Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 106
гр. Стара
Загора, 19.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Стефка
Христова
и с участието на прокурора Нейка
Тенева
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
к.а.н. дело № 50 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Стара
Загора, представлявана от Н.К.– директор чрез пълномощник ст.юриск. И.М. против
Решение № 365 от 20.12.2021г., постановено по АНД № 2284/2021 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление /НП/ № 21-1228-002581/17.08.2021 г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, с наложени на ответника
по касация Т.Н.Р. административни наказания, както следва: на основание чл.183,
ал.4, т.7, предл.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер
на 50 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушения
по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и по чл.70, ал.3 от ЗДвП. В касационната жалба се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора съдът не е събрал всички възможни
доказателства за установяване на фактическата обстановка, касателно първото
нарушение в НП, чрез разпит на свидетеля по акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и изискване на видеозапис от камерата на
патрулния автомобил. По отношение на второто нарушение, за което е наложена
санкция се твърди отсъствие на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна
на решението на РС – Стара Загора и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на РС – Стара Загора.
В съдебно
заседание пред касационната инстанция касаторът, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява. В писмена
молба взема становище за неоснователност на касационната жалба. Като не намира
основания за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново
разглеждане при условията на чл.222, ал.2 от АПК моли обжалваният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и след служебна проверка по реда
на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд Стара Загора е Наказателно постановление /НП/ № 21-1228-002581/17.08.2021
г., издадено въз основа на съставен АУАН серия GA №
437810/22.06.2021 г., от Началник
група в сектор към ОД на МВР гр. Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара
Загора, с което на Т.Р. *** за нарушения по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и чл.70,
ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва: на основание
чл.183, ал.4, предл.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и на основание чл.185
от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.
От фактическа страна НП се основава на
следните факти: На 22.06.2021
г. в 17.25 часа в гр. Стара Загора, по ул. „Хан Аспарух“ до № 50 в посока
изток-запад Т.Н.Р. като водач на лек автомобил Мерцедес Е 250 Д с рег. № ***,
собственост на Н.Д. Р. ***, превозва на задна седалка пътничката С.Г.Р., която
по време на движение не е поставила обезопасителен колан. Водачът се движи с
МПС без задължително включени светлини за движение през деня или къси светлини.
АНО е приел, че водачът превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан, с което е нарушил виновно чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, както и че се движи с МПС през деня без задължително включени светлини за
движение през деня или с къси светлини, с което виновно е нарушил чл.70, ал.3
от ЗДвП. На водача са наложени административни наказания на основание чл. 183, ал.4,
т.7, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба
в размер на 20 лв.
За да отмени наказателното постановление, Старозагорският
районен съд е изложил съображения за недоказаност на обстоятелството за наличие
на обезопасителни колани в процесния автомобил за пътниците на задната седалка,
респ. недоказаност на факта за тяхната изправност. Доколкото последните
обстоятелства не са били обхванати фактически в АУАН и НП е приел
незаконосъобразност на НП относно първото визирано нарушение – по чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП и е отменил НП в тази му част. За второто вменено нарушение – по
чл.70, ал.3 от ЗДвП е мотивирал наличието на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН,
поради конкретните характеристични
данни за водача, естеството на нарушението и възникнала необходимост от
медицинска интервенция по отношение на пътник в автомобила. Съдът не е установил
непреодолими нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП,
които да са довели до нарушаване правото на защита наказаното лице.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено
в съответствие със закона.
Не се установяват допуснати от въззивния съд нарушения
на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата по
делото. Несъстоятелен е упрекът за неположени усилия от съда да бъде разпитан
свидетеля по АУАН и приобщени доказателства за изясняване на фактическата
обстановка. Съдът е призовал и разпитал актосъставителя А.Ж.К., изискал е
справка от административно-наказващия орган относно имена на свидетели,
присъствали при съставяне на АУАН. В последната е цитиран посочения в АУАН един
свидетел Е.Р.К.. Същият е двукратно призован - по почин на съда и по искане на
санкционираното лице, но не се е явил в две съдебни заседания, поради което и с
оглед събраните писмени доказателства, е заличен като свидетел по делото. Що се
касае до несъбраната информация от видеозапис от патрулния автомобил, следва да
се отбележи, че в приложената по делото докладна записка № УРИ 1228
Р-9755/21.07.2021 г. /л.14 от АНД № 2284/2021 г. на СтРС/ е описана проверка и
извършен преглед на записа от патрулния автомобил в часовия интервал от 17:20
ч. до 17:50 ч. Подробно отразеното съдържание на видеозаписа не съдържа данни
за наличие/липса на обезопасителни колани, изправността и/или употребата им от
пътник на задната седалка в процесния автомобил. В този смисъл, съдът приема,
че по делото са приложени доказателства за съдържанието на цитирания в жалбата
видеозапис, но същият не допринася за изясняване на фактите, касателно твърдяното
нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. В горния смисъл въззивният съд е
изпълнил процесуалните си задължения да положи усилия и събере известните му
доказателства за изясняване на делото от фактическа страна.
Вторият довод в касационната жалба касае приложението
на чл.28 от ЗАНН към установеното нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП. Видно от
приобщените доказателства, в т.ч. показанията на актосъставителя, возещата в
автомобила като пътник С.Р.е съобщила за здравословен проблем. Същевременно водачът
е шофьор от 2007 г., притежаващ контролен талон за водач без нарушения /л.25 от
АНД № 2284/2021г. по описа на РС – Стара Загора/, движението без светлини се е
извършило в светлата част на денонощието, лятно време. Тази фактология,
коректно интерпретирана от въззивния съд, обосновава приложимостта на чл.28 от ЗАНН, доколкото защитените обществени отношения не са били засегнати съществено
от извършеното нарушение. За пълнота съдът следва да отбележи, че съгласно ТР №
1/2007 г. на ВКС, преценката за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност, при отчитане тежестта на нарушението, причините,
довели до конкретното нарушение, настъпили ли са вреди и други смекчаващи или
отегчаващи вината обстоятелства. В настоящия случай в НП не е обсъдено дали
деянието е маловажно. Предвид конкретно установените индикации за медицински
проблем у пътник в автомобила и положителните характеристични данни за водача,
настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд за наличието на случай,
който следва да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото обосновава по-ниска степен на обществена опасност на деянието, спрямо
обичайната за същия вид нарушения. Липсват данни ответникът по касация до
момента да е бил санкциониран за други идентични нарушения, липсва такова
посочване и в самото НП, поради което следва да се приеме, че нарушението е
първо за него. Освен това той очевидно не е имал за цел да наруши правилата, с
оглед конкретните данни за превозван пътник с медицински проблем. В този смисъл
може да се приеме, че пропускът се дължи единствено на проявено невнимание. Предвид
тези съображения съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята
малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена
укоримост. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с
нормата на чл.28 от ЗАНН /в съответната редакция/, наказващият орган е нарушил
материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е
необходимо за нарушение с такава степен на обществена укоримост, първо по ред,
да се налага предвидената от закона санкция. Като е достигнал идентичен извод,
районният съд е приложил правилно материалния закон.
По изложените съображения касационният състав не намира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в
касационната жалба като основания за отмяна на решението на Районен съд – Стара
Загора и връщане на делото за ново
разглеждане. Оспореният съдебен акт като валиден, допустим и правилен следва да
бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 365 от 20.12.2021г.,
постановено по АНД № 2284/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.