Решение по дело №860/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Р.И. “ ЕООД, ЕИК ***, против Решение № 121/23.01.2023 г., постановено по НАХД № 20223110204727/2022 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е изменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление /НП/ № 03-013807/12.05.2021 г., като е намален от 2500 лв. на 1500 лв. размерът на наложената с него имуществена санкция на дружеството. С развити в жалбата доводи за постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон при неправилна преценка за доказаност на административното нарушение, както и за наличие на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, се иска неговата отмяна и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП. В депозирано писмено становище с.д. № 6418/27.04.2023 г. касационната жалба се поддържа изцяло.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в депозирана чрез процесуален представител писмена молба с.д. № 7119/11.05.2023 г. оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, а в условията на евентуалност се моли за редуциране размера на претендирания от противната страна адвокатски хонорар до законоустановения минимум.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното НП, на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена на „Р.И. “ ЕООД имуществена санкция в размер на 2500 лева за това, че в качеството му на работодател не е изпълнило задължително предписание на контролен орган – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, дадено с Протокол № ПР 2100937/14.01.2021 г., а именно: 5. „Работодателят да държи на разположение на контролните органи на инспекцията по труда екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред на дружеството съгласно изискването на чл. 403а, ал. 1 от КТ, което е било със срок на изпълнение до 28.01.2021 година. Нарушението е установено при извършена проверка на 15.04.2021 г. в обект : извършване на СМР – изграждане на електрически инсталации в жилищна сграда „К-Брилянт“ в гр. **“ № *, УПИ *, кв. **, 6 МР, ПИ ***, с вход за строежа от ул. „Черна“, при която е констатирано, че работодателят отново не държи на разположение на контролните органи на инспекцията по труда екземпляр от Правилника за вътрешен трудов ред на дружеството.

За да измени оспореното пред него НП, районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По приложението на материалния закон, първостепенният съд е изложил мотиви за установеност на описаното в НП административно нарушение, но е счел, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен, поради което го е намалил до предвидения в санкционната разпоредба минимум.

Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Предвид установеното с Протокол № ПР 2112687/23.04.2021 г., който отразява резултатите от извършена последваща проверка на 15.04.2021 г., че даденото по т. 5 от Протокол № ПР 2100937/14.01.2021 г. задължително предписание за държане на разположение на контролните органи на инспекцията по труда на екземпляр от Правилника за вътрешен трудов ред на дружеството съгласно изискването на чл. 403а, ал. 1 от КТ, не е изпълнено от работодателя „Р.И. “ ЕООД в определения от контролните органи срок – до 28.01.2021 г., правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството на основание чл. 415, ал. 1 от КТ. Задължението на работодателя да държи на разположение на контролните органи в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, е регламентирано в 403а, ал. 1 от КТ, както правилно е посочено в т. 5 от Протокол № ПР 2100937/14.01.2021 г., чието неизпълнение е констатирано при извършена последваща проверка на 15.04.2021 година. При това положение, правилно районният съд е приел за доказано извършването на административното нарушение от страна на касационния жалбоподател.

Неоснователно е релевираното в касационната жалба възражение, че предписанието е изпълнено, тъй като работодателят е държал на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в служебния автомобил, който всеки ден е наличен на обекта. На първо място, такъв факт не е установен от ВРС, а настоящият касационен състав действа като контролно-отменителна инстанция, а не е такава по същество, поради което съгласно чл. 220 от АПК се произнася по приложението на материалния закон единствено въз основа на установените от въззивния съд факти. На следващо място, това твърдение е неотносимо към изпълнението на даденото предписание, тъй като последното се отнася до изпълнението на задължението по чл. 403а, ал. 1 от КТ, който предвижда екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред да се държи на разположение на контролните органи в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, т.е. във всеки обект, където се престира работна сила. След като императивното законово изискване е за държане на посочения в нормата на чл. 403а, ал. 1, пр.І от КТ документ на съответното работно място, ирелевантно е евентуалното негово наличие на което и да е друго място, включително и в служебен автомобил, собственост на работодателя. С оглед горното и доколкото в Протокол № ПР 2100937/14.01.2021 г. изрично е отбелязано, че предписанието по т. 5 касае именно изпълнението на задължението по чл. 403а, ал. 1 от КТ, неоснователно касаторът твърди, че в даденото му предписание не се съдържа изискване да държи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на конкретния проверяван обект.

Лишено от основание е и оплакването в касационната жалба за липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението в противоречие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, са посочени съставомерните признаци на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ – даденото задължително предписание и констатирането на неговото неизпълнение, като изрично е посочено, че същото е следвало да бъде изпълнено от „Р.И. “ ЕООД. Посочени са както обстоятелствата при които е извършено административното нарушение, както и доказателствата които го потвърждават. С оглед горното, настоящата инстанция намира АУАН и НП за съответстващи на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно тяхното съдържание.

Не може да бъде споделен довода на касатора за наличие на предпоставките за квалифициране на случая като маловажен поради факта, че нарушението било формално /на просто извършване/, с оглед на което без значение било колко дълго са продължили неблагоприятните правни последици настъпили вследствие на неговото извършване. За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано е необходимо съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, приложим по препращане от чл. 11 от ЗАНН, то да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като бъдат взети предвид вредните последици и смекчаващите отговорността обстоятелства. В случая по делото не е установена по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, а напротив - от събраните по делото доказателства е видно, че неизпълнението на даденото задължително предписание за държане на разположение на контролните органи на инспекцията по труда на екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред е констатирано два месеца и половина след изтичане на определения краен срок за изпълнението му, с което в един продължителен времеви период се засягат в голяма степен защитаваните от нормата на чл. 403а, ал. 1 от КТ обществени отношения. Обстоятелството, че процесното нарушение не е резултатно, а такова на просто извършване не означава, че от извършването му не са налице общественоопасни последици, а че същите са включени в самото изпълнително деяние без да е необходимо настъпване на престъпен резултат. Това е така, тъй като формалните престъпления са довършени със самия факт на извършване на престъпното деяние. С оглед горното, касационният съд намира, че не са налице основания да се приеме, че процесното деяние разкрива признаците на маловажен случай на административно нарушение.

Констатирайки липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, при правилно приложение на материалния закон решаващият състав на ВРС е редуцирал размера на наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната норма на чл. 415, ал. 1 от КТ минимум от 1500 лева.

Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ЮЛ на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 121/23.01.2023 г., постановено по НАХД № 20223110204727/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Р.И. “ ЕООД, ЕИК *** да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	ДАРИНА РАЧЕВА В. КОЖУХАРОВА