Мотиви
към присъда по НОХД № 68/2021 г. на ШОС
Подс. А.Х.Х. е предаден на съд с
обвинения в това, че на 03.02.2020 г. около 00. 50
часа в с. Ц. обл. Ш., в района на ул. “Х.
Б.“ предложил подкуп– пари в размер на 2 000 лв. на длъжностно лице заемащо отговорно служебно
положение - полицейски орган – старши полицейски инспектор Р.В.Т.,***, да не
извърши действия по служба – да не състави Акт за установяване на
административно нарушение по Закона за движение по пътищата на лицето А.Н.П. ***
– престъпление по чл. 304а във вр. с чл. 304 ал. 1 НК и за това, че на
03.02.0202 г. около 00. 50 часа в с. Ц. обл. Ш., в района на ул. “Х. Б.“ извършил
непристойни действия - на висок глас отправил псувни, обидни думи и закани:
„боклуци“, „ще ви еба в устите“, „майка ви ще еба“, „вие луди ли сте“, „няма да
ходя никъде, няма да ме задържите“, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото и деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта - бутане и блъскане с две ръце в областта на
гърдите, при опит да му бъдат поставени белезници от старши полицейски
инспектор Р.В.Т. – служител при ООР в РУ – К., изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред – престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Подс. Х. на
досъдебното и съдебното производства не се признава за виновен по предявените
му обвинения.
Представителя
на прокуратурата намира, че и двете деяния за които подс. Х. е предаден на съд
са доказани от събраните по делото доказателства. Намира, че следва да се
кредитират показанията на полицейските служители относно релевантните за делото
факти. За престъплението по чл. 304а от НК предлага съда да наложи наказание в
размер на 1 г. лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК, както и
глоба в размер на 500 лв., а за престъплението по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК – наказание 1 г. лишаване от свобода, също с приложението на чл. 66 от НК.
Защитника на
подс. Х. – адв. В. П. от ШАК намира, че обвинението не е доказано. Защитника
намира, че показанията на полицейските служители са противоречиви и не следва
от тях да се правят изводи за осъществени от подс. Х. деяния по които е
обвинен. Прави искане подс. Х. да бъде оправдан по предявените му обвинения.
Подс. Х.
поддържа защитната реч на своя защитник. Моли съда за справедливост.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2020 г. подс. Х. *** и имал 4
деца за отглеждането на които се грижел. Същия работел като музикант, а също
наел помещение в центъра на селото в което искал да направи клуб по билярд,
като друг източник на доходи. На 02.02.2020 г. той поканил на празненство свои
приятели, което се състояло в наетото от него помещение в централната част на
селото. На това празненство част от
присъстващите употребили алкохол. Около 00. 30 ч. на 03.02.2020 част от хората решили да посетят питейно
заведение в гр. Ш.. За целта потеглили с три автомобила за гр. Ш.. По същото
време св. Р.В.Т., Д.В.С. и Д.Д.Х. – полицейски служители от РУ МВР К., които
съгласно „Разпореждане за патрулно постовата дейност на МВР за разстановката на
силите и средствата изпълняващи ППД в обслужваната от екипите на РУ К.
територия през денонощието – 02/03.022020 г.“ изпълнява служебните си
задължения по безопасност на движението, като се намира с полицейски автомобил
в с. Ц., близо до центъра на ул. Х. Б.. Непосредствено след потеглянето на
трите автомобила, те били спрени от полицейските служители за проверка.
Извършена била проверка на водачите и на трите автомобила, като на водача на
единия автомобил – св. А.Н.П. било установено, че същият управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в издишания въздух – 0.66 промила. Полицейските
служители обяснили последиците от установената концентрация на алкохол, а
именно, че ще бъде лишен от право да управлява МПС за определен период от
време. Тогава около полицейските служители и св. П. се събрали около 20-25
човека. Сред тях бил и подс. Х., който приближавайки до полицейските служители
и поискал да не бъде съставян акт на св. П., за да не бъде лишаван от право да
управлява МПС. Подсъдимия молел полицаите да направят компромис на с. П..
Тогава св. Т. обяснил на подс. Х., че такъв компромис не може да бъде направен.
След това подс. Х. започнал да предлага пари, за да не бъде съставян акт на св.
П.. В тази връзка заявил на полицейските служители „Ще ви дам колкото пари
искате – 500, 1 000 , 2 000 лв.“. Св. Т. заявил на подс. Х., че това
не можело да стане. Подразнен от отказа на св. Т., подс. Х. започнал да псува
полицаите – „Ще ви еба устите“, „Майка ви ще еба“, „Луди ли сте“. Приближил до
св. Т. и с ръце го бутнал в гърдите. Последния предупредил подс. Х. ще бъде
задържан за това си поведение и че при необходимост ще използват помощни
средства и физическа сила срещу него. Тогава подс. Х. попитал защо ще му
поставят белезници и отказал да му бъдат поставени. Св. Т. наредил на подс. Х.
да застане с лице към капака на служебния автомобил, за да му бъдат поставени
белезници. В този момент останалите хора които присъствали на място, започнали
да се събират по близо до полицаите и подс. Х. и опитали да направят преграда с
телата си между подсъдимия и св. Т. и С.. Тогава подсъдимия хукнал да бяга. Св.
Т. и С. го подгонили, за да го задържат. Малко по късно и другия полицейски
служител – св. Х. също побягнал след колегите си и подсъдимия, за да им помогне. Настигнали го и го хванали,
като през това време тълпата от хора също пристигнала на мястото. Хората от
тълпата опитали отново да попречат на полицаите да задържат подсъдимия.
Постепенно обстановката започнала да се успокоява, както и подсъдимия.
Последния заявил на полицейските служители, че щял доброволно да дойде с тях и
белезници не му били поставени.
От
приложените „Разпореждане за патрулно постовата дейност на МВР за разстановката
на силите и средствата изпълняващи ППД в обслужваната от екипите на РУ К.
територия през денонощието – 02/03.022020 г.“ и „План разстановка“ на РУ МВР К.
се установява, че на 02/03.2020 г. че св. Т., С. и Х. са работили в един екип по опазване на
обществения ред и по конкретно при провеждане на полицейска операция по
безопасност на движението. Установява се също, че св. Х. е бил младши
автоконтрольор, св. Т. – старши полицай , а св. Х. – полицай.
От
приетите длъжностни характеристики на длъжностите „Полицай-старши полицай“ и
„Младши автоконтрольор ІІ-І степен“ се установяват правата и задълженията на
св. Т., Х. и С..
От
писмо с рег. № 280000-1306/27.04.2021 г. на РУ К. се установява, че служебен
автомобил „Ш. - Р.“ с рег. № СВ ****НР не е бил оборудван със система за аудио
и видеонаблюдение на 02/03.02.2020 г.
От
справката за съдимост на подс. Х. се установява, че същия е неосъждан.
По
отношение гласните доказателства.
Съда
приема, че са налице две групи гласни доказателства – първата – това са
показанията на тримата полицейски служители – св. Т., Х. и С.. Втората група –
това са показанията на св. С.И., Х.Х., А.П., А. Ю., И.И., Е.А., Б.И., В.С. и Я.Я..
Отделно от тези две групи свидетелски показания са налице обясненията на подс. Х.,
които следва да се обсъдят поотделно от формираните две групи.
От
показанията на св. Р.Т. се установява, че: на 03.02.2020 г. в с. Ц. той заедно
със св. Х. и С. са изпълнявали служебните си задължения по безопасност на
движението; спрели са три автомобила, за да извършат проверка на водачите за
алкохол; са установили, че св. Р.П. е управлявал автомобил след употреба на
алкохол; през това време на местото се събрали много хора – около 20-25 човека;
при него и св. Х. и С. дошъл подс. Х. и поискал от тях да направят компромис на
св. П. и да не му съставят акт за административно нарушение; св. Т. обяснил на
подс. Х., че това няма да стане – да направят компромис; подс. Х. след отказа
да бъде направен компромис, заявил на св. Т., че ще даде колкото пари поискат и
предложил да даде първо 500 лв., след това предложил да даде 1 000 лв. и накрая предложил да
даде 2 000 лв.; св. Т. обяснил на подс. Х., че и по този начин няма да
бъде направен компромис на св. П.; след отказа да бъде направен компромис подс.
Х. станал агресивен и започнал да псува тримата полицаи като изрекъл думите „Ще
ви еба устите“, „Майка ви ще еба“, „Луди ли сте“; приближил до св. Т. и го
блъснал в гърдите, при което Т. залитнал; св. Т. заявил на подс. Х., че ще бъде
задържан, а при необходимост щял да използва физическа сила и помощни средства
и наредил на подс. Х. да застане с лице към капака на служебния автомобил, за
да му бъдат поставени белезници; тогава хората които били наоколо направили с
телата си преграда между св. Т. и подс. Х.; подсъдимия възползвайки се от
създадената преграда побягнал; св. Т., С. и Х. го подгонили, като св. Т. пръв настигнал
подс. Х. и отново опитали да му поставят белезници, но той се съпротивлявал
като не позволявал да му бъдат поставени белезници; подс. Х. заявил „Няма да ме
задържите. Няма да идвам никъде“; част от хората които се намирали до тях при
служебния автомобил, дошли при полицейските служители и подсъдимия и отново
опитали да направят преграда между тях и подсъдимия, но тримата полицаи успели да задържат подсъдимия
и го отвели до служебния автомобил; останал възмутен от думите и държането на
подс. Х..
От показанията на св. Д.С.
се установява, че: на 03.02.2020 г. заедно със св. Т. и Х. са изпълнявали
служебните си задължения по безопасност на движението в с. Ц.; спрели за
проверка за употреба на алкохол три автомобила; водача на единия автомобил
показал наличие на алкохол – 0. 66 %0; св. Х. казал на този водач на автомобил, че ще му
бъде съставен акт за нарушението и ще му бъде отнето свидетелството за
управление на МПС; през това време около тях се били събрали около 20 човека;
подс. Х. отишъл при св. Т. и поискал от него да бъде направен компромис на
водача с алкохол и да не му се съставя акт; тогава подсъдимия предложил да даде
пари – първо казал 500 лв., след това предложил 1 000 лв., накрая
предложил да даде 2 000 лв.; св. Т. заявил на подс. Х., че това не можело,
нямало как да се случи, т. е. отказал на предложенията и молбите на подсъдимия;
подс. Х. се отдръпнал в страни и малко след това с агресивен тон започнал да
псува полицаите, като казал „Майка ви ще еба“, „Ще ви еба в устите“, „ Кои сте
вие“; след отправяне на тези псувни, подс. Х. блъснал с ръце св. Т. в областта
на гърдите; св. Т. обяснил на подс. Х., че ще бъде задържан за това си
поведение и да си постави подсъдимия ръцете върху служебния автомобил; след
нареждането на св. Т.Х. да постави ръцете си върху автомобила, последния
изрекъл думите „Няма да ме задържите,
няма да ме карате никъде. Какви сте вие?“; подс. Х. хукнал да бяга, като
св. Т. побягнал след него, за да го хване и задържи; св. С. също тръгнал след Т.,
за да му помогне при задържането на Х.; след като Т. хванал подс. Х., другите
хора които присъствали направили опит с телата си да направят преграда между Т.
и С. от една страна и подс. Х. от друга, за да попречат да бъде задържан; след
това подс. Х. се успокоил и доброволно отишъл с двамата полицаи до полицейския
автомобил, а след това и до РУ МВР К.; С. бил възмутен от поведението и
държането на подс. Х..
От показанията на св. Д.Х.
се установява, че на 03.02.2020 г. същия е бил на длъжност младши
автоконтрольор при РУ МВР К.; на същата дата заедно със св. Т. и С. *** Б.“ и
са работили по безопасност на движението; спрели три автомобила за проверка; на
водача на третия автомобил св. Х.
извършил проверка за наличие на алкохол и било установено наличие на алкохол в
кръвта му; тогава св. Х. обяснил на водача, че ще му бъде съставен акт; в този
момент при тях се събрала тълпа от хора – около 20 човека; подс. Х. се
приближил до полицаите и помолил св. Т. да направи компромис и да не се пише
акт на този водач на автомобил; след това заявил, че ще даде колкото пари
поискат; предложил първо 500 лв., след това 1 000 лв. и накрая – предложил
да даде 2 000 лв.; Св. Т. и Х. заявили на подс. Х., че това нямало как да
се случи – да се направи компромис и да не се съставя акт на този водач; след
този отказ на полицаите, св. Х. станал агресивен и изрекъл към полицаите думите
„Ще ви еба устите“, „Ще ви еба майката“, „Вие луди ли сте“; след това подс. Х.
бутнал в ръце св. Т. в гърдите; св. Т. обяснил на подс. Х., че за това негово
поведение и действия ще бъде задържан, а ако окажел съпротива щели да използват
физическа сила и помощни средства; също така св. Т. наредил на подс. Х. да си
сложи ръцете на предния капак на служебния автомобил; в този момент хора от
тълпата се намесили като направили преграда с телата си между полицаите и подс.
Х., за да попречат на задържането му; след това подс. Х. побягнал по улицата и
тримата полицаи го подгонили за да го задържат; Т. настигнал подс. Х. и при
опит да му постави белезници, хората от тълпата отново се намесили, за да
попречат на св. Т., но след като видели, че няма да могат да помогнат на подс. Х.,
те се отказали и започнали да се разотиват; подс. Х. се успокоил и доброволно
отишъл с полицаите до полицейския автомобил, а след това и до районно
управление.
От показанията на св. С.И.
се установява, че: на 02.02.2020 г. бил на почерпка в с. Ц.; тръгнали за
дискотека с три автомобила когато били спрени за проверка от полицейски
служители; в автомобила в който бил този свидетел освен другите хора бил и
подс. Х.; след като му била извършена проверка този свидетел се отдалечил от
мястото където били полицаите на около 15-20 метра; на А. като водач на
автомобил било установено наличие на алкохол и полицаите му казали, че щели да
му вземат книжката /СУМПС/; събрали се много хора около 15-20 човека и той чул,
че ставало въпрос за някакъв компромис – да не се взема книжката на А.; според
този свидетел по едно време разговора на полицаите със събралите се хора станал
на по висок тон; тогава видял, че полицаите искали да сложат белезници на подс.
Х.; не е чул какво точно е казал подс. Х. на полицаите; не е чул подс. Х. да
псува полицаите; не е виждал подс. Х. да бяга от полицаите и те не са го гонили
за го хванат; не видял подс. Х. да бута или блъска полицаите; на другия ден бил
чул, че ставало въпрос за псуване, за предлагане пари на полицаите, че някой
предложил пари на полицаите, но не разбрал кой псувал, кой предлагал подкуп.
От показанията на св. Х.Х.
се установява, че на 02.02.2020 г. се черпили и към 01 ч. тръгнали с три коли
да ходят на дискотека; в центъра на селото имало трима полицаи с полицейски
автомобил, които ги спрели за проверка; било установено, че лицето А. /св. А.П./
е управлявал МПС след употреба на алкохол; появил се подс. Х. и казал на
полицаите „Какво става тука? Ставали, господин полицай да му направите един
компромис“; след това изрекъл думите „Ей, мамка му стара, направете един
компромис“; тогава единия от полицаите казал на подс. Х. да си даде ръцете и му
казал, че щял да го задържи и да си постави ръцете върху капака на автомобила;
подс. Х.; подсъдимия тръгнал да бяга от полицаите; подсъдимия не е бягал, а
леко се дръпнал настрани, за да не му сложат белезниците; не е чувал подс. Х.
да предлага пари на полицаите, нито да ги псува; докато се развивали тези
събития около него и полицаите имало 9-10 човека; не се сещал да е имало на
случката много хора, според него да е имало двама, трима души; със св. П.
тръгнал за гр. К., за да даде кръв за изследване св. П..
От показанията на св. А.П.
се установява, че на 02.02.2020 г. в с. Ц. се черпели, като решили да ходят на
дискотека в Ш.; тръгнали с три автомобила, като свидетеля управлявал единия от
автомобилите; на центъра на селото имало трима полицаи, които ги проверили за
алкохол и на него било установено 0.56 промила; като започнали да му пишат акт,
той помолил полицаите да не му пишат акт, но последните не се съгласили; тогава
при тях дошъл подс. Х. който казал „Господин полицай, няма ли някакъв компромис
да го оставите“; полицаят отговорил, че не можело; тогава подс. Х. казал „Ей
мамка му стара, как не може един компромис да има“; единия от полицаите казал
на подс. Х. да постави ръцете си на капака на автомобила, но подсъдимия отказал
и заявил, че нямало да си даде ръцете и се дръпнал настрани; подс. Х. не е
хуквал да бяга; след това свидетелят тръгнал за гр. К. за да даде кръв за
кръвна проба; докато бил на мястото, не е чувал подсъдимия да псува полицаите,
да ги бута или да хуква да бяга; подсъдимия помолил полицая който пишел акта,
да направи компромис, на което полицая отказал и го попитал „Кой си ти?“, след
което същия полицай слязъл от автомобила и поискал да постави белезници на
подс. Х.; свидетелят твърди, че е бил сигурен, че в автомобила когато е спрян
за проверка е бил сам; полицаят Т. попитал подс. Х. „Кой си ти?“; не си спомнял
дали Т. или другия полицай Д. е казал тези думи и кой от двамата е пишел акта; Т.
казал на подс. Х. „Дай си ръцете да ти сложа белезници“; не помнел точно кой
полицай му пишел акта, но мислел, че това бил полицая Т.; не е чувал подсъдимия
да предлага пари на полицаите, за да не пишат акт на него.
От показанията на св. А. Ю.
се установява, че: през 2020 г. били се събрали в барче в с. Ц. да се черпят;
тръгнали с три автомобила, когато ги спрели трима полицаи, които били с
полицейски автомобил и ги проверили за алкохол; този свидетел стоял до
автомобила в който се возел; на А. било установено наличие на алкохол;
полицаите започнали да му пишат акт и тогава дошъл подс. Х.; този свидетел
твърди за думите изречени от подс. Х. няколко версии – първо, че казал
„Оставете момчето, прощавайте му, пийнахме тази вечер, почерпени сме“, след
това твърди, че думите които казал подсъдимия били “Хайде оставете го, мамка му
стара“, след това твърди, че думите били „Направете компромис, мамка му стара“,
накрая твърди, че подсъдимия е изрекъл думите „Абе, оставете го, мамка му
стара“; след тези думи единия от полицаите поискал да сложи белезници на
подсъдимия, като му казал да постави ръцете си на капака на автомобила, но
подсъдимия отказал; подсъдимия не е предлагал пари на полицаите; докато се
развивали тези събития свидетеля стоял до автомобила в който се возел и бил на
разстояние около 15 м. от полицаите и полицейския автомобил; между него и
полицаите и подсъдимия имало много хора; не е виждал подсъдимия да блъска или
бута в гърдите някой от полицаите;
От показанията на св. И.И.
се установява, че: миналата година бил в барчето на подсъдимия да се черпи,
след което се прибрал в домът си; чул шум от разправия и отишъл да види какво е
станало; тогава видял на центъра, че имало три автомобила и още един –
полицейски и двама полицаи; не се доближавал до полицаите – стоял на около 5
метра от тях; имало много хора – около 15-20 човека; подсъдимия също бил там на
около 2-3 метра от свидетеля; в този момент подсъдимия казал „Може ли някакъв
компромис“, на което единия от полицаите отговорил отрицателно и казал „Ние
вече му съставяме акт“; тогава подс. Х. се обърнал настрани и изрекъл думите
„Ей, мамка му стара“; полицаят който пишел акта продължил да го пише и след
като го написал, тогава слязъл от полицейския автомобил и казал на подсъдимия,
че щял да го прибере в районното управление в К. и се опитал да му сложи
белезници; подсъдимия не си давал ръцете и отказвал да му сложат белезници;
подс. Х. не е хуквал да бяга от полицаите и стоял през цялото време до
полицаите, като не си давал ръцете да му поставят белезници.
От показанията на св. Е.А.
се установява, че: на 02.02.2020 г. бил помолен от св. Х. Х. да закара с
автомобила на Х. него и компания, която била в барчето на подс. Х.,***; след
като потегли и от барчето били спрени от трима полицаи; полицаите го проверили
за алкохол и след пробата му казали да отиде до автомобила си и там да чака;
той се качил в автомобила и изчаквал, като автомобила бил на около 7-8 до 10 м.
от полицаите; подс. Х. нищо не бил направил на полицаите, само казал думите
„Ей, еба си му майката, защо така става“; полицаите го попитали дали ги псува;
полицаите насила искали да сложат белезници на подсъдимия, но той не си давал
ръцете и се дърпал; подсъдимия не хуквал да бяга и не е бутал никой от
полицаите; никой не бил предлагал пари на полицаите; закарал св. П. и св. Х. до
болница в гр. К..
От показанията на св. Б.И.
се установява, че: на 02.02.2020 г. ходил в барчето на подс. Х. *** за да се
черпят; когато всички решили да ходят на дискотека, свидетелят си тръгнал и се
прибрал в домът си; малко след това чул шум от разправия на центъра на селото и
отишъл да види какво е станало; видял, че имало трима полицаи с полицейски
автомобил и още три други автомобила; разбрал, че на св. А.П. било установено
употреба на алкохол; незнаел дали са писали акт на П., защото като отишъл на
мястото всичко било свършило; видял, че подс. Х. доброволно се е качил в
полицейския автомобил; докато бил на мястото не е чул някой да псува или
предлагал пари на полицаите. Тези показания следва да се изключат от
доказателствата по делото, тъй като не съдържат твърдения за релевантни по
делото факти.
От показанията на св. В.С.
се установява, че на 02.02.2020 г. бил в барчето на подс. Х. и след това
тръгнали да ходят на дискотека в Ш.; този свидетел седнал в автомобила на св. П.;
подс. Х. бил в автомобила на св. С.И. в който имало и други хора; били спрени
от полицаи за проверка; проверен бил св. П. за алкохол; нищо не било ставало с
подс. Х.; чул само един от полицаите да казва на подсъдимия да ляга на капака
на автомобила и че щял да го кара в районното управление; нищо друго не чул и
не видял да е ставало нещо; не видял да е имало спречкване, някой да е бягал от
полицаите и те да са го гонили.
От показанията на св. Я.Я.
дадени в съд. заседание и тези от д.п. приобщени по реда на чл. 281 от НПК се
установява, че на 02.02.2020 г. работел като шофьор на линейка в „Спешна помощ“
К. и бил на смяна; бил извикан с лекар в РУ МВР К. за преглед на лице което
щяло да бъде задържано; отвън пред полицейското управление имало 5-6 човека, които си говорели; единия от тези хора
казал, че бил предложил 500 лв., другия заявил, че той бил предложил 2 000
евро, за да пуснат задържания. Тези показания съда приема, че следва да се
изключат от доказателствената маса по делото. От една страна – не са налице
доказателства по делото след отвеждането на подс. Х. в РУ МВР К., някой от
хората присъствали на проверката в с. Ц. да е ходил до районното управление
след отвеждането на подс. Х.. От друга – св. П., Х. и Е.А. са ходили същата
вечер до гр. К., но за да даде кръв за изследване св. П.. От трета – в
показанията си св. Я. твърди, че едно от тези лица е предложило 500 лв., а
друго е предложило 2 000 евро, за да бъде пуснат задържан човек. Поради
това ШОС приема, че не може да се направи категоричен извод, че тези показания
се отнасят за действията на подс. Х. *** при осъществяване на деянията по чл.
325 и 304а от НК.
От обясненията на подс. Х.
се установява, че: на 02.02.2020 г. събрал компания в барчето си в с. Ц., за да
се почерпят; хората от компанията поискали да ходят на дискотека в Ш.; тръгнали
с три автомобила и на центъра на селото били спрени от полицаи; при проверка
било установено, че св. П. управлява автомобила с алкохол в кръвта; подсъдимия
помолил единия от полицейските служители
с име Д. с думите „Не можете ли да направите един компромис“, в смисъл да не се
съставя акт на св. П.; след това подс. Х. казал на св. Т. „Господин Т., може ли
да направите един компромис“; св. Т. му отговорил „Я ела тука! Ти кой си“;
подс. Х. отговорил „А. съм“; след това на себе си подсъдимия изрекъл думите
„Еба си майката“, като думите му не били насочени към св. Т.; св. Т. реагирал
на тези думи на подс. Х. като му казал „Ръцете
на капака, дай си ръцете да сложа“, а подсъдимия отговорил „Аз защо да
си давам ръцете, аз не съм виновен, нито съм шофирал, нито нищо“; св. Т. насила
искал да му постави белезници, но подсъдимия отказал като кръстосал ръцете си
по тялото си; тогава св. Т. му наредил да отива до автомобила за да му вземат
данните; думите които бил казал на св. Т., ги казал съвсем тихо, не ги е казвал
на висок тон.
Съда кредитира показанията
на св. Т., С. и Х.. Тези показания се подкрепят взаимно и не си противоречат по
основните факти, а именно: 1. Относно извършената проверка на водачите на трите
автомобила за употреба на алкохол; 2. Установения алкохол на св. П. и
започналата процедура по съставяне на акт за установяване на административно
нарушение; 3. Относно събралата се тълпа от хора; 4. Относно думите на подс. Х.
да се направи компромис на св. П.; 5. Относно нареждането на св. Т. подс. Х. да
постави ръцете си на капака на полицейския автомобил; 6. Относно опита на
полицейските служители да поставят белезници на ръцете на подсъдимия и отказа
на подсъдимия да му се поставят белезници; 7. Относно опитите на събралите се
хора да направят преграда между полицейските служители и подс. Х., за да
попречат да му бъдат поставени белезници, както първоначално до полицейския
автомобил, така и в последствие – след побягването на подсъдимия и настигането
му от полицаите. Показанията в тези им части се подкрепят и от показанията на
голяма част от свидетелските показания на свидетелите от втората група. 8.
Относно изречените от подсъдимия спрямо тримата полицейски служители псувни и
обидни думи – „Ще ви еба устите“, „Ще ви еба майката“, „Вие луди ли сте“; 9.
Относно блъскането с две ръце от подсъдимия в гърдите на св. Т. при опита му да
му постави белезници; 10. Относно побягването на подс. Х. от мястото където се
намирал до полицейския автомобил и подгонването му от тримата полицаи.
Безспорно, налице са някои противоречия между показанията на тази група
свидетели, но същите касаят несъществени факти, поради което съда кредитира
изцяло показанията на тази група свидетели.
Съда кредитира показанията
на втората група свидетели в частите им в които твърдят факти относно: извършената
проверка за употреба на алкохол; установяването на алкохол при св. П. и
започналата процедура по съставяне на акт за установяване на административно
нарушение; броя на хората които са се събрали на мястото на проверката; искането
на подс. Х. към полицаите да се направи компромис на св. П.; нареждането дадено
от св. Т. на подс. Х. да постави ръцете
си на капака на полицейския автомобил; опитите на полицаите да поставят
белезници на ръцете на подсъдимия, както и отказа на подсъдимия да му се
поставят такива; действия на събралите се хора да направят преграда между
полицейските служители и подс. Х., за да попречат да му бъдат поставени
белезници, както първоначално до полицейския автомобил, така и в последствие –
след побягването на подсъдимия и настигането му от полицаите. Тези части от
показанията взаимно се подкрепят, подкрепят се и от показанията на първата
група свидетели, както и от обясненията на подс. Х..
Съда не кредитира
показанията на тази група свидетели в частите им в които твърдят, че подс. Х. не
е псувал тримата полицаи, че не е ударил с ръце в гърдите св. Т., че не е
правил опит да избяга. Св. С. И. твърди,
че не чул какво е казал подсъдимия на полицаите, но твърди, че не е чул той да
псува. Св. Х. твърди също, че не е чул подс. Х. да псува тримата полицаи, но
твърди, че е изрекъл думите „Ей, мамка му стара, направете един компромис“. От
своя страна св. П. също твърди, че не е чул подсъдимия да отправя псувни по
адрес на тримата полицаи, но чул подсъдимия да казва „Ей мамка му стара, как не
може един компромис да има“. Св. Ю. също твърди, че не е чул подсъдимия да
псува полицаите, но чул подсъдимия да казва думите “Хайде оставете го, мамка му
стара“. Тук в показанията си този свидетел твърди още две вариации на изразите
изказани от подсъдимия - „Направете компромис, мамка му стара“ и „Абе, оставете
го, мамка му стара“. Св. И. също отрича да е чул подсъдимия да псува полицаите,
но чул да изрича думите „Ей, мамка му стара“. Св. А. също твърди, че не е чул
подсъдимия да псува полицаите, но твърди, че е изрекъл думите „Ей, еба си му
майката, защо така става“. Св. С. пък твърди, че не е чул подсъдимия да казва
нещо на полицаите, но пък и няма твърдение за отправени псувни от подсъдимия.
За да не кредитира тези показания съда на първо място съзира съгласуваност на
тези показания за причината поради която полицаите са решили да поставят
белезници на подсъдимия, а именно като изрекъл посочените от свидетелите думи.
Но тук следва да се посочи, че всеки от свидетелите твърди подсъдимия да е
отправил към полицейските служители различен по съдържание израз, дори св. Ю.
заявява три различни вариации на изречения от подсъдимия израз. На второ място
– налице са противоречия в съдържанието на твърдените от всеки свидетел изрази
които подсъдимия е отправил към полицейските служители. На трето – като се
посочва различен мотив на полицейските служители за поставяне на белезници на
подсъдимия /както беше вече посочено чрез отправяне на твърдените от тези
свидетели изрази/ е налице стремеж за подкрепа на твърдението им, че не са чули
подсъдимия да отправя псувни към полицейските служители и това да е мотив на
полицаите да поставят белезници на подсъдимия и да искат да го отведат в
районното управление. На четвърто място – след като твърдят за този израз, а не
за отправени псувни, то всеки от тези свидетели поотделно, а и заедно се стреми
да подкрепи и твърдението своето и на другите свидетели, че подсъдимия не е
удрял и блъскал в гърдите св. Т. и не е правил опит за бягство. На пето място –тези показания са в
противоречие с показанията на св. Т., С. и Х.. На шесто място – налице са
вътрешни противоречия в показанията на част от тази група свидетели – по
въпроса кой е съставял акта за административно нарушение, към кой от полицаите
подсъдимия е отправил молбата за компромис, кой от полицаите е наредил на
подсъдимия да постави ръцете си на капака на полицейския автомобил за да му
бъдат поставени белезници. На последно място – за да не ги кредитира тези
показания съда взе предвид и факта, че всички тези свидетели са от едно и също
село и се познават с подсъдимия, поради което е налице естествен стремеж да му
помогнат с показанията си като го оневинят.
Съда не кредитира и
обясненията на подс. Х. в частите им в които твърди, че не е отправял псувни
към полицаите, че не е предлагал пари, за да не бъде съставен акт на св. П., че
не е блъскал с ръце св. Т. в гърдите, както и, че не е правил опит да избяга от
тримата полицаи и те не са го гонили. На първо място – тези обяснения са в
противоречие с показанията на св. Т., С. и Х.. На второ – налице е и
противоречие със свидетелските показания от втората група, тъй като подсъдимия
твърди, че е изрекъл тихо на св. Т. предложението за компромис на св. П., а
всички свидетели от втората група твърдят, че са чули подсъдимия да отправя
това предложение към Т.. На трето място – налице е и противоречие на тези
обяснения с показанията на свидетелите от втората група и по отношение
съдържанието на израза, който подсъдимия твърди, че е казал след отказа на св. Т.
да направи компромис на св. П. „Ебаси майката“. Свидетелите от втората група
твърдят за различни по съдържание изрази които са чули подсъдимия да казва след
отказа на Т.. На четвърто – обясненията на подсъдим в наказателното
производство са както годно доказателствено средство, така и израз на
осъществяване правото на защита на подсъдимия. Съда намира, че в конкретния
случай обясненията на подсъдимия в посочените им части са именно израз на
осъществяване правото на защита.
По отношение престъплението
по чл. 304а от НК.
При така установената
фактическа обстановка съда приема, че от обективна и субективна страна подс. Х.
е осъществил състава на престъплението по чл. 304а във вр. с чл. 304 ал. 1 от НК.
От обективна страна – на
03.02.2020 г. в с. Ц. обл. Ш. виждайки, че на св. П. ще му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение поради наличието на алкохол в кръвта
му и като последица от това ще последва отнемане на СУМВР на същия, подсъдимия
решил да предложи пари на св. Т., за да не бъде съставен въпросния акт. За
целта отивайки при Т., първо подсъдимия помолил да се направи компромис на св. П.
и да не се съставя акт за нарушението. Като получил категоричен отказ на
молбата си, за да мотивира полицейските служители да не съставят акт на св. П.
той предложил на св. Т. да даде – първо 500 лв., след това предложил 1 000
лв. и накрая – 2 000 лв. Съобразно задължителните указания на ВКС дадени в
ТР № 1/2021 г. по т. д. № 1/2019 г. при формата на изпълнително деяние
„предложи” на престъплението по чл. 304а от НК деецът изразява недвусмислено,
по ясен начин, чрез оферта, намерение да облагодетелства длъжностно лице, за да
извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е
извършило такова действие, като предложението следва да е възприето от
длъжностното лице, за което е предназначено. В случая подс. Х. е постъпил точно
по този начин – предложил е по недвусмислен начин, чрез оферта, намерение да
облагодетелства като даде сумата от 2 000 лв. длъжностно лице - св. Т. да не извърши действие по служба, а
именно – да не бъде съставен акт за установяване на административно нарушение
на св. П.. Това предложение на подсъдимия е възприето от св. Т. и именно поради
това той е заявил на подс. Х., че това не можело да стане. Престъплението е
довършено със самото предлагане на парите и заявяване на целта за която ги
дава.
От субективна страна -
деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си. Той е съзнавал, че няма право да предлага пари на
длъжностно лице - св. Т., за да не бъде наложено наказание на св. П. /за да не
извърши действие по служба/, но въпреки това е предложил да даде 2 000 лв.
за да не бъде съставен този акт. Подсъдимия е предвиждал и обществено опасните
последици от деянието и е искал настъпването им. Налице е в съзнанието на дееца
представа относно всички признаци на състава на престъплението – че предлага
пари на длъжностно лице, че след това, длъжностното лице трябва да не извърши
действие по служба – съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
По отношение обвинението, че подс. Х.
е предложил дар на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение. От
приетите длъжностни характеристики на св. Т., С. и Х. се установява тяхното
длъжностно качество. Те са полицейски служители на ниско ниво в йерархията на
РУ МВР К., следователно никой от тях не заема отговорно служебно положение, от
една страна. От друга –даването на облагата е било насочено към полицейски служители, което им
длъжностно качество ги определя като полицейски органи по смисъла на чл. 304а от НК
и поради това обосновава самостоятелна хипотеза на посочената наказателна
разпоредба. Това изключва осъждането на подсъдимия едновременно и по първата
самостоятелна алтернатива на обективния признак относно обектите на престъпното
посегателство. Ето защо съда оправда
подсъдимия относно фактическата и правна рамка на обвинението, че подкупът е
даден на длъжностни лица, заемащи отговорно
служебно положение.
По отношение деянието
по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 03.02.2020 г. в с. Ц. обл. Ш. подс. Х. е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – на висок глас отправил псувни и обидни думи към към полицаите Т., С.
и Х. - „боклуци“, „ще ви еба в устите“, „майка
ви ще еба“, „вие луди ли сте“, като деянието е съпроводено със съпротива
срещу орган на власт, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред
- блъснал с ръце в гърдите полицай Т.. Обективната страна на престъплението по
чл.325 ал. 1 от НК изисква извършване на непристойни действия, с които да се
нарушава грубо обществения ред и да се демонстрира явно неуважение към
обществото. Става въпрос за конкретно деяние, при което деецът демонстративно
нарушава обществения ред чрез определено свое активно поведение, изразено в
конкретни действия (най-често публично), като цели или най-малкото допуска по
този начин да демонстрира явно неуважение към обществото на първо място. На
второ място е необходимо съответните действия сами по себе си грубо да
нарушават обществения ред, т.е престъплението е резултатно такова, а
съставомерния резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и
спокойствие. Именно това е сторил подс. Х. с отправените към полицаите думи и
изрази.
По отношение квалификацията по ал. 2
алтернатива І на чл. 325 от НК. В случая безспорно е установено, че св. Т., С.
и Х. са полицейски служители, които в този момент са изпълнявали служебните си
задължения по опазване на обществения ред и по конкретно обществения ред
свързан с безопасността на движението по пътищата. Но за да е налице състава на
престъплението по ал. 2 предложение І на чл. 325 от НК е необходимо деецът да е
оказал съпротива на този полицейски орган и то в момент в който той изпълнява
служебните си задължения по опазване на обществения ред. При изпълнение на тези
им задължения подс. Х. след като е отправил псувните и обидните думи към
тримата полицаи е насочил агресията си срещу св. Т. като го бутнал и блъснал в
гърдите с две ръце, при опит на Т. да постави на подсъдимия белезници, за да бъде
отведен в районно управление.
От субективна страна - Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е целял
настъпването им. Предприемайки инкриминираните действия, той е съзнавал, че
последните представляват грубо нарушение на обществения ред и пряко е целял да
изрази явно неуважение към обществения ред, като същото е било съпроводено и
със съпротива срещу орган на властта. По отношение на квалифициращия признак,
подс. Х. е съзнавал, че Т. е орган на властта и изпълнява задълженията си по
опазване на обществения ред и при изпълнение на тези му задължения е оказал
съпротивата.
С
обвинителния акт подс. Х. е предаден на съд с обвинение за престъпление по чл.
325 от НК, като наред с другите непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, той е обвинен, че
е изрекъл и думите „няма да ходя никъде, няма да
ме задържите“, както и е отправял закани. По отношение инкриминираните думи
включени внепристойните действия „няма да ходя никъде, няма да ме задържите“
съда приема, че за такива изречени от подсъдимия думи е налице твърдение само и
единствено в показанията на св. Т., от една страна. От друга – тези думи
подсъдимия е казал след като св. Т. го е настигнал при бягството му и го е
задържал. От трета – не са налице доказателства тези думи да са изречени в
присъствието на други хора, които да са ги въприели и по този начин те – думите
грубо да нарушават обществения ред и да изразяват явно неуважение към
обществото. Поради това съда оправда подс. Х. по това обвинение. По отношение
обвинението, че при осъществяване на престъплението по чл. 325 от НК подс. Х. е
отправял заплахи. По делото не са събрани доказателства подсъдимия да е
отправял каквито и да е заплахи към някой от полицейските служители. Отделно от
това, за да е съставомерна по чл. 325 от НК заплахата, то същата следва да е от
естество, ако бъде възприета от лицето към което е отправена, тя да предизвика
у него представи за някакви негативни последици за това лице. Накрая подобна
заплаха, за да наруши грубо обществения ред и да изрази явно неуважение към
ообществото, следва да е възприета и от други хора. Поради това съда оправда
подс. Х. по това обвинение.
По доводите на защитата.
Първи довод – съда да кредитира показанията на втората група
свидетели – тези на хората от с. Ц., тъй като били по многобройни и да не
кредитира показанията на тримата полицаи, като се добавя, че свидетелите от по
многобройната група нямали мотив да бъдат пристрастни, т. е. да защитят
подсъдимия. Безспорно е, че втората група свидетели е по многобройна. Но само
тази причина не следва да се кредитират показанията на тези свидетели. Съдът
обсъди по горе показанията на тази група свидетели и изложи доводи защо и в кои
части ги кредитира и защо в други части не ги кредитира, поради което не е
необходимо отново да бъдат излагани същите мотиви. По отношение довода, че тази
група нямала мотив да е пристрастна към подсъдимия. Именно защото това са хора
от едно и също село в което живее и подсъдимия и всички се познават и са в
някакви близки отношения, това е мотивът им да са на страната на подсъдимия.
Още повече, че всички тези свидетели с изключение на св. Е.А. са приятели на
подсъдимия и именно поради този факт той ги е събрал да се черпят. Втори довод
– подсъдимият нямал мотив да предлага 2 000 лв. на полицейските служители,
тъй като не било установено св. П. дали е имал пари в себеси, дали подсъдимия е
бил в зависимост от св. П., за да поиска последния от подсъдимия да предложи
пари, за да не бъде съставят акта за нарушение, накрая – подсъдимия гледал 4
деца и нямал толкова пари, за да ги предложи на полицаите. Съда не приема този
довод. Мотива на подс. Х. да предложи парите е именно този – да помогне на
приятеля си П.. Трети довод – не било логично за така установеното нарушение и
предвиденото за него наказанание да се предлага подкуп в много по голям размер
от размера на санкцията която щяла да бъде наложена на П.. Само на база
логическите разсъждения на защитника не може да се направи извод, че подсъдимия
не е предложил на полицейските служители въпросната сума. За да стигне до
извода, че подсъдимия действително е предложил тази сума, съда обсъди
показанията на полицейските служители и изложи доводи защо ги кредитира.
Четвърди довод – защитата твърди, че съобразно разпоредбите на ТР № 1/21 г. на
ОСНК по т.д. №1/2019 г. за да е налице „предлагане“, предлагащият по своя
инициатива следва да демонстрира готовност да представи на длъжностното лице
във всеки един момент неследващата се облага. По делото не било доказано подс. Х.
да е демонстрирал такава готовност, като се
сочат показанията на св. Х. и от там се прави извод, че подсъдимия не е
демонстрирал такава готовност, още повече, че нямало доказателства подсъдимия
да е имал в себе си такава сума пари. Съда приема, че за да е налице
демонстрирана готовност от подсъдимия не е необходимо той да разполага с тази
сума която предлага. Достатъчни са волеизявленията на подсъдимия, че ще даде
въпросната сума. Но тук следва да се посочи, че наличието на тази демонстрация
се извлича от действията на подсъдимия, не само от думите му. Първоначално той
моли полицейските служители да направят компромис. След като е получил отказ,
подсъдимия първо предлага 500 лв., след това 1 000 лв. и накрая 2 000
лв. Пети довод - не следвало да се
кредитират показанията на св. С. тъй като имало сериозни разминавания в неговите
показания дадени в съд. заседание и тези на досъдебното производство. Съда
намира, че този довод не следва да се обсъжда, тъй като показанията на този
свидетел от досъдебното производство не са включени сред доказателствата по
делото по реда на чл. 281 от НПК. Неоснователен е и довода за недоказаност на
обвинението, тъй като на досъдебното производство мнението на разследващия било
за прекратяване на наказателното производство поради липса на достатъчно
доказателства. След това делото било възложено на следствения отдел при ШОП,
който пък при разследването не бил събрал различни доказателства от тези
събрани от разследващия полицай. Съда не приема този довод, тъй като изводите
относно виновността на подсъдимия съда гради на базата на събраните и проверени
в съдебното следствие доказателства. Съда не приема и довода за недоказаност на
обвинението по чл. 325 от НК, поради противоречия в свидетелските показания
дали подсъдимия е изрекъл псувни или е казал "Ей майка му стара“, като се
сочат и противоречия в показанията на св. С. дадени в съдебно заседание и тези
от досъдебното производство. Съда вече изложи изводи защо приема, че подсъдимия
е изрекъл към полицаите псувни и обидни думи, а не израза „Майка му стара“ или
в друга версия съдържаща този израз. От друга страна – не следва да се обсъжда
товода във връзка с твърдението за противоречия в показанията на св. С., тъй
като показанията на този свидетел от досъдебното производство не са приобщавани
по делото по реда на чл. 281 от НК.
По отношение наказанията.
За престъплението по чл. 304а във вр. с чл. 304 ал. 1 от НК е предвидено
наказание до десет години лишаване от свобода и глоба до 1 500 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК при определяне на наказанието съда
следва да вземе предвид степента на обществената опасност
на деянието и дееца и подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съда приема, че деянието на подсъдимия се отличава с относително висока степен на обществена опасност, тъй като
е целял такова бездействие, което да осуети разкриването на административно
нарушение. Степента на обществена опасност на подсъдимия съда приема за
невисока. Като смекчаващи вината обстоятелства съда приема чистото съдебно минало
на подс. Х., положителното отношение към труда, както и тежкото му семейно
положение – същия има четири деца. Съда не приема наличие на отегчаващи вината
обстоятелства. Поради това прие, че целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК ще бъдат постигнати като на подс. Х. се наложи наказание лишаване от свобода
и глоба в минимални размери. Ето защо съда наложи на подс. Х. наказание 1 г.
лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. Съда приема, че за поправянето
на подсъдимия не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се търпи
ефективно, поради което отложи изтърпяването му за изпитателен срок от 3
години.
За
престъплението по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Степента на обществена
опасност съда приема за висока, тъй като същото е осъществено по отношение
полицейски служители които изпълняват служебните си задължения дейност по
безопасността на движението. Тук също съда приема, че подс. Х. не е с висока
степен на обществена опасност. Поради това за постигане целите на наказанието
съда определи на подс. Х. наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване отложи за изпитателен срок от 3 г.
След
като съда определи така наложените наказания, прие, че са налице предпоставките
на чл. 23 ал. 1 от НК и на това основание определи общо наказание до размера на
по тежкото, а именно 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложи на
осн. чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 години. На осн. чл. 23 ал. 3 от НК
присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 500 лв. към определеното общо
наказание 1 г. лишаване от свобода.
На осн. чл. 189 от НПК осъди подс. Х. да заплати по сметка на Ш.ска окръжна прокуратура
разноски от д. п. в размер по 29. 03 лв.
В
този смисъл съда постанови присъдата си.
Съдия: