Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Бяла Слатина, 20.03.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 1184 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., в качеството на изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 500.00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 3032071 от 07.09.2017г., договорна лихва в размер на 67,84 лв. за периода от 07.10.2017г. до 05.05.2018г., такса разходи в размер на 45.00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 310.48 лв. за периода от 07.10.2017г. до 05.05.2018г., обезщетение за забава в размер на 70.50 лв. за периода от 08.10.2017г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство, на основания, подробно изложени в представеното по делото становище.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му
за особен представител адв. Н.И. *** е депозирал писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание особения представител на ответника адв. Н.И. *** поддържа отговора на исковата молба. Иска от съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид становищата доводите на страните и събраните доказателства по делото, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК. Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като с определение, постановено по ч.гр.дело № 759/2019г. на Районен съд - Бяла Слатина е издадена исканата заповед. Ответника не е бил открит на постоянния си и настоящ адрес, поради което след надлежно уведомяване ищеца е предявил настоящия иск.
Между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД
със седалище и адрес на управление ***, „Силвър център”, ет.2, офис 40-46, ЕИК
********* е сключен Договор за паричен
заем № 3032071 от 07.09.2017г. С Договор за цесия от 16.11.2010г., приложение №
1/01.04.2018г. вземането по този договор е цедирано на ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, остатъкът от задължението на ответника по процесния договор за кредит е както следва: главница /остатъчна/ - 500,00 лв.; договорна лихва – 67,84 лв. за периода от 07.10.2017г. до 05.05.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.10.2017г. до 05.05.2018г. (падеж на последна погасителна вноска) – 310,48 лв.;такса разходи за събиране на просрочени вземания – 45,00 лв. и обезщетение за забава – 83,76 лв. за периода от 08.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г.
От приложеният договор за паричен заем съдът намира, че уговорените в него клаузи за неустойка и такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането в посочените размери са неравноправни клаузи и длъжникът не следва да ги заплаща.
Заплащане на претендираната неустойка се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, 2) съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същата не е във вреда на потребителя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от заявителя.
В § 13а, т.9
ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни
законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Разпоредбата дефинира
понятието „потребител“ като всяко физическо лице, което в качеството си на страна
по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на
директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на
същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, „потребител” е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
В чл.4, ал.1 от договора е уговорено допълнително обезпечение чрез поръчители или чрез банкова гаранция, които следва да се предоставят в тридневен срок. Според чл.4, ал.2 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави допълнително обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчители или банкова гаранция. От начина, по който е уредено задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители или банкова гаранция може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация. Такива са например изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4, ал.2. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/.
Предвид на това тази уговорка няма действие между страните, но по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД нейната недействителност не влече нищожност на целия договор /Решение № 1270/09.01.2009г. по гр.д. № 5093/2007г. на II г.о./.
Уговорката, от която произтича вземането на заявителя за такса за разходи за извънсъдебно събиране противоречи на чл.33, ал.1 от ЗПК. При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата (чл.33, ал.1 от ЗПК). Затова съдът счита, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, обуславящо нищожност на уговорката, от която произтича вземането за такса за разходи.
Съгласно
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК се въвежда законова забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Според настоящия съдебен състав посочената в Тарифата на
„Изи Асет Мениджмънт” АД сума от 9,00 лева, представляваща разход за действия
по събиране на задълженията, по същество съставлява такса. Този извод се налага
с оглед начина, по който е уговорено това вземане – без зависимост и връзка с
действително извършените разходи, а като фиксирана по размер сума и отнапред
определено задължение на потребителя към кредитора. Доколкото договорената
такса е определена за действия по събиране на кредита, което по същество са
действия по управление на кредита, същата се явява нищожна като противоречаща
на закона – на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
С
горните мотиви съдът намира за нищожна и клаузата, съгласно която е
предвидена дължимост при настъпване на
предсрочна изискуемост на такса за разходи на кредитора за дейността на лице,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението.
Отделно
от това, следва да се отбележи, че в рамките на производството не се ангажираха
доказателства за реално извършените от кредитора/цесионера разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията. В никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са винаги
безусловно дължими от длъжника.
Следователно претенциите, касаещи неустойка за неизпълнение на договорно задължение и такса разходи за извънсъдебно събиране се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на останалите претенции искът следва да бъде уважен като доказан по основание и размер.
С оглед изхода на спора съдът приема, че
на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в хода на заповедното
и исковото производство в размер общо на 578,85 лева съобразно уважения
размер на иска.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК,
че М.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 500,00 лв. - главница; договорна лихва в размер на
67,84 лв. за периода от 07.10.2017г. до 05.05.2018г. и обезщетение за забава в
размер на 70,50 лв. за периода от 08.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ДО ПЪЛНИЯ РАЗМЕР ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА М.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 направени разноски по делото в размер на 578,85 лева съобразно уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)