Решение по дело №294/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 145
Дата: 9 август 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20193120100294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№145/9.8.2019г.

Гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 2  -ри състав в открито съдебно заседание на 10.07.2019г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 294 по описа на ДРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.415, ал.1, т. 3 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, подадена от  ***ЕИК ***, срещу  Б.С.И., ЕГН ********** и С.И.Г., ЕГН **********, за заплащане от ответниците в условията на солидарност на ищеца следните суми: сумата от 19 760, 27 лв главница по споразумение за обединяване на кредити от 27.03.2017г. и договор за поръчителство от същата дата, допълнително споразумение от 31.08.2017г. и договор за поръчителство от същата дата, сумата от 3444,84 лв договорна лихва за периода 15.11.2017г – 21.02.2019г., сумата от 72,39 лв обещетение за забава за периода 15.12.2018г. – 21.02.2019г., сумата от 120 лв изискуеми такси и разноски вкл, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковете–22.02.2019г., до окончателното изплащане на вземането, Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че вземането произтича от сключено споразумение за обединяване на кредити от 27.03.2017г., по силата на което ищеца е предоставил на ответника банков кредит от 18 951 лв., като е обединила кредитните задължения на Б.С.И. по  договор за кредит за текущо потребление №***, договор за кредит за текущо потребление №***и договор за кредитна карта №***в един / обективна новация/ и е открила обща банкова сметка, ***жение на кредитополучателя. Съгласно т. 6 кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски по погасителен план – приложение. Договорен е 120 месечен срок за погасяване на кредита. За така предоставения кредит ответника е поел ангажимент да заплаща на кредитора променлива възнаградителна лихва в размер на 14,682 % годишно към датата на сключване на кредита, формирана от стойността на 6 месечен SOFIBOR 0,326 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 14,356 % . Кредитът е обезпечен с поръчителство съгласно договор, сключен със С.И.Г. на 27.03.2017г. Неразделна част от договора са ОУ на ищеца за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, както и приложимата тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които ищеца прилага по извършваните услуги на клиента, в сила към деня на съотв. плащане, които кредитополучателят е получил и приел с подписване на договора за кредит. Договорът за кредит и ОУ са подписани от кредитополучателя на всяка страница, с което последния по собствена воля е обвързан от техните условия. На 31.08.2017г. се сключило допълнително споразумение между ищеца и Б.С.И., с което остатъка от дълга  в размер на 19542 лв се преструктурира за нов 120 месечен период. Договорен е нов лихвен процент, който към датата на сключване е в размер на 13,874% годишно, формиран от стойност на 6 месечен SOFIBOR 0,268 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 13,606 % . Неразделна част от договора са ОУ на ищеца за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, както и приложимата тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които ищеца прилага по извършваните услуги на клиента, в сила към деня на съотв. плащане, които кредитополучателят е получил и приел с подписване на договора за кредит. Допълнителното споразумение е обезпечено с договор за поръчителство, сключен със С.И.Г. на 31.08.2017г. Кредитополучателят е допуснал просрочия при погасяване на кредита, като е платил вноските по погасителен план с падеж до 15.11.2017г., вследствие което е останало неплатено задължение за вноската за месец декември 2017г. и следващите. Претендираната договорна лихва се дължи на основание чл. 5 от процесния договор и се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно, като месеца се брои за 30 дни, а годината за 360 дни. Лихвеният процент на ден се начислява, като остатъкът от непогасена главница се умножи по договорения лихвен процент и се раздели на 360.  Претендираната наказателна надбавка е договорено между страните обещетение за забава – чл.18.1 от ОУ, като същото е в размер от 10% върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода 15.12.2018 г- 21.02.2019г. По силата на чл. 18.1 от ОУ при забава на плащанията на месечна вноска от деня, следващ падежната дата частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 пункта. Съгласно чл.18.2 от ОУ при допусната забава на плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целия непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Претендираната сума от 120 лева е предвидена в Тарифата на банката такса и представлява разход по изискуем кредит, дължим на осн. чл. 9 от Допълнителното споразумение и Тарифата на банката.

Въпреки предоставената им възможност в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответниците не са депозирали отговор на исковата молба, като не са изразили становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не са изложили възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не са посочили доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях и не са представили писмени доказателства, с които евентуално разполагат. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответниците са загубили възможността да упражнят тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

В о.с.з ищецът чрез проц. представител поддържа така предявените искове и моли съда за положително произнасяне по тях. Ответникът Б.С.И., редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Ответникът С.И.Г., редовно уведомен, се явява лично и заявява, че не разполага с достатъчно парични средства да заплати дълга, Б.С.И. се намира в чужбина, където работи, но също не разполага с достатъчно парични средства да заплати дълга.

За да се произнесе по искането съдът съобрази следното от фактическа и от правна страна :

***е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК против Б.С.И., ЕГН **********  и С.И.Г., ЕГН **********, за заплащане солидарно на сумите 19 760,27 лева главница по споразумение за обединяване на кредити от 27.03.2017г. и договор за поръчителство от 27.03.2017г., допълнително споразумение от 31.08.2017г. и договор за поръчителство от 31.08.2017г., 898,71 лева договорна лихва от 15.11.2017г. до 14.03.2018г. , 8,98 лева лихвена надбавка за забава от 27.02.2018г. до 14.03.2018г.  и дължими такси и разноски 120 лева, по което заявление е  образувано гр. д. №399/2018г. на РС Девня. С разпореждане от 17.04.2108г. РС Девня е оставил искането на ***без уважение , като е указал на заявителя, че съгласно чл.415 ГПК може да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като исковете са предявени в предоставения на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.11 от ТР 4/2013г.  няма пречка заявителят  да предяви осъдителен иск и за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането.

От писмените доказателства  - копия от Допълнително споразумение към договор за кредит ***от 27.03.2017г., Договор за поръчителство от 31.08.2017 г. Извлечение от счетоводни книги на ***ЕАД за сметка №***от 21.02.2019 г. по чл. 417 т.2 ГПК, Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план и ГПР, Приложение №3 “Такси по потребителски кредити”, Споразумение за обединяване на кредити 11/23387083 от 11.03.2016г., ***от 04.06.2016г.  и ***от 26.04.2016г.  и Договор за поръчителство към него, погасителен план и годишен процент на разходите  а извлечение от две сметки  на Б.С.И. за периода 27.03.2017 г. до 13.02.19 г.,,  се установява, че: на 27.03.2017  г. между Б.С.И. и ***бил сключен договор за спогодба по силата на който три съществуващи кредита / два от които по договори за потребителски кредит и един от които по договор за кредитна карта / били обединени в един потребителски кредит. С договора било прието, че заетата сума общо по трите договора към момента на подписване е била в размер на 18 591 лева  Съгласно раздел т. 3.1 от договора общото задължение следвало да бъде върнато в срок от 120 месеца, считано от датата на подписвена на споразумението. Уговорено е олихвяване на кредита с променлив лихвен процент – 14.,682 годишно или 0,04 % на ден %, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR 0,326 % и надбавка 14,356  % , като крайният лихвен процент не може да бъде по – нисък от договорената фиксирана надбавка. Лихвеният процент се променя  с промяната на 6 –месечния SOFIBOR/EURIBOR  при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност  на съотв. лихвен индекс, същата се приема за стойност  0 % , а кройният лихвен процент не може да бъде  по – нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка. ГПР е определен на 15,71 % Като част от споразумението е инконпориран договор за поръчителство, сключен между кредитора – ***и С.И.Г., по силата на който от страна на последния е поето задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя – Б.С.И. за задълженията му по горното споразумение за обединяване на кредити. Споразумението, ведно с приложените към същото погасителен план и общи условия, съдържат подпис за кредитополучателя на всяка страница. На 31.08.2017  г. между Б.С.И. и ***било сключено допълнително споразумение към договор за кредит №***от 27.03.2017г., с което  било прието, че заетата сума по договора към момента на подписване е била в размер на 19542 лева. Променя се срокът на издължаване на кредита  на 120 месеца, считано от подписване на допълнителното споразумение. Договорен е гратисен период на издължаване по главницата за срок от три месеца, през който кредитополучателят ще заплаща 50 % от дължимата лихва по кредита, а останалата част се капитализира към главницата. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване допълнителното споразумение  е 13, 874 % годишно или 0,04 % на ден, формиран от стойността на 6 месечен  SOFIBOR 0,268 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,606 %, като крайният лихвен процент не може да бъде по –нисък от договорената фиксирана надбавка. ГПР по кредита е 14,79 % .. Като част от споразумението е инконпориран договор за поръчителство, сключен между кредитора – ***и С.И.Г., по силата на който от страна на последния е поето задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя – Б.С.И. за задълженията му по горното допънително споразумение. Споразумението, ведно с приложените към същото погасителен план и общи условия, съдържат подпис за кредитополучателя на всяка страница. В извлечението от счетоводните книги на ищцовото дружество са обективирани по основание, размер и период исковите непогасени вземания. Представени са Общите условия за предоставяне на  кредити за текущо потребление  на Банка „ ДСК”. В същите е предвидено, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в банката. В чл.18.1 е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта на вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В случай, че месечната вноска бъде погасена до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Съгласно  чл. 18.2, при допусната забава  в плащанията  над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта посочено е, че тези последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след  уведомление до клиента. Движението  по сметката на ответника се установява от приложените  два броя „извлечение за периода 27.03.2017г. до 13.02.2019г.”, които не са оспорени от ответната страна. С предявяването на иска ***прави изявление, с което обявява целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, като препис от исковота молба е връчен на ответниците по делото на 11.03.2019г.

От заключението на вещото лице Р.Х.С. по изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като обективно всестранно и компетентно изготвено, се установява следното: размера на дължимите към банката суми е 19760,27 лева– главница; 3444,24 лева – договорна лихва от 15.12.2017 до 21.02.2019г. ; 184,92 лева – наказателна лихва от 15.12.2017г. до 21.02.2019г.; 120 лева - такса изискуемост. Последното плащане, направено от кредитополучателя е от 27.02.2018г., като с него са платени частично задълженията на ответника по погасителна вноска с падежна дата 15.11.2017г.  и 15.12.2017г. Вещото лице е установило промяна на лихвения процент от 15.01.2018г. в посока неговото намаление от 13,874 % на 13,769 %, като след тази дата няма промяна в лихвения процент.

С оглед на така събраните доказателства съдът приема, че се  установи възникване и съществуване на облигационна връзка между страните, по силата на която е постигнато съгласие за обединяване на задължения по три договора за кредит, както и тяхното погасяване при уговорените условия. В настоящото производство искът не се основава на договор за заем, а на споразумения като вид договор  по чл. 365 ал. 1 ЗЗД , които имат установително значение  за  съществуващите кредитни задължения, посочени в тях и техния размер. Въпросите  относно размера на вземанията, посочени в тях, са преуредени чрез  разсрочването на дълга по нов погасителен план  и договарянето  на нов лихвен процент. С подписите си положени в двете споразумения кредитополучателят е изразил воля и съгласие при описаните условия, приети са и Общите условия на банката. Налице е и надлежно учредено поръчителство от страна на втория ответник – налице и изразена от С.И.Г. воля да отговаря за дълга на кредитополучателя. Тъй като договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата, само ако оспори нейната валидност – в този смисъл Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г., I т. отд. на ВКС, Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г., II отд. на ВКС

Съдът намира, че преклузивният срок по чл.147 ЗЗД не е изтекъл по отношение на поръчителя С.И.Г.. Видно от заявлението банката е предявила претенциите си против кредитополучателя и поръчителя на 14.03.2018г. , т.е в  6 – месечния законов срок от датата на първата частично непогасена вноска -15.11.2017г.. Както вече съдът упомена предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците по делото на 11.03.2019г.

Съгласно сключеното споразумение между страните ответниците са длъжни да заплащат такси съгласно Тарифата на банката за такси за текущо потребление, поради което те дължи на ищеца и разходите, свързани с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Същите съгласно изслушаната по делото ССчЕ са в размер на 120 лева.

С оглед изложеното така предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени до размерите, посочени в исковата молба за сумите за главница, лихвена надбавка за забава от 15.12.2018г. до 21.02.2019г. и такса изискуемост и до размера, изчислен от вещото лице за сумата, претендирана като договорна лихва от 15.11.2017г. до 21.02.2019г. .

Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответника дължи и претендираната със заявлението законна лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящите искове. – 22.02.2019г., до окончателното й изплащане.

 С оглед изхода на делото и предвид направеното искане ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски за настоящето и за заповедното производство, съобразно депозирания по чл. 80 ГПК списък, включително и претенцията за дължимо юрисконсултско възнаграждение от 100 лева на осн. чл.25 от НЗПП чл.78, ал.8 ГПК,  или разноски в общ размер от 1728,15 лева съразмерно с уважената част от исковете.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ОСЪЖДА Б.С.И., ЕГН **********,*** и С.И.Г., ЕГН **********,*** , да заплатят солидарно на ***ЕАД, ЕИК ***, ***сумата от 23397,50 лева, от които 19 760,27 лева / деветнадесет хиляди седемстотин и шестдесет лева и 27 стотинки / главница, 3444,24 лева / три хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и 24 стотинки / договорна /възнаградителна / лихва от 15.11.2017г. до 21.02.2019г., 72,39 лева / седемдесет и два лева и 39 стотинки / обещетение за забава/ лихвена надбавка за забава/ от 15.12.2018г. до 21.02.2019г. и 120 лева / сто и двадесет лева/ разходи по изискуем кредит, дължими по споразумение за обединяване на кредити от  27.03.2017г., сключено между Б.С.И. и ***ЕАД и договор за поръчителство от 27.03.2017г., сключен между С.И.Г.  и ***ЕАД и допълнително споразумение от 31.08.2017г., сключено между Б.С.И. и ***ЕАД  и договор за поръчителство от 31.08.2017г., сключен между С.И.Г.  и ***ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящите искове – 22.02.2019г., до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***ЕАД, ЕИК ***, ***срещу Б.С.И., ЕГН **********,*** и С.И.Г., ЕГН **********,*** , искове за заплащане солидарно на неизплатените суми по споразумение за обединяване на кредити от  27.03.2017г., сключено между Б.С.И.  и ***ЕАД  и договор за поръчителство от 27.03.2017г., сключен между С.И.Г.  и ***ЕАД и допълнително споразумение от 31.08.2017г., сключено между Б.С.И.  и ***ЕАД  и договор за поръчителство от 31.08.2017г., сключен между С.И.Г.  и ***ЕАД, както следва: за разликата над 3444,24 лева до претендираните 3444,84 лева, представляваща непогасен остатък от договорна / възнаградителна / лихва

 

ОСЪЖДА Б.С.И., ЕГН **********,*** и С.И.Г., ЕГН **********,*** , да заплатят на ***ЕАД, ЕИК ***, ***сумата от 1728,15 лева / хиляда седемстотин двадесет и осем лева и 15 стотинки / , представляваща разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение, възнаграждение за съдебна експертиза и държавна такса в настоящето и в заповедното производство съразмерно с уважната част от исковете.

 

УКАЗВА, че съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК присъдените суми за ищеца могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка, ***. представител на ищеца с писмена молба на л.6 от материалите по делото - IBAN ******

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок  от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

  

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................