РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1967

 

гр. Пловдив, 10.11.2023 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:           Т. ПЕТРОВА  

         ПЕТЪР КАСАБОВ  

                              

при секретаря П. Д. и участието на прокурора И. ДЖ., като разгледа докладваното от чл. съдия Т. ПЕТРОВА КАНД № 1918 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез юрисконсулт И.К., против Решение № 1181 от 29.06.2023 г. на Районен съд Пловдив, VІІ н.с. постановеното по АНД № 1811 по описа за 2023 г. на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 679900 – F523884 от 06.12.2022 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Т.М.И., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановено в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., по 150 лв. за всяка една инстанция. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба  - Т.М.И., чрез пълномощника си адвокат С., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

 4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Т.М.И., против НП № 679900 – F523884 от 06.12.2022 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на И., на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Същото е издадено въз основа на АУАН № F523884 от 08.11.2019 г., съставен от П. Т. Д.-К. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

Т.М.И. в качеството й на управител на „ТАНЧИТА“ ЕООД, с ЕИК ***- предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен не е публикувал годишния си финансов отчет (ГФО) за 2018 г. на дружеството, като го заяви за вписване и представи за обявяване в Търговския регистър (ТР) при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019 г. (30.06.2019 г. е неприсъствен ден).

В АУАН е посочено още, че от страна на дружеството не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. в ТД на НАП Пловдив.

При проверката е установено, че през 2018 г. за дружеството има данни за подадени действащи трудови договори за две лица съгласно „Справка за актуално състояние на всички трудови договори“. Подадени са и декларации образец № 1 съгласно "Справка - данни за осигуряването по БУЛСТАТ“ и декларации образец № 6 съгласно „Справка за задълженията на осигурител по декларация обр. 6“.

Посочено е още, че към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2018 г. не е заявен за вписване и не е представен в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, както и че нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив. Същото е установено на 21.08.2019 г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е констатирал, че в хода на образуваното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно НП е издадено извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а при издаване на АУАН е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка съдът е приел за установено следното от фактическа и правна страна:

С разпореждане на административнонаказващия орган (АНО) от 29.04.2020 г. на основание чл. 43 ал. 6 от ЗАНН, административнонаказателното производство по АУАН № 523884/08.11.2019 г. е спряно. Изготвените покани до нарушителя през 2019 г. за съставяне на АУАН не са били връчени - изпратени са чрез пощенски оператори на известните на администрацията адреси, но са останали непотърсени от адресата. Според протоколите на стр.16-23 от административнонаказателната преписка, служители на данъчната администрация са извършили две посещения на адреса на дружеството – на 30.01.2020 г. и от 10.03.2020 г., в резултат на което не са установили представляващ или упълномощено лице за връчване на акта за нарушение. Тези протоколи според съда обаче, не водят до извод за проведено „щателно издирване”., представлява издирвателна дейност, съставена от активни, целенасочени, последователни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона възможни начини. В тази връзка е констатирано, че двете посещения са извършени в рамките на период от три месеца – края на януари и началото на март 2020 г., след което данъчната администрация не е предприела никакви други активни действия по издирване на задълженото лице. При условие, че издирвателната дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В този смисъл е формиран извод, че в настоящия случай прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е при липсата на предпоставки за това, поради което постановеното спиране на административнонаказателното производство е незаконосъобразно, а наказателното постановление се явява издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта. Допуснатото нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е съществено и не може да бъде санирано в съдебната фаза. С изтичането на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, окончателно се погасява възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. НП е издадено на 06.12.2022 г., или извън законоустановения преклузивен срок в ЗАНН.

В допълнение, съдът е констатирал, че съставения на 08.11.2019 г. АУАН е издаден в нарушение на чл. 40, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН, тъй като по делото няма данни изпратените през 2019 г. покани за съставяне на АУАН до представляващия

ЮЛ да са получени, респ. актът е съставен на 08.11.2019 г. без представляващия ЮЛ да е поканен и да му е известно, че срещу него предстои съставяне на АУАН. Нарушението на тази разпоредба (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН), също е прието за съществено.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Безспорно в случая от данните по делото се установява, че спирането на административнонаказателното производството е извършено в нарушение на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, доколкото по делото липсват каквито и да било доказателства по отношение на Т.И. да е било проведено щателно издирване по смисъл на цитираната норма. В тази връзка следва да се констатира, че е извършено само едно посещение на адреса за кореспонденция на И. (второто посещение е на адреса на управление на дружеството, което последната представлява), което без всякакво съмнение не може да се приеме за щателно издирване.

При това положение Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство от 29.04.2020 г. (чийто контрол досежно неговата законосъобразност е възможен единствено във фазата на обжалване на крайния акт, в конкретния случай – процесното НП, доколкото спирането на административнонаказателното производството не подлежи на самостоятелно обжалване) като издадено в противоречие на закона, не може да породи желаните от администрацията правни последици. Казано с други думи, в конкретния случай предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове не спират да текат. Следователно, преклузивният 6-месечен срок по ал. 3 на чл. 34 от закона (според която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта) е изтекъл към датата на издавен на процесното НП. Това само е достатъчно, последното да бъде отменено.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.    

V. За разноските:

11. С оглед изхода на спора, на основани на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 400 лв.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1181 от 29.06.2023 г. на Районен съд Пловдив, VІІ н.с. постановеното по АНД № 1811 по описа за 2023 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, да заплати в полза на Д.Б.С., личен № **********, адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „4-януари“, № 34, ет. 2, оф. 6, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по к. адм. дело № 1918 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив.

.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.