Р Е Ш Е Н И Е
№ 448
град Горна Оряховица, 23.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Снежана Георгиева и в присъствието на прокурора ................................…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 699 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА С.Я.Д. обжалва електронен фиш серия К № 2390220,
издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от
същия закон. Посочва, че не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, че не умее да управлява автомобил, че не помни кой е
управлявал автомобила на посочените във фиша дата и час на нарушението и че
едновременно с връчването на фиша не ѝ била връчена снимка на нарушението.
Поддържа, че мястото на заснемане на нарушението не е било оповестено и че
контролните органи следвало да спрат автомобила и да санкционират на място
водача. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 17.10.2018 г. в 10:15 часа при км 161+900 на път I-4
бил заснет с мобилна система TFR1-М с рег. № *** лек автомобил „П.” с рег. № ***,
движещ се в посока към град София със скорост 83 км/ч при въведено в този
участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с
автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателката С.Я.Д. в
качеството ѝ на собственик на автомобила бил издаден обжалваният
електронен фиш серия К № 2390220, в който било прието, че в момента на
заснемането автомобилът се е движел със скорост 80 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката срещу
разписка на 17.09.2019 г. (л.11). На 01.10.2019 г. жалбата на Д. против фиша
била заведена в деловодството на ОДМВР-Велико Търново (щемпела с входящ номер
на л.3).
Разпитаните в качеството на свидетели синове на
жалбоподателката М.Д.Х. и Х.Д.Х., които се явяват в откритото съдебно заседание
по собствена инициатива, заявяват, че обичайно автомобилът се ползва от тях
двамата или от други лица, на които са го предоставили, както и че не си
спомнят кой е управлявал автомобила на майка им на датата и часа на
нарушението, посочени във фиша. Свидетелят Х.Д.Х. посочва, че до 15.10.2018 г.
е бил на лечение в болница. Последното обстоятелство се установява и от
приетата като писмено доказателство епикриза (л.5 – 6).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М.Д.Х.
и Х.Д.Х. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за
проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия
орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния
фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш.
Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши
доброволното ѝ плащане.
Доводите на жалбоподателката, че участъкът от пътя, на
който е заснето нарушението, не е бил обозначен като място за контрол, нямат
отношение към процесуалната законосъобразност на фиша. Към датата на заснемане
на нарушението, 17.10.2018 г., изискванията за обозначаване на местата за
контрол с автоматизирани технически средства и системи, регламентирани в предходни
редакции на Закона за движение по пътищата и на Наредба № 8121з-532, са били
отменени по силата съответно на § 1, т.2, б.“а“ и „б“ от Закона за изменение на
ЗДвП (обн. в ДВ, бр.54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) и на § 3 от
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-532 (обн. в ДВ, бр.6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г.). Поради това необозначаването на посочения
във фиша участък от пътя като място за контрол с автоматизирани технически
средства и системи не представлява нарушение на процесуалните правила за
установяване и заснемане на нарушението.
От приетото като писмено доказателство удостоверение
10.02.4835, издадено от Българския институт по метрология (л.10), се
установява, че е одобрен типът на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M, с която е заснет процесният лек
автомобил и е измерена скоростта му в момента на заснемането. Срокът на
валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от
24.02.2010 до 24.02.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното
нарушение.
От протокол за проверка № 1-7-18/22.02.2018 г. (л.13) е
видно, че използваната в конкретния случай мобилна система за видеоконтрол
TFR1-М с № 604 е преминала последваща метрологична проверка, при която е
установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
От протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система на л.14 от делото се установява, че използването на
мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с рег. № *** на посочените във фиша
време и място на процесното нарушение е удостоверено съобразно изискванията на
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532.
Не съставлява нарушение на процесуалните правила соченото
в жалбата обстоятелство, че едновременно с връчването на фиша на
жалбоподателката не е връчена снимката на нарушението. Съгласно разпоредбите на
чл.189, ал.5, изр.1 и ал.8, изр.3 от ЗДвП на наказаното лице се връчва само
електронният фиш, а в случай на подадена жалба на районния съд се изпраща
обжалваният фиш с цялата преписка по неговото издаване. В процесния случай на жалбоподателката
е връчен екземпляр от фиша, а ведно с подадената жалба против фиша в районния
съд е изпратена цялата преписка по неговото издаване. Към изпратената в съда
преписка е приложена фотоснимката, на която е заснето нарушението, както и
протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532, в който е удостоверено използването
на техническото средство за заснемане на процесното нарушение.
Видно от справката на л.12, фишът е издаден на 16.11.2018
г., т.е. преди изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от
заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекла и предвидената в чл.80,
ал.1, т.5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение (в този смисъл
задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по
тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 17.10.2018 г.,
когато е извършено нарушението. На основание чл.81, ал.2 от НК във вр. с чл.11
от ЗАНН същата е прекъсната на 16.11.2018 г., когато е издаден обжалваният
електронен фиш (справката л.12). От това прекъсване е започнала да тече нова
тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 17.09.2019 г. с връчването на
фиша на наказаното лице (разписката на л.11). Започналата да тече на 17.09.2019
г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на
настоящото произнасяне. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11
от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала
да тече на датата на извършване на нарушението 17.10.2018 г.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване
на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по
същество.
От приложената към преписката разпечатка от изготвения на
основание чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП клип № 9663 (л.8), представляваща веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от същия закон, и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия материален
носител, се установява, че на 17.10.2018 г. в 10:15 часа при км 161+900 на път
I-4 лек автомобил „П.” с рег. № *** се е движел в посока към град София със
скорост 83 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство схема на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от
км 161+000 до км 163+000 (л.35 – 36), посоченото във фиша място на нарушението
при км 161+900 за движещите се превозни средства в указаната във фиша посока
към град София попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км
162+160, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване
на нарушението е установен по несъмнен начин.
От справката за регистрацията и собствеността на заснетия
автомобил (л.9) се установява, че жалбоподателката е собственикът на посоченото
във фиша моторно превозно средство. Видно от писмените материали по преписката,
в законния срок жалбоподателката не е представила декларация с данни за лицето,
управлявало собствения ѝ автомобил по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш. Поради това законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на
чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение е ангажирана
отговорността на жалбоподателката в качеството ѝ на собственик на това
моторно превозно средство.
Сочените в жалбата обстоятелства, че жалбоподателката не
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, че не умее
да управлява автомобил и че не помни кой е управлявал заснетия автомобил на
посочените във фиша дата и час на нарушението, както и данните в показанията на
синовете на жалбоподателката, че не помнят кой е управлявал автомобила на майка
им към датата и часа на нарушението, не изключват отговорността на Д. за нарушението,
извършено с притежавания от нея автомобил. Разпоредбата на чл.188, ал.1, изр.2
от ЗДвП предвижда изрично, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Посочената разпоредба урежда отговорността на собственика в
случаите, в които нарушението е извършено от различно от него лице, което не
може да бъде установено поради обстоятелството, че собственикът не посочва на
кого е предоставил моторното превозно средство. За да бъде ангажирана
отговорността на собственика в хипотезата на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП е
достатъчно същият да е административнонаказателно отговорно лице. Не е
необходимо собственикът да има свидетелство за управление на моторно превозно
средство и да умее да управлява такова. Без значение е и обстоятелството дали
собственикът си спомня на кого е предоставил автомобила. Предвиденото в чл.188,
ал.1, изр.2 от ЗДвП условие – собственикът да не е посочил на кого е
предоставил моторното превозно средство – обхваща както случаите на съзнателен
отказ на собственика да посочи лицето, на което е предоставил автомобила си,
така и случаите, в които собственикът не е положил дължимата грижа да съхрани
информацията за това на кои лица и по кое време е предоставял автомобила си.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано
правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като на жалбоподателката
е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно
наказание глоба от 50 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост с
3 км/ч до приетата за установена скорост от 80 км/ч е в интерес на жалбоподателката,
тъй като изключва възможните неблагоприятни за нея последици от грешката на
измерване с мобилната система, посочена в т.3 от цитирания по-горе протокол за
последваща метрологична проверка. Така извършеното редуциране на фактически
измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да
не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 20 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради
това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, поради което случаят е
маловажен.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2390220,
издаден от Областна дирекция на МВР-Велико Търново, с който на С.Я.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с
друг известен адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв. (петдесет лева) на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на чл.21,
ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….