Решение по дело №15154/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2091

 

гр. Пловдив,  24.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на    осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15154 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М.А.Т., ЕГН **********,*** 55 против „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Неофит Рилски" № 1, ет. 2 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от  10 879 лв. - главница, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника за изработка и монтаж на 29 броя интериорни врати на собствените на ищеца обекти: АТЕЛИЕ № 2 на трети етаж с площ от 46,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 5 на трети етаж с площ от 50,80 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 6 на трети етаж с площ от 57,90 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 8 на трети етаж с площ от 77,70 кв. м.; АТЕЛИЕ N9 3 на четвърти етаж с площ от 46,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 9 на четвърти етаж с площ от 50,80 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 11 на четвърти етаж с площ от 54,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 21 на седми етаж с площ от 105,00 кв. м., всички от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., с административен адрес: ***, което задължение на ответника произтича от Предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г. и Анекс от 20.3.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска - 25.9.2019 г., до окончателното плащане, сумата от 15 000 лв.- главница, представляваща неизплатено вземане на ищеца по т. V.9. от Предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г., потвърдено в Споразумение от 08.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните, peг. № ***, продължено с т. 3 от Анекс от 20.3.2019 г. към предварителния договор между страните - за 30 месеца по 500 лв. на месец през времето от месец февруари 2017 г. до месец юли 2019 г. включително, ведно с обезщетение за забава (мораторни лихви) върху 30 просрочените месечни вноски, считано от забавата - първия работен ден, следващ изтичане на месеца, за който се отнася главницата,  до 24.08.2019 г., в общ размер на 1935,27 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от предявяване на иска - 25.09.2019 г.  до окончателното плащане и сумата от 9 788 евро - главница, представляваща неустойка за забава за 4 месеца през времето от 30.4.2019    г. до 30.08.2019 г. за неизпълнено задължение на ответника да изработи и монтира 29 броя интериорни врати на собствените на ищеца обекти: АТЕЛИЕ № 2 на трети етаж с площ от 46,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 5 на трети етаж с площ от 50,80 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 6 на трети етаж с площ от 57,90 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 8 на трети етаж с площ от 77,70 кв. м.; АТЕЛИЕ № 3 на четвърти етаж с площ от 46,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 9 на четвърти етаж   с площ oт 50,80 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 11 на четвърти етаж с площ от 54,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 21 на седми етаж с площ от 105,00 кв. м., всички от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., с административен адрес: ***, уговорена в т. VI.1. от Предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г. между страните и в т. 5 от Анекс от 20,3.2019 г. към същия предварителен договор: по 5 евро на квадратен метър от разгърнатата застроена площ на същите обекти - 489,40 кв. м. за времето на забавата от 30.4.2019 г. до 30.08.2019 г. Претендират се и разноски. 

Ищецът сочи, че  като прехвърлител, съответно - възложител, и „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД (с предишно име „СИНАТРА" ЕООД), ЕИК *********, като приобретател, съответно - строител, е сключен Предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г. Предмет на предварителния договор са били следните съществени права и задължения на страните: М.Т. като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., с административен адрес: ***, с площ от 385 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, при съседи - подробно описани в договора, който поземлен имот по действащия ПУП-ПРЗ на гр. П., съставлява УПИ ***, по плана на града, наричан в договора накратко имота, се е задължил да сключи окончателен договор, с който да учреди на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД изрично изброените в предварителния договор права на строеж на самостоятелни обекти от жилищна сграда, предвидена да се построи в имота, срещу задължението на приобретателя изцяло със свои средства и за своя сметка да се снабди с инвестиционни проекти и с разрешение за строеж, след което да построи и въведе в експлоатация по надлежния ред сградата, като предаде на прехвърлителя М.Т. обектите, за които той ще си запази правото на строеж, наричани накратко в предварителния договор обезщетение. Учредяването на правата на строеж на останалите обекти от сградата, с изключение на обезщетението, е било предвидено да стане в полза на ответника, което е представлявало и неговото възнаграждение (т. 11.3. от договора).

Наред с тази основна уговорка на страните, в Раздел V от договора:,,ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ", са предвидени клаузи за начина и сроковете за изпълнение на строителството, за изпълнението на технологичния процес, както и за степента на завършеност, в която строителят се задължава да изпълни и предаде на възложителя М.Т. обектите, за които той си запазва правата на строеж (обезщетението). В т. V.20 от предварителния договор страните изрично са предвидили: Клаузите на настоящия Раздел V да имат значение на договор за строителство между страните; по тях да не се сключва окончателен договор и същите ще продължат да действат до издаване на разрешение за ползване на СГРАДАТА, а страните съответно се считат ВЪЗЛОЖИТЕЛ и СТРОИТЕЛ. В Приложение № 2 към т. . V.11. от предварителния договор е предвидена степента на завършеност на обектите на обезщетение, в която строителят се е задължил да ги изпълни и предаде на ищеца. Освен това, в т. V.9. от предварителния договор страните са постигнали следното съгласие: През периода, считано от един месец след сключване на този договор до издаване на разрешение за ползване на СГРАДАТА, ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ се задължава да заплаща на ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ сумата от 500 лв. (петстотин лева) месечно с оглед задоволяване на жилищните потребности на ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ (наем) през време на строителството. Тази клауза страните са възпроизвели в свое отделно съглашение от същата дата - Споразумение с нотариална заверка на подписите, peг. № ***.

 В изпълнение на обещаното в предварителния договор, с нотариален акт за учредяване на права на строеж върху недвижим имот от 28.07.2016 г., вписан с акт № ***, М.Т. е учредил в полза на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД правата на строеж на самостоятелните обекти от сградата, уговорени в предварителния договор като възнаграждение на ответника за строителството, съответно - запазил си е правата на строеж на обектите на обезщетението, които дружеството се е задължило да му построи и предаде.

След сключване на посочения нотариален акт, в изпълнение на договора за строителство (съответните клаузи на Раздел V, от описания по-горе предварителен договор) „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД е построило сградата с предвидените в нея обекти и общите й части. Към 20.03.2019 г. ответникът обаче не е изпълнил собствените на ищеца - М.Т., обекти на обезщетението в степента на завършеност, предвидена в Приложение № 2 към т. V.11. от предварителния договор. Това е принудило М.Т. да постави претенциите си пред строителя, който е признал неизпълнението си и е поискал допълнителни срокове за отстраняване на неизправността си. Така между страните е подписан Анекс от 20.03.2019 г. към сключения между тях предварителен договор от 08.02.2016 г.

По причина, че към момента на подписване на анекса строителят не е изпълнил задължението си да монтира интериорните врати на апартаментите от сградата, собствени на М.Т. (обезщетението), „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ ЕООД се е задължило да монтира въпросните интериорни врати в срок от 40 дни, считано от 20.03.2019 г., който срок  изтича на 29.04.2019 г. Освен това, съгласно т. 3 от анекса за срока до изпълнение на посочените работи „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД продължава да дължи на ищеца договорените със споразумение от 08.02.2016 г. по 500 лв. (петстотин лева) месечно с оглед задоволяване на жилищните потребности на М.Т.. В така уговорения срок  -29.04.2019 г. , „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД не е изпълнило задължението си по т. 2.6) от Анекса да монтира интериорните врати на апартаментите на М.Т.. Това е принудило ищеца сам да предприеме необходимите действия за покупка и монтаж на 29 броя интериорни врати на апартаментите си, за които си е запазил правата на строеж по нотариален акт за учредяване на права на строеж върху недвижим имот от 28.07.2016 г. Така на 09.08.2019 г. той е възложил изработка и монтаж на същите на „АРХЦЕНТЪР-А" ООД, ЕИК *********, за което заплатил на това дружество цена от 10 879 лв. За сделката новият изпълнител му е издал фактура № *** на посочената стойност, която ищецът с платежно нареждане № 1501173 5 от 09.08.2019 г. на „Банка ДСК" ЕАД е заплатил по банковата сметка на търговеца. Монтажът е приключен на 30.08.2019 г. „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД дължи на ищеца посочената стойност на изработката и монтажа на 29 броя интериорни врати: 10 879 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Освен посоченото неизпълнение на договора за строителство в частта му за монтаж на интериорните врати на апартаментите на ищеца, „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД не е изпълнило и друго свое задължение - това по V.9. от предварителния договор, възпроизведено и в Споразумението между страните от 08.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите, съответно - потвърдено в т. 3 от Анекса от 20.03.2019 г. към предварителния договор, а именно - да заплаща на ищеца по 500 лева месечно за задоволяване на жилищните му потребности до пълното приключване на работите, предмет на анекса от 20.03.2019 г. Това си задължение ответникът не е заплащал за периода от месец февруари 2017 г. до месец юли 2019 г. включително - 30 месеца по 500 лева на месец, с което задължението му към момента на завеждане на настоящия иск възлиза на 15 000 лв. Задължението е уговорено като периодично - месечно, респ. с изтичане на съответния месец длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съответните обезщетения за забава върху отделните главници, считано от първия работен ден, следващ изтичане на месеца, за който се отнася главницата, до 24.8,2019 г. са в общ размер на 1935,27 лв., разпределени за всяко месечно плащане в исковата молба.

 Към  момента на подписване на Анекса от 20.03.2019 г. към предварителния договор, ответникът не е монтирал интериорните врати на никои от обектите - апартаменти и ателиета, които М.Т. си е запазил в собственост с нотариалния акт между страните от 28.07.2016 г., а именно: АТЕЛИЕ № 2 на трети етаж с площ от 46,40 кв. м., АПАРТАМЕНТ № 5 на трети етаж с площ от 50,80 кв. м., АПАРТАМЕНТ № 6 на трети етаж с площ от 57,90 кв. м.,АПАРТАМЕНТ № 8 на трети етаж с площ от 77,70 кв. м., АТЕЛИЕ № 3 на четвърти етаж с площ от 46,40 кв. м.,АПАРТАМЕНТ № 9 на четвърти етаж с площ от 50,80 кв. м., АПАРТАМЕНТ № 11 на четвърти етаж с площ от 54,40 кв. м., АПАРТАМЕНТ № 21 на седми етаж с площ от 105,00 кв. м.

Съгласно т. 5 от Анекса от 20.03.2019 г. За неизпълнение на работите по т. 2 в уговорения срок, СТРОИТЕЛЯТ дължи неустойките, предвидени в предварителния договор между страните. В т. VI.1. от предварителния договор от 08.02.2016 г. неустойката за забава на строителя е предвидена, както следва: месечна неустойка в размер на 5 € (пет евро) на квадратен метър РЗП на обектите на ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО, но за не повече от 12 месеца . В т. 2.6) от анекса ответникът се е задължил да монтира интериорните врати на гореизброените 8 обекта (2 ателиета и 6 апартамента) в срок от 40 дни, считано от 20.3.2019 г., т.е. до 29.04.2019 г.  Ищецът се наложило сам да възложи изпълнението на тези работи на „АРХЦЕНТЪР-А" ООД, което е приключило с монтаж на 30.08.2019 г. Така на основание т. 5 от анекса от 20.03.2019 г. във връзка с т. VI.1. от предварителния договор от 08.02.2016 г. „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД дължи на ищеца договорна неустойка за забава: по 5 евро на квадратен метър от РЗП на обектите на обезщетението на месец. Видно от нотариалния акт от 28.07.2016 г. между страните, гореизброените 8 обекта (2 ателиета и 6 апартамента) на ищеца са с РЗП (сбор от чистите им площи): 489,40 кв. м. В случая дължимата от ответника неустойка за забава е за време от четири месеца (от 30.4.2019 г. до 30.08.2019 г.) по 5 евро/кв. м. РЗП (489,40 кв. м.) на месец, или всичко в размер на 9 788 евро. На основание изложените доводи се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва претенциите на ищеца. Твърди, че претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 10879 лв. за неизпълнение на задължението за изработка и монтаж на 29 бр. интериорни врати е неоснователна, тъй като в срока по Анекс от 30.03.2019 г. ответникът е доставил необходимите 29 броя врати и е имал готовност да постави същите, но ищецът заявил, че не желае доставените, а ще си закупи и постави сам врати по свой избор и че дружеството е длъжно да му ги плати. Позовава се на разпоредбата на чл. 83 ЗЗД, като сочи, че ищецът в качеството на кредитор е изцяло отговорен за неизпълнението на задължението на ответника за поставяне на вътрешни интериорни врати, като счита, че ответникът като длъжник следва да се освободи от отговорност. При условията на евентуалност в случай, че не се приеме, че е налице хипотезата на чл. 83 ЗЗД, то моли претенцията да се намали по размер, като се присъди обезщетение в размер на 8700 лв. или по 300 лв. с ДДС за всяка врата, доколкото такава е стойността на монтираните от ответника врати в другите обекти. Позовава се на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. На основание изложените доводи, касаещи претенцията за обезщетение за неизпълнение на задължението за изработка и монтаж на интериорни врати оспорва и претенцията за неустойка за забава на това задължение.  Освен това посочва, че тази неустойка е предвидена, като неустойка за забава, а не като неустойка за неизпълнение на задължение. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност моли същата да бъде намалена, като прекомерна до размер на 1/6 от претенцията. По отношение на претенцията в размер на 15 000 лв.- вземане на ищеца по т. V.9 от предварителния договор, потвърдено със споразумение от 08.02.2016 г. и продължено  с т. 3 от Анекс от 20.03.2019 г. излага доводи за неоснователност. Твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си към ищеца за заплащане на 500 лв. месечно за задоволяване на жилищните нужди на ищеца за времето от 08.03.2016 г. до 20.03.2019 г. Посочва, че признание на това обстоятелство се съдържа в Анекса от 20.03.2019 г., в който не е констатирано неизпълнение на това задължение, а напротив изрично е уговорено, че ответникът продължава да дължи по 500 лв. месечно за допълнителния период след 20.03.2019 г. Счита за дължима претенцията единствено в размер на 500 лв. за месец април 2019 г., доколкото е налице невиновно неизпълнение на задължение по т.2.6 от Анекса от ответника. Независимо от изложеното на самостоятелно основание твърди, че заплащането на 15 000 лв. не се дължи, тъй като ищецът не е заплащал наем в този период за задоволяване на жилищните си нужди и съответно основанието за заплащане на сумата не се е сбъднало. Прави възражение за прихващане на сумата от 5500 лв.- извършени от ответника плащания в размер на 500 лв. месечно за периода от март 2016 г. до януари 2017 г. Твърди, че тези суми са платени при начална липса на основание. Твърди, че както в предварителния договор, така и в споразумението и анекса е уговорено основание за дължимост на сумата от 500 лв., което не е установено.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

Не се спори и от приложените писмени доказателства се установява, че на 08.02.2016 г. между ответника в качеството на прехвърлител, съответно - възложител, и „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД (с предишно име „СИНАТРА" ЕООД), ЕИК *********, като приобретател, съответно - строител, е сключен Предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне право на собственост срещу задължение за строителство. Съгласно договора М.Т. като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., с административен адрес: ***, с площ от 385 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, при съседи - подробно описани в договора, който поземлен имот по действащия ПУП-ПРЗ на гр. П., съставлява УПИ ***, по плана на града, наричан в договора накратко имота, се е задължил да сключи окончателен договор, с който да учреди на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД изрично изброените в предварителния договор права на строеж на самостоятелни обекти от жилищна сграда, предвидена да се построи в имота, срещу задължението на приобретателя изцяло със свои средства и за своя сметка да се снабди с инвестиционни проекти и с разрешение за строеж, след което да построи и въведе в експлоатация по надлежния ред сградата, като предаде на прехвърлителя М.Т. обектите, за които той ще си запази правото на строеж, наричани накратко в предварителния договор обезщетение. Учредяването на правата на строеж на останалите обекти от сградата, с изключение на обезщетението, е било предвидено да стане в полза на ответника, което е представлявало и неговото възнаграждение (т. ІІ.3. от договора).

В Раздел V от договора:,,ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ", са предвидени клаузи за начина и сроковете за изпълнение на строителството, за изпълнението на технологичния процес, както и за степента на завършеност, в която строителят се задължава да изпълни и предаде на възложителя М.Т. обектите, за които той си запазва правата на строеж (обезщетението). В т. V.20 от предварителния договор страните изрично са предвидили: Клаузите на настоящия Раздел V да имат значение на договор за строителство между страните; по тях да не се сключва окончателен договор и същите ще продължат да действат до издаване на разрешение за ползване на СГРАДАТА, а страните съответно се считат ВЪЗЛОЖИТЕЛ и СТРОИТЕЛ. В Приложение № 2 към т. . V.11. от предварителния договор е предвидена степента на завършеност на обектите на обезщетение, в която строителят се е задължил да ги изпълни и предаде на ищеца. Освен това, в т. V.9. от предварителния договор страните са постигнали следното съгласие: През периода, считано от един месец след сключване на този договор до издаване на разрешение за ползване на СГРАДАТА, ПРИОБРЕТАТЕЛЯТ се задължава да заплаща на ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ сумата от 500 лв. (петстотин лева) месечно с оглед задоволяване на жилищните потребности на ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ (наем) през време на строителството. Тази клауза страните са възпроизвели в свое отделно съглашение от същата дата - Споразумение с нотариална заверка на подписите, peг. №***(л.16 от делото). В договорената клауза липсва изискване за доказване на жилищните нужди на прехвърлителя – ищец по делото в каквато насока са възраженията на ответника, като не се спори, че в изпълнение на така договорената клауза ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в общ размер от 5500 лв. за периода от месец март 2016 г. до месец януари 2017 г. Не се посочват доказателства нито се твърди при плащането на тези суми ответникът да е изисквал или да се представяни документи, удостоверяващи наемни правоотношения на ответника.

В предварителния договор е уговорена клауза за учредяване на поръчителство, като подписаният В. Г. в качеството на представляващ „ДИАЗ“ ЕООД от името и за сметка на дружество „ДИАЗ “ ЕООД поема поръчителство за задълженията и отговорностите на длъжника СИНАТРА ЕООД по предварителния договор. След справка в търговския регистър, който е публичен се установява, че е регистрирана електронна поща: ******@****.** и интернет страница: www.diaz.bg

В Приложение № 2, неразделна част от предварителния договор е отразена степен на завършеност на обектите на обезщетението и общите части на сградата, като в общите части са предвидени блиндирани врати, а в апартаментите интериорни врати.

 В изпълнение на обещаното в предварителния договор, с нотариален акт за учредяване на права на строеж върху недвижим имот от 28.07.2016 г., вписан с акт № ***, М.Т. е учредил в полза на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД правата на строеж на самостоятелните обекти от сградата, уговорени в предварителния договор като възнаграждение на ответника за строителството, съответно - запазил си е правата на строеж на обектите на обезщетението, които дружеството се е задължило да му построи и предаде.

След сключване на посочения нотариален акт, в изпълнение на договора за строителство (съответните клаузи на Раздел V, от описания по-горе предварителен договор) „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД е построило сградата с предвидените в нея обекти и общите й части.

Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 20.03.2019 г. между ищеца в качеството на прехвърлител, съответно възложител и ответника в качеството на приобретател, съответно строител е сключен Анекс към предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г.  С подписания Анекс ищецът се е съгласил да подпише акт образец 16 за сградата, предмет на предварителния договор, като независимо от подписването му, ответникът признава, че към момента не е изпълнило и се задължава да изпълни следните договорени работи по обектите, собствени на ищеца, а именно: шпакловане и боядисване на всички апартаменти с изключение на ап. № 7- срок 1 месец; направа на надпрозоръчните фуги – срок 1 месец; замяна на дефектния стъклопакет на ап. 8 – 1 брой – срок 1 месец; монтаж на парапета на терасата на ап. 21 – срок 1 месец; отстраняване на теч от терасата към стаите на ап. 21 – срок 1 месец и монтиране на всички обект иинтериорни врати – срок 40 дни (описани в т. 2 от анекса). В т. 3 от анекса е уговорено, че за срока на изпълнение на работите по т. 2 ответникът продължава да дължи на М.Т. договорените със споразумение от 08.02.2016 г. по 500 лв. месечно с оглед задоволяване на жилищните потребности на прехвърлителя. Съгласно т. 4 предаването от строителя на възложителя на работите по т. 2 е уговорено да стане с нарочен писмен приемо-предавателен протокол между страните. В т.5 страните са договорили за неизпълнение на работите по т. 2 от уговорения срок, строителят да дължи неустойките, предвидени в предварителния договор. Така подписания анекс между страните представлява частен диспозитивен документ, който съдържа изявление на ответника за неизгодни за него факти поради и което се ползва с материална доказателствена сила по отношение на тези факти.

На 28.03.2018 г. е подписан Акт за установяване на годността за приемане на строежа с административен адрес – ***. Прието е, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, условията на договора  за строителство и съответните анекси към него и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Констатирано е изпълнение на необходимите по изискванията и наредбите инсталации: осветление, силова инсталация, слаботокови и заземителни инсталации, водопровод и канализация.

За удостоверяване на закупуване на интериорни врати ответникът е представил и са приети като писмени доказателства фактура № *** от 07.01.2019 г. за доставка на климатик и 9 броя врати на обща стойност 9700 лв. с ДДС и стойност на вратите 3699,60 лв. и фактура № ***/09.01.2019 г. за доставка на 26 броя врати на обща стойност 9800 лв. с ДДС. Във фактурата не е отразено за кой обект на ответника са предназначени тези врати.

По делото е прието като доказателство разрешение за ползване от 21.03.2019 г., подписано от ***.

Приета е като доказателство фактура, издадена от АРХЦЕНТЪР- А ООД от 09.08.2019 г. за продажба на следните стоки, а именно: 29 табли Porta Doors, каса Porta Doors – 17 бр., дръжки, монтаж и каси на обща стойност 10879 лв. с ДДС, като видно от  приложеното платежна сумата е платена от М.Т. на 09.08.2019 г.

 Приети са като доказателства и електронни документи на хартиен носител, в които е отразено, че на 30.05.2019 г. от имейл *** до имейл *** e изпратена ценова оферта на   стойност 9429 лв. за вратите и 1450 лв. за монтажа, като е предвидено авансово плащане в размер от 4700 лв., а с имейл от *** до *** на 10.06.2019 г. е изпратена проформа фактура за аванса в размер от 4700 лв., който имейл е препратен на имейл ***. Приет е като доказателство и разпечатка на изпратен на 11.06.2019 г. имейл от  *** до ***, в който се сочи, че е изпратена проформа фактура за авансово плащане и изчакват да бъде направено, за да поръчат вратите. Посочва се, че няма никакъв проблем да се монтира единична врата, за която са говорили, само да се уговорят за ден и час. От изложеното по – горе и доколкото електронната кореспонденция е оспорена, то не се установява идентичност между регистрираната за поръчителя по предварителния договор ДИАЗ ЕООД електронна поща и тази, до която е изпратен имейл.

  За удостоверяване на обстоятелството по отношение на разменената кореспонденция между страните по повод процесните врати, както и по изпълнението на договора за строителство в тази част за събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели на ищеца и на ответника.

От разпита на св. Е. С., която *** и съответно съдът преценява показанията й с оглед на всички останали доказателства по делото се установява, че същата е запозната с фирмата – ответник и със строежа. Свидетелката посочва, че към датата на подписване на Акт 16 (обърква датата с един ден) интериорните врати не са поставени от ответника. Установява се, че свидетелката е присъствала на разговор между ***я на ответното дружество и М.Т., като страните се уговорили, че М. ще подпише акт 16, след като Г. – *** на ответното дружество ясно потвърди, че ще изпълни задълженията си по договора – поставяне на врати, шпакловки и други.  Съдът кредитира показанията й в частта, в която твърди, че се уговорили с ищеца да намери фирма, която да изпълни монтажа, като разлика в цената 20-30 лв. на врата няма да е проблем, нито обща разлика в размер на 1000 лв., както и че са изпратени от ищеца приетите като доказателство имейли. Установява се, че вратите са доставени и монтирани от трето лице, а не от ответника, като сумата е платена от ищеца, тъй като вратите са били налични и е била необходима бърза реакция, а ответникът, въпреки че е бил уведомен за офертата и се е съгласил не е заплатил сумата в полза на третото лице. Свидетелката посочва, че е присъствала на разговора с *** на ответното дружество и той е заявил, че до края на седмицата ще преведе аванса в размер от 4700 лв.  След като ответникът заплатил вратите и те били монтирани, *** на ответното дружество спрял да вдига телефона. Свидетелката посочва, че е присъствала на разговора, в който *** на ответното дружество заявил, че е запознат с офертата и за 1000 лв. няма да обеднее и се съгласява.

От показанията на св. И. Д. – *** в ответното дружество, се установява, че е работил в обект на *** през 2017 г. до приключване на строежа през месец април 2019 г. Сочи, че доколкото си спомня ищецът има 8 апартамента. Свидетелят потвърждава, че врати не са слагани на апартаментите, защото г-н Т. не ги допуснал да ги сложат, защото не му харесали вратите, които слагали в сградата. Свидетелят посочва, че това се е случило преди приемателната комисия. От показанията на свидетеля се установяват и твърденията на ищеца, че е следвало да се разбере с работодателя на св. Д. да му плати вратите.  Свидетелят посочва, че вратите за апартаментите на г-н Т. не се различавали от вратите на останалите апартаменти.  Посочва, че интериорните врати се слагат накрая, защото не са приоритет за акт 16. Св. И. Д. сочи, че вратите, които г-н Т. не харесал ги сложили на друг обект 2-3 месец преди последното съдебно заседание, защото били при тях на склад. Заявява, че няма информация как са се развили отношенията между г-н Т. и *** на ответното дружество след като не е харесал вратите. Според свидетеля това било към края на април 2019 г. преди приемателната комисия, която обаче е преди този момент, поради и което съдът не кредитира показанията на свидетеля относно месеца, в който са искали да монтират вратите на апартаментите на ищеца. Установява се обаче, че това се е случило преди приемателната комисия, от което може да се направи извод, че анексът е подписан след опитите на ответника да монтира врати в апартаментите на ищеца, които са отказани от последния.

По първия обективно съединен иск:

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по сключения договор за строителство, като ответникът е поел задължение да предаде на ищеца обектите на сградата, за които ищецът си е запазил правото на строеж, както и общите части при степен на завършеност, качество на материалите и изпълнението, описани в Приложение № 2, неразделна част от договора. Както беше посочено по горе в приложението е предвидено предаване на обектите ведно с интериорни врати. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че към датата на издаване на разрешение за ползване от 21.03.2019 г. вратите в апартаментите на ищеца не са били поставени, съответно ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение. Както св. Д., така и св. С. посочват, че ищецът е искал да се договори с *** според св. Д. – „да се разбере с моя работодател да му плати вратите“, а според св. С. се уговорили, че вратите ще се поставят от посоченото трето лице Архцентър – А ООД. От приетия по делото като доказателство анекс, както и показанията на св. С. се установява, че  на 20.03.2019 г. страните са се договорили интериорните врати в апартаментите да бъдат монтирани в срок от 40 дни от подписване на  анекса, което не се установява от ответника. От показанията на св. Д. може да се направи извод, че след отказа да се монтират предложените от ответника врати, се е стигнало до подписване на анекс с уговорен допълнителен срок.

Ответникът при разпределената за това доказателствена тежест не установи след подписване на анекса да са предлагани на ищеца интериорни врати и той да е отказал същите. Няколко пъти при разпита св. Д. повтори, че отказът е бил преди приемателна комисия, от което следва, че същият е преди 20.03.2019 г.  В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на ответника, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 96 ЗЗД. 

Действително не се установява, че имейлът, до който е изпратена офертата е на ответника, но от събраните гласни доказателства може да се направи извод, че *** на ответното дружество е бил уведомен за предложената оферта. Съдът кредитира показанията на св. С. в тази част, доколкото същите се потвърждават и от показанията на св. Д., от които става ясно, че ищецът е възнамерявал да говори с *** „да му плати парите“. Още повече, че от датите на офертата и изпратените имейли може да се направи извод, че към този момент е изтекъл 40 дневния срок, в който ответникът е следвало да изпълни задълженията си по монтиране на интериорни врати. Срокът изтича на 29.04.2019 г., а първият имейл за оферта е от 30.05.2019 г. почти месец след изтичане на уговорения с анекс от 20.03.2019 г. срок.

Съгласно чл. 79 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. В ал. 2 е предвидено, че когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото, заедно с обезщетение за забава, ако кредиторът все още има интерес от изпълнението.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил поетото с Анекс от 20.03.2019 г. задължение за монтиране на интериорни врати в уговорения срок, като не се установиха твърденията на ответника, че е предложил на ищеца да изпълни така поетото задължение и последният му е отказал. Именно поради забавата на длъжника – ответник по делото, кредиторът е възложил изработката и монтажа на вратите на трето лице, като това е станало със съгласието на ответника. Съдът счита, че претенцията за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника за монтиране на интериорни врати се явява основателна и доказана. Относно размера на същия, то следва да се присъдят реално претърпените от ищеца вреди, вследствие на неизпълнението, а не сочените като такива от ответника. На първо място не се установява, че отразените в приложените към отговора на исковата молба фактури врати са именно за конкретния обект и за апартаментите на ответника, доколкото св. Д. посочва, че те поставят такива врати и на други обекти, като тези, които сочи, че са отказани от ищеца са поставени на друг обект на ответника. На второ място не се установява стойността на договорените с Анекс от 20.03.2019 г. интериорни врати, доколкото ответникът се е съгласил в апартаментите на ищеца да монтира врати, различни от предложените такива преди подписване на разрешението за ползване. Предвид така изложеното и представените писмени и гласни доказателства искът за присъждане на обезщетение в размер на 10879 лв. се явява доказан и по размер и следва да се уважи изцяло.

По втория обективно съединен иск:

Съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е постигната уговорка за месечно плащане по 500 лв. с оглед задоволяване на жилищни нужди по време на строителството, включително и за срока до изпълнение на работите по Анекс от 20.03.2019 г. . Не са предвидени условия за заплащане на това месечно обезщетение и представяне на доказателства за наличието на жилищни нужди, поради и което съдът приема, че това обезщетение се дължи на основание постигнатата уговорка, без да е необходимо да се установяват жилищните нужди на ищеца, поради и което възражението, че сумата от 5500 лв., платена от ответника въз основа на тази уговорка подлежи на връщане. Налице е основание за заплащане на тази сума и основанието е изпълнение на поети от ответника задължения с предварителния договор от 08.02.2016 г. и споразумение  с нотариална заверка на подписите от 08.02.2016 г., поради  и което сумата не подлежи на връщане и възражението за прихващане са явява неоснователно.

Предвид гореизложеното съдът счита, че при разпределената му доказателствена тежест за това, ищецът успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице предпоставките за уважаване на претенцията за заплащане на месечна сума в размер на 500 лв. за периода от месец февруари 2017 г. до месец юли 2019 г. (вратите са закупени и монтирани август месец 2019 г.) или сума в общ размер на 15 000 лв. Не се установи да са налице уговорки между страните за доказване на жилищните нужди на ищеца, а в договора, споразумението и анекса е предвидено обезщетението да се заплаща „с оглед задоволяване жилищни потребности на прехвърлителя през време на строителството“, без да е уговорено условие за заплащането на обезщетението. 

С оглед основателността за главната претенция, то съдът счита за основателна и акцесорната претенция за обезщетение за забава. Доколкото главната претенция е за месечно плащане, то падежът настъпва на първо число на следващия месец, поради и което обезщетение за забава се дължи за периода от 01.03.2017 г. до 24.08.2019 г. върху всяко месечно плащане в общ размер от 1935,27 лв., съгласно онлайн калкулатор.

По третия обективно съединен иск:

В т. 5 от Анекса от 20.03.2019 г.  е уговорено, че за неизпълнение на работите по т. 2 от анекса, описани по – горе строителят дължи на възложителя неустойките, предвидени в договора, като съгласно  т. VI.1. от предварителния договор от 08.02.2016 г. неустойката за забава на строителя е предвидена, както следва: месечна неустойка в размер на 5 € (пет евро) на квадратен метър РЗП на обектите на ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО, но за не повече от 12 месеца . В т. 2.6) от анекса ответникът се е задължил да монтира интериорните врати на гореизброените 8 обекта (2 ателиета и 6 апартамента) в срок от 40 дни, считано от 20.3.2019 г., т.е. до 29.04.2019 г.   

Ответникът е направил възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави.

Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи да обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителната и обезщетителната функция неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили или когато размерът и надхвърля този на вредите. Посочените норми имат диспозитивен характер. Доколкото липсват конкретни предписания, страните са свободни сами да изберат начина на определяне на неустойката, за неизпълнение на кое договорно задължение се уговаря и в какъв размер - като глобална сума или като част /най-често %/ от главното задължение, както и да определят сроковете и начина на плащането й.

По силата на чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Разпоредбата намира приложение и при търговските сделки съгласно препращаща норма на чл. 288 ТЗ. Действително, в цитираната норма на ЗЗД не се дефинира понятието „добри нрави” , но тъй като законодателят е придал правно значение на нарушаването им приравнявайки го по последици с нарушаването на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и зачитането им е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на индивидуалния интерес на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяването на несправедливо облагодетелствуване – аргумент от разпоредбите на чл. 289, чл. 302, чл. 307 ТЗ, чл. 20 ЗЗД и др. В тази връзка въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорената неустойка следва да бъде решен чрез прилагане на комплексен подход отчитащ фактори като: свобода при договарянето, равнопоставеност на страните, функцията на неустойката, възможност неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.

В т.3 на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС е даден отговор на поставените въпроси в смисъл, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

В мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка – парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

В случая след преценка на горните критерий съдът счита, че уговорената в т. 5 от Анекс от 20.03.2019 г. неустойка противоречи на добрите нрави, доколкото не отговаря на естеството на задълженията, поети с анекса, размера им и на вида на неизпълнение на задължението, както и на съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Така уговорена неустойката надхвърля присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради и което претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 788 евро - главница, представляваща неустойка за забава за 4 месеца през времето от 30.4.2019            г. до 30.08.2019 г. за неизпълнено задължение на ответника да изработи и монтира 29 броя интериорни врати на собствените на ищеца обекти следва да отхвърли.

 Отговорност за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност. Ищецът претендира разноски в общ размер от 3778,32 лв., от които сумата от 1878,32 лв.- държавна такса и 1900 лв. – платено адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на уважената част от исковите претенции следва да се присъди обща сума в размер от 2229, 21 лв., от които сумата от  1108,21  лв. – държавна такса и сумата от  1121 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът е представил доказателства и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 4000 лв. Ищецът е направил своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие и заплащане на адвокатското възнаграждение е приложима НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие минималният размер на адвокатското възнаграждение, доколкото са предявени три обективно съединени искове е в размер от 3000 лв., като платеният такъв от 4000 лв.  се явява прекомерен и следва да се намали до минималния такъв от 3 000 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 1223 лв.- съразмерно и намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Неофит Рилски" № 1, ет. 2 да заплати на  М.А.Т., ЕГН **********,*** 55   сумата от  10 879 лв. - главница, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника за изработка и монтаж на 29 броя интериорни врати на собствените на ищеца обекти: АТЕЛИЕ № 2 на трети етаж с площ от 46,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 5 на трети етаж с площ от 50,80 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 6 на трети етаж с площ от 57,90 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 8 на трети етаж с площ от 77,70 кв. м.; АТЕЛИЕ N9 3 на четвърти етаж с площ от 46,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 9 на четвърти етаж с площ от 50,80 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 11 на четвърти етаж с площ от 54,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 21 на седми етаж с площ от 105,00 кв. м., всички от жилищна сграда с идентификатор ***.3, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., с административен адрес: ***, което задължение на ответника произтича от Предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г. и Анекс от 20.3.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска - 25.9.2019 г., до окончателното плащан и  сумата от 15 000 лв.- главница, представляваща неизплатено вземане на ищеца по т. V.9. от Предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г., потвърдено в Споразумение от 08.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните, peг. № ***, продължено с т. 3 от Анекс от 20.3.2019 г. към предварителния договор между страните - за 30 месеца по 500 лв. на месец през времето от месец февруари 2017 г. до месец юли 2019 г. включително, ведно с обезщетение за забава (мораторни лихви) върху 30 просрочените месечни вноски, считано от забавата - първия работен ден, следващ изтичане на месеца, за който се отнася главницата,  до 24.08.2019 г., в общ размер на 1935,27 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от предявяване на иска - 25.09.2019 г.  до окончателното плащане и сумата от общо 2229,21 лв.- разноски, съразмерно на уважените искови претенции, като ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Т., ЕГН **********,*** 55    против „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Неофит Рилски" № 1, ет. 2  сумата от 9 788 евро - главница, представляваща неустойка за забава за 4 месеца през времето от 30.04.2019         г. до 30.08.2019 г. за неизпълнено задължение на ответника да изработи и монтира 29 броя интериорни врати на собствените на ищеца обекти: АТЕЛИЕ № 2 на трети етаж с площ от 46,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 5 на трети етаж с площ от 50,80 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 6 на трети етаж с площ от 57,90 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 8 на трети етаж с площ от 77,70 кв. м.; АТЕЛИЕ № 3 на четвърти етаж с площ от 46,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 9 на четвърти етаж   с площ oт 50,80 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 11 на четвърти етаж с площ от 54,40 кв. м.; АПАРТАМЕНТ № 21 на седми етаж с площ от 105,00 кв. м., всички от жилищна сграда с идентификатор ***.3, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., с административен адрес: ***, уговорена в т. VI.1. от Предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г. между страните и в т. 5 от Анекс от 20,3.2019 г. към същия предварителен договор: по 5 евро на квадратен метър от разгърнатата застроена площ на същите обекти - 489,40 кв. м. за времето на забавата от 30.4.2019 г. до 30.08.2019 г.

ОСЪЖДА М.А.Т., ЕГН **********,*** 55   да заплати на  „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Неофит Рилски" № 1, ет. 2 сумата от 1223 лв.- разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ