О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер 1889 Година 22.06.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и втори юни Година
2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4586 по описа за
2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
На 19.07.2019 г. по
делото е
постъпила жалба от ищеца Ц.Т.Ц., чрез назначения му от съда
процесуален представител по чл. 21, т. 3 ЗПП, срещу
постановеното по делото решение № 956/01.07.2019 г. в частта му, с която
исковете му по чл. 200 КТ срещу ответника С. са частично отхвърлени, както и в
частта му, с която е осъден да заплати на ответника 1334 лева за разноски по
делото и е осъден ответника да заплати на НБПП 150 лева за назначения на ищеца
процесуален представител по чл. 21, т. 3 ЗПП (л.
4-5 от в.гр.д. № 1555/2019 г. на СтОС). С определение № 868/22.05.2020
г. по в.гр.д. № 382/2020 г., Х. окръжен съд е приел, че тази жалба срещу
решението в частта му за разноските, представлява молба по чл. 248 ГПК за
изменението му в същата му част, която следва да се разгледа от Старозагорския
районен съд. Поради това със същото определение е прекратил производството по
в.гр.д. № 382/2020 г. и върнал делото на настоящия първоинстанционен съд, за
разглеждане на посочената част от жалбата по реда на чл. 248 ГПК.
Още
при първоначалното администриране на тази жалба, имаща според въззивния съд характер
на молба по чл. 248 ГПК в посочената й част, съдът е връчил на 23.08.2019 г. препис
от същата на пълномощника на ответника С., който е представил отговор на
03.09.2019 г. (л.
7 и 30-34 от в.гр.д. № 1555/2019 г. на СтОС).
Съдът, след
като разгледа молбата по чл. 248 ГПК, в съвкупност с данните по делото, намери,
че същата е частично основателна само в частта й, с която съдът е осъдил с
решението ответника да заплати на НБПП 150 лева за назначения на ищеца процесуален
представител по чл. 21, т. 3 ЗПП. Последният е назначен след предоставена на
ищеца правна помощ с определение от 08.12.2017 г. (л.
39). В този случай
заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП по банков път
въз основа на отчета по чл. 38 ЗПП и решение на председателя на НБПП (чл. 39 ЗПП).
Едва след това и уважаване с влязло в сила решение на претенцията на ищеца, изплатеното
от НБПП адвокатско възнаграждение следва да се присъди в полза на НБПП
съразмерно с уважената част от иска (чл. 77 и чл.
78, ал. 7, изр. 1 ГПК). В случая обаче
тези две кумулативни законови условия не са били налице към датата на постановяване
на решението по делото на 01.07.2019 г. Тъкмо напротив. Възнаграждение от 450
лева на процесуалния представител на ищеца е било изплатено от НБПП едва на
11.09.2019 г., видно от постъпилото междувременно по делото писмо с искане за
присъждането му след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските
по делото (л. 450-453).
Поради това неправилно с решението ответникът е бил осъден да заплати на НБПП
150 лева възнаграждение за процесуалния представител на ищеца. Поради това
решението в тази му част за разноските, следва да се измени, като се отмени в същата
му част.
В останалата й
част молбата на процесуалния представител на ищеца за изменение по чл. 248 ГПК на
същото решение в частта му за разноските, се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли в същата й част. С постановеното по делото решение № 956/01.07.2019
г., съдът, съразмерно с отхвърлената част от исковете по чл. 200 КТ, е възложил
в тежест на ищеца 1334 лева от сторените от ответника разноски по делото за
заплатени възнаграждения на вещите лица и представляващият го по делото адвокат
(чл. 78, ал. 3 ГПК). Във въззивната си
жалба, имаща в тази й част според въззивния съд характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в тази му част за разноските, процесуалният
представител на ищеца неоснователно поддържа, че съдът неправилно бил присъдил
тези разноски на ответника, защото пълномощникът му не бил поискал своевременно
присъждането им с представен списък по чл. 80 ГПК, преди приключване на
съдебното дирене, а едва с писмените си бележки, като отделно от това съдът не
бил уважил и не се мотивирал защо оставил без разглеждане и направеното от ищеца
възражение за прекомерност.
По
разноските съдът не се произнася служебно, а само при наличие на валидно
заявено от страната искане, което не е оттеглено до приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция (чл. 6, ал. 2 и чл. 81 ГПК). Защото,
макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва също като него да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция (т.
11 от ТР 6/2012 г. и Опр. 84-1980-II г.о.). Следователно. Въпреки неоснователните доводи
за противното на процесуалния представител на ищеца, след като страната веднъж
е сезирала валидно съда с такова искане за присъждане на разноски по делото, не
е необходимо след това още веднъж да го прави. Докато същото не е оттеглено,
съдът е валидно сезиран и дължи произнасяне по него във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция (чл.
81 ГПК).
В
случая пълномощникът на ответника е поискал присъждането на разноски още с
възражението си от 31.10.2018 г. по делото, което си искане той не само не е
оттеглил до приключване на 10.04.2019 г. на съдебното дирене в настоящата
инстанция (л.
261 и 409),
но и със същото си възражение е представил и договора за правна защита и
съдействие за уговореното и платено в брой по същия адвокатско възнаграждение
от ответника, и списък на разноските по чл. 80 ГПК (л.
262-263).
А процесуалният закон съвсем не изисква в последния да се направи искането за
присъждането им (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Тъкмо напротив. В чл. 80 ГПК е въведено само изискването за представяне на
списък на разноските от страната, която вече е поискала присъждането им (в
този смисъл и т. 2 от мотивите на ТР 6/2012-ОСГТК).
При това положение, напълно правилно и в съответствие с чл. 81 ГПК, съдът се е
произнесъл с решението по делото по това искане на ответника, като е възложил в
тежест на ищеца сторените от ответника разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК). От
друга страна възражението си за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, процесуалният представител на ищеца е направил едва
с писмената си защита, представена по делото на 15.04.2019 г., след приключване
преди това на 10.04.2019 г. на съдебното дирене по делото (л.
418).
А според задължителната практика на ВКС, такова искане се явява преклудирано
след приключване на устните състезания по делото и поради това не се разглежда
от съда, когато по делото са проведени открити съдебни заседания, на които
страната е била редовно призована и е присъствала, какъвто е и случая (така
Опр. 36-2015-I
г.о. и Опр. 13-2013-IV г.о., в този смисъл са и мотивите на т. 11 от ТР
6/2012-ОСГТК, според които, с писмената защита не могат да се правят нови
искания и възражения). При него възражението си за прекомерност на платеното
от ответника адвокатско възнаграждение, процесуалният представител на ищеца е
можел да направи в проведените по делото открити съдебни заседания на
31.10.2018 г., на 16.01.2019 г. или на 10.04.2019 г., но не го е сторил. Поради
това това му възражение в писмената му защита е преклудирано и поради това съдът
не се е произнесъл по същото в постановеното по делото решение (чл.
64, ал. 1 ГПК). При
това положение, молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на това решение и в тази
му част за разноските, е неоснователна и следва да се отхвърли в същата част.
Воден от
горните мотиви и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯВА
постановеното по настоящото дело решение № 956/01.07.2019 г. в частта му за
разноските, като:
ОТМЕНЯВА
постановеното с него осъждане на С.,
с
ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати
150 лева за възнаграждение на
един служебно назначен повереник - адвокат на ищеца, по
приходната сметка на НБПП - -,
и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ молбата във
въззивната жалба с вх. № 21357/19.07.2019 г. на процесуалния
представител на ищеца Ц.Т.Ц., за изменение на това решение и
в частта му
за разноските, с която ищецът Ц.Т.Ц. е осъден да заплати на ответника С. 1334 лева за разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Х. окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на
страните,
след изтичането на който, делото да се изпрати на разпореждане на Х. окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: