Р Е Ш Е Н И Е
№……...../……..2022 г.
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря КАЛИНКА КОВАЧЕВА и на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2567 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Спедстрой” ЕООД, предявена
чрез пълномощника на дружеството адвокат Б., срещу решение № 658/07.10.2021 г.
по н.а.х.д. № 2920/2021 г. на ВРС, V състав, с което е потвърдено НП № 23-0001188/18.12.2020
г. на директора на РД „Автомобилна администрация” – Варна, с което на касатора
за извършено нарушение по чл. 38 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на
МТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200
/двеста/ лева, на основание чл. 105 ал. 1 ЗАвП.
По изложени в жалбата съображения, свързани с твърдяни
нарушения на материалния закон и допуснати от съда процесуални нарушения, се иска
отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция
по същество на правния спор, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН
наказателно постановление да се отмени като на касатора се присъдят и сторените
по делото съдебни разноски.
В с. з. на 20.01.2022 г. касаторът „Спедстрой“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. С подадена от пълномощника му адв. Б. молба с.д. № 854/19.01.2022 г. се поддържа касационната жалба и по същество се отправя наново искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната по касация страна РД „Автомобилна администрация” – Варна, редовно призована, не се представлява в заседанието. Чрез директора си Пламен Цолчовски в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност като претендира възнаграждение за осъществено по делото процесуално представителство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намери за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт; от процесуално легитимирано лице и в
преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора
на датата 19.10.2021 г. /л. 42 от н.а.х.д. № 2920/2021 г. на ВРС/, а
касационната жалба е предявена в рамките на срока за обжалване на решението на
датата 28.10.2021 г., съгласно поставения върху нея печат на ВРС. Кумулативното
наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни
такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
При пълно и задълбочено изясняване на фактите по
случая районният съд правилно е съотнесъл приложимите към тях правни норми на
чл. 38 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт и на чл. 105 ал. 1 ЗАвП и на това основание е потвърдил оспореното наказателно
постановление.
Съответен на възприетите факти и на приложимите материалноправни
норми е изводът на съда, че след като жалбоподателят като притежател на лиценз
за превоз на товари не е извлякъл /архивирал/ информацията, записана в паметта на
дигитален тахограф марка Stoneridge Electronics, тип SЕ5000, сер.№ **********, монтиран
в специален товарен автомобил марка Рено от кат.N2 с рег.№ В 9704 РР, с който са извършвани превози за
собствена сметка на товари, преди изтичане на законоустановения 90-дневен срок от
предходно извличане, извършено на дата 26.02.2020 г., като извличането е следвало да бъде извършено най-късно до
26.05.2020 г., а е направено със 106 дни закъснение на 09.09.2020 г., то с това
си деяние е нарушил изискването на чл. 38 ал. 1 т. 1 от Наредба №Н-3/07.04.2009
г. на МТ. За нарушението правилно е санкциониран с предвидената в чл. 105 ал. 1
ЗАвП административнонаказателна санкция.
При преценката за законосъобразност на наказателното
постановление районният съд е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като
е извършена и пълна индивидуализация на нарушението от гледна точка на
заложените в чл. 42 т. 3 и в чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН формални изисквания за
редовност на АУАН и НП. Изложените в тази насока съображения се споделят изцяло
от касационната инстанция.
Съдържащите се в касационната жалба оплаквания
преповтарят релевираните във въззивната жалба
твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което
са били предмет на обсъждане и в мотивите на оспореното решение като решаващият
състав подробно е аргументирал изводите си за тяхната неоснователност.
Несвоевременно едва с касационната жалба касаторът
оспорва действието и валидността на изготвения от проверката констативен
протокол, поради което решаващият съд счита това възражение за ирелевантно за
правилността на въззивното решение.
Не може да се сподели и възражението за опорочена
процедура по връчването на АУАН. Не е спорно, че на пълномощника на дружеството
Димитър Върбанов Димитров е бил предявен съставеният АУАН и той е отказал да го
подпише, като този факт е скрепен в АУАН с трите имена и с подписа на свидетел.
Потвърждава се и от събраните във въззивното производство свидетелски показания
на свидетеля Калоянчев. Следователно касаторът е бил наясно за какво нарушение
е ангажирана административнонаказателната му отговорност и не е нарушено
правото му на защита. В случая посочването на служебния адрес на свидетеля на
отказа да се подпише актът от нарушителя не е ограничило правото на защита на касатора
и няма отношение към наличието на основание за носената от него административнонаказателна
отговорност.
Касационният състав намира за неоснователно и оплакването
на жалбоподателя, че НП е издадено при неправилно приложение на материалния
закон. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на
дружеството въз основа на общата разпоредба
на чл. 105, ал. 1 ЗАвП е правилно, а приложимата
според касатора специална разпоредба на чл. 93г ал. 2 ЗАвП е неотносима към конкретно извършеното деяние. Последната норма предвижда налагане на административнонаказателна санкция на превозвач или на
лице по чл. 12б ал. 1 ЗАвП, извършващо превози за собствена cметка, които не са
осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, тоест нормата обхваща всички случаи, в които
извличане на данните не е извършено
изобщо за определен времеви период. В процесния случай нарушението
е за това, че извличането на данните от тахографа е извършено със забава,
тоест, че те не са извлечени преди
изтичането на законоустановения деветдесетдневен срок от предходното, а
не че такова изобщо няма. В този смисъл, нарушението, за което е санкциониран
превозвачът, не е за това, че не е извлякъл /архивирал/ изобщо, а че не е
извлякъл /архивирал/ в законоустановения според нарушената разпоредба срок „най-малко
един път на 90 дни“ данните от паметта на дигиталния тахограф.
При служебната преценката на валидността и
допустимостта на обжалваното решение се установи, че то е постановено от
надлежен състав на районния съд в рамките на разписаните му от закона правомощия
и вследствие на сезирането му с редовна и допустима жалба срещу издаденото
наказателно постановление.
Поради това обжалваното решение следва да се остави в
сила.
Независимо от този изход на спора, съдът намира за
неоснователно направеното искане от ответната по касация страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63д ал.4 ЗАНН определя,
че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или от друг служител с юридическо образование. В
конкретния случай писменият отговор на касационната жалба е подписан от директора
на РД "Автомобилна администрация" – Варна, за който няма данни да е
лице с юридическо образование, като същевременно и в проведеното открито
съдебно заседание на 20.01.2022 г. не се е явил пълномощник на дирекцията. Поради
това по аргумент от чл.63д ал.4 ЗАНН възнаграждение за юрисконсулт не следва да
се присъжда на РД „Автомобилна администрация“.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2
предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 658/07.10.2021 г. по н.а.х.д.
№ 2920/2021 г. на ВРС, V състав, с което е потвърдено НП №
23-0001188/18.12.2020 г. на директора на РД „Автомобилна администрация” –
Варна, с което на „Спедстрой“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 1
от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 105 ал. 1
ЗАвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/