Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 19.02.2016 год.
Административен съд – Кърджали,………………………...… в открито ….
съдебно заседание на деветнадесети януари ………...……..………………...……
през 2016/две хиляди и шестнадесета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ……………………..… М.Х. ……………….……………
с участието на Бонка В. - прокурор от Окръжна прокуратура-Кърджали,
разгледа докладваното от …………... съдията В. Атанасов ………...……..………
административно дело …….. №174 …..….. по описа за .................. 2015 год. .........
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.203 и следв. от АПК,
във вр. с чл.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова
молба, подадена от адв.Д.К. ***, като
пълномощник на Д.Д.В., с постоянен адрес:*** и посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа и съобщения – град Кърджали, ул.„Стефан Караджа” №8,
етаж 3 – кантора на адв.Д.К., против Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ – град Кърджали, с посочена цена на иска, в размер
на 300.00/триста/ лева, представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди,
изразяващи се в направени от нея разноски - заплатено адвокатско възнаграждение
по НАХД №649/2015 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с решението по което дело е било отменено наказателно
постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год., издадено от началник сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно
изплащане.
Ищцата твърди в исковата молба, че с наказателно
постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год., началник
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали й наложил, на основание чл.182, ал.1,
т.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон, наказание „глоба”,
в размер на 100.00 лева и че обжалвала посоченото наказателно
постановление пред Районен съд - Кърджали, който,
с Решение №79 от 10.11.2015 год. по НАХД №649 по описа на съда за
2015 год., влязло в законна сила на
04.12.2015 год., го отменил изцяло,
като незаконосъобразно. Ищцата твърди
също, че в
производството пред Районен съд -
Кърджали била защитавана от адвокат Д.К. ***, съгласно сключен договор за
правна защита и съдействие №37 от 03.11.2015 год., за което
заплатила в брой адвокатско възнаграждение,
в размер на 300.00 лева. Сочи, че съгласно
чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лииа при или по повод изпълнение на административна дейност, а в конкретния случай, от
незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от длъжностно лице на
ОД на МВР - Кърджали, отменено с влязло в законна сила съдебно решение, й била причинена имуществена вреда, в размер на 300.00 лева,
съставляваща заплатеното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство
по делото пред Районен съд - Кърджали.
Сочи също, че съгласно т.1 от ТП №2 от 19
май 2015 год. по
тълкувателно дело №2/2014 год.
по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС, задължително за съда,
на основание чл.130, ал.2 от
Закона за съдебната власт, делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. На следващо място сочи, че съгласно
чл.37, ал.2 от Закона за МВР,
областните дирекции на МВР са юридически лица, а отмененото
наказателно постановление, с което обосновава исковите си претенции, било
издадено ог длъжностно лице в структурата на Областна дирекция на МВР –
Кърджали и следователно, като юридическо лице, Областна дирекция на МВР - Кърджали била
процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК,
да отговаря за причинените й
вреди от отмененото от Районен съд - Кърджали
като незаконосъобразно наказателно
постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Кърджали. На следващо място сочи, че основателността
на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. преди
всичко незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод
изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2.
причинена реална и непосредствена вреда; 3. причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда, а доколкото
отговорността по ЗОДОВ с обективна, то въпросът за вината е без значение. Ищцата твърди, че отменетото наказателно
постановление е било издадено на основание ЗДвП, а съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните
постановление се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от
него длъжностни лица, като в конкретния случай,
длъжностното лице, издало процесното наказателно
постановление, е било упълномощено със МЗ №1з-1745 от
28.08.2012 год., което било изрично отбелязано в самото наказателното постановление и че издаването на процесното наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлявало
изпълнение на административна дейност. Предви факта,
че това наказателно постановление
№14-1300-000936 от 02.09.2014 год.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Кърджали, е
отменено по съдебен ред от Районен съд - Кърджали с влязло в сила съдебно
решение като незаконосъобразно, ищцата счита
за доказана първата от визираните по-горе предпоставки за отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно
- отменен като незаконосъобразен административен
акт - наказателно постановление. Ищцата счита в
исковата молба, че и втората предпоставка също е доказана, т.к. е налице плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално
представителство, отразено изрично в приложения договор за правна защита и
съдействие по образуваното пред Районен съд - Кърджали НАХД
№649/2015 год., което е
достатъчно доказателство за това. че разходът е
сторен, съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 год.
по тълк.дело №6/2012 год.
на ОС на ГК и ТК на ВКС. Ищцата сочи, че в производството по Закона за
административните нарушения и наказания,
по обжалване на наказателни постановления,
липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателното
производство от лицето, санкционирано неоправдано
с административно наказание(в
т.см. ТР №2/03.06.2009
год. по тълк.дело №7/2008 год. на ОСС на I и II колегии
на ВАС),
поради което плащането за защита в това производство представлявало намаление на имуществото му и за
него то се явявало имуществена вреда. На следващо
място ищцата твърди, че посочената
по-горе имуществена вреда, настъпила за нея, е
в пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно наказателно
постановление, защото заплатеното от нея възнаграждение за адвокат е типична,
нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно
постановление и защитата, която се е
наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на
администрацията и че независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение произтича от договора за правна помощ, то е налице посочената
по-горе причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо основание
за сключването на този договор за правна помощ е издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление, срещу което би
могла да се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни
конституционното си право на защита, включително и чрез съдействие на защитник - адвокат/чл.56 и чл.122 от Конституцията на
Република България/. Счита, че след като има право на адвокатска
защита при оспорването на издадено срещу нея наказателно постановление и
същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата, следва да уговори в договор, както
и след като е платила дължимото, тя е изразходвала средствата именно за да се
защити по надлежния ред против
незаконосъобразното наказателно постановление и че ако
не е съществувало НП, което е считала
за незаконосъобразно, то е нямало да съществува и съдебното му
оспорване, в което производство лицето може да упражни както намери за
необходимо и ефективно правото си на защита,
включително като наеме адвокат, на който дължи възнаграждение. Предвид това ищцата счита, че самото
наказателно постановление е необходимото условие за съществуване на договора за
правна защита по делото, в което се обжалва това наказателно постановление, без
което условие, защита е невъзможна, защото би била с липсващ предмет, като сочи, че следва
да се има предвид, че договорът за правна защита е в пряка и непосредствена
връзка именно и само с делото, в което е оспорено процесното наказателно
постановление. Твърди, че в същия
смисъл е и съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за
адвокат - защитник, на лице, което е обвинено
в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното
наказателно производство срещу него е
прекратено. По изложените съображения, ищцата
счита,
че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника
на основание чл.1 от ЗОДОВ,
за обезщетяване на претърпените от нея имуществени
вреди, в размер на 300.00 лева,
представляващи платените от нея разноски за адвокат по делото, в което е
отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Кърджали, като в исковата молба сочи и съдебна
практика в този смисъл. По така изложените съображения, ищцата
моли с исковата молба съдът да постанови решение, с което да осъди Областна
дирекция на МВР – град Кърджали,
да й заплати сумата в размер
на 300.00/триста/ лева, представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разноски -
заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №649/2015 год. по описа на Районен
съд – Кърджали,
с решението по което дело, е било отменено наказателно
постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год., издадено от началник сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно
изплащане. С исковата молба ищцата претендира присъждане и на направените в
настоящото производство деловодни разноски. Към исковата молба са приложени
доказателства и е направено доказателствено искане, а именно -
да
се изиска от Районен съд - Кърджали
НАХД №649/2015 год. по описа на същия съд, с оглед установяване на основанието и размера на
направените разноски за адвокатска защита, при
оспорване на наказателно постановление
№14-1300-000936 от 02.09.2014 год., издадено от началник
сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР - Кърджали.
Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата Д.Д.В. ***,
не се явява, представлява се упълномощения си процесуален
представител – адв.Д.К. ***, която поддържа исковата по изложените в нея
съображения.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ОДМВР – Кърджали, да заплати на ищцата сумата от 300.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяваща се в
направените от нея разноски за платен адвокатски хонорар по АНД №649/2015 год. по описа на Районен съд –
Кърджали, с решението, по което е било отменено наказателно
постановление №14-1300-000936/02.09.2014 год.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на
исковата молба до нейното окончателно заплащане. Моля също, съдът да
присъди на ищцата и направените по настоящото дело
разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки, които представя в съдебно заседание.
Ответникът по иска – ОДМВР –
Кърджали, чрез упълномощения си процесуален представител – гл.юрк.М.Петрова,
оспорва предявения иск по основание и размер, като счита, че същият е
неоснователен и необоснован, поради което моли
съда да го отхвърли. В хода по същество излага аргументи, като счита
на първо място,
че не е налице пряка връзка между действието на ответника и настъпилите в
патримониума на ищцата вреди, като сочи, че
адвокатската
защита по дела, при които се обжалват наказателни постановления, не е
задължителна, поради което единствено от волята
на ищеца зависи от обстоятелството, дали да ангажира или не адвокатска защита и
по тази причина счита, че заплащането на адвокатски хонорар по тези дела, не се
явява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление.
На следващо място сочи, че от събраните
по делото доказателства, не се установяват всички елементи на отговорността на
ответника по чл.1 от ЗОДОВ и по-точно причинно-следствената
връзка между настъпилите вреди от отменения акт. Твърди, че е видно, че по делото са приобщени доказателства - договор за правна защита и съдействие,
както и протокол от проведено съдебно заседание, от които се установява, че процесуалният представител на ищцата не е
присъствал в съдебно заседание, а е приложил писмена защита, но и че е
безспорно, че са използвани услуги на адвокат. Счита,
обаче, че в случая не са налице имуществени вреди, причинени на ищцата от
ответника, доколкото защитата по тези дела не е задължителна, а същата е могла да бъде осъществена от ищцата,
която се явява адвокат от АК – Кърджали. На
следващо място намира, че исковата претенция е недоказана,
тъй като отговорността по чл.1 от ЗОДОВ не се презумира от закона и в
тежест на ищеца е да докаже кумулативно изискуемите се предпоставки
за възникването й. Твърди,
също така, че претендираните вреди са в резултат на действие на ищцтаа, т.к. с поведението си същата е
провокирала започналото административно производство и по тази причина не би
следвало да черпи права от собственото си виновно поведение. С
оглед на гореизложеното, моли
съда да отхвърли исковата молба като неоснователна. Относно
претендираните разноски в настоящото производство, прави възражение за прекомерност на същите.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
дава заключение, че подадената искова молба е
основателна и доказана, тъй като са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че е налице едно наказателно
постановление, издадено срещу ищеца и отменено по съдебен ред и че в този смисъл, е налице първата
предпоставка, изискуема се от
фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за
незаконосъобразен административен акт, който е издаден от административен орган, с административни санкционни
правомощия, при изпълнение на административна
дейност. На следващо място счита, че е налице
настъпила вреда за ищцата в настоящото производство, а именно - платен адвокатски хонорар по повод
защитата й срещу издадения незаконосъобразен административен акт. Намира, също така, че е налице
причинната връзка между признатия от съда за незаконосъобразен административен
акт, действието на административния орган и настъпилият вредоносен резултат за
ищцата, като сочи, че по повод
оспорването на наказателното постановление, ищцата е преценила и ангажирала
адвокат за осъществяване на нейната правна защита по образуваното дело в
Районен съд – Кърджали. При тези данни и доказателства по
делото, представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали счита, че са налице условията за ангажиране отговорността на
ответника, поради което предлага на
съда, исковата молба следва да бъде уважена.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите доказателства по
изисканото и приложено към настоящото дело НАХД №649/2015 год. по описа
на Районен съд - Кърджали, че с Решение №79 от 10.11.2015 год., влязло в
законна сила на 04.12.2015 год., е отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год., издадено от началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали. С това наказателно постановление, на ищцата
Д.Д.В. ***, за извършено виновно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е било наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 100.00/сто/ лева. Това решение на първоинстанционния
съд не е било обжалвано и както бе упоменато по - горе, е влязло в сила на
04.12.2015 година.
В отмененото от Районен съд –
Кърджали наказателно постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год., издадено
от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали/на л.7 от НАХД 649/2015 г. на РС – Кърджали/, наказанието „глоба”,
в размер на 100.00/сто/ лева, е било наложено за това, че Д.Д.В. ***, с ЕГН **********, „На 20.05.2014
год., около 18:00 часа, в град Кърджали, на ул.„Стефан Стамболов”, като водач
на лек автомобил, марка „Опел Вектра”, с Рег.№К 07-04 АВ, не посочила водача, който на 28.01.2014 год., около 14.47 часа, в
град Кърджали, на ул.„Стефан Стамболов”, управлявал описания лек автомобил в
посока от търговски комплекс „Орфей” към ж.к.„Възрожденци”, със скорост 75
км./час при ограничение за населено място от 50 км./час, т.е. с наказуема
скорост от 72 км./час, като скоростта била засечена, фиксирана и заснета с мобилна камера за видеоконтрол, с клип №8604.”,
като в същото наказателно постановление е посочено, че ищцата В. е нарушила
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като водач, превишил разрешената максимална скорост от 50
км./час, в населено място.
Преди това, на ищцата Д.Д.В., на датата 19.08.2015
год. бил съставен акт за установяване на нарушение с №936, връчен й на 25.08.2015
год./на л.6 от НАХД 649/2015 г. на РС
– Кърджали/, въз основа на който
АУАН, началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали издал
процесното наказателно постановление, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От изисканото и приложено към
настоящото дело НАХД №649/2015 год. по описа на РС – Кърджали се установява, че
против така издаденото наказателно постановление, връчено на ищцата В. на
22.07.2015 год., е била подадена в срок жалба, с Вх.№292000-10856 от 28.07.2015
год. на ОДМВР – Кърджали/на л.4 от делото/, в която жалба е
посочено, че същата е изготвена, изхожда и е подписана от лично от ищцата Д.Д.В.,
като под подписа на същата, положен в тази жалба, изрично е изписано „адв.Д.В.”.
Следва да се посочи, че на съда е служебно известен факта, че ищцата в
настоящото производство – Д.Д.В., е правоспособен адвокат, вписана от повече от
10/десет/ години в Адвокатска колегия – Кърджали, като същата и понастоящем е
вписана и фигурира в списъка на адвокатите от АК – Кърджали, под №22, който
списък е публикуван в Държавен вестник, брой от 8 от 29.01.2016 год., на стр.196, като действащ
адвокат.
От материалите по приложеното
НАХД №64982015 год. по описа на РС – Кърджали става ясно, че първото съдебно
заседание по това дело е било насрочено за датата 01.10.2015 год., за което
заседание В. е била редовно призована, но не се е явила, а и не е била
представлява от упълномощен процесуален представител, като в това заседание ход
на делото не е бил даден, като същото е било отложено и насрочено за 05.11.2015
год., което е видно от протокола от съдебното заседание/на л.26 от делото/. По същото НАХД №649/2015 год. по
описа на РС – Кърджали е приложен Договор за правна защита и съдействие, с
вписан номер 37 от 03.11.2015 год. и подписано пълномощно от същата дата към
него/на л.34 от делото/, в които е посочено,
че Д.В. упълномощава адвокат Д.К. ***, да я представлява/защитава/ по НАХД №649/2015 год. по описа на РС – Кърджали
и да води делото до приключването му във всички инстанции, а съответно, в
предмета на Договора за правна защита и съдействие с №37 от 03.11.2015 год. е
посочено оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство по НАХД №649/2015 год. по описа на РС – Кърджали, като в
договора за тази услуга е уговорено и удостоверено като платено в брой договорено
възнаграждение в размер на 300.00/триста/ лева. От протокола от проведеното
съдебно заседание на 05.11.2015 год. по това НАХД №649/2015 год. на РС –
Кърджали/на л.35-л.36 от делото/ се установява, че ищцата
Д.В., редовно призована, не се е явила и в това съдебно заседание, но
същевременно, в това съдебно заседание не се е явил и упълномощения от нея
процесуален представител – адв.Д.К., като от същата, преди съдебното заседание
– на 04.11.2015 год., с Вх.№7948 на РС – Кърджали/на л.32-л.33 от
делото/, е постъпила молба,
с която е поискала да се даде ход на делото, изразила е кратко становище по
доказателствата и е изложила съображения и доводи по същество. Видно от
протокола от това съдебно заседание, в същото е бил даден ход на делото, приети
са били писмените доказателства, изслушани са били двама свидетели и е бил
даден ход по същество, като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в
срок. Както бе упоменато и по-горе, с постановеното по това НАХД №649/2015 год.
решение, Районен съд – Кърджали е отменил като незаконосъобразно НП №14-1300-000936
от 02.09.2014 год., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Кърджали, като решението не е било обжалвано от никоя от страните и е
влязло в законна сила на 04.12.2015 година.
Така, ищецът в настоящото производство претендира да бъде обезщетен от
ответника за имуществените вреди, представляващи платеното адвокатско
възнаграждение, в размер на 300.00/триста/ лева, по НАХД №649/2015 год. по
описа на РС – Кърджали, в което е отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год., издадено от началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до нейното окончателно изплащане.
При
така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
При проверка на допустимостта на иска, съдът намира,
че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на
ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е
сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства
в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменено по
съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началника
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали. Искът е допустим за
разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на
глава ХІ от АПК/чл.203 и следв./, като предявен пред съда по седалището на
ответника.
Исковият процес започва с твърденията, съдържащи се в
исковата молба, че спорното право съществува и е породено от отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали. Процесуалната легитимация на страните
в исковото производство следва единствено от тези твърдения, изложени в
исковата молба относно наличието на претендираното право и доколкото в
конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се
претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление от началника на сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Кърджали, то пасивната процесуална легитимация е правилно
определена, като искът е насочен срещу юридическото лице по смисъла на чл.37,
ал.2 от ЗМВР - ОД на МВР – Кърджали, т.к. наказващият орган, издал отмененото
наказателно постановление, е длъжностно лице в структурата именно на Областна
дирекция на МВР – Кърджали. В рамките на исковото производство пасивно легитимираната
страна се определя от ищеца и съдът няма процесуално задължение да го
конституира служебно, нито пък да дава указания на ищеца кой според съда би бил
надлежният ответник в конкретното производство. Основателна ли е претенцията е
въпрос по съществото на спора, но надлежните страни в производството - както
активно процесуално легитимираните, така и пасивно процесуално легитимираните -
се определят от твърденията на ищеца, с оглед диспозитивното начало на иска с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед
наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е
налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно
легитимирана страна – ОД на МВР - Кърджали. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество,
като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически
състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Кърджали, за имуществени
вреди, причинени на ищцата Д.Д.В..
За да се ангажира отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, следва да е налице
преди всичко отменен като незаконен административен акт и след това причинени
вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена
връзка с отменения акт. Доказателствената тежест за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху
ищеца.
В мотивите на т.1 от ТП №2/19.05.2015 год. съдът
приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на
административни наказания за извършени административни нарушения, е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Независимо, че наказателното
постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за
правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване
е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването
на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност, а административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната
власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с
издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки
действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от
която подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна(административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая не е спорно, че е налице
конкретно наказателно постановление, издадено от началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Кърджали, което е отменено по съдебен ред от първоинстанционния
съд, с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно. Ето защо, съдът
намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен
като незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление.
По отношение на заявените имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение:
Ясно е, че в
производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато
наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на
нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Същото Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС е категорично,
че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата
по ЗАНН, а доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” В този смисъл, това
Тълкувателно постановление изрично квалифицира иска за обезщетяване на
направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото
няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на НП и
защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия
съд като административен.
В настоящия случай е налице
приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, договор за правна защита и
съдействие, по образуваното пред РС – Кърджали НАХД №649/2015 год., според
който договор е налице плащане на възнаграждение за адвокат, осъществил
процесуално представителство и защита по това дело, който договор би следвало
да е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен и съответно това
плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока
за ищеца, представлява имуществена вреда за него.
Така всъщност, реално спорен по
настоящото дело остава въпросът, дали така извършените, според договора за
правна защита и съдействие, разноски за платено адвокатско възнаграждение по
НАХД №649/2015 год. по описа на Районен съд – Кърджали, представляват
имуществена вреда за жалбодателя в административно-наказателното производство,
съответно ищец в настоящото, намираща се в пряка и непосредствена причинна
връзка с отмененото наказателно постановление, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. В правната теория и съдебната
практиката се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието
причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията, реалната
възможност от увреждане и тази реална възможност е превърната в действителност
по друга причина. От това следва извода, че тези разноски съставляват
претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с
отменения незаконен акт на административния орган, защото те са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно
постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната
дейност на администрацията. Следва да се добави, също така, че
обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления, не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление, а от друга
страна, ангажирането на
адвокат за правна защита и съдействие, при обжалване пред съда на наказателно
постановление, е израз на нормалната грижа на санкционираното лице за
собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а
възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо, на основание чл.36 от Закона за адвокатурата,
като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право
на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно
постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва
да уговори точно в договор, както и след като е платил дължимото уговорено
възнаграждение, то той е разходвал средствата именно за да се защити по
надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление, като
същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В този смисъл, самото наказателното
постановление е необходимо условие за съществуване на договора за правна защита
и съдействие по дело, в което се оспорва наказателно постановление и без което
условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. В
тази строго каузална връзка следва да се отчита, че договорът за правна защита
и съдействие не е общ и абстрактен (от типа например на договор за абонамент,
при който възнаграждението се дължи за определен период, без значение от
извършената работа), а е в пряка и непосредствена връзка именно и само с
конкретното дело, в което е оспорено процесното наказателно постановление,
поради което и няма как връзката между платеното възнаграждение на адвоката за
защита по това дело и отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление в това същото дело, макар и опосредена от договор, да не е
причинно - следствена.
Предвид
горното, съдът счита, че платеното възнаграждение на адвоката за правна защита
и съдействие, респ. за процесуално представителство по административно-наказателно
дело, с предмет - законосъобразността на наказателното постановление, след
отмяната на същото следва да се възстанови, тъй като страната е била принудена
да направи този разход поради незаконосъобразната дейност на администрацията,
издала НП, но съдът в настоящия състав категорично счита, също така, че при
предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се дължи обезщетение за
заплатеното адвокатско възнаграждение, но само до разумния и обичайния размер и
съобразно действително и реално оказаната правна защита и съдействие от
ангажирания адвокат, по конкретното административнонаказателно дело. Това
означава, че след като жалбодателят в едно такова производство по ЗАНН е могъл
да получи правна защита по административнонаказателно дело на разумна и
нормална за пазарните условия цена, но вместо това е извършил прекомерни и
неоправдани разходи, с оглед фактическата или правна сложност на едно такова
дело и с оглед на реално извършените от ангажирания адвокат дейности, т.е. с
оглед реално оказаната правна защита и съдействие от ангажирания адвокат, то
административният съд е длъжен, в съответствие и с нормата на чл.83, ал.2 от ЗЗД, да намали претендираното обезщетение за заплатеното адвокатско
възнаграждение в административнонаказателното производство до размер, съобразен
с фактическата и правна сложност на самото дело и съобразно действително и
реално оказаната правна защита и съдействие от ангажирания по това дело адвокат
и това съдът намира че е така, т.к. чл.83, ал.2 от ЗЗД, длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи
на добър стопанин. Критерии за обичайния размер на адвокатското възнаграждение
се съдържат в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като съдът във всеки конкретен случай следва да се
съобрази с фактическата и правна сложност на административнонаказателното дело./В т.см. Решение №332/2015 от
04.01.2016 г. по гр.д.№2807/2015 г. на ВКС на РБ - ІІІ гр.отд./.
В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, НАХД
№649/2015 год. по описа на Районен съд- Кърджали е било образувано по жалба от
ищцата в настоящото производство - Д.В., против наказателно постановление,
издадено от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали, с което й
е било наложено единствено и само наказание „глоба”, в размер на 100.00/сто/
лева. Тази жалба, както също бе упоменато и по-горе, си е изготвена и подписана
от самата жалбодателка В., която
повече от 10 години е правоспособен адвокат, вписана в списъка на Адвокатска
колегия – Кърджали, под №22 за 2015 год./публикуван
в „Държавен вестник”, бр.5 от 20.01.2015 год., на стр.148-149/ и в списъка
на колегията и за настоящата 2016 год., също под №22/публикуван в „Държавен вестник”, брой 8 от 29.01.2016 год., на
стр.196/. В хода на производството по това НАХД №649/2015 год. на РС –
Кърджали са били насрочени и проведени две съдебни заседания, в първото от
които, проведено на 01.10.2015 год., жалбодателката В. не се е явила, поради
влошено здравословно състояние, но не е била представлявана от друг упълномощен
адвокат, т.к. към този момент въобще не е имала упълномощен и ангажиран такъв,
като в това съдебно заседание ход на делото не е бил даден, а следващото заседание
е било насрочено за 05.11.2015 година. Жалбодателката Д.В. е упълномощила и
ангажирала адвокат с цитирания по – горе Договор за правна защита и съдействие
№37 два дни преди това съдебно заседание - на 03.11.2015 година. В проведеното
на 05.11.2015 год. съдебно заседание по това дело, в което е бил даден ход на същото,
събрани са писмените и гласни доказателства и е бил даден ход по същество, жалбодателката
В. отново не се е явила, но се е явил и ангажираният от нея адвокат: адв.Д.К. ***/процесуален
представител на ищцата В. и по настоящото дело/ и съответно не е осъществила
процесуално представителство. От същата, в деня преди това заседание – на
04.11.2015 год., е била представена единствено молба, в обем малко по-голям от
две машинописни страници, с която, ангажираният адвокат е поискал да се даде
ход на делото, изразил е кратко становище по доказателствата и е изложил съображения
и доводи по същество. С решението по това дело, районният съд е отменил
обжалваното наказателно постановление, като решението не е било обжалвано пред
по - горна инстанция и е влязло в законна сила. За така осъществената правна
защита и съдействие, изразяваща се всъщност единствено в изготвянето и
подаването в РС - Кърджали на молбата от 04.11.2015 год., според представения
договор за правна защита и съдействие от 03.11.2015 год., ищцата Д.В. е
заплатила възнаграждение на ангажирания адвокат, в размер на 300.00 лева,
претендирани като обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в настоящото
производство. Съдът в настоящият състав
намира, обаче, че така заплатеното адвокатско възнаграждение, ако то
действително е заплатено, по никакъв начин не е съобразено с действително и
реално оказаната правна защита и съдействие от ангажирания адвокат, по
конкретното административнонаказателно дело, а не е съобразено и с фактическата
и правна сложност на самото дело. В тази връзка следва да се отчете, че
действително, съгласно чл.18, ал.2(посл. изм. и доп., ДВ, бр.28 от 2014
г.) от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лева. В конкретния случай, обаче, както бе посочено и по-горе,
процесуално представителство от ангажирания от ищцата В. адвокат Д.К. не е
осъществено, т.е. същата не се е явявала в съдебно заседание, като
осъществената от нея правна защита и съдействие се изразява единствено в изготвянето и
подаването в Районен съд - Кърджали на молбата с Вх.№7948 от 04.11.2015 година.
При това положение и предвид факта, че наложеното с обжалваното НП единствено
наказание „глоба” е в размер на 100 лева, а освен това и предвид факта, че не е
осъществено процесуално представителство и защита пред по-горна съдебна
инстанция, т.к. постановеното по НАХД №649/2015 год. на РС – Кърджали решение
не е било обжалвано, настоящият съдебен състав намира, че дължимото
възнаграждение на ангажирания адвокат е следвало да се определи и заплати не
съобразно чл.18, ал.2, а съобразно нормата на чл.18, ал.1(посл.изм., ДВ,
бр.28 от 2014 г.) от същата Наредба №1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
която, „за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без явяване в съдебно
заседание възнаграждението е в размерите по чл.7,
ал.2 върху размера на санкцията, но не по - малко от 50 лева.”.
Така, по изложените съображения,
съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди до сумата в размер от 50.00/петдесет/
лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, представляващи част от платеното
от него възнаграждение за адвокат по делото, в което е отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Кърджали, с което му е била наложена глоба, в размер на 100 лева, т.е.
съдът намира, че платеното от ищеца В. адвокатско възнаграждение само до този
размер от 50.00 лева, се явява имуществена вреда за нея, като жалбодател в
административнонаказателното производство, и която имуществена вреда се намира
в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото в това производство
наказателно постановление. Предвид това, съдът в настоящия състав намира, че
предявеният иск против ОД на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява основателен и доказан до сумата в размер на 50.00
лева, като в останалата му част, за разликата от 50.00 лева до пълния предявен размер
от 300.00 лева, съдът намира исковата претенция за неоснователна и недоказана,
поради което, в тази му част, предявеният иск следва да бъде отхвърлен с решението
по делото.
По отношение
претендираните от адв.Д.К. - процесуален представител на ищцата, деловодни
разноски в настоящото производство, съдът намира следното:
По делото е представен Договор за
правна защита и съдействие №40/04.12.2015 год., подписан между ищцата Д.В.,
като клиент и адв.Д.К., като адвокат/л.4/,
в който е договор е вписано, че е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, при предявен иск по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, в размер на 300.00 лева. Същевременно, в съдебно заседание, в хода по
същество, от страна на процесуалния представител на ответника е направено
възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай, съдът намира, че заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат действително е прекомерно, т.к. от страна на
ангажирания по делото адвокат е изготвена исковата молба и същият е участвал в едно
единствено съдебно заседание по делото, в което същото е прието и за решаване и
което съдебно заседание е продължило точно 15 минути. Освен това,
претендираното по делото адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева,
значително превишава размера на предявения иск, който иск е в размер на 300.00
лева и при положение, че възражението за прекомерност е своевременно
направеното от ответната страна, съдът в настоящия състав намира, че същото
следва да бъде съобразено и определено в съответствие с разпоредбата на чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и чл.38
от Закона за адвокатурата и съгласно която разпоредба, която разпоредба регламентира, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела,
с определен материален интерес до 1000 лева, адвокатското възнаграждение е в размер на
300 лева, т.е. и по настоящото дело, с оглед изложеното по – горе, адвокатското
възнаграждение следва да е договорено и заплатено в размер на 300.00/триста/
лева.
От друга страна, съгласно чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В случая, при предявен иск в размер на 300/триста/
лева, както бе обосновано и по-горе, съдът намира, че същият следва да бъде
уважен в размер на 50/петдесет/ лева, т.е.
уважената част от иска възлиза на 1/6/една шеста/ от първоначално
предявения му размер. Така, изхождайки от това правило за съразмерност и при
следващо се адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00/триста/ лева, то съобразно
уважената част от иска, съдът намира, че с решението по делото следва да
присъди в полза на ищцата Д.В. разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
дело, също в размер на 50.00/петдесет/ лева. На ищцата следва да бъде присъдена
и внесената държавна такса, с вносна бележка №00115104 от 07.12.2015 год. на
„Сибанк” ЕАД клон – Кърджали/л.5/, в
размер на 10.00/десет/ лева, както и удържаната от банката такса, в размер на
2.00/два/ лева, видно от същата вносна бележка, при внасянето на дължимата
такса или на ищцата Д.В., с решението по делото следва да бъдат присъдени
деловодни разноски, в размер общо на 62.00/шестдесет и два/ лева.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.203
и следващите от АПК, във връзка с чл.1,
ал.2, чл.4
и чл.
10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, бул.„България”
№39, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.В., с постоянен адрес:***, сумата в размер на 50.00/петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - изплатено
адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в хода на
съдебното производство по НАХД №649/2015 год. по описа на Районен съд –
Кърджали, по обжалване на наказателно постановление №14-1300-000936 от 02.09.2014 год., издадено от началник сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
предявен от Д.Д.В., с постоянен адрес:***, срещу Областна дирекция на
МВР – град Кърджали, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, състоящи
се в разходи за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по НАХД
№649/2015 год. по описа на Районен съд – Кърджали, за сумата над
50.00/петдесет/ лева, до пълния предявен размер от 300.00/триста/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Кърджали, бул.„България”
№39, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.В., с постоянен адрес:***, сумата в размер на 62.00/шестдесет
и два/ лева, представляващи направени деловодни разноски в настоящото
производство.
Препис от решението, на основание
чл.138, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС, в 14/четиринадесет/ - дневен срок, от съобщаването или връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: