еднозначни и безпротиворечиви,
изградени на личните им възприятия, като и двамата поддържат, че лицето П. е
заварен в момента на проверката на 13.04.17г. там, да престира
непосредствено работната си сила, извършвайки пряко действия по копаене на
изкоп на ръка, съответстващи на длъжността, която е посочил че изпълнява -водопроводчик,
от тук пряко установима и доказана е неговата
трудовата функция -работник, която характеристика не може да се отрече на така
описаните изпълнявани действия, под ръководството и контрола на работодателя -
ТД жалбопадател и във възложените му по силата да
сключен договор обект за извършване на изкопни дейности до комплекс М. в
с.Кранево, в този смисъл налице е определено работно място на работника.Следва
да бъде посочено също така че в процесния граждански
договор не е посочено изрично мястото
където изпълнителя приема да
извърши изкопните работи,което още веднъж сочи,че мястото където П. е престирал труда си е определено от дружеството Д.,в
качеството му на работодател и на конкретно място а именно до комплекс М..
Същевременно, при фактическото
положение по изпълнение на труд, описано от свидетелите, несъмнено се доказва,
че действията на работника по извършване на изкоп за ВИК не е било извършвано
самостоятелно от лицето, а съвместно и с др. лица - работници, което сочи
наличие на предварително създадена организация на труда от страна дружеството -
работодател, съотв. създаден от
последните/работодателя/ организационен ред, гарантиращ осъществяването на
работния резултат, като именно той осигурява и предоставя материалите и
средствата за труд. С оглед безспорната дата на началото на престиране
на труда, по данни от декларацията на работника -28.03.2017г., до момента на
проверката - 13.04.2017г, очевидно налице е и обективния признак нееднократност, повторяемост и продължителност в
изпълнението на трудовата функция, типична за трудово-правна връзка.
Следва да се отбележи в заключение,
така извършваната от П. работа да няма самостоятелен характер, доколкото е само
част от създадената в тази връзка организация, респ. лицето не престира резултат, а работна сила. Извод за обратното или
нещо различно, не се налагат и от представения по делото граждански договор, с
дата 28.03.2017г, сключен между тези страни. При това положение, последният
най-малко явява се неотносим, като правопораждащ факт на договорна обвързаност по изпълнение
на работата в конкретната форма.
Следва също така да бъде посочено,че
по отношение на лицето е бил провеждан и периодичен и ежедневен инструктаж което
е видно от книгата за инструктажи.Тук следва да бъде посочено,че съдът приема,че
именно дружеството „Д.” е провеждало инструктажа и ако процесното
лице не е работило за нея или е работило по силата на гражданския договор то
под въпрос остава защо е провеждан такъв инструктаж.Също така дори и да са
верни доводите че книгата е подписана от А. ЕООД то съдът следва да посочи,че А.
ЕООД е имала за предмет на дейност изграждане на ВИК инсталации и е
имала нает на работа само едно лице ,а именно лицето Д.,видно от
Идентификационната карта-Защо ако е имало едно лице наето на работа би
попълнила Книгата за инструктаж и би провеждала инструктаж на работници с които
няма никакви правни отношения,нито граждански нито трудови.
В контекста на изложените до тук
правни аргументи, решаващият съдебен състав формира категоричен извод относно
правния характер на съществуващото правоотношение между санкционираното
дружество-жалбоподателя и работещото за тях лице- Ю.П., което се квалифицира,
като трудово правоотношение, по смисъла на чл. 1, ал.2
от КТ, т.к. са безспорно
доказани, релевантните факти за реално полагане на труд, с изпълнявана
конкретна трудова функция от субекта, както и установено е, че така дължимата
от него престация представлява част от дейността
извършвана от жалбоподателя- търговец и от която същият формира печалба,
осъществява се и под негов контрол, поради което обективно невъзможно се явява
каквато и да е самостоятелност от страна на работещия по отношение изпълнението
на работата, до получаването на крайния/ите
продукт/и.
Действително,
представеният и приет по делото граждански договор от 28.03.17г., сключен между
П. и "Д." ЕООД гр.Добрич, като документ не е оспорен формално, по
надлежния процесуален ред от въззиваемата страна. Но
същият, представлявайки частен диспозитивен документ,
няма достоверна дата и не се ползва с материална, обвързваща доказателствена сила относно датата и мястото си на
съставяне, в случая вписаната -28.03.17г. Дори и само поради това, основателно
се внася съмнение досежно времето и начина на
изготвянето на този договор и неговата валидност между страните, още повече
след като изяснено от свидетелските показания, същият е представен на
контролните органи, едва на20.04.2017г. когато пълномощника на Д. се е явил в
ДИТ за представяне на документи по проверката, след самата проверка в
проверявания обект. Доколкото няма нотариално удостоверяване на договора, нито
възпроизвеждане в официален документ или др. факти, които безсъмнено да
установяват издаването му на този ден, напълно възможно е неговото антидатиране, поради което за съдътвъзниква
съмнение относно наличието му изобщо към датата на проверката.
Ползвайки се единствено с формална доказателствена сила, този договор, би могъл да се цени
дотолкова да потвърждава факта на направените изявления, т.е. за съществуващото
между дружеството жалбоподател и лицето Ю.П. правоотношение, а що се отнася до
преценката за неговия характер, то тя не се определя от даденото му
наименование, обратно, релевантно е естеството на насрещните права и
задължения.
Поради това, дали възникналото
правоотношение е трудово по характера си е въпрос на правна преценка, на тази
плоскост и същото се квалифицира от съда като трудово, предвид гореобсъдените множество обстоятелства, разкриващи
особените, характерни белези на трудовоправните
задължения, произтичащи от валиден трудов договор.
Отделно от това, в отклонение от договорените
клаузи, изплатено е възнаграждение /по данни от декларацията на работника/ но
не се ангажираха доказателства за приемането на договорената работа, обвързано
с изготвяне на приемо-предавателен протокол.
Основният, съществен аргумент за съда е този, че процесният
договор, съобразно своите клаузи, обективиращи
поетите конкретни права и задължения от съконтрахентите,
не съответства на действителните реалните отношения между страните и
изпълняваната работа.
Или, с други думи, изследвани в правно
обсъждане неговите договорни клаузи, не обосновават, различни правни изводи, от
вече направените относно юридическия характер и естеството на съществуващото
правоотношение, а именно, че се касае за трудово правоотношение.
Предвид това неоснователни са доводи на
жалбоподателя, за обективна несъставомерност на
вмененото нарушение, поради наличието на сключен писмен договор с физическото
лице за изпълнение на определена работа -трудов резултат, т.к. са действали в
разрез с императивното правило по чл. 62, ал.1 КТ и неправомерно са сключили процесния граждански договор, като привиден, прикриващ
реално трудово правоотношение помежду им.
Ето защо, за конкретния случай и при
установените факти, несъмнено следва да се приеме, че със сключването на процесния договор, въпреки обективираните
волеизявления, страните не са имали воля и не са целяли
постигането на присъщите правни последици - да се престира
определен/конкретен овеществен трудов резултат,
съгласно специфичния предмет и характерен признак на облигационния договор за
изработка, в хипотезата на чл. 258 ЗЗД
- "изпълнителят да изработи нещо".
Следователно и като съглашение на страните,
същият не отговаря - не отразява действителната им воля, наред и с вече
обсъдените, по-горе в настоящите мотиви, и др. отлики за това правоотношение -
изпълнителят сам да определя начина на работа за постигане на уговорения
резултат, да няма работно време и работно място. Да се приеме обратното, липсва
релевантно основание, а и различен извод би бил лишен от доказателствена
подкрепа, противоречи и на правилата на формалната логика. В конкретния случай
всички доказани факти в хода на съдебното дирене, както вече се посочи,
установяват уговорена между страните престация на
работна сила, а не овеществен продукт-трудов
резултат, което поведение по предоставянето й е с трайно проявление,
продължително, повторяемо и нееднократно от 28.03.17г до момента на проверката
- 13.04.17г., вкл. изпълнение на трудово задължение с извършване конкретна
трудова функция, при техническа, организационна и дисциплинарна зависимост от
работодателя - "Д." ЕООД, който осигурява работното мястото, създава
правилата за работата и я организира, като осигурява средствата за труд.
Такива безспорно, всъщност са именно
обективните и присъщите елементи на трудовото правоотношение, което
несполучливо е прикрито като граждански договор. В този смисъл, напълно
правилни изводи е формирал и наказващият орган.
След
като това е така и между страните е съществувало трудовоправоотношение,
с произтичащите от това права и задължения, предмет на уредба от трудовоправните норми, безспорно обусловено е тяхното
приложение, в т.ч. и императивната разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ. Според съдържанието на цитираната
правна норма, изрично обвързва сключването на трудовия договор в писмен вид от
тук изводимо е императивното правило за дължимо поведение, респ. задължение на
работодателя, т.като последният и се явява негов адресат.
Обективно е вярно, като доказано
обстоятелството, че в конкретния случай работещото лице – Ю.П. в деня на
проверката -13.04.17г се е намирал в обекта, т.е. явил се на работа и е
работил, престирал е работната си сила на
определеното му място, изпълнявайки възложената му работа, но тъй като в
конкретния случай с него не е бил сключен трудов договор, дори нещо повече
безспорно се доказа, че дружеството жалбоподател, в качеството си на
работодател, по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ е
уредил отношението по полагане на труд, не като трудово, а като гражданско,
нарушавайки императивната норма на чл. 62, ал.1 КТ, в систематическото и функционално
тълкуване ведно с чл. 1, ал.2 КТ е правилото, респ. задължението, свързано със забраната
отношенията по предоставяне на работна сила - трудови по определение на закона,
да се уреждат във форма различна от тази на трудовия договор, като единствено
допустим юридически факт за възникване на трудово правоотношение.
От тук и по аргумент за обратното, безспорно,
осъществено от обективна страна е вмененото административно нарушение, тъй като
работодателят - ТД жалбоподател очевидно не е изпълнил императивното си
задължение, предписано от чл. 62, ал.1 КТ и не е сключил с работника писмен трудов договор.
С това си бездействие, дружеството, безспорно е
консумирало административнонаказателният състав на
чл. 414, ал.3
от КТ. Такъв, трудов договор, обекивиран в писмен документ, с реквизитите и данни
задължителни за съдържанието му, не е бил налице към момента на проверката,
което по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства.
Съдът приема,че с бездействието от страна
на дружеството „Д.”ЕООД ,без да сключи писмен
трудов договор съгласно чл.62,ал.1,във вр.с чл.1,ал.2
от Т с работника Ю.П. е осъществило административно наказателния състав на
нарушение по чл.414,ал.3 от КТ и дружеството ,като субект на тази отговорност
не е изпълнило задължението си да сключи с П. писмен трудов договор ,поради
което приема,че правилно е било санкционирано от страна на Дирекция Инспекция
по труда-Добрич в лицето на нейния Директор.
Нарушението е извършено от юридическо лице,поради
което въпросът за неговата субективна страна не следва да се обсъжда,защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност ,която е обективна и безвиновна.
От което следва извода,че не следва да се анализира
липсата или наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица,свързани с осъществяване на дейността му,нито да се определя нейната
форма.
По отношение определяне на наказанието:безспорно
наказващият орган е наложил наказанието в размер към законовия минимум от
1500,00лева ,съгл.чл.414,ал.3 от КТ,като в НП е посочил,че нарушението не може
да бъде квалифицирано като маловажно по чл.415в,ал.2 от КТ,поради това,че са
настъпили вредни последици за работника ,невъзможността да се отстрани
нарушението ,както и високата степен на обществена опасност на извършеното
нарушение.
Тези изводи на наказващият орган при определяне на
наказанието се споделят и от настоящият състав на съда.
Сключването на трудов договор в писмена форма,поражда
правните последици от сключването му,а именно право на почивка,възнаграждение
,отпуска,ползване на храна и напитки,право на безопасни и здравословни условия
на труд ,осигурителни права,данъчни задължения ,право на безплатно
здравеопазване и др.,както и оповестяването му пред съответните държавни
органи,че се престира труд,същият се полага на правно
основание и работника или служителя са законово защитени и могат търсят защита
за правата си.
Разпоредбата на чл.415в ,ал.2 от КТ,регламентира,че
нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са
маловажни,след като процесното нарушение е по
чл.62,ал.1 ,във вр.с чл.1 ал.2 от КТ,за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим ,като в тази насока изводите на наказващият орган
са правилни като съобразени изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в, ал.
2 от КТ.
По изложените съображения съдът ще потвърди
атакуваното НП.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,СЪДЪТ,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №08-000328/138 от
15.06.2017г.на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което на „Д.’ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Д. с ЕИК..., на основание чл.416 ал.5,
във вр.чл.414,ал.3 от КТ е наложено наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500,00лв.(хиляда е петстотин лева),за нарушение на чл.62,ал.1,във вр.с чл.1 ,ал.2 от КТ,като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: