№ 438
гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Стефка Маркова, изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 583 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба исковата молба на ЕТ „D= U=А.“, със седалище и адрес
на управление гр. ..., чрез *** Ж.Д.Д. *** против Национална
здравноосигурителна каса, гр. София, ул. „Кричим“ № 1 с цена на иска 134.06лв.,
от които 100 лв. главница, получена без основание, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението и сумата 34.06лв., представляваща лихва за забавено
плащане на главницата от 26.07.2017г. до предявяване на иска.
В исковата молба се сочи, че на „D=
U=А.“, гр. ...е извършена проверка от РЗОК Велико Търново, на основание заповед
на директора на РЗОК Велико Търново, за изпълнението на индивидуален договор за
окозване на първична извънболнична медицинска помощ № 040135/12.02.2015г. и
допълнително споразумение № 2/12.05.2016г. при извършената проверка
проверяващият екип констатирал нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и
чл. 48, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на
НЗОК. Издадена била заповед за налагане на санкция № РД-09-695 от 25.06.2017г.
на директора на РЗОК Велико Търново, с която на ЕТ „D= U=А.“, на основание
чл. 263, ал. 1 от Решение № РН-НС-04-24-01/29.03.2016г. на Надзорния съвет на
НЗОК, са наложени две санкция от по 50 лв., или общо 100лв. Посочената по-горе
заповед за налагане на санкция не е обжалвана от лечебното заведение и е влязла
в законна сила. След влизане в сила на заповедта за санкция, сума в размер на
100лв. е удържано от ответната страна на 26.07.2017г. по издадена от лечебното
заведение фактура за извършена медицинска дейност за месец юни 2017г. наложените
санкции били определение във връзка с § 11 от ПЗР на НРД 2017г., на основание
чл. 263, ал. 1 от Решение № РН-НС-04-24-01/29.03.2016г. на Надзорния съвет на
НЗОК, която разпоредба е обявена от тричленен състав на ВАС за нищожна по дело
№ 8647/2018г., решението по което е оставено в сила от петчленен състав на ВАС
с Решение № 333 по адм. дело 6284/2019г. Счита, че решението има обратна сила и
санкциите в общ размер на 100лв., наложени със Заповед № РД-09-695/25.06.2017г.
на директора на РЗОК са удържани без основание и следва да бъдат възстановени. Претендира
и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху главницата от
деня на падежа – 26.07.2017г. до датата на завеждане на иска 02.12.2020г. в
размер на 34.06лв.
В съдебно заседание и в допълнително
депозирана писмена защита вх. № 5773/29.12.2021г., чрез *** Ж.Д., заема
становище за липса на компетентност на административния съд и моли делото да
бъде прекратено и повдигната препирня за подсъдност с гражданския съд. Изменението
на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО, съгласно което договорите сключени с НЗОК са
административни договори, е в сила от 01.01.2019г., поради което чл. 128, ал.
1, т. 3 АПК била неприложима. Извън горното се претендирало наличие на
облигационно вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, а не на вземане
за вреди, причинени от действието на нищожен подзаконов нормативен акт.
Алтернативно, в случай на приемане подсъдност на административния съд, моли да
се уважат исковета като основателни и доказани. Претендира присъждане на
разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната
страна – Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител
***Х.А., оспорва иска като неоснователен. Счита, че настоящото производство е
допустимо и Административен съд-Велико Търново представлява компетентен да
разглежда спора на две основания - първо,
претендира се възстановяване на причинени вреди, тоест попада в приложно поле
на ЗОДОВ в сега действащата редакция. Освен това, допълнителен аргумент за
компетентност на АСВТ се явява и фактът, че се касае за спор повдигнат от
административен договор, което също води до допустимост на настоящото
производство. Съображения по същество се развиват
и в отговора на исковата молба вх. № 5657/17.12.2021г., чрез ***Н.М.. Дори да
не се квалифицира главницата като претенция за вреда, то се касае за спор от
административен договор, уреден с АПК. Счита, че стабилитетът на процесния акт
не може да бъде поставян под съмнение. Позовава се на практика на ВАС и ВКС.
Моли да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира присъждане на разноски
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
предявения иск. Счита, че не е налице пряка и причинна връзка между
обявеното за нищожно решение на Надзорния съвет на НЗОК и удържането на
претендираната сума. Пряка причинна връзка е налице със заповедта за налагане
на санкция, която обаче не е атакувана и не е обявена за нищожна или отменена.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между
ЕТ „D= U=А.“, гр. ...и НЗОК е сключен индивидуален договор за окозване на
първична извънболнична медицинска помощ № 040135/12.02.2015г. и допълнително
споразумение № 2/12.05.2016г.
На
ЕТ „D= U=А.“, гр. ...е извършена проверка от РЗОК Велико Търново, на основание
заповед на директора на РЗОК Велико Търново, за изпълнението на индивидуален
договор за окозване на първична извънболнична медицинска помощ №
040135/12.02.2015г. и допълнително споразумение № 2/12.05.2016г.
При
извършената проверка проверяващият екип констатирал нарушение на чл. 55, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 48, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на
Надзорния съвет на НЗОК. Издадена била заповед за налагане на санкция №
РД-09-695 от 25.06.2017г. на директора на РЗОК Велико Търново, с която на ЕТ „D=
U=А.“, на основание чл. 263, ал. 1 от Решение № РН-НС-04-24-01/29.03.2016г. на
Надзорния съвет на НЗОК, са наложени две санкция от по 50 лв., или общо 100лв.
Посочената
по-горе заповед за налагане на санкция №
РД-09-695 от 25.06.2017г. на директора на РЗОК Велико Търново не е
обжалвана от лечебното заведение и е влязла в законна сила.
След влизане в сила на заповедта за санкция, сума
в размер на 100лв. е преведена от ЕТ „D= U=А.“ на РЗОК Велико Търново с
преводно нареждане до Банка ДСК на 30.06.2017г. с посочено основани „заповед за
санкция“.
Наложените
санкции били определение във връзка с § 11 от ПЗР на НРД 2017г., на основание
чл. 263, ал. 1 от Решение № РН-НС-04-24-01/29.03.2016г. на Надзорния съвет на
НЗОК, която разпоредба е обявена от тричленен състав на ВАС за нищожна с
Решение № 1341/31.01.2019г. по дело № 8647/2018г. За да достигне до извода за
нищожност на Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл.54, ал.9 и чл.59а,
ал.6 от Закона за здравното осигуряване издадено от Надзорния съвет на
Националната здравноосигурителна каса, обн. ДВ, бр.25 от 31.03.2016 г., съдът е
приел, че административният орган е излязъл извън законово предоставената му
материалноправна компетентност, поради което същото е издадено без правно основание.
Решение № 1341/31.01.2019г. по дело № 8647/2018г. е
оставено в сила от петчленен състав на ВАС с Решение № 333/10.01.2020г. по адм.
дело № 6284/2019г. на петчленен състав на ВАС, ІІ колегия. Обжалваното съдебно решение е
постановено след като с решение №8955/02.07.2018 г. по адм.дело №3423/2017 г.
на петчленен състав на Върховния административен съд е отменено решение
№13422/08.12.2016 г. по адм.дело №4933/2016 г. на тричленен състав на Върховния
административен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг
състав при съобразяване на мотивите на съдебното решение на петчленния състав.
В мотивите са дадени задължителни указания по чл.224 АПК по тълкуване и
прилагане на закона - а именно да съобрази, че към датата на издаване на Наредба
№2/2016 г. и към датата на постановяване на първото първоинстанционно съдебно
решение по делото текста на чл. 45, ал. 2 ЗЗО е бил обявен за
противоконституционен с решение на КС. Изложените
от тричленния състав на ВАС мотиви за липса на компетнтност за приетите мащабни
изменения с форма и съдържание на нов НРД са изпълнение на задължителните
указания на първия касационен състав по тълкуването и прилагане на закона и
напълно се споделят от петчленния състав на ВАС.
Въз
основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Исковата
молба е допустима за разглеждане като подадена преди изтичането на давностния
срок, срещу надлежен ответник и след обявяването по съдебен ред нищожността на
административен акт, от който се претендира настъпването на сочените вреди – Решение
№ РН-НС-04-24-01/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК.
Съдът по искането за повдигане на спор за подсъдност
между районния съд и административния съд намира, че не е обвързан от дадената
от ищеца правна квалификация на исковата молба. Изложените твърдения и
направеното искане обосновават претенция за причинени имуществени вреди на
ищцата от действие на обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, която искова
претенция намира правното си основание в последното предложение на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по
реда установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1
Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело
му е подсъдност и ако прецени, че не му е подсъдно, го изпраща на надлежния
съд. В случая настоящата инстанция споделя становището в Определение №
1960/08.12.2020г. по гр. дело № 2940/2020г. Районен съд Велико Търново за
компетентност на Административен съд Велико Търново да се произнесе в
конкретния случай по иска за обезщетение за имуществени вреди, представляващи
сума от наложени парични санкции по заповед, издадена на основание обявен за
нищожен административен акт. Същото е оставено в сила с Определение № 78 от
20.01.2021г. по в.ч.гр.д. № 11/2021г. по описа на Окръжен съд Велико Търново и
Определение № 122/01.04.2021г. по частно гр. дело № 707821г. и Определение №
60254/13.09.2021г. по частно гр. дело № 2445/21г. на Върховния касационен съд.
С молба вх. №
4608/20.10.2021, чрез *** Ж.Д., уточнява, че сумата се претендира от удържана
от НЗОК въз основа на Заповед за налагане на санкция №
РД-09-695/15.06.2017г. на директора на РЗОК. Решение № РД-НС-04-24-1 от
29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК противоречало на нормативни актове от
по-висока степен, за което е обявено за нищожно. Този подзаконов нормативен акт
не е бил годно правно основание за имуществено разместване, а удържаната въз
основа на Заповед за налагане на санкция № РД-09-695/15.06.2017г. на директора
на РЗОК сума била получена при начална липса на основание. Доколкото се претендира връщането на
определена сума, удържана според ищеца без основание, с позоваване на обявено
за нищожно Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 година на надзорния съвет на
НЗОК, се касае за спор, подсъден на Административен съд-Велико Търново.
Отпадането на основанието за заплащане се дължи на обявени за нищожен
административен акт. От друга страна, налице е и обстоятелството, че сумата от
100 лева представлява заплащане на наложено на ЛЗ по т. 1 и т. 2 санкция със
Заповед № РД-09-695/25.06.2017 година на директора на РЗОК-Велико Търново в
размер на 100 лева, което също подкрепя извода за подсъдност на Административен
съд-Велико Търново. Независимо, дали се касае за вреди или твърдяното заплащане
без основание, то обстоятелството, че се прави позоваване на административни
актове, обосновава извода за подсъдност на настоящата съдебна инстанция. Дори в
представената от *** Д. писмена защита вх. № 5773/29.12.2021г. се сочи, че
спорния въпрос в процеса е подлежи ли на връщане сумата в общ размер на 100лв.,
доколкото е удържана на база обявен за нищожен подзаконов нормативен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 195 от АПК за действието на съдебните решения
занапред.
Не се споделя становището на жалбоподателя, че се претендира облигационно вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, а не вземане за вреди. Вреда може да се изразява във вид на претърпени загуби и/или пропуснати ползи. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т. е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза представлява неосъщественото увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. В случая ищецът е понесъл вреди във вид на претърпени загуби - намаляване на имуществото му със сумата по заплатените финансови неустойки в общ размер 100лв.
По аналогия от мотивите на т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Върховния касационен съд на
Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по
тълк. дело № 2/2014 г., съдът приема, че издаването на заповед за налагане на
санкция на основание чл. 76, ал. 2 и чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл, заповедта за
налагане на санкция представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки, че се твърди извършено плащане на отпаднало основание, то е
правен резултат от административна дейност.
Във
връзка с изложеното и наведените в исковата молба твърдения, че разпоредбата на
чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО, че договорите, сключени с НЗОК са административните
договори, е в сила от 01.01.2019г. следва да бъде посочено, че в сферата на
изпълнението на договора, който в случая е административен такъв, ако някоя
клаузите му е нищожна, то тя би следвало да се замести с приложимите в закона
разпоредби, но казусът не касае иск за изпълнение на адм. договор, поради което
така наведените от страните доводи са изцяло ирелевантни. Получената от
ответника сума от 100лв. е на основание заповедта за налагане на санкция, а не
пряко на договора. Именно поради това не е налице и твърдяното в уточняващата
искова молба вх. № 4608/20.11.2021г. начална липса на основание.
Отпадането на основанието е последващо - именно от обявяването нищожността от
ВАС на подзаконовия нормативен акт.
Съгласно чл. 203, ал.
1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Иск
може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В
случая безспорно се установява, че заповедта не е отменена. Ако възстановяването
на сумата се претендираше само въз основа на заповедта за налагане на санкция
на РЗОК, то същата щеше да се яви недопустима поради липса на отменен
административен акт. В случая обаче се твърди, че липсата на основание за
плащането произтича от обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, поради
което е налице друго правно основание.
Претендирайки компетентност на
гражданския съд ищецът цели ползването на две преимущества. Първо, преодолява
липсата на изискването за оспорване на заповедта за налагане на санкция от
директора на РЗОК, която той не отрича, че не е била оспорена от него. Второ,
ползва се от практиката на гражданските съдилища, формирана с ТР №
2/19.11.2014г. по търг. дело № 2/2014г. на ОСГТК ВКС РБ, че гражданският съд
при извършване на преценка на последиците от отменен нормативен акт във времето
на действието му преди неговата отмяна, следва да зачете чл. 15, ал. 3 от ЗНА,
а не да спре производството и да изчака решението на административния съд по законосъобразността
на акта. Действието на съдебното решение, с което е отменен или обявен за
нищожен подзаконови нормативен акт е занапред, а възникналите вече правни
последици от прилагането на този акт до неговата отмяна следва да се уредят
служебно от съответния административен орган в предписания от чл. 195, ал. 2 от АПК срок. Именно за това говори и ТР № 2/27.06.2016г., по ТД № 2/2015г. на ВАС,
че вредите причинени на граждани и ЮЛ при или по повод действието на подзаконов
нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен, като незаконосъобразен или
обявен за нищожен не подлежат на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
тъй като има разписан ред и изрични правомощия на административния орган за
това по реда на чл. 195, ал. 2 АПК. Законодателната промяна на ЗОДОВ от 2019г.,
с която се въведе възможността да се търсят вреди от подзаконови нормативни
актове всъщност целеше преодоляване на приетото в ТР № 2/27.06.2016г., по ТД №
2/2015г. на ВАС.
Исковата
защита по в чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ включва във фактическия състав на
отговорността на държавата следните елементи: 1.) отменени като незаконосъобразни
или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове по съответния ред; 2.)
вреда от такъв акт и 3.) причинна връзка. При липсата на който и да било от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Спорът
в случая е затова, дали със заплащането на финансовите неустойки по заповедта
на директора на РЗОК, е причинена вреда на ищеца, за която последният има право
на обезщетение. В тази връзка, от страна на ищеца се претендира липса на
основание за това плащане, което е резултат от обявено за нищожно Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК. Не може да бъде споделена
тезата за отпаднало основание предвид обявяването за нищожно на Решение №
РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за
здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна
каса. Решение № 1341 от 31.01.2019 г., постановено по административно дело №
8647/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на VІ
отделение, е обнародвано в ДВ, бр. 5 от 17.01.2020 г. и е в сила от 17.01.2020
г. В Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСС
на ВАС I и II Колегия е прието следното:
„Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна
норма – чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената
разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен
акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици.” В този смисъл Решение №
3775 от 11.03.2020г. на ВАС по адм. дело № 5603/2019г., VІ о., Решение № 139 от
07.01.2015г. на ВАС по адм. дело № 7289/2014г., ІІІ о.
Дори
и да се приема тезата на ТР № 2 от 19.11.2014г. на ВКС по т.д. № 2/2014г. на
ОСГТК на ВКС, че следва да се зачете чл. 15, ал. 3 от ЗНА – да не се прилага
отменения подзаконов нормативен акт, а да се приложи акт от по-висока степен,
то пак не би се стигнало до основателност на исковата претенция по следните
съображения:
Елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка с настъпилата вреда. Причинната
връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че
пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния акт. Под вреди следва да се разбират само тези, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на
място и по време, следващо противоправния резултат.
В
процесния случай заплащането на сумата от 100лв. (2х50лв. финансови неустойки)
е станало в резултат на влязла в сила Заповед за налагане на санкция №
РД-09-695 от 25.06.2017г. на директора на РЗОК Велико Търново, която не се
спори, че не е била оспорена. Съобразно тези обстоятелства, не е налице
релевантната за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ причинна връзка с нищожният подзаконов акт. Липсата на
причинна връзка сочи на отсъствието на необходимите за отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ материално- правни предпоставки. Така изложеното сочи на
неоснователност на главният иск за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 100 лв., както и на акцесорния такъв за заплащане
на мораторна лихва в размер и на законна лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, поради което
същите подлежат на отхвърляне като такива.
От
друга страна, когато нищожността на административния акт е обявена поради липса
на компетентност - чл.173, ал.2 от АПК, тази незаконосъобразност по отношение
издателят на акта - чл. 146, т. 1 АПК не е определяща в материалноправен аспект
за същността на административното правоотношение. В този смисъл Решение №
15465/14.11.2019 г. по адм. дело № 1167/2019 г. на ВАС, ІІІ отд. Налице са били
нормативни актове от по-висока степен, които дават възможност за налагане на
финансова неустойка – чл. 76, ал. 2 и чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване, както и НРД.
При
този изход от делото, основателна се явява претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение - на основание чл. 10, ал. 2
от ЗОДОВ, във вр. с чл. 143, ал.
4 от АПК, предвид фактическата и правна сложност на делото, ищецът
дължи на ответника разноски в минималния размер по чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лв.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на ЕТ „D=
U=А.“, със седалище и адрес на управление гр. ... против Национална
здравноосигурителна каса, гр. София, ул. „Кричим“ № 1 за присъждане на сумите
134.06лв., в резултат на обявяване от ВАС нищожността на Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК, от
които 100 лв. за заплатени финансови неустойки по Заповед за налагане
на санкция № РД-09-695 от 25.06.2017г. на директора на РЗОК Велико Търново, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението и сумата 34.06лв., представляваща
лихва за забавено плащане на главницата от 26.07.2017г. до предявяване на иска.
ОСЪЖДА ЕТ „D= U=А.“, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление гр. ... да
заплати на Националната здравноосигурителна каса за разноски по делото сумата
от 100.00 (сто) лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: