Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
гр. Русе, 24 юли 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 12 юли 2023 г. в състав:
Съдия: Диан В.
при секретаря …… Наталия Г.………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №209…… по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано след постъпила жалба от Г.И.Х., чрез адв. Д. Х.,***. Тя е насочена
срещу Уведомително писмо, изх. №01-6500/1317 от 16.03.2023г. по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
за кампания 2021 г. по подадено от Х. заявление за подпомагане с УИН
18/090621/97620. С писмото на заявителя, в качеството му на земеделски производител (ЗП) е отказано
финансово подпомагане за кампания 2021г. по направление „Биологично растениевъдство“,
а правното основание за отказа АО намерил в чл.14, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. ( Наредба № 4 от 24.02.2015 г.). Посочено е още, че съгласно текста на тази
разпоредба „Не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление
по чл. 6, ал. 2 за съответното направление, когато: 1. не е представен в
предвидените срокове някой от документите по чл. 33, ал. 1, т. 4, чл. 38 и чл.
39 “.
В жалбата подробно
и мотивирано се излагат доводи, че така оспорения административен акт липсват
достатъчно пълни и ясни мотиви за направения отказ. Жалбоподателят, действащ
чрез своя адвокат-пълномощник след обстоен и подробен преглед на оспореното УП
и приложената към него таблица твърди, че не му стават ясни мотивите на АО за
отказа за финансово подпомагане. Според него липсват конкретно фактически
съображения защо органът е достигнал до такъв извод, че не е налице представен сертификат
за парцел БЗС 80652-399-3-1, с площ 0.21 ха. Още повече, след като със
заявление вх. №02-180-6500/6574 от 19.11.2021г., ЗП е представил в ДФЗ, ОД –
Русе следните 2 документа : Сертификат
за биологично производство №BG-BIO-17-049-C-06 от 22.10.2021 г. издаден от
„Агенция за биологична сертификация” ЕООД, както и Сертификационно писмо от
същата дата към сертификата, приложени и към жалбата и намиращи се и на л.48-49
от адм. преписка. Сочи се още, че така оспореният административен акт е необоснован,
издаден в противоречие с материалния закон, при неспазване на установената
форма, нарушаване на процесуалните правила и основни принципи - съответствие с
„целта на закона”, „съразмерност” и „истинност”, разписани в чл.4, 6 и 7 от АПК. Основания за оспорване, разписани в чл. 146, т. 2, т. З, т. 4 и т. 5 АПК.
Иска се от Административния
съд да отмени Уведомително писмо, изх. №01-6500/1317 от 16.03.2023г. по мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 за кампания 2021 г. по подадено от Х. заявление за подпомагане с УИН
18/090621/97620. Претендират се направените по делото разноски, за които се
представят доказателства за заплащането им и списък.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФЗ гр. София, действащ
чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Ж., счита жалбата за
неоснователна, като излага подробни доводи за законосъобразност на
административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Възразява срещу прекомерност на исканото от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна
страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Фактите:
Няма спор между
страните, че Г.И.Х. *** е земеделски производител.
Не е спорно и че
ЗП Г.И.Х. е поел едногодишен ангажимент за извършване на биологични дейности по
направление „Биологично растениевъдство“ за 2021г.
На 16.04.2021г.,
Х. подал до ДФЗ заявление (л.15-30 от адм. преписка) за подпомагане с УИН
18/090621/97620 за кампания 2021г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР (Програмата
за развитие на селските райони) 2014-2020 направление „Биологично
растениевъдство“ и „Биологично животновъдство“ (Мярка 11), както и по СЕПП, ПНДП, Агроекология и климат
(Мярка 10).
Неразделна част
от това заявление (л. 18 от адм. преписка) е таблицата в него (л.20-21 от адм.
преписка), за използваните парцели, за които иска подпомагане. Сред тях е и
процесният такъв – БЗС 80652-399-3-1, с площ 0.21 ха. Към заявлението приложил
и изискуемите в такива случаи документи.
От извършената
автоматична проверка (л.31 и сл. от адм. преписка) на така подаденото от Х.
заявление е видно, че са открити общо 2 несъответствия, като в последната
таблица като вид грешка заявителят е информиран, че до края на 2021г. или до
края на 2022г.-ако площите са в преход, следва да предостави сертификат или
писмено доказателство, което отговаря на условията на чл.33, ал.1, т.2, 3и 5 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
През 2021г., до
Г. Х. са изпратени и две Уведомителни писма – л.38 от преписката за представяне
на допълнителни документи по Агроекология и климат (Мярка 10) и по мярка 11
„Биологично земеделие“. Такива са били предоставени от ЗП на ДФЗ, ОД-Русе с
придружително писмо, вх. №02-181-6500/83 от 12.07.2021г.
На 16.06.2022г.,
до Г. Х. е изпратено Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2587 от 15.06.2022
г.(л.12 и сл. от адм. преписка) за одобрение и неодобрение за участие по Мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампанията 2021 г. Видно от
приложената към същото писмо Таблица 1 са били одобрени за подпомагане
заявените от ЗП 15 (Петнадесет) на брой парцела с обща площ от 84.29 ха, сред
които и БЗС 80652-399-3-1.
Видно от
доказателствата по делото, намиращи се в административната преписка е, че сред
документите се намират и Сертификат за биологично производство
№BG-BIO-17-049-C-06 от 22.10.2021 г. издаден от „Агенция за биологична
сертификация” ЕООД, както и Сертификационно писмо от същата дата (л.48-49 от
адм. преписка), депозирани от заявителя в ДФЗ, ОД – Русе, със заявление вх.
№02-180-6500/6574 от 19.11.2021г., т.е. в нормативно определения срок.
На 29.03.2023г.-видно
от известие за доставяне (л.2 от
преписката-гръб), Х. получил Уведомително писмо, изх. №01-6500/1317 от
16.03.2023г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г. по подадено от Х. заявление за
подпомагане с УИН 18/090621/97620 (л.1 от адм. преписка), издадено от зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, с което бил уведомен, че му
се отказва отказано финансово подпомагане за кампания 2021г. по направление
„Биологично растениевъдство“. Правното основание, посочено от АО е чл.14, ал.2,
т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. ( Наредба № 4 от 24.02.2015 г.). Посочено е още, че съгласно текста на
тази разпоредба „Не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на
заявление по чл. 6, ал. 2 за съответното направление, когато: 1. не е
представен в предвидените срокове някой от документите по чл. 33, ал. 1, т. 4,
чл. 38 и чл. 39 “.
В административната
преписка освен УП и заявлението на Х. за подпомагане с УИН 18/090621/97620 по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2021г. са
известие за доставяне на УП, заповедта за делегиране на правомощия от изп. д-р
на ДФЗ на заместника му – В. Казакова. Тук се намира и становище от зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, което видно от изходящия му номер и
дата – 21.04.2023г. е издадено месец след оспореното пред съда УП. В това
становище се дава допълнително разяснение защо е отказано финансовото
подпомагане спрямо ЗП за кампания 2021г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Уведомително
писмо, изх. №01-6500/1317 от 16.03.2023г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г. по
подадено от Х. заявление за финансово подпомагане с УИН 18/090621/97620, е постановено
от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.
Съдът приема, че
то е издадено в нарушение на административно-производствени правила, една част
от които не са съществени, но друга – са и са основание за отмяна на
административния акт. Последният е в противоречие и с материалноправни
разпоредби и целта на закона, включително и при неспазване на основни принципи,
разписани в АПК - „съразмерност” и „истинност” и като такъв подлежи на отмяна.
Противно на
твърдяното в жалбата, от АО не допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК досежно част от съдържанието на уведомителното писмо, но в друга част е
налице такова. Вярно е, че АО е могъл и по-точно и ясно да опише фактическите
основания, дали основания за извършения
отказ за финансовото подпомагане спрямо ЗП за кампания 2021г. по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020.
Съгласно тази
норма индивидуалния административен акт следва задължително да съдържа като
реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран.
Мотивите представляват единство от фактическите и правни основания за
издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята
на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Но
настоящия случай, за част от съдържанието на УП не е такъв. Има нарушение на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, но за това – по-надолу.
Действително в
уведомителното писмо е записано, че се отказва финансовото подпомагане за
кампания 2021г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 на
основание чл.14, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. След това е обяснено
какво казва цитираната норма – „Не се отпуска финансова помощ за годината на
подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 за съответното направление, когато : 1.
не е представен в предвидените срокове някой от документите по чл. 33, ал. 1,
т. 4, чл. 38 и чл. 39.“ Следва привръзка с чл.39, т.1, б. „в“ от Наредбата,
според която „Кандидатите за подпомагане по мярка "Биологично
земеделие" прилагат следните документи: 1. за дейностите по направление
"биологично растениевъдство": копие на документ съгласно чл. 33,
ал. 1, т. 2 – поне веднъж от поемане на задължението, най-късно до 30 ноември
на петата година от поемане на същото, а за новите ангажименти, поети през 2021
г. или през 2022 г., до края на поетия ангажимент “.
В писмото следва
текст, съгласно който АО приема, че след извършените административни проверки със
заявлението за 2021г. по мярка "Биологично земеделие", направление
„Биологично растениевъдство“ Х. не е предоставил документ, съгласно чл. 33, ал.
1, т. 2 за парцели, за които е поел ангажимент. След това, в таблица към УП
- Приложение 1, в колона 5, озаглавена „Площ
от парцела, за която не е предоставен сертификат (ха)“, за парцел БЗС
80652-399-3-1 е записано – 0.21.
Анализът на така
оформения текст в УП и Приложение 1, неразделна част от писмото, дава
възможност да се разбере волята на АО. Отказът е направен заради непредоставен
от заявителя в срок документ, изискуем по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за парцел БЗС 80652-399-3-1 с площ 0.21 ха.
Възможно е било
да е малко по-добре описано от фактическа страна всичко това, но с малко усилия
става ясно. Затова и съдът приема, че не е налице нарушение на 59, ал. 2, т. 4
от АПК досежно съдържанието на уведомителното писмо, касателно фактически и
правни основания за издаване на акта.
Независимо от
това, както ще видим по-долу, има и нарушение на 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото
никъде в оспорения акт, нито в самата административна преписка е налице обсъждане
от АО на Сертификат за биологично производство №BG-BIO-17-049-C-06 от
22.10.2021 г. издаден от „Агенция за биологична сертификация” ЕООД, както и
Сертификационно писмо от същата дата (л.48-49 от адм. преписка), депозирани от
заявителя в ДФЗ, ОД – Русе, със заявление вх. №02-180-6500/6574 от 19.11.2021г..
А такова е било необходимо, за да се разбере по-точно волята му-защо не ги
приема.
Както видяхме от
изложението на фактите в описанието на фактическата обстановка, сред
документите в административната преписка се намират и Сертификат за биологично
производство №BG-BIO-17-049-C-06 от 22.10.2021 г. издаден от „Агенция за
биологична сертификация” ЕООД, както и Сертификационно писмо от същата дата
(л.48-49 от адм. преписка), депозирани от заявителя в ДФЗ, ОД – Русе, със
заявление вх. №02-180-6500/6574 от 19.11.2021г. Именно такъв вид документ се
визира в чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., за който АО
приема, че не е представен и на база на този си извод отказва финансово
подпомагане за кампания 2021г. по направление „Биологично растениевъдство“.
Вярно е, че за
процесния парцел БЗС 80652-399-3-1 с площ 0.21 ха, в сертификационното писмо
към сертификата е записано в колона „Култура“ – лешници. А на практика, както и
само сочи в жалбата си Г. Х., става точно за тази култура, като по техническа
грешка или др. причина, в заявлението за
подпомагане за 2021г. е била декларирана за подпомагане земеделска култура
„орехи“, а обяснението му е, че кодът за земеделска култура „лешници“ е 223030,
а за „орехи” е 223010., .т.е. те са много близки като кодове.
Тук
жалбоподателят е и прав за недостатъчно добро описание в УП на фактически и
правни основания за издаване на акта, досежно безспорно установеното, че такива
документи - сертификационно писмо и сертификат са представени, а няма и дума за
тях в административния акт. Защото, ако АО считаше, че независимо от
представянето на тези документи, за процесния парцел БЗС 80652-399-3-1 с площ
0.21 ха липсва такъв, следваше да го обясни и обоснове. А това не е направено,
липсват мотиви досежно тези два документа
и защо АО въобще не ги зачита относно БЗС 80652-399-3-1 с площ 0.21 ха, а оттам
приема, че липсва представен документ, изискуем по чл. 33, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. А това вече може и следва да се приеме за
нарушение на 59, ал. 2, т. 4 от АПК досежно съдържанието на уведомителното
писмо.
Независимо от
това разминаване в заявлението и в сертификационното писмо досежно вида на
културата, намираща се в парцел БЗС 80652-399-3-1 с площ 0.21 ха, не е било
редно АО да приема, че е нарушена нормата на чл.14, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. Изискуемите по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. документи са представени. Ако и да има някаква грешка или несъответствие,
какво в случая е безспорно, то тук в процедурата, при липса на изрични правила
какво следва да се направи в такъв случай, важат изцяло правилата на АПК, тъй
като се касае за чисто административно производство по издаване на ИАА.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от АПК /въпреки че нормата говори за
подадено до АО искане, а не представяне на определен документ - тук следва да
се прилага и по аналогия/ „Ако искането не удовлетворява останалите
изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в
тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще
предизвика прекратяване на производството“.
Следователно,
при представен документ - сертификационното писмо и сертификат и констатирането
на разминаване с подаденото заявление, АО е следвало да поиска уточнение от
заявителя и да даде указания за това. Неизпълнението на това правило води до
нарушаване на чл.35 от АПК, съгласно който „Индивидуалният административен акт
се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая
и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени“.
Друг би бил изхода
на това административно производство, ако такъв документ, изискуем по чл. 33,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. въобще не бе представен. Това е
задължение на заявителя, разписано в Наредбата, неизпълнението на което безспорно
би довело именно до резултата, какъвто е сегашният.
Но при
представени Сертификат за биологично производство №BG-BIO-17-049-C-06 от
22.10.2021 г. издаден от „Агенция за биологична сертификация” ЕООД, както и
Сертификационно писмо, да се откаже финансово подпомагане за кампания 2021г. по
направление „Биологично растениевъдство“, както е подходил АО с Уведомително
писмо, изх. №01-6500/1317 от 16.03.2023г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г. е в
нарушение на Наредбата и ЗПЗП.
На следващо
място. Видно от правилата, разписани в Методиката по мярка 11 „Биологично
земеделие” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 - Приложение
към Заповед №PД 09-255/ 14.03.2022 г. на Министъра на земеделието /незнайно
защо непредставена в административната преписка/, но намиращи се на л.29 и сл.
от делото е следното: В т.3.1., озаглавена Направление „Биологично
растениевъдство“ е записано, че ДФЗ-РА може да намали размера на финансовата
помощ, със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да е наддекларирана,
когато установената земеделска култура на контролирания парцел се различава от
заявената такава в заявлението за подпомагане. Следователно, дори и ДФЗ-РА
да е приело, че е налице такова разминаване за културата за БЗС 80652-399-3-1 с
площ 0.21 ха, а вероятно такова и няма и е по-скоро техническа грешка при
подаване на заявлението, то и в този случай не е следвало да издаде
административен акт с такъв резултат – отказ за финансово подпомагане за
кампания 2021г. по направление „Биологично растениевъдство“, а само да намали
размера на финансовата помощ. Методиката е съгласно съдебната практика на ВАС подзаконов
нормативен акт, той създава права и поражда
задължения както за адресатите й, така и за тези, които са я създали и
контролират изпълнението й. След като в нея са разписани тези правила, то АО е
длъжен да ги спазва. В случая това не е сторено.
Уведомителното
писмо, предмет на контрол пред Русенски административен съд е издадено и при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. То
се състои в нарушаване на правилото на чл.35 от АПК, съгласно което „Индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени“.
Уведомително писмо,
изх. №01-6500/1317 от 16.03.2023г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г. е
издадено и в нарушение на закона и неговата цел. Нарушен е и принципа за
съразмерност, разписан в чл.6 от АПК, според ал.2 и ал.3 на които „Административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и „Когато
с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона“.
По изложените по-горе съображения съдът намира жалбата за основателна и
доказана. Административният акт страда от пороците, записани в чл.146, т.2, т.3
и т.4 от АПК, нарушава и основни принципи на АПК и следва да се отмени.
Преписката - да се изпрати на ответника - Заместник-изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателна агенция за ново произнасяне по заявление за
подпомагане с УИН 18/090621/97620 по мярка 11 от ПРСР 2014-2020, за кампания 2021г.,
подадено от Г.И.Х., при спазване на процедурата по издаването му и дадените
по-горе указания по прилагане на закона.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК административният
орган дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лева и за внесената държавна такса в
размер на 10 лева.
Срещу така претендирания адвокатски хонорар е налице възражение за
прекомерност, релевирано в съдебна зала от процесуалния представител на АО -
гл. юрисконсулт Л. Ж..
Съдът, за да определи дали така поисканата сума за адвокатски хонорар е прекомерна,
съобрази следното:
По делото е налице материален интерес. При подаване на заявлението, ЗП е
поел едногодишен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ за 84.29 ха
трайни насаждения, от които 83,6 ха с лешници и 0,69 ха с орехи. Предвидената помощ
за подпомагане с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. З от Наредба №4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., направление „Биологично
растениевъдство“ е в размер на 557 евро на хектар. Или Г. Х. очаква финансово
подпомагане в размер на 91 825.29 лева. Дори и да се приеме, че вместо да
отказва финансово подпомагане на ЗП за кампания 2021г. по направление
„Биологично растениевъдство“, АО е следвало, прилагайки чл.3.1. от Методиката
да нали това подпомагане с 0.21 ха, то и тогава сумата, която ДФЗ-РА следва да
изплати на ЗП за кампания 2021 г. по подадено от Х. заявление за подпомагане с
УИН 18/090621/97620 по това направление е в размер на 91 596.52 лева.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2“. В чл. 7, ал.2 от
Наредбата в т.4 е записано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: „при
интерес от 25 000 лева до 100 000 лева – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25
000 лева“. В случая при материален интерес дори и по-ниския като сума - 91
596.52 лева, минималното възнаграждение за адвокатско възнаграждение се
изчислява в размер на 7 977.72 лева. При това положение, сумата се явява
изключително близка до поисканата такава – 8 000 лева и възражението за
прекомерност съдът намира за неоснователно. Разноските, които следва да се
присъдят в полза на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 АПК, вр. с чл.8,
ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения са именно поисканите – 8 000 лева
за адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на Г.И.Х. Уведомително писмо, изх. №01-6500/1317 от
16.03.2023г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г. по подадено от Х. заявление за
подпомагане с УИН 18/090621/97620.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 18/090621/97620 за кампания 2021
година съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Осъжда Държавен
фонд „Земеделие”- Разплащателна агенция гр. София да заплати на Г.И.Х. ***, ЕГН **********
направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 8 000 (Осем хиляди) лева и 10 (Десет) лева - за
държавна такса за завеждане на делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: