М О Т И В И от 08.12.2017 г.
към
Присъда № 305/28.11.2017
по НОХД № 5647/2017 г. ПРС, ІII н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение
против подсъдимия Ю.З.М., за това, че на 26.02.2017 год. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК
и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи както
следва:
- е отнел чужда движима вещ - една част от матрица (една плоча) с
размери 32/55/4,5 см. с изображение на бастуни на стойност 3250 лв., от
владението на Н.Й.Ф. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои,
- е направил опит да отнеме чужда движима вещ - една част от матрица
(една плоча) с размери 32/55/4,5 см. с изображение на бастуни на стойност 3250
лв., от владението на Н.Й.Ф. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено поради
независещи от волята на дееца причини,
всички вещи на обща стойност 6500
лева - престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
По делото не участва частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено
наказание, определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Защитникът, адв. Т.Ч., оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като изразява становище за
недоказаност на така повдигнатото обвинение, поради което пледира за оправдаване
на нейния подзащитен.
От своя страна
подсъдимият, Ю.М., също оспорва обвинението, не признава вината си и моли да
бъде оправдан.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю.З.М. е роден на *** ***, постоянен адрес *** ..., живущ ***, ..., български
гражданин, неженен, без образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
Свид. Н.Й.Ф. – ... гражданин, живеел от дълги години в РБългария, тъй
като развивал собствен бизнес в страната, като се занимавал с производство на
пластмасови изделия. За целта свидетелят ползвал наето под наем помещение –
работилница, която се намирала в двора на завод „Напредък“ , находящ се на ул. “Рогошко шосе“ гр. Пловдив. Работилницата се намирала
близо до моста на река Марица, като представлявала едноетажна сграда, състояща
се от три помещения, всяко с отделен вход. Сградата не се охранявала, но самият завод „Напредък“
разполагал с охранители, които обикаляли всички обекти на територията му. Отделно от това пред
входа на сградата имало едно куче порода питбул, с което свид. Ф. се сдобил,
тъй като за кратък перио от време работилницата му станала обект на серия от
взломни кражби. В следствие на тези кражби към процесната дата един от
прозорците на сградата, в която се помещавал работилницата му бил счупен, а
вратата повредена, поради което кучето било вързано именно пред нея. Свидетелят извършвал дейността си
сам като не бил наел работници. За направата на пластмасовите изделия свид. Ф.
използвал няколко стоманени матрици, които притежавал от 1994 г. и от 1996 г.
Подсъдимият Ю.З.М. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора
Пловдив до 28.11.2016 г.
Докато пребивавал в затвора, Подсъдимият работел в цех за памперси на
територията на завод „Напредък“. Предвид това подс. М. добре познавал двора на завода,
както и кучетата в него. След като бил освободен в края на 2016 г. той нямал работа. Започнал да
обикаля и претърсва кофи за боклук и да предава откритото в тях желязо по
пунктовете за изкупуване на метали. С получените пари Подсъдимият закупувал
хероин, тъй като бил наркозависим.
На 26.02.2017 г., през деня подс. М. решил да влезе в двора на завод
„Напредък“ и от там да вземе каквито железа намери. Той отишъл в задната част
на завода, където имало метална решетъчна врата и изградено КПП. На КПП - то
нямало охрана, а оградата била висока около 1,5 м., което позволявало лесно да
бъде прескочена. Той прескочил въпросната ограда, влязъл в двора и заоглеждал. Носел със себе си
отвертка, ръкавици и два гаечни ключа. В дъното на двора подс. М. видял работилницата,
стопанисвана от свид. Ф.. В едно от помещенията се влизало през дървена врата,
на която имало два прозореца. Подс. М. заварил прозорците счупени и се промушил през дупката в помещението.
Вътре се огледал и видял, че в дясната част има оставени метални правоъгълни
плочи. Всяка от плочите представлявала едната част от матрица. Подс. М. решил да вземе от тези плочи и
да ги предаде в пункт за изкупуване на метали, за да получи в замяна пари. Той
взел една от тях -
една част от матрица (една плоча) с размери 32/55/4,5 см., която имала
вдлъбнатини с изображение на бастуни. Подсъдимият изнесъл плочата през дупката
в прозореца и също се промушил навън. След това, тъй като плочата тежала около
30-35 кг., подс. М.
намерил въже, с което я вързал, за да
може да я дърпа. Издърпал я до оградата на завода. Там подс. М. прекарал плочата през дупките в
решетките и започнал да я влачи към кв. „Столипиново“ гр. Пловдив. По пътя го срещнал
непознато лице с каруца, което
му предложило сумата от 10
лв. за плочата. Подсъдимият му я дал, тъй като била тежка и решил да не я влачи
чак до пункта за изкупуване на желязо. След това подс. М.
решил да се върне да вземе още плочи. Тъй като били твърде тежки и
трудно ги носел, подсъдимият отишъл в кв. „Изгрев”, за да помоли някой с
кола да го закара, за да може да натовари плочите. В същото време свид. Х.И.П. *** и управлявал лек автомобил марка
„Лада“ с рег.№..., собственост на негов роднина – свид. Н.А.А.. Подс. М. спрял свид. П. и го помолил да
го закара до място до река Марица, за да натовари от там железа, за което щял
да му плати сумата от 8 лева. Свидетелят се съгласил и откарал подсъдимия по
посочения от последния маршрут, след което спрял под моста на „Адата“, близо до
мястото, където по-рано подс. М. прескочил оградата. Свид. П. останал да чака в лекия автомобил, а подс. М. прескочил оградата и отново
влязъл в двора на завода. Тези му действия били наблюдавани от свид. П.. След това
подсъдимият се скрил от очите на свидетеля във вътрешността на двора на завода.
Подсъдимият отново отишъл до цеха на свид. Ф., като през счупения прозорец на цеха влязъл в работилницата и изнесъл
друга метална плоча със същите размери и изображения (втората част от
матрицата), която оставил близо до портала и оградата, която бил прескочил.
След това са върнал с намерението да изнесе още плочи, но ... в завода – свид. П.Д.М. го видял
и го попитал какво прави там. Подсъдимият казал, че е дошъл да вземе
памперси. Пазачът казал на подсъдимия да го изчака, за да направи обход на района, но подс. М. избягал в неизвестна посока.
След като свид. П. чакал близо час, но подсъдимият не се появил,
свидетелят си тръгнал обратно към квартал „Изгрев“. Той споделил на свид. Н.А.
за случилото се и за това, че подсъдимият не му платил за извършената услуга. Същият ден двамата свидетели търсили подсъдимия в квартала, но не го открили. На
следващия ден – 27.02.2017 г. свид. А. срещнал подс. М. при пункта за изкупуване на метали „Гаро“ и го попитал защо не е
платил превоза. Подсъдимият разказал, че желязото, което искал да вземе се
намирало вътре в завода и той не успял да го изнесе от там. В пункта подсъдимият
бил предал желязо, за което взел 20 лева. Той дал на свид. А. сумата от 6 лева,
за да заплати превоза от предния ден.
На 27.02.2017г. свид. Ф. отишъл в работилницата около 9.00-9.30 часа и
установил липсата на матрици от него, в това число и матрица състояща се от две плочи всяка с
размери 32/55/4,5 см. с изображение на бастуни. Впоследствие, след като огледал района около
работилницата, свид. Ф.
открил едната плоча от матрицата с изображение на бастуни до портала на
оградата на завода, където я бил оставил подс. М.. Свид. Ф. си я прибрал обратно и въпреки установените липси не сигнализирал
полицията. След като обаче на 02.03.2017 г. установил нова кражба от
помещенията на работилницата, свид. Ф. подал жалба в 03 РУ при ОД на МВР
По доказателствата:
В хода на образуваното производство били извършени два броя огледи на
местопроизшествие, обективирани в Протокол
от 02.03.2017 г.
/л. 2-7/ и Протокол
от 15.03.2017 г.
/л. 45-52/.
Било извършено и разпознаване
на лице,
обективирано в Протокол
от 06.03.2017 г. /л. 44/, при което свид. М. разпознал подс. М. като лицето, което срещнал на
процесната дата в двора на завод „Напредък“ в близост до работилницата,
стопанисвана от свид. Ф..
Била назначена и стоково-оценъчна експертиза, от заклюнието на която се установило, че към процесната дата матрица (част едно парче) с
размери 32/55/4,5 см. – плоча с изображение на бастуни възлиза на стойност 3250
лв., като двете части от матрица възлизат на обща стойност 6500 лв.
С протокол от 06.03.2017г. подс. М. предал един брой ръкавица, сива на
цвят с гумено покритие, един брой червена ръкавица, с бели гумени точки, два
броя гаечни ключа -
единият сив с размери 10-11 , а другият ръждив с размери 11-14, един брой
отвертка с дължина 21 см.
В хода на образуваното досъдебно производство като свидетели са били разпитани: пострадалият – свид. Н.Й.Ф.,
лицето, превозило подсъдимият до процесното място – свид. Х.И.П., неговият
роднина, собственик на лекият автомобил, управляван от свид. Х. – свид. Н.А.А.,
полицейският служител – свид. Г.П.К., както и .... от завода – свид. П.Д.М.. Показанията
на посочените свидетели пресъздават по един еднопосочен начин хронологията от
процесните събития - всеки на съответната част, която е възприел. Всички те са
били разпитани праяко и непосредствено и в хода напроведеното съдебно
следствие.
В хода на същото, по инициатива на подсъдимия са били
утсановени и разпитани служителки от мястото, където същият е работел по време
на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода – свид. Р.П.Л. и свид. П.И.
П..
В своите показания свид.
Ф. е описал процесните вещи, обект на престъпното посегателсто, уточнявайки, че
това е била поредната кражба на материали от неговия цех. В последствие същият
се сдобил с два питбула и от тогава – насетне кражбите спрели. Свидетелят е дал
точно описание на процесните вещи, в това число размери и приблизителното им
тегло, като е описал и функцията на всяка една от двете вещи. Същият изрично е
посочил и това, че само една част от процесните две матрици му е била отнета,
като другата част самият той открил облегната в близост до цеха му, в пределите
на двора на завода, където се намирал той. Свидетелят е посочил и че при една от
предходните кражби прозорецът и вратата на цеха са били взломени, като към
момента на кражбата пред вратата бил поставил куче, което да охранява, поради
което предполагал, че в помещението е проникнато именно през този счупен
прозорец.
В своите показания пък
свид. П. е посочил, че подсъдимият М. му
е поискал да го закара до място, от което щял да вземе желязо, след което да го
продаде и да му плати за това. Свидетелят се съгласил и е описал маршрута, по
който е минал, за да закара подсъдимия до двора на завод, намиращ се до р.
Марица. Свидетелят е посочил, че това се е случило в неделен ден, следобед
около 17 часа. Посочил е също така, че подсъдимият е влязъл в двора,
прескачайки оградата, както и че го е чакал около час и след като подсъдимият не
се е върнал, си е тръгнал. След това с помощта на своя роднина го намерили в
кв. Столипиново, където подсъдимият платил 6 лева за извършения курс.
Последното
се потвърждава и от разпита на свид. А., който в своите показания е заявил, че
на процесната дата е бил предоставил личния си автомобил на своя племенник –
свид. П.. По-късно от племенника си разбрал, че е срещнал подсъдимия, който е
поискал от него да го закара до някакво място, за което обещал да си плати.
Племеннкът му го закарал до посоченото от подсъдимия място – завод, намиращ се
до моста р. Марица, но подсъдимият така и не се върнал, нито пък му платил. В
последствие свидетелят открил подсъдимия и му потърсил сметка за случилото се,
при което подсъдимият му платил 6 лева за извършения курс и обяснил, че не е
платил на свид. Х., защото не е успял да вземе желязото, за което е отишъл.
От
показанията на свид. М. пък се установява, че на процесната дата е установил
подс. М. на територията на завода, който охранява в близост до работилницата на
свид. Ф., при което подс. М. казал, че е там да търси памперси. Свидетелят му
казал да се маха и подсъдимият прескочил оградата и си тръгнал. По-късно в
същия ден негов колега от завода го уведомил, че на територията на завода има
нарушител в близост до моста. Свидетелят установил, че това е отново
подсъдимият. Този път същия напуснал през портала и повече не се върнал. В
последствие свидетелят извършил и разпознаване като в лицето на подсъдимия
познал човекът, който е видял на процесната дата в двора на завода.
Съдът намира, че
показанията на цитираните по-горе свидетели са последователни, логични,
изключително подробни и безпротиворечиви, поради което тези показания се явяват достоверен
източник на информация. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във
връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква
част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по
този начин пряко установяват обстоятелствата, касаещи съставомерните признаци
на процесното деяние. По делото липсват доказателства, които да дават основания
тези показания да не се кредитират, напротив – налице са такива, които ги
потвърждават – като такива са: обясненията на подсъдимия в частта, с която същият
потвърждава, че е бил на процесните дата и място; Протокола за оглед на
местопроизшествие, както и фотоснимки към него, които потвърждават отразените в
протокола констатации и съобщените обстоятелства от свидетелите, касаещи
състоянието на вратите и прозорците.
Следва все пак да се
посочи, че от страна на съда се констатира известно несъответствие между
показанията на свид. М. и свид. Ф. по отношение на това: имало ли е счупен
прозорец на работилницата на свид. Ф. в деня, предхождащ процесната престъпна
деятелност, както и дали самият пострадал през деня е бил в работилницата си. В
тази връзка свид. Ф. заяви с категоричност, че е бил на работа и в двата
почивни дни, както и че счупването на прозореца е било налично от предходна
кражба, а свид. М. посочи, че не е имало никакво взломяване, както и че свид. Ф.
не е бил на работа през въпросния ден, когато е видял подсъдимият на
територията на завода. Преди всичко следва да се посочи, че за тези обстоятелства
съдът се довери на показанията на свид. Ф., тъй като същият демонстрира много
по-подробни и последователни показания, което е обяснимо, доколкото процесните
събития са засегнали именно неговата имуществена сфера, поради което е нормално
същият да има по-точни спомени за събитията. Така или иначе това несъответствие
съдът отдаде на възможността посоченото обстоятелство да е останало
незабелязано от свидетеля М. по една или друга причина, поради и доколкото
посоченото обстоятелство не се отразява съществено на съставомерността на
процесната престъпна деятелност, по-нататъшният му коментар е излишен.
Съдът
кредитира и показанията на разпитания като свидетел полицейски служител - свид.
К., чиито показания, макар и по косвен път, дават цялостна картина за
процесните събития. От показания свид. К. се установява, че за процесната и
други кражби преди това, е постъпило оплакване от ... гражданин, притежаващ цех
за изработка на пластмасови изделия, помещаващ се в бившия завод „Напредък“. В
хода на извършената проверка свидетелят К. установил лица, работещи в
автосервиз в близост до завода, които споделили, че преди няколко дни са видели
лек автомобил „Лада“, който се е навъртал около завода. От наличните в района
видеокамери бил установен лекият автомобил на свид. А., а от там и свид. П.,
които разказали за срещата си с подсъдимия, в това число и за посещението му в
завода, както и причината, която изтъкнал за това – да вземе железа от там. В
последствие с помощта на посочените двама свидетели било установено и
местонахождението на подс. М., който бил задържан. В хода на проведения
разговор с него, същият споделил, че е изнесъл от въпросния цех една плоча,
която вързал с въже и се опитал да влачи до кв. Столипиново, където искал да я
продаде, но по пътя срещнал човек с каруца и се съгласил да му я продаде за 10
лева, тъй като плочата много тежала. След това се върнал отново в завода с
намерение да изнесе още, като този път си бил осигурил превоз, но пазачът го изгонил.
Съдът намира за
необходимо да отбележи, че макар практиката на върховната инстанция да е
противоречива по отношение на това дали и до каква степен следва да се
кредитират показанията на полицейски служители, касаещи възприятия от
оперативна беседа или възпроизвеждане на т. нар. „извънпроцесуално
самопризнание”, като цяло е възприето
становището, че тези гласни доказателства имат косвен характер, поради което
следва да са подкрепени от други доказателства, тъй като не могат самостоятелно
да обосноват осъдителна присъда (в този
смисъл Решение № 273 от 22.06.2009 г.,
постановено по НОХД № 280/2009 г., І НО,
Решение №
299 от 14.07.2011 г., постановено по НОХД №1620/2011 г., ІІ НО, Решение № 534
от 16.12.2013 г., постановено по НОХД № 1855/2013 г., ІІІ НО, Решение № 256 от
04.06.2009 г., постановено по НОХД № 234/2009 г., І НО и Решение № 362 от
30.10.2014 г. по НОХД № 696/2014 г., І НО). Приложено към настоящия случай това означава,
че няма пречка показанията на свид. К. да бъдат кредитирани, в това число и в
посочената част, възпроизвеждаща направеното от подсъдимия извънпроцесуално
самопризнание, доколкото тези показания се явяват съответни на останалия
доказателствен материал, в това число с обясненията (макар и от части) на самия
подсъдим.
В своите обяснения
подсъдимият М. не отрича, че на процесната дата се е намирал именно на
територията на процесния завод. Твърди обаче, че е попаднал там, за да търси
работа, отричайки да е крал каквото и да е, в това число да е бил там с цел да
търси желязо, което да продава и твърдейки с убеденост, че цеховете работят и
през почивните дни. За проверка на обясненията на подс. М. като свидетелки са разпитани
лица, работещи в посочено от подсъдимия дружество, в което същият е полагал
труд по време на престоя си в Затвора.
В своите показания свид.
Л. посочва, че познава подсъдимия, тъй като той е работел във фирмата, в която
работи и тя, както и че след като е бил пуснат от затвора, се появил веднъж, за
да почерпи и да попита за работа. По отношение на работното време на цеховете
на фирмата, обаче, посочва, че същото е от 08.00 до 17.00 от петък до неделя
без изключения.
От
показанията на свид. П. се установява също, че за период от около няколко
месеца подсъдимият е работел във фирмата, в която работи и свидетелката, която
фирма имала договор със Затвора в град Пловдив. Именно по този повод и подс. М.
работел за около няколко месеца. Според свидетелката след като подсъдимият си
излежал присъдата същият ходил двукратно при нея на териаторията на завода, за
да пита за работа. И тази свидетелка дава показания за това, че работното време
на цеховете на фирмата е от 08.00 до 17.00 от петък до неделя без изключения.
При така очертаното противоречие между показанията на свид. Л. и свид. П.
от една страна и обясненията на подсъдимия – от друга, съдът отдаде
предпочитание на показанията на свидетелките, тъй като същите се явяват еднопосочни,
кореспондиращи едни с други, и най-вече доколкото те се явяват абсолютно
незаинтересовани от крайния изход на делото. Последното със сигурност не може
да се каже за подсъдимия, чийто интерес да отрича пряко уличаващите го
обстоятелства е явен и обясним. Предвид горното и доколкото съдът констатира
такова противоречие и с показанията на свидетелите П., А. и К., съдът не даде
вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича да е има
причастност към вмененото му престъпно деяние.
В конкретния случай у настоящия съдебен състав е налице убеждение, че обясненията
на подсъдимия в тази част са депозирани не с цел разкриване на обективната
истина по делото, а за реализация на неговата защитната позиция, с оглед
избягване на наказателната отговорност, която се следва в случай, че се
установи и докаже изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
изпълваща признаците на инкриминирания престъпен състав. Съдът оцени тези обяснения
като нелогични в частта, в която подсъдимият твърди, че е бил там, за да търси
работа, доколкото, ако това беше така, същият нямаше да проникне в пределите на
завода, прескачайки оградата, при положение, че е можел да влезе през портала.
Последното на фона на категорично установеното обстоятелство, че през почивните
дни обектите на територията на завода не работят, обосновава и извод за недостоверност
на обясненията на подсъдимия в тази им част. Всичко гореизложено потвърждава и
убеждението на съда, че в конкретния случай следва да се кредитират именно свидетелските
показания и подкрепящите ги писмени доказателства, като не се дава вяра на
обясненията на подсъдимия.
Цялата тази верига от
неоспорими, безпротиворечиво установени факти, обосновава извода за
достоверност на показанията на всички разпитани по делото свидетели, доколкото
същите се явяват логични, последователни и съответни на наличните по делото
писмени доказателства, което мотивира настоящия съдебен състав да ги кредитира за
сметка на версията, изнесена от подсъдимия, която съдът не възприе по посочените
по-горе причини.
Всъщност единственото
доказателствено средство, което не подкрепя обвинителната теза се явяват
обясненията на подс. М., които обаче на фона на коментирания по-горе
доказателствен материал се явяват изолирани, поради което и предвид пряката
заинтересованост на подсъдимия да отрича обстоятелствата, които пряко го
уличават в извършването на инкриминираната престъпна дейност, съдът оцени
същите като недостоверен източник на информация, изразяващи единствено неговата
защитна позиция, която обаче не намира опора в нито един друг доказателствен
източник.
Съдът кредитира и
заключението на приетата по делото съдебно-стокова експертиза, доколкото същата
е дала обосновани отговори на поставените й въпроси.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите не създават
съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като допустими и
относими доказателствени източници, допринасят за изясняване на обективната
истина по делото.
Горната фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните
правни изводи:
При така възприетата и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Г.П.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, а
именно:
на 26.02.2017 год. в гр. Пловдив,
при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив -
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, е отнел
чужди движими вещи както следва:
- е отнел чужда движима вещ - една част от матрица (една плоча) с
размери 32/55/4,5 см. с изображение на бастуни на стойност 3250 лв., от
владението на Н.Й.Ф. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои,
- е направил опит да отнеме чужда движима вещ - една част от матрица
(една плоча) с размери 32/55/4,5 см. с изображение на бастуни на стойност 3250
лв., от владението на Н.Й.Ф. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено поради
независещи от волята на дееца причини, всички вещи на обща стойност 6500 лева.
От обективна страна:
Безспорно е установено
от материалите по делото, чрез разпита на свидетелите и приобщените по делото
веществени доказателства, че на посочените в обвинителния акт дата и място, подс. М. се е намирал в пределите на бившия завод
„Напредък“, находяш се на ул. „Рогошко шосе“ в град Пловдив.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява и авторството на процесното деяние. Видно от показанията на свид. П.,
на процесната дата, около 17 часа, същият е закарал подс. М. до оградата на
завода, в който се намира процесният цех, като посочената от самия подсъдим
причина била – да вземе от завода желязо, което в последствие да продаде. От
показанията на свид. М. става ясно, че в действителност подс. М. е забелязан в
района на работилница на ...я гражданин, и то двукратно в рамките на един ден,
въпреки, че същият е бил изгонен преди това. Нито един от двамата свидетели не
сочи подсъдимият да е споделял, че отива в завода да търси работа, напротив –
пред свид. П. заявява, че отива, за да търси желязо. Това от своя страна
опровергава заявеното от подсъдимия като причина да се намира в пределите на
завода, което определя и заявеното от него в този смисъл като неотоговарящо на
истината. Този извод намира потвърждение и в показанията на свид. П. и Л.,
привлечени в производството именно по инициатива на подс. М., които макар да
потвърдиха желанието на М. да започне отново работа, посочват, че в почивните
дни цеховете не работят – обстоятелство, с което подсъдимият е бил пределно наясно, предвид факта, че същият
е работил там в продължение на няколко месеца. Именно бидейки наясно с това, се
явява нелогично изложеното от него като причина да се намира в завода. Още
по-нелогично е и да влезе в него, прескачайки оградата, вместо на влезе през
портала. Нелогично се явява и това да отиде да пита за работа, наемайки превоз при
положение, че по делото се установи, че съшият е бил в окаяно финансово състояние. Ето защо много
по-логична се яви предложената от обвинението причина подсъдимият да се намира
в пределите на завода на процесното място – с цел да търси желязо, което да
открадне и да продаде след това. Посоченото би звучало просто като предположение,
ако не намираше категорична подкрепа в показанията на свид. П., който заявява,
че подсъдимият сам му е посочил, че ще му плати с пари, които ще вземме от
продажбата на желязо, което ще вземе от завода. Същото намира потвърждение и в
показанията на свид. К., които макар и косвен доказателствен източник, намират
100 % потвърждение във всички възможни доказателствни изтоници, от които е може
да се направи проверка на заявеното от него.
Горното очертава
наличието на една верига от косвени, но категорини доказателства, които
позволяват да се направи единствен и несъмнен извод за авторството на деянието
в лицето на подс. М..
От показанията на свид. Ф. се установява и вида, а от заключението на изготвената
съдебно стокова експертиза и стойността
на процесните вещи – една част от матрица (една плоча)
с размери 32/55/4,5 см. с изображение на бастуни на стойност 3250 лв. и една част от матрица (една плоча)
с размери 32/55/4,5 см. с изображение на бастуни на стойност 3250 лв., двете на обща стойност 6500 лева, като пак от
показанията на свид. Ф. се установява и липсата на право тези вещи да бъдат
своени от подсъдимия М..
По категоричен и
несъмнен начин е установен и механизмът
на отнемането на процената вещ – проникване през счупения прозорец на цеха и
изнасянето им от страна на подс. М. извън него, изнасяйки ги извън помещението,
продавайки първата и приготвяйки втората за изнасяне с помощта на осигурен
транспорт, с което по недвусмислен начин е манифестирал присвоителното си
намерение.
По отношение на вещта,
представляваща част
от матрица (една плоча) с размери 32/55/4,5 см. с изображение на бастуни на
стойност 3250 лв., се касае за опит, тъй като
самото изпълнително деяние не е довършено, а при престъплението кражба то
приключва с установяването на свое владение върху вещта от страна на дееца,
което определя и правната квалификация на деянието като такава във връзка с чл.
18, ал. 1 НК.
По отношение наличието
на присвоително намерение, съдът
счита същото за безспорно установено. Посоченият факт се установява и от
поведението на самия подсъдим, който е извършвал активни действия, с които се
стремял да проникне през прозореца в помещението, стопанисвано от свид. Ф.,
както и обстоятелството, че е избягал щом е бил забелязан от свид. М. и дори не
се върнал да уведоми свид. П., че намеренията му за кражба на още желязо са
осуетени.
Подс. М. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив. За да достигне до този
извод съдът ве предивд обстоятелството, че с протоколно определение от 21.04.2011 г., постановено по ЧНД № 2043/2011 г., по описа на ПРС, XXIV н.с. били групирани наказанията наложени със следните съдебни актове,
с които е бил осъждан подс. М.: по НОХД № 6433/2010 г., НОХД № 8274/2010 г. и
НОХД № 489/2011 г. - всички по описа на ПРС и определил едно общо най-тежко
наказание, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на две години. С Решение от
23.06.2011 г., постановено по ВЧНД № 929/2011г. по описа на ПОС било изменено определението на ПРС и
определеното най-тежко наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“
било увеличено с една втора т.е. със една година „Лишаване от свобода, като било определено подс. М. да изтърпи общо
наказания в размер на три години „Лишаване от свобода“. Така наложеното
наказание било изтърпяно на 03.10.2013 г. С Присъда № 250/01.07.2014 г., постановна по НОХД №1940/2014 г. По описа на ПРС, V н.с., изменена с Решение № 253/27.10.2014 г.
по ВНОХД № 1159/2014 г. по описа на ПОС, подс. М. бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “А“ и б. “Б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК и му било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на три години и четири месеца. Наказанието било
изтърпяно на 28.11.2016 г.
Тези осъждания обосновават наличието на квалифициращ признак „опасен
рецидив“ към квалификацията на деянието по настоящото наказателно производство,
като изпълват признаците както на б.“А“ така и на буква „Б“ на чл. 29 ал. 1 НК.
Процесната
престъпна деятелност е извършена при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като
извършените от подсъдимия М. деяния (общо две на брой) осъществяват поотделно състави
на престъплението „кражба”, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което
последващите се явяват, от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващите ги. Въпреки че едно от деянията, извършени от подс. М., е
останало във фазата на опита, по аргумент от противното на нормата на чл. 26, ал. 5 НК, продължаваното
престъпление следва да се накаже като довършено такова, предвид това, че
недовършеното деяние не се отразява съществено на целия престъпен резултат,
поради което продължаваното престъпление следва да се накаже като довършено
такова.
Предвид
всичко гореизложено съдът прие, че в случая се установяват всички елементи от
обективната страна на престъпния състав, вменен във вина на подс. М..
От субективна страна:
Деянието е извършено при
проявна форма на вината пряк умисъл, като престъпният умисъл е формиран в
съзнанието на подсъдимия, който, осъзнавайки благоприятната обстановка -
липсата на хора в района и обстоятелството, че разполага в себе си с
инструмент, който би му помогнал да преодолее евентуален заключващ механизъм, е
пристъпил към осъществяване на изпълнителното деяние на процесното
престъпление. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието -
неговата противоправност, запретеност и наказуемост – показателна за този извод
е и справката съдимост на подсъдимия, видно от която същият е осъждан
неколкократно и то все за престъпления против собствеността, т.е. същият е осъзнавал,
че това което върши се преследва и наказва от закона, но въпреки това е целял и
преследвал осъществяването на противоправно отнемане на чужди движимости.
Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му причинява в
обективната действителност. Независимо от това е направил всичко възможно за
постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за
неговото настъпване.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че подс. Ю.З.М. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен в извършването на така повдигнатото
му обвинение.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 196,
ал. 1, т. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия М. престъпление, като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК,
както и обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът прие, че на подсъдимият следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
При
индивидуализация на размера на наказанието Съдът отчете наличието на отегчаващи
вината обстоятелства и това са обремененото съдебно минало на подсъдимия,
обуславящо отрицателни характеристични данни за същия – осъждан е многократно,
като извън осъжданията, имащи значение за определянето на настоящата правна квалификация,
са налице и други такива, и то все за престъпления срещу собствеността. Всичко
това дава основание подсъдимият и извършеното от него деяние да се квалифицират
като такива с висока степен на обществена опасност. Отделно от това съдът
отчете като отегчаващи обстоятелства и сравнително високия размер на предмета
на кражбата, както и обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление,
което включва в състава си две отделни деяния, всяко от които самостоятелно
осъществява състава на престъплението “кражба“. От друга страна съдът отчете и наличието на смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия и това са тежкото му социално и
материално положение, както и това, че едно от деянията, които се включват в
процесната продължавана престъпна дейност, е останало във фазата на опита. Въпреки формалният
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание,
ориентирано към законоустановения минимум, като отдаде преимуществено
значение на наличните по делото смекчаващи вината обстоятелства, като прие, че налагането
на по-висока наказание, въпреки наличието на формално основание за това, би се
явило несъразмерно тежко с цялостния престъпен резултат. Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимия наказание
в размер на три години лишаване от свобода, като счете, че именно наказание от
този вид и в този размер се явява съответно на извършеното и на обществената
опасност на деянието и дееца.
Предвид обстоятелството,
че подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода към датата на извършване на
деянието, съдът не разгледа възможността за отлагането на изпълнението на
наказанието с изпитателен срок по реда на чл. 66 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС така
наложеното на подсъдимия
наказание съдът постанови да се
изтърпи при първоначален строг режим.
На
основание чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1 НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК, считано от 06.03.2017 г. до влизане в сила на присъдата.
По въпроса за
веществените доказателства:
По отношение на приобщените като веществени
доказателства 1 бр. брой ръкавица, сива на цвят с
гумено покритие, един брой червена ръкавица, с бели гумени точки, два броя
гаечни ключа - единият сив с размери 10-11, а другият ръждив с размери 11-14,
един брой отвертка с дължина 21 см., на съхранение при Домакина на 03 РУ при ОД
на МВР Пловдив, съдът постанови да се отнемат в полза на
държавата и да се унищожат
като вещи без стойност.
По
въпроса за разноските:
В хода на досъдебното производство за изготвяне на
назначената по делото съдебно-стокова експертиза са
били направени разноски
в размер на 52,90 лева, а в хода на съдебното
производство – 20,00 лева за явяване на вещо лице, които на основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът постави в тежест
на подсъдимия, като го осъди да заплати сумата от 52,90 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив, а сумата от 20,00 лева по сметка на Районен съд гр. Пловдив.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК