Решение по дело №14431/2017 на Софийски градски съд

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. София, 23.07.2018 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:                   

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова                                                         

                                                       мл. съдия  Христина  Николова

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14431 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 25.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 38029/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 42 състав, по предявени от „С.в." АД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че М.Х.П. /ЕГН **********/ дължи на „С.В." АД- *** /ЕИК ********/ сумата 277.49 лева- главница за периода 8.05.2013 г.- 4.03.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 16.05.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 204.33 лева- мораторна лихва върху главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 26201/ 2016 г. на СРС, 42 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата- за разликата над сумата 277.49 лв. до пълния предявен размер от 2 004.84 лева, и относно лихвите за забава- за разликата над сумата 204.33 лв. до пълния предявен размер от 1 698.30 лв., поради изтекла погасителна давност. На основание чл.81 ГПК вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът М.П. е осъден да заплати на ищеца „С.в." АД сумата 55.18 лв.- разноски за исковото производство /вкл. юрис-консултско възнаграждение/, и сумата 56.43 лв.- разноски за заповедното производство /вкл. юрисконсултско възнаграждение/. На основание чл.81 ГПК вр. чл.78, ал.3 ГПК ищецът „С.в.” АД е осъден да заплати на ответника М.П. сумата 426.25 лв.- разноски за платено адв. възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от М.Х.П. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените суми- главница и лихви за забава, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „С.в." АД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено в обжалваната част, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване- до посочените по- горе размери за главница и лихви за забава, на предявените от „С.в.” АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД- чл.272 ГПК.

Спорно във въззивното производство- с оглед наведените във въззивната жалба на ответника П. доводи, е дали предвид извършените от него частични плащания през периода 6.03.2015 г.- 14.04.2016 г. признатите с обжалваното решение главнични вземания са дължими на ищеца.

Във връзка с посочените в жалбата спорни между страните факти и обстоятелства са приети във въззивното производство 7 бр. фискални бонове за извършени от М.П. през периода 6.03.2015 г.- 14.04.2016 г. плащания на задължения към „С.в.“ АД за имот с аб.№ 3051345 /процесният имот/.

При съобразяване на отразените в посочените платежни документи данни въззивният съд намира, че в действителност първоинстанционният съд е взел предвид така извършените от ответника плащания към ищцовото дружество, тъй като всички те са отразени в приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза. В цитираното експертно заключение е посочено, че от м. март 2015 г. в „С.в.“ АД е въведена системата САП, позволяваща на клиентите да избират коя фактура и какъв вид задължения погасяват, а

                                                          Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14431/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

също и че макар в представените по делото фискални бонове да не е посочено кои задължения се погасяват, експертът е съобразил обстоятелството, че задълженията за главница за периода 30.03.2015 г.- 4.11.2015 г. в размер на 155.23 лв. общо са отразени в счетоводството на ищеца като погасени /стр.5 от заключението/, като по същата причина /отразено в счетоводството на ищеца погасяване чрез плащане/ е зачел и други плащания на ответника към ищеца на обща стойност 137.58 лв. /стр.6 от заключението/. Същевременно според приетото като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено експертно заключение непогасените по давност вземания на ищеца към ответника, начислени за периода 2.04.2013 г.- 3.02.2016 г. /3- годишният период извън погасителната давност/, възлизат на общо 586.18 лв.- главница, което налага приемането на извод, че при определяне размера на дълга от 277.49 лв. /главница/ първоинстанционният съд е приспаднал както погасените по давност вземания, дължими за периода до 5.04.2013 г., така и погасените чрез плащане вземания, чийто размер според експертното заключение- в цитираната по- горе част възлиза на общо 292.81 лева /155.23 лв. + 137.58 лв.= 292.81 лв./.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че при приложение правилата на чл.76, ал.1, изр.1 и изр.2 ЗЗД, в случай, че от първо-инстанционния съд не са зачетени извършените от М.П. погашения, въззивният съд би могъл да зачете само тези, в които са посочени номера и дати на издадени от ищеца през процесния период фактури, които са 4 бр. с дати на плащанията: 11.12.2015 г. /2 бр./, 8.06.2015 г. и 29.01.2016 г. /за сумата 139.35 лв. общо/. Останалите три фискални бона, приети като доказателства във въззивното производство, не могат да бъдат зачетени в случая, тъй като в два от тях са посочени фактури, издадени след процесния период, а един не съдържа обозначение кое задължение към ищцовото дружество се погасява, което налага извод, че е погасено по- старо и по- обременително за длъжника задължение /арг. чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД/, възникнало през периода, обхванат от 3- годишната погасителна давност. 

При тези съображения с подадената от ответника М.П. въззивна жалба не може да се постигне като резултат както пълна, така и частична отмяна на постановеното от СРС решение- в обжалваната му част, на посочените по- горе основания, поради което и същото в тази част следва да бъде потвърдено.

Разноски на въззиваемото дружество за въззивното производство, по преценка на настоящия въззивен съд, не следва да бъдат присъждани, независимо от отхвърлянето на подадената от насрещната страна въззивна жалба, тъй като от дружеството не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание. Подадената от „С.в.“ АД на 19.04.2018 г. писмена молба не може да обоснове ангажиране отговорността на въззивника П. за сторени във въззивното производство разноски.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                     Р      Е      Ш      И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 38029/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 42 състав, в обжалваната част, в която на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е призната дължимостта на сумата 277.49 лв.- главница /стойност на предоставени в имот с аб.№ 3051345 ВиК- услуги през периода 8.05.2013 г.- 4.03.2016 г./, ведно със законната лихва за периода от 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане, и на сумата 204.33 лв.- лихви за забава върху главницата, от М.Х.П. /ЕГН **********/ на „С.В." АД- *** /ЕИК ********/, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 26201/ 2016 г. на СРС, 42 състав, и в частта, в която на „С.в.” АД- *** са присъдени разноски за заповедното и за исковото производства.

 

Решението по гр.д.№ 38029/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 42 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3  ГПК.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

 

 

                                                                       2.