РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Варна , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П. Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Иван Колев Тодоров (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600091 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл. 313 и сл. от НПК за
проверка на присъда № 6, постановена на 27.01.2021 г. по НОХД № 1425/2020
г. от Окръжен съд, град Варна, с която подс. Р. АС. К. е признат за виновен в
това, че на 31.07.2020 г. в гр. Девня извършил две престъпления – по чл.304а
вр. чл.304, ал.1 от НК и по чл. 343б, ал.1 от НК , като за всяко от тях му е
било определено наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
С присъдата на подс. К. на основание чл.23, ал.1 от НК е било наложено
най-тежкото от наказанията, определени му за всяко от престъпленията, а
именно 1 година и 4 месеца при първоначален общ режим, а на основание
чл.23, ал.3 от НК към това наказание е било присъединено наказанието глоба
в размер на 200 лева. Предметът на престъплението бил отнет в полза на
Държавата, а подс. К. е бил осъден да заплати сторените по делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият К., който чрез
служебния си защитник адв. М. я е атакувал пред настоящата инстанция. Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че наложеното наказание е
прекалено тежко, като не е съобразено със смекчаващите вината
обстоятелства. Искането е за намаляване размера на наложеното наказание и
отлагането му при условията на чл.66 от НК.
1
В съдебно заседание адв. М. поддържа жалбата на изложените в нея
основания, като моли при определяне на наказанието на подс. К. да се има в
предвид житейския му път и семейното му положение.
В личната си защита подс. К. заявява, че има дете на 5 месеца, за което
следва да се грижи. В последната си дума подс. К. моли за „пробация или
условно наказание“.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура
изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира
първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и добре
мотивирана. Според прокурора наложеното от ВОС наказание е справедливо,
тъй като съдът правилно е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства.
Според прокурора наложеното наказание е снизходително при тези
фрапантни нарушения, извършени от подсъдимия и при изключително
високата степен на обществена опасност на деянието по чл.304а от НК.
Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам
служебно провери правилността на присъдата, намери следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за
което са се явили направените по реда на чл.371, т.2 от НПК от подсъдимия
К. признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и даденото в тази връзка от него изрично съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. При това положение и с оглед разпоредбата на
чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд
напълно правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за
установени и доказани всички относими към предмета на делото фактически
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и на останалите
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите М.,
Д., Х., Р., А. и А., протокол за оглед на местопроизшествие, назначените и
изготвени експертизи, приложените по делото писмени доказателства –
справка за съдимост, заповед №4610 / 28.07.2020 г. на директора на ОД на
МВР - Варна за провеждане на СПО, длъжностна характеристика за
длъжността, която Т. Д. и В. М. са заемали към 31.07.2020 г., актове за
установяване на административни нарушения с № 263166, № 263167, №
263168 от 31.07.2020 г., талон за медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол от проверка
на анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД на МВР - Варна,
преминали успешно проверка, и справка за нарушител/водач.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимия К., както и въз основа на
всички останали събрани в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, които напълно и изцяло подкрепят обсъжданите
самопризнания, въззивният съд приема за установена следната релевантна
фактическа обстановка, която изцяло съответства на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е идентична с приетата от
2
първоинстанционния съд:
На 31.07.2020 год. свидетелите - младши експерт В. Д. М., на длъжност
„младши полицейски инспектор" и инспектор Т. И. Д. на длъжност
„полицейски инспектор VI ст. (ТП)" в група „Охранителна полиция" към РУ
Девня при ОД на МВР-Варна, застъпили дежурство по охрана на обществения
ред в гр.Девня със служебен автомобил „Опел Астра" с рег.№ В 5310 РН. На
същата дата, съгласно заповед № 4610 / 28.07.2020 г. на Директора на ОД на
МВР-Варна двамата свидетели участвали в провеждаща се специализирана
полицейска операция по линия на безопасността на движението. На същия
ден в изпълнение на задачата за деня, служебният им автомобил бил паркиран
в град Девня на улица „Петрича", близо до изхода, в посока към село Падина,
община Девня.
На 30 юли 2020 г. подсъдимият К. до късно вечерта пил алкохол заедно
с компания. На 31.07.2020 г. К. започнал да употребява алкохол от сутринта,
като изпил около два литра бира. Независимо от това, около обяд заедно със
свои близки решил да отиде до Гъбената махала с колата си, както и да
шофира той.
Около 12.40 часа полицейските служители видели движещ се към тях,
посока изхода на гр.Девня, лек автомобил „Опел Вектра" с регистрационен
номер "F EN 171" без включени задължителни светлини на автомобила и го
спрели за проверка. Колата била управлявана от подсъдимия Р. АС. К., а
пътниците били свидетелите Е.Р. Р., Х.С. А. и Р. Р. А.. Полицейските
служители се представили, обяснили на Р.К., че ще му бъде извършена
проверка и му поискали документите за управление на МПС, тези за
автомобила и за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и
личната му карта. Подсъдимият обяснил, че всички тези документи ги е
забравил в дома си. Тъй като свид.Д. забелязал, че подс.К. лъха на алкохол,
му разпоредил да излезе от автомобила, за да наблюдава походката му. Като
видял, че е несигурна, му съобщил, че ще направи тест за употреба на
алкохол и влязъл в служебния си автомобил сядайки на предната лява
седалка. Подсъдимият се приближил до полицейския автомобил от страната
на водача и като знаел, че е пил и последицата ще е сериозно наказание,
решил да даде на полицаите пари, за да „го пуснат“. Поставил две банкноти с
номинал от по сто лева всяка, върху седалката на служебния автомобил, под
крака на свид.Д.. Свид.М. се намирал до служебния автомобил, като видял
какво направил подс.К. му поискал обяснение. К. отвърнал, че е поставил
банкнотите, за да почерпи полицейските служители, а те да прекратят
проверката и да го освободят да си тръгне. Свид.М. задържал подс.К. и
съобщил в полицейското управление в град Девня. Около 13:44 часа подс.К.
бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер ARNA-0169, който отчел 2,65
промила алкохол. Подсъдимият отказал да даде кръвна проба. След като
установили, че К. е извършил и административни нарушения - управление на
МПС без свидетелство за управление /каквото К. не притежавал/, липса на
регистрация на автомобила; управление на МПС без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност", съставили и актове за установяване
на административни нарушения.
Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били описали и
иззети намиращите се в полицейския автомобил 2 бр. банкноти с номинал от
100 лева със серийни номера ГА41213027 и ГВ45745677.
3
От заключението по назначената по делото съдебно техническа
експертиза е установено, че иззетите с протокола за оглед на
местопроизшествие банкноти са истински и представляват редовни платежни
средства в Република България.
От извършената проверка на техническото средство „Алкотест Дрегер
7510“, с което на31.07.2020 г. в гр.Девня подсъдимият К. бил тестван за
употреба на алкохол, е установено, че същото било технически изправно.
От заключението на назначена в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза е установено, че подсъдимият К. не страда
от психично заболяване. Според експерта били налице данни за системна
злоупотреба на алкохол с дългогодишна давност, в резултат на което няма
физическа зависимост с абстинентни явления, намаление на толеранса и
други белези за зависимости. Към момента на извършване на деянието
подс.К. бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - тежка степен.
Гореизложената фактическата обстановка се установява по категоричен и
безспорен начин от събрания в хода на досъдебното производство и
приобщен по реда на чл. 283 от НПК доказателствен материал - обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите и заключенията на посочените
по-горе експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, и др.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура
по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият К. доброволно, съзнателно и при яснота
за последиците от това, е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивната инстанция намира за правилна преценката на
първостепенния съд за това, че възприетото от фактическа страна, за което К.
е направил признание, се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства. В производството, проведено по реда на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, съдебният състав не
извършва типичната дейност за анализ на доказателствата, насочена към
възприемане на установеността на релевантните факти, като преценката му в
тази насока е единствено по отношение на решаване на въпроса дали
заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния
акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства,
без да се събират доказателства за тези факти в хода на съдебното
производство. При провеждане на диференцираната процедура за
първоинстанционния съд е налице задължение да извърши преценка дали
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата по делото,
което е в изпълнение на общия принцип в наказателния процес, залегнал в
чл.116, ал.1 от НПК, че присъдата не може да се основава само на
самопризнанието на подсъдимия и съдът е следвало да извърши внимателна
преценка на подкрепеността на направеното от подсъдимия признание на
фактите от доказателствата по делото.
4
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че
първостепенният съд е извършил правилна и обоснована преценка на
посочения въпрос, която е изложил в мотивите на атакуваната присъда и е
посочил доказателствената маса, послужила му да стори тази преценка.
За въззивния съд в тази процедура е налице задължение да провери
правилността на преценката на първостепенния съд относно подкрепеността
от събраната на досъдебното производство доказателствена маса на
признанието на фактите от подсъдимия. При извършване на тази проверка
въззивният съд намира, че първоинстанционният не е подходил необосновано
към провеждането на съдебно разглеждане на делото по реда на чл.370 и сл.
от НПК, а е подкрепил решението си за това с мотиви, основаващи се на
доказателствата по делото. ВАпС не констатира допуснати от съда
процесуални нарушения при поставяне в основата на присъдата на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт, от които факти съдът да се е
отклонил или превратно да е приел.
При възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
явява правилен изводът му, че подс.К. е осъществил състав на престъпление
по чл.304а, във вр. с чл.304, ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна, тъй като на посочените дата и място е поставил две
банкноти от 100 лв. върху седалката на служебния автомобил, под крака на
полицейския инспектор свид. Д.. Тези банкноти били предназначени за
двамата полицейски служители, спрели подсъдимия за проверка, като К.
изразил желание, давайки парите да получи съдействие за напускане мястото
на проверката, като по този начин е изразил намерението си срещу тази сума
да не му бъде извършвана проверка и съставяни съответните актове, свързани
с извършените от него нарушения - липсата на правоспособност за
управление на МПС и задължителна гражданска отговорност на автомобила,
както и негова регистрация, управление без включени светлини и след
употреба на алкохол.
Безспорно е установено, че към момента на деянието свидетелите Д. и
М. са имали качеството на „полицейски орган“ и със съответни заповеди са
им били вменени правомощия да извършват проверки по ЗДвП и при
установени нарушения да изготвят АУАН. Подсъдимият К. дал парите, които
безспорно представляват дар, на свидетелите Д. и М., в качеството им на
длъжностни лица в системата на полицейските органи, каквито те, заемайки
длъжността полицаи по смисъла на чл.93, ал.1 б.“а“ от НК са имали, за да не
извършат действия по служба.
От субективна страна престъплението е извършено от подс.К. с пряк
умисъл, защото е съзнавал характера и последиците на стореното- да не бъде
санкциониран за допуснатите от него няколко нарушения на ЗДвП във връзка
с управлението на МПС и след употреба на алкохол. От действията на
подсъдимия К., изразяващи се в поставяне на двете банкноти от по 100 лева
върху седалката в служебния автомобил, на която стоял свид.Д. пред погледа
на колегата му, ясно се очертава намерението и целта на дееца, а именно
полицейският орган да игнорира своите задължения в полза на подсъдимия,
цел, която подсъдимият е заявил словесно на двамата свидетели.
При описаните по-горе факти правилно първоинстанционният съд е
приел, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна и
състав на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на процесните дата и
място той управлявал МПС- лек автомобил “Опел Вектра“ с регистрационен
5
номер “ F EN 171” с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а
именно 2.65 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510”, като последното е било надлежно проверено.
Подсъдимият е действал със съзнанието, че управлява МПС след
употреба на алкохол, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици, поради което наличен е и изискуемият по
закон пряк умисъл.
Наказанията са определени в рамките на предвиденото в закона за всяко
от престъпленията:
-по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК /предвиждащ лишаване от свобода до
десет години и глоба до петнадесет хиляди лева/ и
-по чл. 343б, ал.1 от НК / предвиждащ лишаване от свобода от една до
три години и с глоба от двеста до хиляда лева./
и при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на
тези по чл.54 от НК, за което първата съдебна инстанция е изложила
убедителни съображения. Не са игнорирани обстоятелства, които биха могли
да бъдат ценени като смекчаващи или отегчаващи отговорността на
подсъдимия К. – високата степен на обществена опасност на деянията,
обстоятелството, че дадения от подсъдимия подкуп е на двама полицейски
служители и е резултат от цялостната му противоправна дейност да управлява
МПС след употребата на алкохол с висока концентрация в кръвта си, без да
притежава СУМПС, СРМПС и ЗГО, без включени светлини и след предходни
извършени от него нарушения по ЗДвП, за които е бил санкциониран по
административен ред. Отчетена е и престъпната упоритост, извършените от
негова страна няколко нарушения на ЗДвП, така и предходните му
осъждания, негативните му характеристични данни установени от
приложената характеристика – всички те имащи характера на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
първоинстанционният съд е отчел изразеното искрено съжаление и разкаяние
за стореното, критичното му отношение към извършеното, наличните данни
за социалния му статус и трайната му трудова ангажираност.
Направеното от подсъдимия К. признание на фактите е сторено
единствено за целите и в рамките на диференцираната процедура по Глава
двадесет и седма от НПК (съгласно т.7 от ТР № 1/2009 година на ОСНК на
ВКС). Вярно е, че характерът на производството не изключва възможността
самопризнанието да бъде съобразено при индивидуализацията на
наказанието, но то следва да се оценява с оглед неговите характеристики и
съдържание като форма на съдействие при установяване на обективната
истина, своевременно разкриване на престъпното посегателство и на неговия
извършител. А конкретният случай не дава възможност за такава
положителна оценка.
Първоинстанционният съд аргументирано е приел, че за престъплението
по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, адекватно на обществената опасност на
подсъдимия и деянието е определяне на наказание от две години лишаване от
свобода и глоба, в размер, близък до минималния и съобразен с
имущественото състояние на подсъдимия – 200 лева. Предвид проведената
6
процедура, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, ВОС е определил
наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
По отношение престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, съдът е определил
наказание в размер също близък до минималния на наказанието лишаване от
свобода и минимален на наказанието „Глоба“, посочени в нормата на
особената част на НК, а именно – в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева, а след редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК - наказание в размер на една година лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че наложените наказания на подс.К. за всяко от
деянията му, правилно отчитат степента на обществена опасност на стореното
от него, както и че ще изпълнят целите на задачите на генералната и
специалната превенции.
Заявената във въззивната жалба явна несправедливост на наложените на
подсъдимия К. наказания е подкрепена с доводи, че заради честите си
пребивавания в местата за лишаване от свобода подсъдимият не познава
добре три от четирите си деца, а иска да участва в отглеждането на
последното и да полага грижи за всички.
Наведените твърдения от защитата, а и от самия подсъдим, както пред
настоящата инстанция, така и пред първата такава не са подкрепени с
доказателства и не биха могли да доведат до извод за многобройност на
смекчаващите обстоятелства или изключителност на някое от тях.
Въззивният съд не установи да са налице условията за намаляване на
наказанията, определени от първоинстанционния съд, тъй като евентуалното
им редуциране би поставило в опасност постигането на специалната
превенция, а и не би допринесло за постигане на генералната такава. Поради
това не се налага да се намаляват, каквото е искането на защитата.
Първоинстанционният съд е групирал определените наказания по
съвкупност и е наложил най-тежкото от тях - една година и четири месеца
лишаване от свобода. Така определеният период на изолация на подсъдимия в
пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително и
възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за
поправянето и превъзпитанието на К..
В съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
първоинстанционният съд е постановил подс.К. да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален общ режим. Предвид предходните
осъждания на К., за които не е настъпила реабилитация, е невъзможно
прилагане института на чл.66 от НК.
Първоинстанционният съд е присъединил наказанието глоба в размер на
200 лева към наказанието лишаване от свобода съобразно правилата на чл.23,
7
ал.3 от НК.
Законосъобразен е и изводът относно приложимостта на разпоредбата на
чл.307а от НК и отнемането в полза на Държавата на предмета на
престъплението - банкнота с номинал 100 /сто/ лв. със сериен номер
ГА41213027 и банкнота с номинал 100 /сто/ лева със сериен номер
ГВ45745677.
Съобразно правилата на чл.189, ал.3 от НПК, ВОС е възложил в тежест
на подсъдимия сторените по делото разноски.
С оглед изложеното Варненският апелативен съд счита атакуваната част
от присъдата за обоснована и законосъобразна. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което следва да се потвърди съдебния
акт.
Водим от изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6, постановена на 27.01.2021 г. по НОХД
№ 1425/2020 г. от Окръжен съд, град Варна.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8