Решение по дело №230/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 9
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Цветан Христов Петков
Дело: 20211810200230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Б., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ц. Хр. П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200230 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. Г. П. с ЕГН********** с постоянен адрес с.Л., обл.Софийска,
ул.*** №10, чрез адв.Б.М. от САК е обжалвал в законния срок наказателно
постановление №*** от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР –
София, РУ - Б., упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което за
нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.175, ал.1 т.1, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания - "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло,
със законните последици.
В съдебно заседание П. и упълномощения от него адв.Б. М. от
САК, поддържат жалбата против атакуванато НП и излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност, и се претендира за заплащане на
направени разноски в размер на 380лева.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН №***г.; заповед № ***г. и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите М. Л. АНГ. – актосъставител, на
длъжност “мл. ПИ ” РУ – Б., М. ИВ. П. и И.Н. П. се установява следната
фактическа обстановка:
Към 01.12.2020г. жалбоподателят П. Г. П. и св.И.Н. П. работели в
„***“ ЕООД – гр.Б.. На 01.12.2020г. двамата отишли със специализиран
товарен автомобил тип лодка, управляван от последния в асфалтовата база в
с.С., обл.Софийска, където по разпореждане на своя началник натоварили на
него друг специален автомобил марка „МАЗ“, тъй като той не бил
регистриран и без поставени на него рег. номера. Двамата потеглили с
товарния автомобил тип лодка с натоварения на него специален автомобил
м.“МАЗ“ към базата на дружеството в гр.Б., където трябвало да разтоварят
превозваното МПС. Същият ден, около 15.30ч. на пътя с.С. – гр.Б., на около
200м. преди път 2-17 ПИК управляваният от св.И. П. товарен автомобил
аварирал /силно се наклонил на една страна/ и се наложило с жалбоподателят
да разтоварят от него превозвания специален автомобил марка „МАЗ“, който
обаче поради своите габарити създал затруднения за движението по пътя.
Тогава П. Г. П. решил да го премести на пътя 2-17 - Пик където имало
уширение и нямало да представлява предпоставка за възникване на ПТрП. В
изпълнение на това свое решение жалбоподателят предприел управление на
автомобила марка „МАЗ“ към уширението на пътя 2-17, при което това било
възприето от преминаващите наблизо полицейски служители – свидетелите
М.А. и М.П.. След като П.П. спрял на уширението забелязал, че
управляваното от него МПС е прегряло, тъй като не бил зареден с охлаждаща
течност и в този момент при него пристигнали свидетелите А. и П., които
преди това били забелязали че товарния автомобил е без регистрационни
номера. Полицейските служители извършили проверка и установили, че
управляваното от П.П. МПС не е регистрирано. С оглед на така
констатираното, св.А. съставил АУАН №***г. на жалбоподателя в
присъствието на М. П., който му бил предявен за запознаване със
съдържанието и П.П. го подписал без възражение. Въз основа на съставения
2
АУАН е издадено от Началник група към ОДМВР – София, РУ - Б.
атакуваното наказателно постановление №*** от ***г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите А., П. и И. П. както и от писмените доказателства
по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В
събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които
следва да бъдат обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че съставените АУАН и НП са издадени при
формално спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта не са
допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен
актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е
надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на
деянието е правилно определена, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Констатираните административни нарушения са описани точно и ясно, като
са посочени законните разпоредби, които са нарушени.
Настоящия състав намира обаче, че процесното деяние е
малозначително по см. на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от
ЗАНН. Предвиденият в закона за движение на пътищата контрол по
отношение на управлението на нерегистрираните по съответния ред МПС е
засилен, както и отговорността при неговото нарушаване, тъй като със самия
закон е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване
на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения, но в конкретния случай П.П. безспорно се
3
доказа, че на процесната дата с автомобила м.“МАН“ е изминал много кратко
разстояние около 200м., за да предотврати евентуално възникване на ПТрП,
с оглед на което може да се обоснове малозначителност на деянието. В
конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че са налице
предпоставките за квалифициране на процесното нарушение като
"малозначително". В случая обществената опасност на деянието на П.П. се
явява незначителна именно поради подбудите, поради които той е предприел
управлението на нерегистрираното МПС. Поради неговите габарите МПС е
създавало предпоставки за възникване на ПТрП на пътя с.С. – гр.Б. и с
преместването му на безопасно за другите водачи на МПС място, П.П. е
изпълнил своето задължение като участник в движението по пътищата, а
именно недопускане създаването на опасност за другите участници. Самият
размер на предвидената за това нарушение санкция е несъразмерна с
евентуалните вредни последици, които биха могли да настъпят от
извършеното от дееца нарушение. С оглед на всичко това, настоящият състав
намира, че е налице хипотезата на "малозначителност".
При определяне на наказанието, наказващият орган не действа при
обвързана компетентност, а извършва преценка. В конкретния случай, за
нарушението не е извършена пълна и реална преценка на обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция с
тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца.
При реализиране на административно-наказателната отговорност
АНО следва да съблюдава за спазването на принципа на пропорционалност,
който изисква мярката освен да бъде законово предвидена и подходяща, но и
необходима и съразмерна /т.е да няма друга мярка, съответстваща на
обществената опасност на деянието и дееца, с която целта също се постига и
тя да е по-малко утежняваща, при баланс между избраното средство и
защитената цел/.
За прецизност на изложеното следва да се има предвид следното:
Малозначителното деяние не е престъпно, защото само формално
осъществява признаците на състава на престъплението, но не е обществено
опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Малозначителното деяние трябва да се разграничава от маловажните случаи.
4
При маловажните случаи е налице обществена опасност, но тя е по-ниска в
сравнение с типичната степен на обществена опасност на даден вид
престъпление.
По изложените съображения съдът следва да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП
е неправилно, и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 109
от 2020 г. / на П. Г. П. с ЕГН********** с постоянен адрес с.Л.,
обл.Софийска, ул.*** №10 се дължат и следва да се заплатят разноски в
производството по делото, като се претендира заплащане на разноски за
процесуално представителство в размер на 380,00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 380, 00 лв. в полза на
адв.Б.М. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В
случая, платеното от П. Г. П. адвокатско възнаграждение е в минималния
размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но от
виззивната страна не направено възражение за прекомерността му.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на
П. Г. П. с ЕГН********** с постоянен адрес с.Л., обл.Софийска, ул.*** №10
разноски в размер на 380,00 лв. /триста и осемдесет лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 230/2021г.
пред Районен съд Б..
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3,
т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г. издадено
от Началник група към ОДМВР – София, РУ - Б., упълномощен със заповед
№ *** от ***г. на МВР против П. Г. П. с ЕГН********** с постоянен адрес
с.Л., обл.Софийска, ул.*** №10 , като неправилно.
5
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на П. Г. П. с
ЕГН********** с постоянен адрес с.Л., обл.Софийска, ул.*** №10 разноски
в размер на 380,00 лв. / триста и осемдесет лева / за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 230/2021г.
пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6