ОПРЕДЕЛЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети граждански
състав, в закрито съдебно заседание на 07.03.2016
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
като разгледа
гражданско дело № 1365 от 2015 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
К.И.И. с
ЕГН ********** *** е подал обективно кумулативно съединени искове срещу И.П.П.
с ЕГН ********** *** за предоставяне на родителските права по отношение на
малолетното дете на страните Мартин Калинов И. с ЕГН ********** и определяне на
местоживеенето на детето при ищеца, като бъде определен режим на лични
отношения на ответницата с детето, както и за осъждане на ответницата да
заплаща на детето Мартин, чрез неговия баща и законен представител К.И.И.,
месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 01.11.2015 г. /дата, предхождаща
с по-малко от една година завеждането на исковата молба в съда/ до настъпването
на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира
деловодни разноски.
В исковата молба се
твърди, че страните са живели на съпружески начала от месец май 2013 г. до началото
на месец март 2014 г., както и от началото на март до края на октомври 2015 г.,
като от съжителството на страните е родено детето Мартин Калинов И. с ЕГН **********.
През първия период на съвместно съжителство на страните ответницата не полагала
достатъчно грижи за детето, което се отглеждало основно от родителите на ищеца.
През втория период на съвместно съжителство ответницата полагала грижи за
детето, които според ищеца са неадекватни на неговите нужди, поради което
детето отслабнало и се изнервило. Ответницата препятствала и контактите на
детето с роднините на ищеца, което се отразило зле и на детето, и на родителите
на ищеца. Поддържа се, че ответницата има психически страдания, които се отразяват
на родителския й капацитет и че след окончателната раздялата между страните през
месец октомври 2015 г. ищецът, подпомогнат от близките си, има много по-добри в
сравнение с ответницата финансови, социално-икономически и битови условия за
отглеждането на детето.
Предявените
от ищеца искове са с правно основание чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и чл. 149
от Семейния кодекс /СК/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответницата И.П. е подала писмен отговор, с който оспорва предявените
искове, както и на основание чл. 211 от ГПК е предявила срещу първоначалния
ищец К.И. обективно кумулативно съединени насрещни искове с правно основание
чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК и чл. 86 от ЗЗД: за предоставяне на
родителските права по отношение на малолетното дете на страните Мартин Калинов И.
с ЕГН ********** и определяне на местоживеенето на детето при ответницата, като
бъде определен режим на лични отношения на ищеца с детето, за осъждане на ищеца
да заплаща на детето Мартин, чрез неговата майка и законен представител И.П.П.,
месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 01.11.2015 г. /дата,
предхождаща с по-малко от една година завеждането на исковата молба в съда/ до
настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
както и за предоставяне на ответницата на ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Козлодуй, ж.к. 2, бл. 44, ет. 4, ап. 10.
Поддържа се в
отговора по чл. 131 от ГПК и насрещната искова молба, че от раждането на детето
Мартин до навършването на 7-месечена възраст на детето, както и при повторното
съжителство на страните от началото на март до края на октомври 2015 г. ответницата
по главния иск П. сама се е грижила за детето, а ищецът И. не е помагал с грижи
за детето и е упражнявал психическо насилие над П.. Прекратяването на
съвместното съжителство между страните е станало по инициатива на И., а не на П..
Последната никога не е препятствала срещите между детето Мартин и родителите на
И.. П. навежда твърдения, че не страда от психични заболявания, а напротив-И. е
с влошен родителски капацитет поради честа злоупотреба с алкохол от негова
страна, като същият не може да получи помощ при отглеждането на детето от майка
си Татяна Колева, тъй като последната страда от психично заболяване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск И. е подал писмен отговор, с който се оспорва
иска по съображенията, изложени в първоначалната искова молба. Намира за
недопустима претенцията за предоставяне на ответницата Илиева на ползването на
семейното жилище. Поддържа искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на медицинско свидетелство 21.03.2014 г., издадено от д-р Д.
Дилков и договор за наем от 05.11.2015 г., по което съдът намира че следва да
се произнесе след становище на другата страна относно това дали ще се ползва от
оспорените документи.
По отношение
на искането на ответницата П. за предоставяне на ползването на семейното
жилище:
Компетентността на съда в производството
по чл. 127 и чл. 128 СК е изрично определена в закона. Съгласно текста на
посочените разпоредби, когато родителите не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката, спорът се решава от съда, като той се
произнася относно местоживеене и упражняване на родителски права, лични отношения
и издръжка. Местоживеене в този случай означава, при кого от родителите да
живее детето, като не е предвидена възможност за произнасяне по отношение на
предоставяне на ползване върху жилище. В разпоредбата на чл. 56 от СК е
предвидена възможност за предявяване на претенция за предоставяне на ползване
единствено върху „семейно жилище” при допускане на развод между съпрузи. В случая,
видно от исковата молба, отговора по чл. 131 от ГПК, насрещната искова молба и
отговора по нея, по делото е безспорно, че между страните не е бил сключван
граждански брак, а същите са живели на съпружески начала. Жилището, което са
обитавали съвместно е собственост на ищеца И. и не представлява „семейно
жилище” по смисъла на нормата §1 от СК, съгласно която „семейно жилище е това,
което е обитавано от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца”. Поради
липсата на сключен граждански брак между страните по делото, съдът няма
възможност да се произнася по искане за предоставяне на ползване на семейно
жилище или на съвместно обитавано жилище. В случая предоставеното за ползване
жилище не може да се определи като „семейно жилище” по смисъла на СК.
С оглед гореизложените съображения
претенцията на ответницата П. за предоставяне ползването на семейното жилище се
явява процесуално недопустима и искът в тази му част подлежи на прекратяване по
реда на чл. 130 от ГПК.
На
основание чл. 146 ГПК съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
делото:
Предявените
от с първоначалната и с насрещната искова молба искове са с правно основание
чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК и чл. 86 от ЗЗД.
Върху ищеца
както по първоначалния, така и по насрещния иск лежи доказателствената тежест
да установи, че може да осигури на детето Мартин необходимите условия за
неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, че
възлагането на упражняването на родителските права върху съответната страна е в
най-добър интерес на детето, че предложеният режим на лични отношения на другата
страна с детето е съобразен с най-добрия интерес на детето, както и че
претендираният размер на издръжката е адекватен на нуждите на детето и на
финансовите възможности на другата страна.
Ответникът
както по първоначалния, така и по насрещния иск носи доказателствената тежест
относно обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
включително обстоятелства, които биха обусловили отхвърляне на иска на другата
страна за присъждане на упражняване на родителски права, определяне на по-широк
режим на лични отношения на с детето или присъждане на издръжка в по-нисък
размер или за по-кратък период, отколкото се претендира от другата страна.
Доказателствените
искания, направени с исковата молба и с отговора са основателни, насочени към
изясняване на подлежащите на доказване в процеса обстоятелства с допустими
доказателствени средства, поради което следва да бъдат уважени. По исканията на
ответницата Илиева за изискване на справка за съдимост и справка от МБАЛ
„Христо Ботев” АД гр. Враца следва да й се укаже, че могат да й се издадат
съдебни удостоверения за снабдяване с тези доказателства. С отговора по чл. 131
от ГПК ответниицата Илиева е представила доказателства за получаваните от нея
доходи от трудово правоотношение.
С
исковата молба и с отговора са представени писмени доказателства под опис,
които като допустими, относими и необходими следва да бъдат приети.
Делото
следва да се насрочи в открито заседание с призоваване на страните, като им се
изпрати препис от настоящето определение.
На страните
следва да се укаже, че не сочат доказателства за част от твърдените от тях
обстоятелства, както и да бъдат отделени безспорните между страните
обстоятелства по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Тъй като
детето Мартин не е навършило 10 г., същото не следва да бъде изслушвано по реда
на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
Следва да
бъде допуснато лично изслушване на всяко от страните по реда на чл. 59, ал. 6
от СК.
Следва и
да се изиска социален доклад за детето Мартин.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.
130 от ГПК, производството по делото В ЧАСТТА по претенцията на ответницата И.П. за предоставяне
ползването на семейното жилище, като процесуално недопустима.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото приложените
към първоначалната искова молба, към отговора по чл. 131 от ГПК, към насрещната
искова молба и към отговора по насрещната искова молба писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК,
за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
страните не са сключвали граждански брак, че същите са живели на съпружески начала от
месец май 2013 г. до началото на месец март 2014 г., както и от началото на
март до края на октомври 2015 г., като от съжителството на страните е родено
детето Мартин Калинов И. с ЕГН **********.
УКАЗВА на страните, на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочат доказателства за част от
твърдените от тях обстоятелства, свързани с това какви са нуждите на детето Мартин от издръжка и кой
се е грижил за издръжката на детето след раздялата на страните.
УКАЗВА на ответницата Илиева по исканията й за
изискване на справка за съдимост и справка от МБАЛ „Христо Ботев” АД гр. Враца,
че съдът не дължи служебно събиране на тези доказателства, като по нейно искане
могат да й се издадат съдебни удостоверения за снабдяване с тези обстоятелства.
ДОПУСКА
на ищеца И. и на ответницата П. при режим на довеждане по трима свидетели за
доказване на обстоятелствата, свързани с родителския капацитет на страните и
възпитателските им качества.
ЗАДЪЛЖАВА
дирекция
„Социално подпомагане”-Козлодуй в срок най-късно в насроченото съдебно
заседание да представи социален доклад за детето Мартин Калинов И. с ЕГН **********.
ДОПУСКА лично изслушване на ищеца И. и на
ответницата П. по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 6 от СК и ЗАДЪЛЖАВА
същите да се явят лично в насроченото съдебно заседание.
Приканва
страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на
страните, че при постигане на съдебна
спогодба ответникът ще заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се
уреди в по-кратки срокове.
Указва на
страните, че за постигане на съдебна
спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Указва на
страните, че съгласно чл. 127, ал. 1 СК при всяко положение на делото родителите могат да изложат пред съда
споразумение относно всички или някои от спорните обстоятелства.
ПРЕПИС от настоящето
определение с проектодоклада по делото да се изпрати на ищеца И., на ответницата П. и на дирекция „Социално подпомагане”-Козлодуй,
като в призовката до ищеца и ответницата се укаже, че същите следва да
се явят лично с цел изслушване от съда по реда на чл. 59, ал. 6 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 24.03.2016
г. от 11.15 часа, за която дата и час да се призоват ищеца, ответницата и
дирекция „Социално подпомагане”-Козлодуй, като на ответницата П. се изпрати и
препис от отговора на ищеца Петков по насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в частта, в която е прекратено производството
по делото в частта по претенцията на ответницата П. за предоставяне ползването на семейното жилище
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в 1-седмичен срок от получаване на
определението от страните, а в останалата си част е окончателно.
Районен
съдия: