Р Е Ш
Е Н И Е № 983
гр. Сливен, 28.02.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ-ми граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д. № 2290 по
описа за
Производството
е образувано по предявени при условията на субективно активно и обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове за установяване
недължимост на част от суми по издаден на несъдебно изпълнително основание по
реда на ГПК /отм./ изпълнителен лист, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Ю.Г.Д. *** молба
против ответника „ВиК-Сливен” ООД-Сливен, с която е предявила отрицателен
установителен иск.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2007 г., ответното дружество е
подало молба до Районен съд - гр. Сливен за издаване на изпълнителен лист срещу
ищцата Ю.Г.Д. за сумите 358,39 лв. главница за консумирана студена вода за
периода от 31.08.2004 г. до 31.01.2007 г., ведно с моторна лихва в размер на 54,01
лв., начислена до 09.02.2007 г. както и за законната лихва върху главницата в
размер на 358,39 лв., считано от завеждане на молбата - 24.04.2007г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски. Във
връзка с подадената молба било образувано ч. гр. дело № 1797/2007г. по описа на
РС и е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми.
Сочи, че ответното дружество на
базата на издадения изпълнителен лист е образувало изпълнително дело №
20072230400184 по описа на ДСИ при СлРС Галина В..
Счита, че вземането на ответника е погасено
по давност, като поради това намира че ответника не разполага с право на иск и
на принудителни изпълнения за посочените суми, като се позовава на разпоредбата
на чл.111, б. „В” от ЗЗД.
Твърди още, че на 06.10.2010 г. е получила от Държавният
съдебен изпълнител Галина В. съобщение с изх. № 8454/06.10.2010 г., с което е
прекратила изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК.
Въпреки това на
08.02.2011 г. е образувано и изпратено ново изпълнително дело № 20118370400100
по описа ЧСИ Павел Георгиев за тези вземания цитирани по-горе.
Моли съда да
признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата
от 358, 39 лева, представляваща главница за ползвана студена вода за периода от
31.08.2004г. до 31.01.2007г., ведно с мораторната лихва в размер на 54,01 лева начислена до
09.02.2007г., и законна лихва върху главницата, считано от завеждането на
исковата молба – 24.04.2007г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане и на деловодни разноски.
В открито съдебно
заседание, ищцата редовно призоване се явява лично и поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Излага подробни съображения относно изтичането
на погасителната давност. Оспорва начислените суми с твъдението че същите не отговарят на потреблението,
което се дължи на неправилно поставени и по-точно некоректно отразените в
счетоводството на ответното дружество водомери, като единият от тези два
водомера бил поставен по усмотрение на ищцата , за да контролира вътрешното
потребление на друга сграда в имота. Позовавайки се на това намира, че исковете
са основателни и следва да бъдат уважени.
Ответното дружество, редовно призовано, се
представлява в с.з. от пълномощник адв.Н.Конарев от АК - Сливен, който оспорва
предявените искове като намира, че не е изтекла погасителна давност за
вземанията, намира исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е
собственик на процесното жилище, за
което са начисляване суми за ползване и неизплатена питейна вода за периода от 31.08.2004г.
до 31.01.2007г.
Ответното дружество “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Сливен е
подало на 24.04.2007г. до Сливенски районен съд молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”К” от ГПК /
отм./, въз основа на извлечение от сметка „Клиенти –
Между страните не се спори, че ищцата не е заплатила посочените суми за
главница и лихви на ответното дружество.
Исковата молба е подадена на 13.04.2011г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист против Ю.Д. е образувано на
30.11.2006г. изп. дело № 184/2007г. по описа на СИС при СлРС, което е
прекратено на 06.10.2010г.
На 08.02.2010г. е образувано ново изп.дело №20118370400100 по
описа на ЧСИ Павел Георгиев, с рег. №837 и район на действие СлОС въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№1797/2007г. по описа на СлРС. Така ЧСИ
Павел Георгиев е изпратил на 14.02.2011 г. покана за доброволно изпълнение до Ю.Д.
като длъжник по изпълнителното дело, което е спряно до прикючване на настощото производство
с окончателно влязъл в сила съдебен акт.
По делото е приложено и изпълнително дело № 2576/2006 г. по описа на ДСИ
при СлРС, от което е видно, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ 1797/2007 г. по описа на СлРС е образувано това изпълнително производство. Видно
от направените отбелязвания върху дясната част на изпълнителен лист делото е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /отм./ на 05.10.2010 г.
Представен е Констативен протокол за проверка състоянието на
техническото и санитрано състояние на сградните водопроводни и канализационни
инсталации или във вътрешните ВиК мрежи на потребителите от 31.07.2008г., като
служител на ВиК Стефан Петров е направил проверка и е отразил, това че водомер
с № 34384, с пломба 28423 с показания
В съдебно заседание е изслушана допуснатата
съдебно-техническа експертиза, като вещото лице разяснява, че след посещение на
имота и направени съответните проби и схема, която е прикрепила към
заключението на експертизата и след направеното сравняване на данните от
карнета и фактурите е намерила „… несъответствие на 31.05.2006 г., като в
карнета е показано 2 куб.м. вода, а във фактурата е 7 куб.м.”, като е
приела за верни данните от карнета.
Съгласно
изчертаната от нея схема, на която е показана новата и старата връзка, имота се
намира между ул. „Драгойчова” и имот на Гандеви. Експерта уточнява, че уличният
водопровод на ул. „Драгойчова” е направено отклонение в новата жилищна сграда с
адрес: ул. „Драгойчова” № 3А. Този водомер отчитал всичката вода, която
влиза за целия имот, включително и за № 3. Водопроводното отклонение влиза в
един водомер, който е обозначила с № 1 - това е в новата жилищна сграда от
там всъщност става водоподаването на целия имот, като действително е налице
съвпадение с констативния протокол, в който Стефан Петров работещ във ВиК е
отразил, че водомер № 1 се намира вътре в гаража, като от него се водоснабдява
новата сграда, която се намира в западната част на имота - сграда № 3А.
От гаража преминавала водопроводна тръба,
която минавала и през тоалетната вкл., която е обозначила с WS на схемата, като от вътрешната инсталация
излиза тръбата, която отивала в южната част на двора, където се намирала малка
шахта с водомер, която ищцата е сложила водомер, чрез който контролира
вътрешния разход на двете дворни чешми и на старата сграда, намираща се в
източната част на имота с № 3.
Вещото лице, за да е налице по-ясна
обозримост на хронолигичното подреждане на водомерите е съставила и предствя схема
към заключението. Върху нея е обозначила с цифра № 1 водомера, който отчита
всичката вода в имота, който на карнета е отбелязан като главен, а водомер 2 е
отбелязан, като отчитащ.
Всъщност експерта установява, че ВиК погрешно
отчитат показанията на водомер № 1 и № 2, като по този повод експерта казва следното: „… Макар, че 2 не следва да го
отчитат, защото той е контролен за сведение на живущите в имота. Всичката
вода следва да се отчита само от водомер 1. Водомера по Наредба № 4 от
14.09.2004 г. трябва да бъде монтиран на водопроводното отклонение, а не както
е монтиран на вътрешната мрежа в имота и от там идва големия проблем. ВиК отчита 1 и 2, а следва да отчитат единственно и само водомер 1.
След като водомер 1 отчита всичката вода в целия имот, то показанията му би
следвало да са по-големи от тези на водомера, който ищцата си е поставила вътре
в имота, а то е точно обратно в извлечението от фактура на лист 81 от делото -
пише водомер 1 отчитано по 2 куб.м. за всеки месец в началото на таблицата, а
преотчета където е водомер 2, който следва да отчита само част от преминаващата
вода на имота кубиците са многократно завишени. Това е големия проблем.
Сумарно водомер 1, който отчита водата влизаща в целия имот е 84 куб.м., а този
който частично преотчита е 267 куб.м.»
Всъщност вещото лице намира, че от там
произтича голямата разлика и за това ищцата е алармирала «ВиК» ООД. Вещото
лице е категорично, че е налице грешка и абсурдност при отчитането. « … Щом
«ВиК» приемат, че този водомер е изправен и не реагират, те са длъжни да го
ремонтират, съгласно чл. 32, т. 10 операторът на водоснабдителната система,
монтира, поддържа и контролира водомерите на довопроводните отклонения, по
които се отчита и заплаща изразходваното количество вода. Операторът не е
реагирал, въпреки, че в самите карнети отразяват водомер 1 като главен водомер
и не му е направило впечатление, че главния водомер отчита много по-малки
количества от водомера за проконтролиране, който ищцата си е сложила и с години
е продължило да начислява некоректно сумите по двата водомера.»
Вещото лице е категорична, цитирам : «Грешката
произтича от наличието на нарушение на поставянето и извършването на ремонта,
а от там и отчитането на водоподаването в имота. От там всъщност се е
получило следното погрешно отчитане. Като двата водомера са се отчитали и дори имат
партиди, като показанията и на двата водомера са се фактурирали».
След направената проверка във «ВиК»
дружеството вещото лице е констатирала,
че ищцата е заплатила водата, която е по главния водомер 84 куб.м. на стойност
110.88 лв., но не е заплатила преотчетената вода от водомера, който сама си е
поставила в имота 267 куб.м. вода на стойност 358.39 лв. главница. От тази сума
вещото лице е приспаднала 6 куб.м., които са на стойност 6.60 лв. и е получала
главница в размер на 351.79 лв.
Предвид
естеството на тръбите, които датират от преди повече от 20 години експерта е
категорична, че показанията са сравнително неточни, поради това, че може да
се направи само предположение за това дали размяната на водомерите е
причина за установените неточности. Същата «…предполага, че инкасатора е
разменил показанията, понеже на карнета са на една страница, но това е в
сферата на предположенията». Вещото лице дава средният разход именовайки го средно
потребление, което е около 2.08 куб.м., като съгласно Наредбата инкасатора не е
длъжен да отчита всеки месец, може и на 6 месеца и експерта предполага, че
инкасаторите служебно са начислявали тези изразходвани количества вода, като
служебен отчет. Всъщност вещото лице установява, че след намесата на служител
от „ВиК” Стефан Петров Петров след 31.07.2008 г. е подменил главния водомер,
като старите показания на водомера били 1730 куб.м. вода и от този момент
нататък по втората партида „ВиК” не прави отчети, не се начисляват суми по нея.
Така от тази дата „ВиК” са коригирали допуснатата грешка.
По
делото е разпитан свид. Д.С.Т., който е работил във „ВиК”, като специалист в Отдел
„Водомерно стопанство”. Същият си спомня, че бившият му началник го изпратил по
повод на постъпила жалба от ищцата. Обяснява, че в едната къща нямало вода и
поставили водомер, който да захранва и отчита водата и в банята и в къщата. Като
в гаража бил поставен главния водомер, а водата отивала в банята, като стената
на тоалетната пробили и са отишли до водомер № 2, който бил поставен като оборотен
за вътрешно отчитане за старата къща, като това било през 2004-
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените
при условията на активно субективно съединяване отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК са допустими - предявени са от лице,
имащо правен интерес да искат установяване със сила на присъдено нещо
недължимостта на вземания по изпълнителен лист, издаден на несъдебно
изпълнително основание по реда на чл.237 и сл. от ГПК /отм./.
Безспорно се установи, че ищцата е
собственик на имота, за който са начислени суми за неплатена доставена питейна
вода за периода 31.08.2004г. до 31.01.2007г., против която ответното дружество
се е снабдило на извънсъдебно основание с изпълнителен лист, следователно за
ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Разгледани по същество същите са
основателни и като такива следва да се уважат изцяло, предвид следните
съображения:
Предявените отрицателно установителни искове
имат за предмет установяване на фактическата, материалната недължимост на
сумата, предмет на иска. Тъй като се касае за твърдение от страна на ищцата на
отрицателен факт–недължимост на процесните суми, то доказателствената тежест се
носи от ответното дружество, което следваше по безспорен начин с годни
доказателства да установи възникването и съществуването на оспореното от ищцата
главно вземане – за правилност на начислените стойности за доставена питейна
вода, както и акцесорното вземане за мораторна лихва. Ответното дружество
следваше да установи, че е доставяло през процесния период 31.08.2004г. – 31.01.2007г.
в имота на ищцата питейна вода, точните количества на доставената вода, както и
че са извършени годни ВиК услуги за
коректно поставяне на водомер, обслужващ имота, и респективно правилното
отчитане на доставените количества вода за имота, така също следваше да се установи
как са начислени тези количества – установи показанията на водомера или
основания за служебно начисляване, в случай на такова, както и да установи
стойността на потребените количества питейна вода. Съдът е указал тези
обстоятелства, подлежащи на установяване на ответното дружество с доклада си по
чл.146 от ГПК в заседание по делото, дал е възможност на процесуалния му
представител да направи съответни доказателствени искания.
По този повод е допусната съдебно–техническа
експертиза, която обаче установи, че е налице допусната грешка от ВиК служители
при правилното отразяване на данните от главния водомер, обслужващ имота и
този, който ищцата си е поставила за собствена информация за преотчитане и
снабдяване с информация какви количества се потребяват от другата сграда в
имота. Допуснати са технически и счетоводни грешки от служители на ответното
дружество при отчитането на двата водомера, вместо единия от тях , поставен на
изхода на имота наричан главен, т.е. първи, което води до извода за
неправилност на отчитане на потребените количества питейна вода за процесния
период.
Налице е кореспондиране на доказателствата
доказващи твърденията за наличие на некоректно, т.е. некачествено извършване
науслугите на ответното дружество, досежно поставяне на водомери за отчитане на
реално потребеното и подадено количество питейна вода до абоната –ищцата. В
тази връзка са неоспорените и приобщени като годни доказателства към
доказателствения материал по делото Констативен протокол, свидетелските
показания, които напълно кореспондират и с изслушаното съдебно техническо
заключение от вещото лице. Други доказателства в тази насока от ответното
дружество не бяха ангажирани, поради което то следва да понесе своеобразната
санкция от неизпълнение на основаното си доказателствено задължение и съдът
приеме за неосъществени обстоятелствата, за които ответникът, носещ доказателствената
тежест, не ангажира доказателства. Следователно съдът следва да приеме за
недължими сумите за питейна вода, както и тези за мораторна лихва, като
акцесорно вземане, обусловено от главното такова.
От друга страна, във връзка с второто
възражение на ищцата за погасяване на вземанията за главница и мораторна лихва
по давност, следва да се отбележи, че същото е частично основателно.
Предявените отрицателни установителни
искове имат за предмет установяване на фактическата, материалната недължимост
на сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист по реда на установеното от
разпоредбите на чл.237 и сл. от ГПК /отм./ безспорно съдебно производство. По
този иск на обсъждане подлежат всички доводи на ищцата срещу документа, въз
основа на който е бил вече издаден изпълнителен лист. Правото се установява въз
основа на доказване на фактите, както съществували преди издаването на акта,
който е послужил за изпълнително основание, така също на фактите настъпили след
това. Това е така винаги, когато съдебният акт за издаване на изпълнителен лист
е постановен въз основа на несъдебно изпълнително основание, какъвто е и
настоящия случай, тъй като съществуването на правото не е установено и закона
допуска неговото установяване.
Между страните не се спори, че през
периода от 31.08.2004г. до 31.01.2007г. вкл. ответното дружество е доставяло на
ищцата за обект, находящ се в гр.С., ул.”Д.” №. ежемесечно питейна вода, като
за нея, като потребител, е възникнало
задължението да заплати стойността й. Спорно обаче е, че така начислените суми
са неправилни и некоректни, като това
произтича от погрешното отчитане на показанията базирайки се на два водомера,
които са погрешно заведени от ответното дружество като два отделни, а от там и
се излагат доводи за погрешно отразяване на сумите и фактурирането на сумите.
Възражение на ищцата за недължимост на
сумите за доставена питейна вода за периода от 31.08.2004г. до 31.01.2007г. е
погасяване правото на принудително изпълнение на носителя на субективното право
поради изтекла погасителна давност, т.е. поради неосъществяването му в
предвидения от закона срок. Като има предвид принципното положение, че
течението на погасителната давност се
свързва с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на
предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на
вземанията, съдът стигна до извода, че са налице условията на закона,
обуславящи уважаване на исковете.
Безспорно в случая се касае за вземания
за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода,
което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”В” от ЗЗД се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко
едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
“ВиК” Сливен/. Молбата за издаване на изпълнителен лист с цел предприемане на
действия за принудително изпълнение, ответното дружество е подало на 24.04.2007г.
Следователно до този момент, имайки предвид тригодишния давностен срок, вземането
му спрямо ищцата за неплатената стойност на доставена питейна вода за периода не
са изтекли, тъй като по извлечението, приложено към заявлението по ч.гр.д.№1797/2007г.
по описа на СлРС, сумите на са погасено по давност. Следователно това
възражение следва да се отхвърли, ведно с претенцията за признаване недължимост
на мораторната лихва за забава, изтекла върху главницата за същия период, също
намира приложение разпоредбата на чл.111, б.”В” от ЗЗД, изрично предвиждаща
прилагане на специалната тригодишна погасителна давност.
С оглед изложеното исковите претенции
за неправилност на начислените суми са изцяло основателни и като такива следва
да бъдат уважени, като се признае за установено по отношение на ответното
дружество, че претендираните суми по издадения изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание са недължими.
Ищцата
е претендирала присъждане на направените по делото разноски, поради което с
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да присъди
такива в общ размер от 150лв. представляващи платена държавна такса в размер на
50 лева и възнаграждение за експерт в размер на 100лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27, представлявано от управителя П.
М., че Ю.Г.Д. с ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ по изпълнителен лист от 27.04.2007г.,
издаден по ч.гр.д.№1797/2007г. по описа на Сливенски районен съд следните суми:
за сумите 358,39 /триста петдесет и осем лева и 39 ст./, представляваща
главница за консумирана питейна вода за обект, находящ се на адрес С., ул. „Д.”
№. за периода от 31.08.2004 г. до 31.01.2007 г., ведно със законната лихва за
забава в размер на 54,01 лв., начислена до 09.02.2007 г., както и за законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на молбата - 13.04.2011г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.”Шести септември”
№27, представлявано от управителя П. М. ДА ЗАПЛАТИ Ю.Г.Д. с ЕГН **********,***
такива в общ размер от 150лв. представляващи платена държавна такса в размер на
50 лева и възнаграждение за експерт в размер на 100лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: