№ 34
гр. Сливен, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20222200500023 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „АПС Бета България” ЕООД, гр.София
против Разпореждане №7394 от 25.11.2021г. на Сливенски районен съд, постановено
по ч.гр.д.№4994/2021г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като
неоснователно искането на молителя „АПС Бета България” ЕООД, гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу СТ. М. Б. за следните суми:
сумата от 743,68лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 24.03.2016г. и сумата от 336,12лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение по договор за предоставяне на
поръчителство.
В жалбата си, частният жалбоподател посочва, че разпореждането в обжалваната
му отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че
длъжникът е имал възможност за избор между обезпечен и необезпечен кредит и той
сам е избрал при кандидатстването си за кредит, да обезпечи изпълнението на
задълженията си договора, като осигури поръчителство от трето одобрено от
кредитора юридическо лице. Поради това и длъжникът не е въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови, като
предварително е бил информиран за всички условия, хипотези и последици от
сключването на договора. Посочва, че начинът на изпълнение на задълженията по
договора за кредит и уреждането на вътрешните отношения между поръчителя и
потребителя са изчерпателно и безпротиворечиво уредени, като уговорките не поставят
1
длъжника в неизгодно положение. Сочи се, че поръчителят се съгласил да предостави
поръчителство за задълженията на длъжника, поради което е приел да отговаря
солидарно с него за изпълнението на всички задължения, възникнали по договора за
потребителски кредит, както и за последиците от неизпълнението. Поръчителят е
информирал потребителя за постъпилото от кредитора искане за плащане още на
същия ден и го е информирал за дължимата сума по всички „пера“. Посочва, че
длъжникът не е възразил относно сумите, нито го е информирал за настъпила промяна
в обстоятелствата, свързани с финансовото му състояние. Поръчителят изпълнил
всички свои задължения, поети с договора за поръчителство. С оглед изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част
и да постанови издаване на заповед за изпълнение на всички суми по подаденото
заявление по чл.410 от ГПК.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „АПС Бета България” ЕООД, гр.София
против СТ. М. Б. от гр. Сливен за заплащане на следните суми: главница в размер на
1000,00лв. по Договор за кредит №640316 от 24.03.2016г., сключен с „Кредисимо”
ЕАД, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението;
договорна лихва в размер на 160,72лв. за периода 20.04.2016г. – 20.11.2016г.; законна
лихва за забава в размер на 524,61лв. за периода 20.04.2016г. – 23.02.2021г.; сумата от
743,68лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
24.03.2016г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД; законна лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 336,12лв. за периода от 23.02.2021г. до
02.03.2021г.
В заявлението е посочено, че на 24.03.2016г. е сключен договор за предоставяне
на поръчителство между СТ. М. Б. „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/ с уговорено
възнаграждение от по 92,97лв. месечно за периода на действие на договора за кредит,
платимо на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит. Поради
неизпълнение на задължението на длъжника за връщане на заемната сума, съгласно
условията на договора, „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило всички суми по договора за
кредит на кредитора „Кредисимо“ ЕАД на 23.02.2021г. и встъпило в правата на
удовлетворения кредитор. На 23.02.2021г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило длъжника по
електронна поща за извършеното плащане. По силата на договор за цесия от
02.03.2021г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили своите вземания
към длъжника до двата договора на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, като
длъжникът бил уведомен за цесията на 01.04.2021г. на посочената от него електронна
поща.
2
Към заявлението са приложени договорите за кредит, за поръчителство,
погасителните планове към тях; договора за цесия; удостоверения за актуално
състояние на трите търговски дружества.
С атакуваното Разпореждане №7394 от 25.11.2021г., постановено по ч.гр.д.
№4994/2021г. Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника СТ. М. Б. за следните суми: 1000лв., представляваща главница по
Договор за кредит №640316/24.03.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано
от подаване на заявлението; 160,72лв. договорна лихва по договора за кредит;
524,61лв. лихва за забава по договора за кредит и разноски в размер на 107,11лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта относно следните суми: сумата от 743,68лв., представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 24.03.2016г. и 336,12лв. – обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение по договор за предоставяне на
поръчителство. Изложени са съображения за наличие на обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправни клаузи в договорите по отношение на
отхвърлените вземания.
Разпореждането е връчено на заявителя „АПС Бета България” ЕООД, гр.София
на 10.12.2021г. Частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от
17.12.2021г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна
проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за
изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от
такива в договорите, сключени потребител. Такъв е и процесния договор за кредит,
сключен с длъжника СТ. М. Б.. При наличие на такава и ако искането е основава
именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля
изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Следва да се посочи, че договорът за поръчителство, сключен между длъжника и „Ай
Тръст“ ЕООД няма самостоятелен характер, като има обусловено от договора за
кредит значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора за
кредит.
Въззивният състав споделя правните изводи на заповедния съд, че искането за
вземанията, по отношение на които е отхвърлено заявлението, се основава на
3
неравноправни клаузи в представените договори, уговорени във вреда на потребителя,
неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
На първо място и най-общо, тук важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1, вр. ал. 2
от ЗЗП, тъй като договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство, представени от заявителя, очевидно имат общ, типов характер и не са
индивидуално съставени – с оглед личността на клиента или с оглед някакви
индивидуални особености. В тази връзка съображенията в жалбата са изцяло
неоснователни. Договорите очевидно са били изцяло изготвени предварително и
потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието им. От своя
страна самото съдържание на тези съглашения противоречи на изискването за
добросъвестност и по силата на основната хипотеза на чл. 143 от ЗЗП придобива
характер на неравноправност.
Двата процесни договора, които в цялост съставляват източника на
облигационното задължение на длъжника, са сключени на една и съща дата, имат един
и същ номер, като от съдържанието им е видно, че кредитополучателят не е имал
реална възможност за избор на „поръчител“ по смисъла на чл. 4 от договора за паричен
заем /предвидена е възможност за избор до два дни от сключване на договора, а
всъщност договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сключен на същата дата
като договора за заем, т.е. едновременно с него/, т.е. сключването на „договора за
предоставяне на поръчителство“ от кредитополучателя е било ултимативно условие за
предоставянето на кредита.
Вноските по договора за предоставяне на поръчителство са били включени в
месечните вноски по договора за кредит, те се плащат наред с вноската по кредита, на
дата на падежа на съответното плакане по кредита, което води до оскъпяване на
кредита, без това да е изрично отбелязано в СЕФ за предоставяне на информация за
потребителския кредит. Така кредитополучателят дължи възнаграждение за поръчител,
което общо възлиза на 743,68лв. при заета сума от 1000 лв., за която се дължи и
възнаградителна лихва от 41,24%, като тази вноска не е включена в годишния процент
на разходите /посочен като 50%/, както повеляват разпоредбите на ЗПК. След като
разходът за допълнително ежемесечно възнаграждение за поръчител е пряко и
неотменно свързан с договора за кредит, в който обаче той не е включен в ГПР, то
очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на
кредита, което е сторено още с предоставянето му на преддоговорна информация. В
случая обаче, районният съд не е приложил последицата на чл.23, вр. с чл.22 от ЗПК.
На база тези изводи той е заключил неравноправна клауза относно поръчителството и
недействителност на същото, които изводи въззивният състав споделя.
4
От данните в ТР и представения от самия заявител УАПС, се установява, че
поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД,
сключен с кредитополучателя е сто процента собственост на кредитора „Кредисимо“
ЕАД. Двете дружества се намират в такава икономическа свързаност, която сочи на
недобросъвестност с оглед обективираните права и задължения по договора за
предоставяне на поръчителство, които представляват на практика разделяне на
приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени юридически
лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Така
създадените допълнителни възнаграждения за поръчителя, води до недобросъвестно
оскъпяване на кредита в ущръб на потребителя, който е поставен в неравноправно и
неизгодна позиция. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй
като по този начин и кредитодателят и поръчителят се домогват да заобиколят
изискванията на този закон, което е забранено с чл. 21 от ЗПК.
Ето защо, като противоречащи и на общо основание на добрите нрави и
справедливостта, договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и не
поражда права и задължения за страните, а в частност – за целите на настоящото
производство – попадат и под санкцията на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, в който нормотворецът
е разписал, че “всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна“.
Съдът не споделя доводите на частния жалбоподател относно даването на
съгласие от страна на клиента за сключването на договора за поръчителство и
признаването, че е получил преддоговорна информация при сключване на договора за
кредит – това не променя неравноправния характер на уговорките по същество.
Претенцията за мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство
също се явява неоснователна по изложените по-горе съображения.
С оглед изложеното, частната жалба се явява изцяло неоснователна. Като е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на посочените
суми по договора за предоставяне на поръчителство, поради наличие на обоснована
вероятност за неравноправни клаузи, заповедният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди в атакуваната с частната
жалба част.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7394 от 25.11.2021г, постановено по ч.гр.д.
№4994/2021г. по описа на Сливенски районен съд, в обжалваната част, с която е
отхвърлено като неоснователно искането на „АПС БЕТА България” ЕООД, гр.София за
5
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против СТ. М. Б. за следните
суми: сумата от 743,68лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство от 24.03.2016г. и сумата от 336,12лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение по договор за предоставяне на
поръчителство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6