№ 746
гр. Плевен, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430107881 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.П*** представлявано от *** против Д.М. *** с ЕГН ********** от гр.***
вх.Д ап.83. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот
и е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“
от 13/14.12.2007г. и във вестник “***” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
1
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел
VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка
на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца,
ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от
Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
421,02 лева главница за ползвана но незаплатена топлоенергия за периода
01.01.2019г – 30.04.2021г. и сумата от 45,94 лева лихва за забава за периода
04.03.2019г. до 01.09.2021г. Прави искане за допускане на експертизи със
задачи, посочени в исковата молба.
Назначеният особен представител оспорва предявените искове. Твърди,
че с исковата молба е представен договор с *** но този договор не е сключен
с ответницата. Не възразява срещу поисканите от ищеца експертизи и
навежда доводи, че без тях не биха могли да бъдат установени фактическите
обстоятелства по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Ответникът се
представлява от назначения си особен представител и поддържа подадения
отговор. Представя писмени бележки, в които навежда доводи, че
предявените искове не са доказани по основание и размер, а представения
договор за доставка, монтаж и измерване на топломери не е сключен с
ответницата.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 5773/2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 30.11.2021г. и в
едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 5773/2021г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
2
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.*** вх.Д ап.83. Тези твърдения се доказват
от представените по делото писмени доказателства. Видно от представения в
копие нотариален *** том III рег.№ 3070 дело ***. на *** с район на действие
****, вписана в НК с № 467, че ответницата е закупила процесния имот на
15.05.2018г. и е станала негов собственик. По делото е представена от ищеца
справка от ****, от който се установява, че няма данни имотът да е
отчуждаван. По делото е приложено заявление от 23.08.2018г, с което
ответницата е заявила откриване на партида в ищцовото дружество.
Ответникът като собственик, има качеството на потребител на топлинна
енергия и е страна по Общите условия на договора за предоставяне на
топлинна енергия.
Представени са Договор с етажната собственост от 10.09.2002г. и
Споразумителен протокол от същата дата, с които **** в качеството на
възложител е възложила на топлинния счетоводител да извършва
индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на
топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.*** вх.Д ап.83 за периода
01.01.2019г. – 30.04.2021г. са в размер на 421,02 лева.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от „*** по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети.
По делото са приложени фактури за задълженията на ответника за процесния
период, за който се претендира заплащане и които фактури не са оспорени по
делото. От заключението се установява, че топлинната енергия за имота е от
сградна инсталация 262,52 лева, щранг лира в банята 153,82 лева и услуга
дялово разпределение – 7,55 лева.
По делото е изготвена и приета и съдебно-техническа експертиза, в
която вещото лице е дало заключение, че сградата, в която се намира имота е
присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция и
до имота на ответника е доставяна топлоенергия през процесния период.
Дяловото разпределение е извършвано съгласно Методика за разпределение
на топлинна енергия в сгради, етажна собственост и Приложение към чл.61
ал.1 от наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г.. От заключението
се установява, че в имота има щранг лира в банята, което е отразено и в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Разпределението е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба, а начислените
3
суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец.
Посочено е, че в абонатната станция има правилно монтиран уред, който е
преминал през съответните проверки, а монтажът е извършен съгласно
изискванията на производителя.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен
номер 2015100, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр****. За
периода 01.01.2019г. – 30.04.2021г. ответникът е ползвал топлоенергия в
имота и не е представил доказателства за извършено плащане, каквато тежест
съдът е указал в определението за насрочване, нито е посочил
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. За имота е
начислена топлоенергия на стойност 421,02 лева, за която сума няма данни да
е заплатена и не са наведени такива доводи.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.01.2019г. до 30.04.2021г. ищцовото дружество е продало на ответника
топлоенергия на стойност 421,02 лева. Тази сума не е заплатена до момента и
съдът приема, че предявеният иск за главница е доказан по основание.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 45,94 лева лихва за забава върху
главницата от 421,02 лева за периода 04.03.2019г. до 01.09.2021г. е
основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180 лева за вещо
лице за икономическа експертиза, 180 лева за съдебно-техническа експертиза
и 180 лева за особен представител на ответника, както и 75 лева за държавна
такса. С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 715 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Д.М. ***
с ЕГН ********** от гр.*** вх.Д ап.83, че дължи на кредитора „****, със
седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от **** сумата
421,02 лв. – главница, за периода 01.01.2019г. – 30.04.2021г; сумата от 45,94
лв. – лихва за забава, за периода 04.03.2019г. – 01.09.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
3341/14.09.2021г. по ч.гр.дело № 5773/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Д.М. *** с ЕГН ********** от гр.*** вх.Д ап.83 да заплати
на „****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от
**** сумата 715 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Д.М. *** с ЕГН ********** от гр.*** вх.Д ап.83, да заплати
на „****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от
**** сумата 75 лв., представляваща направени деловодни разноски по
ч.гр.дело № 5773/2021г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5