Определение по дело №3257/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260155
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20205500503257
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260155                                              20.10.2020г.                            гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                   ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на двадесети октомври                                                     две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

     

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                                                  ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                                       

като  разгледа  докладваното  от  съдията  -  докладчик   МАВРОДИЕВА

частно гр.  дело  № 3257 по  описа  за  2020 година.

 

Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД ***против разпореждане № 7252 от 07.08.2020г., постановено по ч. гр. д. № 1840/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, се оставя без уважение молбата на „П.К.Б.“ ЕООД ***от 24.06.2020г. за поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 802 от 11.06.2020г., по ч.гр.д.№ 1840/2020г. по описа на РС – Стара Загора като неоснователна.

 

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Излага съображения в жалбата си, че заявителят няма законово задължение да конкретизира законната лихва по период и размер в случая, както и че няма законово основание за дължимост на държавна такса за претендираната законна лихва. Цитира съдебна практика и моли да се отмени обжалваното разпореждане и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно претендираната законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането до датата на входиране в съда. Претендира разноските по делото.

 

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

 

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,П.К.Б.“ ЕООД ***срещу М.К.Г. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2047.01 лв., от които размер и валута 2019.29 лв.,  884.16 лв. -  главница; 168.92 лв. - договорно възнаграждение за периода от 26.02.2019 г. до 31.07.2019 г.; 966.21 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 27.72 лв. - лихва за забава за периода от 27.10.2018 г. до 31.07.2019г. – датата на предсрочната изискуемост, заедно със законната лихва от 31.07.2019г. до изплащане на вземането. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № **********/04.09.2018г., сключен с П.К.Б.“ ЕООД ***. Посочено е, че кредитополучателят дължи неплатено договорно възнаграждение по заема в размер на 168.92 лв. По споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги длъжникът дължал възнаграждение в размер на 966.92 лв. Дължима била и лихва в размер на 27.72 лв. за периода 27.10.2018г. – 31.07.2019г – датата на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен.

 

С разпореждане № 5157 от 11.06.2020г., съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,П.К.Б.“ ЕООД ***е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 966.21 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е приел, че клаузите от договора, касаещи допълнителни такси и комисионни за допълнителни услуги, над размера, посочен в чл.33, ал.1 ЗПК противоречат на разпоредби на закона и на добрите нрави и са нищожни. Издадена е Заповед № 802 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.06.2020г., с която съдът е осъдил длъжникът М.К.Г. да заплати на заявителя сумите: 884.16 лв. -  главница по договор за потребителски кредит от 04.09.2018г.; 168.92 лв. - договорно възнаграждение за периода от 26.02.2019 г. до 31.07.2019 г.; 27.72 лв. - лихва за забава за периода от 27.10.2018 г. до 31.07.2019г. , заедно със законната лихва върху главницата от 10.06.2019г. до изплащане на вземането. Присъдени са разноски.

 

По молба от 24.06.2020г. , от ,,П.К.Б.“ ЕООД ***с искане за допускане на поправка на ЯФГ в издадената заповед, като се присъди законната лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането – 31.07.2019г. до окончателното погасяване на задължението от ответника, съдът е постановил обжалваното разпореждане. За постанови съдебния си акт в този смисъл районният съд е приел, че претендираната от датата на изискуемостта 31.07.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда лихва има характер на лихва за забава. По смисъла на чл.86 ЗЗД вземането за лихва следва да е посочено по размер, период и съответно да е внесена държавна такса.

 

Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд, в тази им част. Относно претендираната мораторна лихва в размер на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост на кредита до датата на подаването на заявлението в съда, съдът счита, че за де е налице валидно предявена претенция, заявителят следва да е конкретизирал размера и периода на вземането за лихва, както и върху тази сума да е внесъл дължимата държавна такса. Вземането в тази част е определяемо, тъй като касае период минал преди подаване на заявлението. Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД, макар и акцесорно вземане, следващо главното, вземането за лихва за забава следва да е конкретизирано по размер и върху претендирания размер заявителят дължи заплащане на съответната държавна такса. Неопределеността на вземането за лихва за забава по размер, не дава възможност на съда да се произнесе по вземането в тази част на основание чл.86 ЗЗД, нито да определи дължимата държавна такса, дължима от заявителя. 

 

В този смисъл, въззивната инстанция намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 247 ГПК. Липсата на произнасяне на съда в частта относно претендираната лихва за забава върху главницата от датата на предсрочната изискуемост на вземането до датата на подаване заявлението в съда, в издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е закономерна  последица на нередовно отправеното искане в тази част.    

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане като правилно, следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7252 от 07.08.2020г., постановено по ч. гр. д. № 1840/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: