Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 05.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 26-и състав, в закрито заседание на пети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
Й.
Разгледа докладваното от
председателя гр. д. № 10170 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Настоящото произнасяне е по реда на
чл. 247 от ГПК, по молба, с вх. № 30306/ 09.03.2020 г., подадена от
процесуалния представител на ищеца В.А.Б., за допълване на съдебното решение с
произнасяне относно претендираната от нея законова лихва върху главното парично
задължение за периода от 28.07.2017 г. до 11.02.2018 г. Съобразно изложените в
молбата твърдения, съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната
относно претенцията за лихва, поради което дължи произнасяне в тази насока.
Ответната по молбата страна З. „Л.И.“
АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено становище за
неоснователността и, тъй като в мотивите си съдът е изложил съображения относно
приетия от него начален момент на забавата и в съответствие с мотивите си е
произнесъл диспозитива на своя съдебен акт.
Молбата е депозирана в срока по чл.
247 ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
Макар и заявена на основание чл. 250
от ГПК, съдът намира, че не се касае за хипотезата за допълване на решението,
предвид следното:
Непълнота на съдебния акт, съответно
необходимост от неговото допълване по този ред е налице, когато съдът не се е произнесъл
по целия спорен предмет на делото и липсва формирана воля относно част от
спорното право и допълнителните искания на страните, свързани с главния спорен
предмет.
Видно от мотивната част на решение №
8054/ 27.11.2019 г. /стр. 13, абз. ІІ, изр. последно/, съдът е приел, че
законовата лихва върху главното парично задължение се дължи от момента на
изпадане на ответника в забава – 11.02.2018 г., поради което намира претенцията
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за основателна от този начален момент, което
от своя страна обуславя извода на решаващия съдебен състав, макар и да не е
изрично споменато в мотивите, че приема претенцията на ищцата за неоснователна
за периода с посочен от нея в исковата молба начален момент – този на деликта
28.07.2017 г. до датата на изпадане в забава – 10.12.2018 г. Произнасянето на
съда относно удовлетворяването на тази претенция е съгласно мотивите му, като
липсва произнасяне и отхвърлянето и за периода, за който е възприел, че е
неоснователен. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че в съдебното
решение не е допусната непълнота, а очевидна фактическа грешка, каквато според
правната теория представлява всяко несъответствие между формираната истинска
воля на съда и нейното външно изразяване в решението, т. е. следва да е налице
липса на отразяване на волята на съда в резолютивната част на решението, след
като тази воля е намерила отражение в съобразителната му част.
В този смисъл молба за поправка на
очевидна фактическа грешка е основателна. В мотивите си съдът е изложил
съображения защо приема за датата на начален момент, в който ответникът е
изпаднал в забава, но в диспозитива на съдебния акт липсва отхвърлителен
диспозитив за претенцията за периода от 28.07.2017 г. до 10.12.2018 г.,
претендиран от ищцата.
Водим от горното и на основание чл.
247 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 8054/
27.11.2019 г., постановено по гр. д. № 10170/ 2018 г., І – 26 състав, като в
абзац І, изречение последно, след 200 000 (двеста хиляди ) лева СЕ ЧЕТЕ:
Като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
законна лихва за претендирания от ищцата период от 28.07.2017 г. до 10.12.2018
г. като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд гр. София.
СЪДИЯ: