Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 04.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар
Албена Шишманова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 3209 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./.
Ищецът
основава претенцията си на твърдения, че на 28.07.2015г. около 04:20 часа на
гл. път I-5, при км. 108+200, по посока гр. ***, ответникът, при управление
собствения си л.а. „***” с рег. № ***, виновно е причинил ПТП, от което са
настъпили щети по стоманена предпазна ограда- ограничителна система,
собственост на АПИ гр. София. Ищецът посочва, че по – късно на същия ден е
съставен КП за ПТП от служители на ОД МВР В. Търново, подписан от ответника без
възражение, в който е отразено, че вината за настъпване на ПТП е негова и че
същият виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или
негов аналог, като е напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за
контрол на движение по пътищата. Ищецът уточнява, че на основание чл. 125 вр.
чл. 123 ЗДвП посещението на местопроизшествието от органите на полицията е било
задължително, тъй като от ПТП са настъпили материални щети и не е бил съставен
двустранен протокол между виновния водач и увреденото лице. В тази връзка
твърди, че ответникът напускайки ПТП без да уведоми органите на МВР съзнателно
се е отклонил от проверка за алкохол или наркотично вещество. Ищецът изтъква,
че към датата на застрахователното събитие автомобила на ответника е бил
застрахован при него по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", сключена с полица № BG/30/115001700107. Посочва, че по
заявление на собственика на увреденото имущество е заведена щета и направена
оценка на вредите, в резултат на което на 16.01.2017г. на АПИ гр. София, чрез
ОПУ гр. В. Търново, е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1256,
85 лв. Ищецът твърди, че на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./ с изплащане
на застрахователното обезщетение за него е възникнало регресно вземане срещу
застрахования за платената сума, тъй като същият след настъпване на ПТП виновно
се е отклонил от проверка за алкохол или наркотично вещество. Ищецът излага, че
за платената сума се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2724/2019г.
на ВТРС, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 1256, 85 лв., представляваща
заплатеното застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и за
заповедното производство.
С
отговора на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че автомобила му е бил застрахован при ищеца по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и че на процесната дата е
управлявал същия по републикански път в посока гр. ***. Оспорва да е причинил
твърдяното от ищеца ПТП, като изтъква, че издаденото срещу него наказателно
постановление е отменено с влязло в сила решение по НАХД № 2646/2015г. на ВТРС.
В тази връзка ответникът оспорва всички твърдения на ищеца относно мястото и
механизма на ПТП. Възразява срещу доказателствената стойност на съставения за
инцидента КП, тъй като не е подписан от него и не е издаден от компетентния
орган на мястото на ПТП, а впоследствие. Оспорва настъпването на вреди и техния
размер, както и оспорва да се отклонил умишлено от проверка за алкохол. Във
връзка с последното изтъква, че не е канен от органите на полицията на даде
проба за алкохол, за да е налице отказ от негова страна. По тези съображения
моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Липсва спор по делото, а и от заверен препис на застрахователна
полица № BG/30/115001700107 от 26.06.2015г. се установява, че ответникът е
сключил с ищцовото дружество договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" за собствения си л.а. „***”
с рег. № ***, със срок на действие от 27.06.2015г. до 26.06.2016г.
От представеното
по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП рег. № 1533314 от 28.07.2015г.
/лист 11/ се установява, че на същата дата в 04, 20 часа на гл. път I-5, при
км. 108+200, по посока гр. ***, ответникът, при управление на застрахования
автомобил е причинил ПТП. Същият при избиране на скоростта си за движение не се
е съобразил с пътните условия – зоната на дясна крива, загубил е контрол на
автомобила, не успява да спре и се преобръща извън пътното платно, като уврежда
7 броя звена от еластичната ограда и 14 броя колчета от нея. В КП е отразено,
че в резултат на ПТП са причинени деформации и охлузвания по целия автомобил, а
схематично са отразени щети по предната част и лявата му страна изцяло, а
отчасти и по дясната страна. Посочено е, че ответникът е напуснал мястото на произшествието.
От
материалите по приложеното НАХД № 2646/2015г. на ВТРС се установява, че във
връзка с процесното ПТП на ответника е съставен АУАН № 1904/28.07.2015г. за
нарушения по чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 140 ал. 1 ЗДвП и чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДвП, в
който е отразено, че след като е загубил контрол над автомобила си се блъска в
еластична ограда и се преобръща на лявата си страна в дясната крайпътна канавка
по посоката си за движение. Същият е подписал АУАН без възражения, но е дал
писмени обяснения, че при предприето изпреварване на друг автомобил усетил удар
в задната си част. Издаденото въз основа на акта НП № 15-1275-001931 от
25.08.2015г. е отменено изцяло с влязло в сила Решение № 160/30.03.2016г. по
НАХД № 2646/2015г. на ВТРС.
От
експертна оценка по щета № **********/2016г. се установява, че в резултат на
ПТП е увредена
От
показанията на свид. С. се установява, че около 07:00 часа на 28.07.2015г. е
бил изпратен на мястото на инцидента, където негови колеги цяла нощ са пазили
застрахования автомобил. Същият бил самокатастрофирал на гл. път I –
От
показанията на свид. Й. се установява, че на 28.07.2015г. се е возил в
автомобила на ответника и че се прибирали с него и свид. ***към гр. *** след
дискотека. Валяло пороен дъжд. След отбивката за гр. Дебелец, при навлизане в
десен завой, посочва, че били засечени от друг автомобил, който тръгнал да ги
изпреварва и ги ударил със задната си част в тяхната предна част, в резултат на
което се завъртели и излезли от пътя, като автомобила им се преобърнал
странично на лявата си страна. Там където напуснали пътното платно нямало
мантинела или друга предпазна ограда. Същата свършвала 50-
От
показанията на свид. ***се установява, че се е намирал на задната седалка в автомобила
на ответника и спял. Валял силен дъжд. Свидетелят твърди да се е събудил, в
момента, в който били блъснати отзад. Завъртели се от удара и влезли в
канавката в дясната част на пътя, без да са достигали до мантинелата в ляво.
Инцидента станал след десен завой в посока гр. ***. Не сигнализирали полицията,
тъй като не били пострадали и автомобила не пречел на движението. На мястото на
инцидента нямало увредена мантинела, тя свършвала преди него.
Ответникът
оспорва да е подписвал процесния протокол за ПТП, поради което е открито
производство по чл. 193 ГПК за проверка авторството на подписа положен за
участник № 1. От заключението на изслушаната по делото СГЕ се установява, че в констативен
протокол за ПТП рег. № 1533314 от 28.07.2015г. подписът за участник № 1 е
положен от ответника по делото. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си и разяснява как е извършил експертното изследване.
От
заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил на
увреденото от процесното ПТП лице /ОПУ В. Търново/ по щета № ********** сумата
от 1256, 85 лв., като плащането и получаването на тази сума е отразено в
счетоводството на двете дружества.
От
заключението на изслушаната САТЕ се установява, че участъка от пътя в района на
ПТП е четирилентов с по две ленти за движение в посока. Платната за движение са
разделени със затревена площ с монтирани в нея две успоредни единични СПО,
които започват на
От
заключението на СОЕ се установява, че стойността на причинените вреди и
средствата, необходими за ремонтирането на СПО, увредена от ПТП възлизат на
1256, 85 лв. без ДДС. В съдебно заседание вещото лице посочва, че за да
отговори на поставената задача е направила справка при производителя на
съответните елементи от СПО и се е снабдила с единичните цени за поправянето им
от фирмата извършила ремонта.
Застрахователят
- ищец, позовавайки се на правото си на регрес спрямо ответника, се е снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2724/2019г. на
ВТРС за сумата от 1256, 85 лв. – главница по регресно вземане и за сумата от 335,
54 лв. - мораторна лихва за периода 16.01.2017г. – 03.09.2019г., срещу която в
срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет част от посочените в
заповедта за изпълнение суми.
Застрахователното
събитие е настъпило при действието на отменения КЗ /обн. ДВ, бр. 103/2005г./,
поради което по общото правило в случая приложение ще намерят разпоредбите на
този материален закон. Съгласно нормата на чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./
застрахователят има право да получи от застрахования платено от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. Следователно възникването на регресното
право на застрахователя срещу застрахования предполага кумулативно наличие на
следните предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между застрахователя - ищец и деликвента - ответник относно
управлявания от последния автомобил, осъществен деликт от застрахованото лице,
изплатено от застрахователя обезщетение на увреденото от деликта лице за
причинените му вреди и в случая ответникът виновно да се отклонил от проверка
за алкохол и наркотични вещества. Регресното право е средство за санкциониране
на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените от закона случай.
В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е
възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се
освобождават от гражданската си отговорност.
В производството по делото безспорно се установи
наличието на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност". Категорично се
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по
делото относно л.а. „***” с рег. № *** по застраховка „Гражданска отговорност”
със срок на действие от 27.06.2015г. до 26.06.2016г.
Доказа се по категоричен начин, че в срока на действие на
застраховката застрахованото лице е осъществило фактическия състав на
деликтната отговорност. Същото, поради нарушаване на правилата за движение по
пътищата, е реализирало ПТП при управление на застрахования автомобил, при
което са причинени вреди на трето лице. Ответникът не е съобразил поведението
си с предписаното от закона правило на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, тъй като се е движел
с несъобразена с пътните условия скорост и не е могъл да спре при възникнала
опасност за движението. Налице е противоправно негово поведение. Същият в
тъмната част на денонощието, при силен дъжд и мокро пътно платно, навлизайки в
дясна крива е избрал скорост на движение, при която е изгубил контрол над застрахования
автомобил, не успява да спре и се блъска в СПО /мантинела/, след което се
преобръща на лявата си страна в дясната крайпътна канавка.
Съдът възприема описания механизъм на реализиране на ПТП
на база съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които в своята взаимовръзка и логическа последователност установяват
този фактически извод. В качеството си на официален свидетелстващ документ протокола
за ПТП установява с обвързваща за съда доказателствена сила извършените от и
пред съставилия го полицейски служител действия, както и направените от него
констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Процесният протокол
за ПТП е съставен от длъжностното лице /свид. С./ след посещение на
местопроизшествието, което обстоятелство изрично е отбелязано в бланковата
форма. В тази връзка същият има официален удостоверителен характер по см. чл.
179 ГПК за възприетите от съставителя му факти относно разположението в
пространството на участвалия в ПТП автомобил и на увредената вещ /обозначени и
на скицата в протокола/, характера и вида на нанесените щети, пътната
обстановка в участъка на катастрофата. Тази доказателствена стойност на документа
не се опорочава от факта, че протокола за ПТП е съставен няколко часа след
настъпване на пътния инцидент. От показанията на свид. С. и обясненията на
ответника е видно, че при посещение на местопроизшествието на сутринта след инцидента
местоположението на автомобила не е било променяно. Същият се е намирал на
посоченото и от свидетелите Й. и ***място извън пътното платно и в описаното от
тях състояние /преобърнат на лявата си страна/. Горепосочените релевантни
обстоятелства са възприети от длъжностното лице в присъствието на ответника
/обяснения в съдебно заседание от 03.02.2020г./, като същият не ги е оспорил и
е подписал протокола за ПТП без възражения. По този начин ответникът е
удостоверил неизгодни за себе си факти /за участието му в пътния инцидент, за
нарушените от него правила за движение и за механизма на произшествието/,
поради което протокола за ПТП се полза с материална доказателствена сила
относно тяхното настъпване. Тази му доказателствена стойност не е оборена в
хода на процеса, от предприето от ответника оспорване, че не го е подписал. От
заключението на изслушваната по делото СГЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, категорично се установява, че ответникът е
положил подпис за участник № 1 в процесния протокол. Оспорването на
заключението предприето от процесуалния му представител е голословно, тъй като
не се сочат обстоятелства водещи до неговата неправилност или необоснованост и не
е поискано допускането на повторна или допълнителна експертиза. Нещо повече
вещото лице подробно описа методите и способите, чрез които е достигнал до
експертния си извод, поради което съдът намира, че същият е отговорил пълно,
точно и ясно на поставената му задача. Без значение за доказателствената
стойност на протокола за ПТП е и мястото на съставянето му, тъй като законът не
поставя изискване това да става на мястото на инцидента. Длъжностното лице има
задължението да посети произшествието, но не и да състави на място протокола за
ПТП. В подкрепа на описания в протокола механизъм на настъпване на
произшествието са и показанията на свид. С., който детайлно и безпротиворечиво
изяснява къде и при какви обстоятелства е настъпило ПТП, в какво се е ударил
автомобила и какви следи е имало по него от удара, както и къде е намерен
впоследствие. Дадените от свидетелите на ответника показания относно пътната
обстановка, при която е настъпило ПТП – силен дъжд, мокро пътно платно,
движение в десен завой, изцяло кореспондират с описания в протокола за ПТП
механизъм.
Съдът обаче не дава вяра на показанията на тези свидетели
в частта им, че при настъпване на ПТП застрахования при ищеца автомобил е бил
ударен от друго неустановено МПС. От една страна тези свидетели са пряко
заинтересовани от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК, с оглед на
близките приятелски отношения, които имат със застрахования. От друга страна е
налице пълно разминаване в показанията им относно начина на реализиране на
твърдения удар. Свид. Й. посочва, че другият автомобил ги е засякъл при
изпреварване, като със задната си част ги е ударил в тяхната предна част. В противоречие
с това, свид. ***твърди автомобила на ответника да е ударен отзад. Отделно от
това на мястото на ПТП не са установени никакви следи, които да сочат за
наличието на такъв сблъсък. Безспорно при описания от свидетелите удар, при
който е променена траекторията на движение на техния автомобил, е следвало да
останат елементи и части и от другия автомобил. На място такива нито са
установени, нито са описани от полицейските служители. По тези съображения
съдът намира, че процесния пътен инцидент е настъпил по описания в протокола за
ПТП начин, а не по този сочен от ответника и свидетелите му, с участието на
друг неизвестен автомобил. В тази връзка съдът на основание чл. 202 ГПК не възприема
заключението по изслушаната САТЕ относно посочения в нея механизъм на ПТП. По
делото липсват категорични и безспорни доказателства за сблъсък между
застрахования автомобил и неустановено МПС, а още по – малко доказателства за
участие на три автомобила в него и предприето едновременно изпреварване от две
от МПС-та, какъвто извод е направил вещото лице. Подобни обстоятелства за
настъпване на инцидента не се сочат нито от ответника, нито от свидетелите му, а
и не се установяват от безспорно възприетите от съда като достоверни протокол
за ПТП и показания на свид. С.. При липсата на извършен оглед на автомобила от
вещото лице, посочването на подобен начин на настъпване на пътния инцидент,
само въз основа на схематично отразените по него щетите, лишава експертния
извод от нужната категоричност и разкрива необоснованост на заключението на
САТЕ, в тази му част. По тези съображения последното не може да служи на съда
за изграждане на фактическите и правните му изводи. При безспорно установените
по делото факти за липсата на сблъсък между автомобила на ответника и друго
МПС, съдът възприема изводите на вещото лице дадени в разпита му по реда на чл.
200 ГПК, съгласно които застрахованият водач се е движил с по – голяма скорост от
съобразената и при навлизане в кривата на завоя загубва курсова устойчивост и
допуска ПТП.
Установеният по делото механизъм на ПТП сочи на наличието
на противоправно поведение на ответника, тъй като същият е нарушил изискването
на чл. 20 ал. 2 ЗДвП да се движи със съобразена с пътните условия скорост, за
да може да спре при възникнала опасност за движението. Този извод на съда не
може да бъде преодолян, поради отмяната на издаденото срещу ответника НП №
15-1275-001931 от 25.08.2015г. с влязлото в сила решение по НАХД № 2646/2015г.
на ВТРС. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 300 ГПК, този съдебен
акт няма обвързваща за съда сила, която да го задължи да приеме, че не е налице
виновно поведение у застрахования.
Мотивиран
от всичко изложено настоящият състав на ВТРС намира, че ответникът е имал
противоправно поведение при настъпване на процесното ПТП, с което е увредил
трето лице – АПИ гр. София. Събраните по делото писмени доказателства и
заключението на СОЕ по категоричен и несъмнен начин установяват претърпените от
пострадалото юридическо лице имуществени вреди и техния размер. Увредените
елементи и звена от СПО са подробно описани в протокола за ПТП, който в тази си
част има характер на официален свидетелстващ документ, доколкото отразява
непосредствено възприето от длъжностното лице обстоятелства. В показанията си
свид. С. детайлно разяснява как е установил наличието на деформации и огъвания
на 7 броя звена и 14 броя колчета от еластичната ограда, както и защо е приел,
че те са увредени от процесното ПТП. Във връзка с последното свидетелят
посочва, че по застрахования автомобил е имало следи от мантинелата като
остъргано, а от своя страна по самата ограда е имало следи от автомобила. От
експертна оценка по щета № **********/2016г. безспорно се установява, че
увредения участък от единичната СПО е с дължина
Освен
тези елементи от състава на регресната отговорност на ответника, по делото е
безспорно се установи, че същият виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотични вещества и техните аналози. За да е налице виновно отклоняване по
смисъла на чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./ in fine, след ПТП водачът следва да е
напуснал местопроизшествието, с което поведение е нарушил императивни законови
норми, които го задължават да остане на място и да бъде тестван за алкохол и
наркотични вещества. Отклоняването на ответника от местопроизшествието като
фактическо действие е безспорно установено по делото. Същият признава, че след катастрофата
е напуснал мястото на произшествието, което се потвърждава от показанията на
свидетели Й. и ***и от отразеното в протокола за ПТП. Не е спорно, че
ответникът не е уведомил органите на полицията за настъпването на пътния
инцидент. Съгласно чл. 125 т. 8 ЗДвП службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и МПС-то не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. В случая е безспорно, че в резултат на процесния пътен
инцидент застрахования автомобил е претърпял вреди, които правят невъзможно
придвижването му на собствен ход. В тази връзка ответникът и свидетелите Й. и ***са
се обадили на трето за делото лице, което ги е прибрало от мястото на ПТП. Следователно органите на полицията са били длъжни да посетят
местопроизшествието, на което имплицитно съответства задължението на участника в
него да ги уведоми за ПТП. Аргумент, за което е
изводимо и от нормата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „б” ЗДвП, тъй като при един
участник в ПТП няма как да бъде постигнато съгласие относно обстоятелствата
свързани с настъпването му, а единствено в този случай службите за
контрол нямат задължение за посещение, ако от ПТП са причинени само
имуществени вреди. Освен това в съответствие с чл. 123 ал. 1 т. 1 и чл. 123 ал.
2 ЗДвП всеки участник в ПТП е длъжен да съдейства за установяване на вредите,
което при самокатастрофирал автомобил несъмнено предполага, без да напуска
местопроизшествието, да уведоми органите на МВР. Последните, съгласно чл. 99 т. 4 от Инструкция № 8121з-749
от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, задължително изпробват участниците в ПТП с
материални щети за употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотични вещества
или техните аналози. От друга страна резултатът от тази проверка, задължително
се отразява в протокола за ПТП, с оглед на нормативно установеното му
съдържание /приложение № 2 към чл. 4 от Нареба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд/.
Следователно, като е напуснал мястото на произшествието без
да уведоми службите за контрол на МВР за настъпването му и преди без да изчака
тяхното пристигане, доколкото посещението им е било задължително, ответникът виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, тъй
като в случая нейното извършване императивно следва от разпоредбата на чл. 99 т. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. Наличието на виновно
отклонение от дължимата проверка безспорно следва и от обстоятелството, че
ответникът при напускането на произшествието е прибрал регистрационните табели
на автомобила с цел да затрудни установяването си като водач на
самокатастрофиралото МПС, за което показания дава и свид. С.. По тези
съображения и доколкото по делото не се твърди и не се доказа напускането на
местопроизшествието да се дължи на обстоятелство, изключващо вината на
ответника /оказване на наложителна медицинска помощ или друга неотложна
причина/, съдът намира, че е налице обсъжданата предпоставка за ангажиране на
регресната му отговорност по чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./
Мотивиран от изложеното съдът намира, че по делото се
установиха всички елементи от фактическия състав на претеднираната от ответника
регресна отговорност, поради което предявеният иск за установяване дължимостта
на сумата от 1256, 85 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по щета
№ ********** застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" за вреди от ПТП, настъпило на 28.07.2015г.
на гл. път I-5, при км. 108+200м, което е резултат от противоправното поведение
на ответника, при управление на МПС, е изцяло основателен и доказан.
При този изхода на спора само искането на ищеца за
присъждане на разноски се явява основателно, като исковият съд в съответствие
със задължителните указания по т. 12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК следва да присъди
разноски и за заповедното производство. В настоящото производство ищецът е
доказал извършването на разноски за заплащане на държавна такса и депозити за
вещи лица и свидетели в общ размер на 575, 27 лв. Същият е бил защитаван в
процеса от юрисконсулт и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК има право на
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на ЗПрП. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените по делото
съдебни заседания, както и обстоятелството, че процесуалния представител на
ищеца единствено е депозирал писмени становища, съдът намира, че на основание
чл. 25 НЗПрП следва да определи и присъди в полза на ищеца юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 300 лв. Следователно за исковото производство
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
875, 27 лв. респ. в заповедното производство разноски в размер на 75 лв.
След влизане в сила на решението по настоящото
производство, същото следва да се докладва на заповедния съд за предприемане на
действия по чл. 416 ГПК за вземането за мораторна лихва по заповед
за изпълнение № 1193 от 09.09.2019г., тъй като предмет на исковото производство
е само вземането за главница.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.С.Д., ЕГН: ********** с постоянен
адрес *** ДЪЛЖИ на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул. "Г.М.Димитров"
№ 1, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ
/отм./ СУМАТА от 1256, 85 лв. /хиляда двеста петдесет и шест лева и 85 ст./ -
главница, представляваща регресно вземане за изплатено по щета № ********** застрахователно
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" сключена с полица № BG/30/115001700107 от 26.06.2015г. за
вреди от ПТП, настъпило на 28.07.2015г. на гл. път I-5, при км. 108+200м, което
е резултат от противоправното поведение на ответника, при управление на МПС,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
в съда – 04.09.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение № 1193 от 09.09.2019г. по ч.гр.д. № 2724/2019г.
на ВТРС.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул. "Г.М.Димитров" №
1, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, СУМАТА от 875, 27 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева и 27 ст./,
представляваща сторените от ищеца разноски в исковото производство, както и СУМАТА
от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски за заповедното
производство.
Препис от решението след влизането му в сила да се
приложи по ч.гр.д. № 2724/2019г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: