№ 490
гр. Велико Търново, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102685 по описа за 2022 година
Производството е за делба в първата й фаза – по нейното допускане.
Образувано е по искова молба на П. А. Л. срещу Е. А. Л., с която се иска съдът да
допусне до делба поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Р., заедно с
построените в имота къща и селскостопански постройки, при равни квоти между
страните.
Ищецът твърди, че с ответника са наследници на баща си А. П. Л., починал на
1.2.1966 г. Заявява, че приживе последният и неговият баща П. Ц. Л. са придобили при
равни права имот, който понастоящем е с идентификатор *** по КККР на с. Р. и
представлява поземлен имот с площ от 1256 кв.м., заедно с построените в него къща и
стопански постройки. Сочи, че при придобИ.ето на имота П. Ц. Л. е бил в брак с Е. А.а
Л.а, а А. П. Л. е бил в брак с Р. П. Л.а. Твърди, че след смъртта си А. П. Л. е наследен
от него и от ответника, а П. Ц. Л. е наследен от своите съпруга и дъщеря, както и от
страните по делото по заместване на техния баща. Заявява, че впоследствие Е. А.а Л.а е
прехвърлила на Р. П. Л.а ¼ ид. ч. от имота чрез договор за покупко-продажба срещу
задължение за гледане и издръжка, а Р. П. Л.а, на свой ред, е дарила на страните по
делото по 1/8 ид. ч. от имота. Сочи, че дъщерята на П. Ц. Л. – Й. П. Й. е продала на
него и на ответника оставеното й наследство, поради което собственици на целия имот
при равни права са именно последните.
Ответникът не оспорва иска, като заявява, че процесният имот следва да бъде
допуснат при равни квоти между страните. По повод твърдението на ищеца, че е
1
съществувало споразумение за своеобразна доброволна делба сочи, че описаното в
исковата молба намерение противоречи на законовата уредба, имайки се в предвид, че
сградите от допълващото застрояване не са самостоятелни обекти и не подлежат на
делба отделно от сградата на основното застрояване. Твърди, че е съществувало друго
споразумение, според което процесният имот е следвало да остане негова собственост,
а апартамент, находящ се в гр. Велико Търново – в собственост на ищеца.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните молят делбата да
бъде допусната при равни квоти между страните.
Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните,
събраните доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за наследници се установява, че страните са
синове и наследници на А. П. Л., починал на 1.2.1966 г., както и внуци и наследници по
заместване на своя баща на П. Ц. Л., починал на 22.2.1974 г.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
103/27.3.1963 г. се установява, че приживе П. Ц. Л. и А. П. Л. са придобили дворно
място с площ от 1100 кв.м., представляващо парцел XXV-834 от кв. 98 по
регулационния план на с. Р., заедно с построената в него плевня, в който имот през
1958 г. същите са построили със свои средства и труд нова къща.
След смъртта на П. Ц. Л. неговата преживяла съпруга Е. А.а Л.а е продала на снаха
си Р. П. Л.а ¼ ид. ч. от дворното място в с. Р. и от построените в него къща, кухня,
навес с маза и плевник срещу положените до момента грижи и издръжка, както и
срещу грижите и издръжката до края на живота на прехвърлителката. Сделката е
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане
и издръжка № 49/23.2.1981 г.
Впоследствие, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159/10.9.1992 г.
Р. П. Л.а е дарила на синовете си П. А. Л. и Е. А. Л. прехвърлената й по-рано ¼ ид. ч.
от дворното място и от построените в него къща и стопански постройки.
От представените разписки за платени суми се установява, че в периода от
29.10.1992 г. до 30.9.1993 г. П. А. Л. и Е. А. Л. са заплатили на своята леля Й. П. Й.
сумата от 12000 лева, а от представеното удостоверение от Кметство с. Р. става ясно,
че базисната цена на процесния имот към 28.8.1992 г. е възлизала на 102000 лева.
В хода на производството в полза на страните е издаден Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 194/9.3.2023 г., според който същите, на
основание давностно владение и наследство, са собственици при равни права на
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Р., с площ от 1256 кв.м., както и на
построените в този имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1 и три
2
стопански постройки с идентификатори съответно ***.2, ***.3 и ***.4.
С оглед на горното, съдът намира за доказано, че страните са съсобственици на
процесния имот, като същите са придобили по ½ ид. ч. от същия по наследство от А. П.
Л. и от П. Ц. Л., по силата на извършеното от Р. П. Л.а в тяхна полза дарение, както по
силата на упражнявано давностно владение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. А. Л., ЕГН ********** и Е.
А. Л., ЕГН ********** по отношение на съсобствения на страните недвижим имот, а
именно: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Р., одобрени със Заповед
№ РД-18-703/11.10.2019 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1256 кв.м., заедно с
построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1,
с площ от 51 кв.м., сграда с идентификатор ***.2, с площ от 41 кв.м., сграда с
идентификатор ***.3, с площ от 26 кв.м. и сграда с идентификатор ***.4, с площ от 11
кв.м., при равни квоти между страните, а именно – ½ (една втора) ид. част за П. А. Л.,
ЕГН ********** и ½ (една втора) ид. част за Е. А. Л., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3