Мотиви към присъда №165/11.11.2019г.
по НОХД №1373/2019г.,
изготвени на 15.11.2019г.
С.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Б.Д.С. за
престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В
разпоредително заседание пострадалата непълнолетна се явява лично. Не се явява никой
от родителите й.
В
разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и със служебен защитник,
който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли
делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371
от НПК- съкратено съдебно следствие.
РП- С. редовно
и своевременно призована изпраща свой представител в разпоредително заседание,
който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът след
като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27
е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание да се премине към предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по
чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. Б.С. в
съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание „Пробация”
с пробационни мерки каквито предлага прокурора.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подс. С. да се наложи наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от ШЕСТ месеца като се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице ЧЕТИРИ пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от ШЕСТ месеца.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Св. М.М. е родена на ***г*** и към
периода от 29.05.2017г. до 28.02.2018г. не е била навършила 14- годишна възраст. Тя
живеела с баба си по бащина линия, св. Р. И. В. на адрес: с. С., общ. С., ул.
„Здравец“ №8. Майката на момичето живеела извън страната и не се интересувала
от нея. Бащата на М. живеел на съпружески начала с друга жена, а впоследствие
също заминал за чужбина като и той не полагал грижи за дъщеря си.
Подс. Б.Д.С. живее при родителите си
в с. С., общ. С.. През учебната година 2017- 2018г. подс. С. бил на 15 години и
учил в девети клас в Професионална гимназия по Механотехника- С.. Още преди описания
по- горе период подсъдимият се познавал с пострадалата, св. М., която живеела в
съседство. След завършването си на пети клас св. М.М. спряла да посещава
училище.
В началото на 2016г. тя и подс. Б.С.
започнали любовна връзка. Той знаел за възрастта на св. М.. Роднините на
двамата знаели за връзката им и ги предупреждавали да не бързат да имат
сексуален контакт, защото били много малки. Въпреки това обаче на неустановена
дата през периода 29.05.2017г.- 04.06.2017г. св. М.М. и подс. Б.С. отишли в
изоставена къща в края на с. Селиминово, общ. С., където той, макар и
непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното деяние и
могъл да ръководи постъпките си, с нейно съгласие се съвкупил с нея, а тя не е
била навършила 14- годишна възраст. След това деяние подс. С. завел
пострадалата в дома си, казал на родителите си, че се е съвкупил с нея и заявил
желанието си тя да остане да живее с него на семейни начала. За случилото се
уведомили и роднините на св. М.М.. Всички взели решение при тези обстоятелства
пострадалата да остане да живее в дома на подс. Б.С..
Вследствие на съвкуплението
пострадалата М., която била тогава на 13 години, забременяла. Св. М.П.- майка
на подсъдимия, завела св. М.М. на гинекологичен преглед в МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД-
С.. От проведения медицински преглед и от изследванията на М.К.М., отразени в
амбулаторен лист №001073/28.07.2017г. д- р Радков- акушер гинеколог установил
наличие на ембрион без сърдечна дейност, CRL- отговарящ на 9- гестационна
седмица. Деветата гестационна седмица отговаря на първа седмица на трети
лунарен месец (лунарният месец е 28 дни или четири гестационни седмици).
Прегледът бил проведен на 28.07.2017г., т. е. малолетната М.К.М. е забременяла
в периода 29.05- 04.06.2017г. Пострадалата била насочена към терапевтичен аборт
(Абразио терапевтика), който е бил извършен на 29.07.2017г. в акушеро
гинекологичното отделение на МБАЛ „Д- р
Иван Селимински“ АД- гр. С.. След извършването на медицинската интервенция св. М.М.
продължила да живее на семейни начала с подс. Б.С. ***. При съжителството им подсъдимият
продължил да има постоянни (неустановен брой) сексуални контакти с малолетната М.М.
до навършването й на 14- годишна възраст на 28.02.2018г. Подсъдимият знаел, че
св. М. е на 13 години, тоест не била навършила 14- годишна възраст, но въпреки
това до 28.02.2018г. неустановен брой пъти се съвкупил с М.М. с нейно съгласие.
Пострадалата забременяла отново през месец февруари 2018г., когато все още била
на 13- годишна възраст и св. М.П. отново я завела на гинекологичен преглед в
МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД- гр. С.. От проведения медицински преглед и от
изследванията на св. М., отразени в амбулаторен лист №000497/02.04.2018г. д- р
Р.- акушер гинеколог- установил наличие на един жив ембрион, CRL- 15 мм-
отговарящ на 7- гестационна седмица. Прегледът бил извършен на 02.04.2018г., т.
е. непълнолетната М.К.М. е забременяла седем седмици преди това в периода
12.02.2018г.- 18.02.2018г., когато е била малолетна. За бременността на непълнолетната
М.К.М. специалистът по акушерство и гинекология в МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД- гр.
С., д- р И. Р. подал сигнал на 20.04.2018г. до отдел „Закрила на детето” към
Дирекция „Социално подпомагане”- С.. В тази връзка е направено социално
проучване и спрямо бременната била предприета мярка за закрила.
На 07.11.2018г. д- р В. П.- управител
на МБАЛ „Д- р Иван Селимински” АД- гр. С. подал сигнал до отдел „Закрила на
детето”, с който уведомил, че непълнолетната М.К.М. е родила на 15.10.2018г.
Видно от приобщената по делото
медицинска документация за проследяване на бременност и раждане на непълнолетната
М.К.М. бременността й е протекла без усложнения. На 12.10.2018г. св. М. е
постъпила в родилно отделение на МБАЛ „Д- р Иван Селимински”- гр. С. в 35- та
гестационна седмица като на 15.10.2018г. родила без усложнения жив плод от
женски пол- момиче на име М..
Към момента подс. Б.С. и
свидетелката М.М. продължават да живеят заедно на семейни начала и с детето М. ***
при родителите на подсъдимия. Родителите на пострадалата са разделени, живеят в
чужбина и не се интересуват от дъщеря си.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания,
събрани в хода на досъдебното производство, социален доклад относно св. М.М. и
множеството амбулаторни листи от извършени й медицински прегледи, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото.
Съдът
кредитира обясненията на подс. С. дадени по време на досъдебното производство,
тъй като те кореспондират с показанията на разпитаните свидетели, както и с
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните свидетели М.М., Д. С., М.П., Р. В. и М. С., тъй
като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира и всички останали
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава
вяра и на заключението на вещите лица по изготвената съдебно- медицинска
експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните а и съдът няма основание
да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на двамата
експерти.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че на неустановени дати за
периода от 29.05.2017г. до 28.02.2018г. в с. С., общ. С., макар и непълнолетен,
но като разбирал свойството и значението на извършеното деяние и могъл да
ръководи постъпките си в условията на продължавано престъпление се съвкупил с
ненавършилата 14 годишна възраст М.К.М. родена на ***г., доколкото извършеното
не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много
добре, че св. М.М. е малолетна, но през периода от 29.05.2017г. до 28.02.2018г.
многократно се е съвкупявал с нея.
От
доказателствата по делото е видно, че подс. С. през въпросния период от
29.05.2017г. до 28.02.2018г. многократно се е съвкупявал с малолетната към него
момент св. М.М., която е забременяла два пъти като първия път се е наложило да
абортира. Тези негови деяния осъществяват поотделно един и същи състав на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо
съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала на подс. С. обвинение във връзка с
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, т. е. за деяние, извършено в условията на
продължавано престъпление.
Деянието подс.
С. е извършил като непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на
извършеното от него деяние и е могъл да ръководи своите постъпки.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия, в слабите му волеви задръжки и в слабия родителски
контрол.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, направеното от подс. С.
самопризнание, искреното му разкаяние и чистото му съдебно минало.
Съдът не
констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът счете, че следва да определи наказанието на подс. С. при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б. „Б” от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Тъй като подс. С. е извършил деянието като
непълнолетен предвиденото в нормата на чл.151, ал.1 от НК наказание „Лишаване
от свобода” от две до шест години следва да се редуцира в „Лишаване от свобода”
до три години, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. С оглед
постигане целите на генералната и специалната превенция съдът на основание
чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.
„Б” от НК наложи на подс. С. наказание „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
ШЕСТ месеца като се явява и подписва пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ЧЕТИРИ пъти седмично и 2. „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца.
Съдът счита така определеното наказание за максимално
справедливо и за отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието
и дееца.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. С. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 398 лева, представляваща направени разноски
по делото.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: