№ 292
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора К. Н. М.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100601921 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 14.06.2022г., постановена по НОХД № 8145/21г. по описа на СРС, НО, 100
състав, съдът е признал за виновен подсъдимия Н. Д. Б. за извършено престъпление по чл.
343б ал.1 от НК, като при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказания
„Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено при
условията на чл. 66 ал. 1 от НК.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б ал. 3 от НК е наложено на подсъдимия и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца като на основание чл. 59 ал. 4
от НК е приспаднато от наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“
времето, през което подсъдимият е бил лишен да управлява МПС по административен ред
със Заповед за прилагане на ПАМ № 831/27,04,2020г.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от Н. Д. Б., подадена чрез
упълномощения му защитник, адв. А. Т.. Постъпила е по делото и допълнителна жалба от
адв. Т.. В същите се иска за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и
постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият да бъде признат за
невинен по повдигнатото му обвинение. В жалбата и допълнението към нея се изразява
становище, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което е бил осъден. В този смисъл се твърди, че не са налице
1
по делото последователни и логични свидетелски показания на св. Х.Д., според които
именно той е управлявал МПС, с което подсъдимият е пристигнал на инкриминираното
място в процесната нощ.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба
до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.
В закрито заседание, проведено на 27.09.2023 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.
В хода на съдебните прения прокурорът оспори жалбата като изрази становище, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и изводите в нея са изведени въз основа
на правилен анализ на събраните по делото доказателства. А поради това моли същата да
бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия, адв. Т., поддържа подадената от него жалба. Заяви, че за да я
постанови първоинстанционният съдебен състав е кредитирал всички аргументи, посочени
от обвинението и е неглижирал всички доводи на защитата. А поради това моли съда да
отмени обжалваната присъда и да оправдае подсъдимия поради липса на извършено
престъпление.
В съдебно заседание подсъдимият Н. Д. Б. не се яви като подаде писмено заявление, че е
съгласен делото да протече в негово отсъствие.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV въззивен състав след като обсъди доводите в
депозираната жалба от защитника на подсъдимия, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето
защо и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна, или изменяна.
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд
приема за установена фактическа обстановка, сходна е тази, приета от първоинстанционния
съд.
Подсъдимият Н. Д. Б. е роден на ******* г. в гр. София, живее в с. София. Българин е и
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан. ЕГН **********.
Към инкриминирания момент подсъдимият Н. Д. Б. бил правоспособен водач и имал
издадено свидетелство за управление на МПС. Към същия момент дъщерята на подсъдимия,
св. Д. Б.а живеела със св. Н. П.К., което било известно на подсъдимия.
На 27.04.2020 г. свидетелите Д. Б.а и Н. П.К. се намирали в дома на последния в град София,
кв. „******* *******. в същото време бил проведен телефонен разговор между двамата
свидетели и подсъдимия, в процес на който между тримата възникнал словесен спор и
подсъдимият настоял дъщеря му да се прибере в дома му. След приключване на телефонния
2
разговор, около 21:00 часа, пред горепосочения адрес пристигнал подсъдимия Н. Д. Б. като
управлявал товарен автомобил марка „Рено“, модел „Трафик”, per. № *******. Подсъдимият
паркирал пред дома на св. Н. П.К. и като оставил превозното средство с включени предни
светлини, слязъл и се насочил към адреса. Св. К. знаел, че това е служебният автомобил на
Б. и възприел как последният слиза от автомобила и се отправя към дома му. Доколкото в
проведения по-рано телефонен разговор подсъдимият заплашил свидетеля със
саморазправа, св. К. се прикрил и изчакал. След като се уверил, че подсъдимият не носи
огнестрелно оръжие, а нож в ръка,свидетелят К. взел лопата и застанал на около три метра
от Б. и му казал да пусне ножа. Тъй като подсъдимият не сторил това, св. К. избил ножа от
ръката му. Последвало физическа разправа, при която подсъдимият Б. се опитал да извади и
друг нож, но К. успял да избие и него от ръката му. В този момент от къщата излезли и
другите обитатели и пребили подсъдимия.
По същото време бил подаден сигнал до органите на МВР и в 21:20 часа на място
пристигнали служители на МВР – ППГ, свидетелите С.Д.К., А.Д.Т. и В.Д., изпълняващи
служебните си задължения по охрана на обществения ред. Всички те установили на място
свидетелите Н. К., А.К.И. и Р.К.И.. Повикан бил екип на спешна медицинска помощ, който
оказал медицинска помощ на подсъдимия Н. Д. Б..
След като полицейските служители установили от горепосочените свидетели, че
подсъдимият пристигнал на мястото като управлявал автомобил марка „Рено“ след употреба
на алкохол, същите подали сигнал до органите на Отдел „Пътна полиция“ за извършване на
действия по компетентност. В резултат на това около 23:10 часа, пристигнал екип АП 91 -
1,4,7 при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР в състав свидетелите Г.И.Б. и И.С.Д., двамата
изпълняващи в това време служебните си задължения по сигурността на транспорта. На
мястото на водача била извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“,
индв. № ARMD 0208. В издишания от подсъдимия Б. въздух (проба № 2947) цифровото
показание на уреда отчело концентрация на алкохол 1,51 промила. За констатираните
резултати бил съставен талон за медицинско изследване № 0026848/27.04.2020г„ връчен на
подсъдимия. За констатираните нарушения бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение бл. № 14980 от 27.04.2020 г„ както и заповед за принудителна
административна мярка - отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на подсъдимия. Органите на МВР придружили подсъдимия до сградата на УМБАЛ
„Света Анна София“, където подсъдимият предоставил кръв за лабораторно изследване,
видно и от съставения в тази връзка протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, л. 53
от материалите по разследването. Подсъдимият бил отведен до сградата на 01 РУ на СДВР.
където бил задържан за срок до 24 часа при основанията на ЗМВР.
При лабораторно изследване - протокол за химическо изследване № 251/28.04.2020 г. (л. 51),
изготвено от химик при специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Света Анна
София“, в иззета от подсъдимия Н. Д. Б. кръв, се доказало наличие на етилов алкохол с
концентрация 1,71 на хиляда.
3
Междувременно подсъдимият обяснил, че превозното средство марка „Рено“ му било
предоставено за служебно ползване от свидетеля Б.Б., по негово настояване на място
пристигнал св. Б. и откарал превозното си средство.
Въззивната съдебна инстанция се съгласява е изводите на районния съд, че доказателствата
по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е
направил съответен доказателствен анализ. Действително, в показанията си, дадени в
съдебно заседание пред СРС свидетелят Х.Д. е заявил, че не подсъдимият, а той управлявал
процесното МПС в инкриминараната нощ. Като за това му се бил обадил подсъдимия и като
признал, че е употребил алкохол, го помолил да шофира служебния му автомобил. Така
свидетелят Д. откарал подсъдимия до дома, в който се намирала дъщеря му, но след като
възприел станалата физическа саморазправа, свидетелят си тръгнал. Само че тези показания
настоящият съдебен състав намира, че остават напълно изолирани от останалия
доказателствен материал, събран по делото. При това правилно първоинстанционният
съдебен състав е преценил, че обстоятелството, че именно подсъдимият е управлявал същия
автомобил в инкриминираната нощ се съдържа в показанията на свидетелите А.К.И., Р.К.И.
и В.Н. Д.. И тримата заявяват, че лично са възприели как в момента на пристигане на
товарния автомобил марка „Рено“, от него слязъл само водачът и изрично разпознават
подсъдимия в това качество. Същото обстоятелство, а именно, че подс. Б. управлявал
моторно превозно средство на посоченото време и място заявил самият подсъдим пред
пристигналите на място полицейски служители, свидетелите К. и Т..
При това положение въззивният състав намира, че правилно първоинстанционният съдебен
състав е дал вяра на показанията именно на тези свидетели и е игнорирал показанията на св.
Х.Д.. В този смисъл правилно е възприето направеното от адв. Т. възражение за неправилна
оценка на доказателствата по делото като неоснователно. Като такова го приема и
настоящият съдебен състав.
В този смисъл и след самостоятелен анализ на доказателствата, въззивният съд прие, че
изводите, направени от проверявания съд при анализа на доказателствената съвкупност са
законовообосновани и правилни. А въз основа на същите първоинстанционният съд е
достигнал до верен и законосъобразен извод, че подсъдимият Н. Д. Б. е осъществил състава
на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Правилно е преценил контролираният съд, че от субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия умишлено, при форма на вина пряк умисъл, доколкото в представното
съдържание на умисъла му е било залегнало както знанието, че управлява служебния си
автомобил, така и съзнанието, че е употребил преди това алкохол.
Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с изводите на СРС за прилагане на чл.
55 ал. 1 т. 1 от НПК при определяне на наложените на подсъдимия наказания. Правилно
проверяваният съд е приел, че в конкретния казус са налице многобройни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства. Правилно е приел, че към тях следва да се прибави и
обстоятелството, че действията на подс. Б. са били улеснени от състоянието на негативна
емоция, предизвикана от бащинско чувство и желанието му да защити дъщеря си, макар
4
това да не е от естество да го оневини за деянието. При правилна преценка на
индивидуализиращите вината на подсъдимия обстоятелства първоинстанционният съд
законосъобразно и справедливо е определил вида и размера на наказанието четири месеца
лишаване от свобода. А като се е съобразил с факта, че подсъдимият е неосъждан,
правилно е отложил изпълнението на същото при условията на чл. 66 ал. 1 от НК за
минималния, предвиден в същата разпоредба срок, а именно три години. Отново правилно
и при спазване императивната разпоредба на чл. 343 г от НК съдът е наложил на
подсъдимия и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца като
законосъобразно на основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднал от наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ времето, през което подсъдимият е бил лишен да
управлява МПС по административен ред със Заповед за прилагане на ПАМ №
831/27,04,2020г.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното въззивният съдебен състав намира, че обжалваната присъда на СРС
следва да бъде изцяло потвърдена. А поради това и на основание чл. 334, т.6, вр. чл.338 от
НПК Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.06.2022г., постановена по НОХД № 8145/21г. по описа на
СРС, НО, 100 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5