№ 245
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120204518 по описа за 2021
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „***“ №15, ет.9, ап. 902, представлявано
от *** с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 556125-
F583527/04.06.2021 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, във връзка с чл.
59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Моли НП, да бъде отменено. Не
сочи доказателства. Прави искане за разноски.
За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен
представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
При извършена проверка от служители на ЦУ НАП Бургас на
16.12.2020г. в 16:40 часа на търговски обект, по смисъла на § 1 т.41 от ДР на
ЗДДС -метанстанция „***“, находящ се в гр.Бургас, ПЗ Север, УПИ V-177,
стопанисван от „***“ АД с ЕИК ***0, било установено, че в обекта е
въведена в експлоатация и се използва Електронна система с фискална памет
(ЕСФП) „Дианел плюс“ вер.3.5 KL, одобрен със свидетелство от БИМ
№171FS/28.05.2019г. и свързано към нея фискално устройство с
индивидуален номер DL002102 и номер на фискалната памет 59002102,
регистрирано в НАП с № 4259483. В хода на проверката, след преглед на
документи за доставени горива в обекта и направена съпоставка със справка в
масивите на НАП за получени горива в търговския обект се установило, че
„***“ АД с ЕИК ***, в качеството си на данъчно задължено лице - получател
по доставки на течни горива, не е подал документално данни към НАП на
датата на данъчното събитие за доставка на получено количество гориво по
Акцизен данъчен документ с УКН 0000000005694163/27.11.20г.
Дружеството „***“ АД с ЕИК *** не е подало данни към НАП по
гореописаната доставка чрез наличната в търговския обект ЕСФП. Данни по
гореописаната доставка, не били подадени и чрез електронен документ за
получаване в НАП.
Като доказателство за гореописаните факти и обстоятелства бил
съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0051351/16.12.2020г.
АУАН бил съставен на 17.12.2020 г, като за нарушена била вписана
разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, във връзка с чл. 59а, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното
НП. С последното, административно наказващият орган приел изцяло
констатациите изложени в АУАН и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с
чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, във връзка с чл.
59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи
се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
2
съмнение така установените факти.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като ги намира за
безпристрастни и логични. Същите се подкрепят от представените писмени
доказателства и доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
От правна страна, съдът установи следното.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на
производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са
формално издадени редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по
ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена
възможност да организира адекватна защита.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН,
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочена и законовата разпоредба, която е била нарушена – чл.118, ал.10 от
ЗДДС, във връзка с чл. 59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –
наименование на търговеца, БУЛСТАТ, представляващо лице - трите имена ,
адреса, ЕГН и т.н.
Разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредбата гласи, че «Лицата по чл.
118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за
доставка (ЕДД) - приложение № 22, или електронен документ за получаване
(ЕДП) - приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите,
когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ
(еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за
3
подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически
референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за
доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени
доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и
данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление,
продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането
на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен
документ».
Безспорно установено е и не се оспорва от страните, че фирмата –
жалбоподател е лице по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС, което го задължава, да
изпълни задължението си по чл. 59а, ал. 1 от Наредбата и да подаде
документално данни към НАП, за доставка на полученото количество гориво,
в случая - документално данни към НАП на датата на данъчното събитие за
доставка на получено количество гориво по Акцизен данъчен документ с
УКН 0000000005694163/27.11.20г. Съдът не споделя становището на
процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението не е
извършено, тъй като дружеството – жалбоподател е подало информацията до
сървъра на НАП, тъй като видно от представените по делото доказателства,
не са подадени документални данни от горепосочения данъчен документ.
Воден от гореизложеното и с оглед липсата на доказателства в обратен
смисъл, настоящият състав намира, че нарушението е безспорно извършено
от фирмата – жалбоподател.
Нарушението е формално, не изисква настъпването на някакви
последици от деянието, поради което, твърденията на дружеството –
жалбоподател в тази насока, не са основание за отмяна на обжалваното НП.
Фактът на извършеното административно нарушение, се доказва с
показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, тъй като те
кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка.
За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал.
1 от ЗДДС предвижда наказание «имуществена санкция», в размер от 500 лв.
до 2000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган
4
като относима към процесното нарушение. В настоящия случай, по делото
липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от
дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за
първо по ред, при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Тези
обстоятелства, обосновават решението на съда да измени наказателното
постановление по отношение на приложената санкционна норма, до
предвидения в ал. 1 на чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева.
Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен
на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на «маловажен
случай», по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. «а» от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г.
на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за маловажност
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната
дефиниция на понятието «маловажен случай», се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, «маловажен случай» е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Според разпоредбата
на чл. 28, б. «а» ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения,
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за «маловажност», следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11
5
ЗАНН.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а
наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него
следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се
потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай,
извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено, като е
изменено само в частта на наложената санкция, поради което, в полза на
АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на Началник Отдел „Оперативни
дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 556125-F583527/04.06.2021 г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП
против „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „***“ №15, ет.9, ап. 902, представлявано от *** с ЕГН **********, с което
на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, във връзка с чл. 59а, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА наложената санкция от 1000 лв.
(хиляда лева) лева на 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 556125-
F583527/04.06.2021 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП против „***“ АД с ЕИК ***, в останалата част.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***, да заплати на Началник Отдел
„Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, сумата от 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7