РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Берковица, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100142 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. П. Г., с
която е предявил иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 79 ЗС и чл. 82 ЗС – положителен установителен иск за собственост
против В. А., П. П., М. Н., А. Г., Ц. С., Н. Г., Б. Г., С. Г., И. Г., Ц. Г., Е. И. и М.
Н..
Ищецът твърди в исковата си молба, че като наследник на своя баща
П.Н.Г., б.ж. на с. Б., починал на 10.12.1994г. и своята майка З.Х.Г., б.ж. на
с.Б., починала на 22.03.2012г., е собственик по наследствено правоприемство
и придобивна давност на поземлен имот с идентификатор .....по КККР на с.Б.,
с адрес на ПИ: с.Б.., с площ от 790 кв.метра, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, номер по предходен план 640, при съседи: ............
и на гараж с идентификатор ....., със застроена площ 18 кв.м., на 1 етаж.
Твърди, че родителите му са завладели имота през 1961 година, когато са
закупили съседно на процесния имот дворно място и жилищна сграда, където
са живели и до смъртта си са демонстрирали явно, непрекъснато и несъмнено
владението си върху процесния имот, оградили са имота от три страни, но
ограда няма между имота им, в който са живели и процесния имот, ползвали
1
са го за отглеждане на овце и други домашни животни, като са построили
стопански сгради за тях, построили са гараж, както и са ползвали част от
имота за зеленчукова градина, без никой да оспори и наруши тяхното
владение върху процесния имот, но не са се позовали на последиците от
придобивната давност. След тяхната смърт ищецът, единствен от
наследниците им, е продължил владението върху процесния имот и до
настоящия момент, като явно, непрекъснато и несъмнено ползва процесния
имот за дворно място, в което отглежда зеленчуци, както и построените в
имота гараж и стопански сгради.
Сочи, че ответниците са наследници на В. З. А., б.ж. на с.Б., починал на
06.08.1959г., който е посочен в КККР на с.Б. за собственик на процесния имот
на основание нотариален акт № ...., том I, дело № ....г. на БОС.
На 17.02.2023г. получил нотариална покана от ответника В. В. А. от с.Б.,
един от наследниците на В. З. А., с която му дава срок да освободи процесния
имот и да преустанови ползването му, а също да му заплати 10000 лева за
процесния имот, за да не претендира за собствеността на имота.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.124 ал.1 ГПК
във вр. чл.79 ал.1 ЗС и чл.82 ЗС да признаете за установено по отношение на
ответниците, че е собственик по наследствено правоприемство и придобивна
давност на поземлен имот с идентификатор ............ по КККР на с.Б., с адрес
на ПИ: с.Б., с площ от 790 кв.метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, номер по предходен план: 640, при съседи: ....., със застроена
площ 18 кв.м., на 1 етаж.
Ответникът В. В. А. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
Твърди, че имотът е негова собственост и го притежава по наследство,
като поддържа, че е идентичен и част от имота, описан в нотариален акт №
114, том I, дело № 273 /1949г. Заявява, че съседа на имота П. Г. преди да
почине е бил изявил желание да го закупи, като след смъртта му неговия син
завладял имота и започнал да го работи /сади си гради, зеленчуци/.
Другите ответници не са подали отговор и не вземат становище по
допустимостта и основателността на предяения иск в дадения им по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
2
В съдебно заседание от ответниците се явиха само В. В. А., Е. А. И. и Ц.
А. Г..
Ответниците Е. А. И. и Ц. А. Г. не изложиха възражения, в хода на
устните състезания поискаха иска да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е придобил процесния поземлен имот
и построения в него гараж на посоченото от него основание - наследствено
правоприемство и придобивна давност, включително правото на собственост
на праводателите му – че наследодателите му са упражнявали в продължение
на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с
намерение да го своят, като единствено той след тяхната смърт е продължил
владението на своите родители.
Ответниците са наследници на В. З. А., б.ж. на с.Б., починал на
06.08.1959г. /видно от удостоверение за наследници на л. 66-69 делото/, който
е посочен в КККР на с.Б. за собственик на процесния поземлен имот /скица на
л. 7/ на основание нотариален акт № 114, том I, дело № 273 /1949г. на БОС /л.
56-57/.
Ищецът не спори, че поземленият имот е бил собственост на
наследодателя на ответниците В. З. А., но твърди, че го е придобил по
наследствено правоприемство и придобивна давност – чрез владение
продължило повече от 10 години.
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и
нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и
за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.”,
Предвид което в тежест на ищеца е да обори доказателствената стойност
на нотариалния акт и да докаже, че той е собственик на имота и го е придобил
на посочните от него основания.
3
По делото са разпитани свидетелките М.М. и Н. И., които живеят в
съседство на спорния имот.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетелки, същите нямат рoдство със страните и не са заинтересовани от
изхода на спора, показанията им са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
От показанията на разпитаните свидетелки се установи, че процесният
имот е стопанисван от бащата на ищеца – дядо П. до неговата смърт, където е
отглеждал животни и си е построил стопански постройки, оградил е спорния
имот и собствения си имот, като един общ имот и след неговата смърт така
оградени двата имота са продължили да се използват от ищеца К. Г..
Свидетелката М. М. посочи на предявената й на л. 7 от делото скица, че
имота, за който се спори е очертания с тъмни линии имот с идентификатор
.......... Същата свидетелка от 1968 г. живее в съседство и установи, че
оттогава процесният имот е гледан и стопанисван от дядо П., бащата на
ищеца К. Г. до неговата смърт, който е гледал овце и в имота си е направил
егрек, кочина, кошара. Заяви, че дядо П. е бил оградил като един двор
спорния имот заедно със собствения си имот, в който е построена къщата му.
Свидетелства, че дядо Петър не е имал спор с никой за имота, като до
пролетта на тази година никой не е спорил за имота. След неговата смърт
ищеца К. Г. е заживял имота и е продължил да се грижи за него, като е
развалил егрека и си е направил масивен гараж, гледа си зеленчукова градина
и е засадил дръвчета.
Свидетелката Н. И., също съседка от 53 години /тоест от 1970 г./
установи, че през всичките тези години спорния имот се е ползвал от ищеца
К. Г. и баща му дядо П. Установи, че дядо П. е гледал овце в имота, построил
е егрек и стопански сгради, а след неговата смърт ищеца К. е развалил егрека
и си е построил гараж, засадил си е зеленчукова градина. Докато е бил жив
дядо П. и след смъртта му до пролетта на тази година никой не е спорил за
имота. Установи, че спорният имот и съседният му имот, който е собственост
на ищеца не са отделени един от друг и са оградени като един общ имот. На
предявената на л. 7 от делото скица свидетелката посочи, че спорният имот е
този с кратък идентификатор 303.31, очертан с плътно черно, а съседният му
4
имот с кратък номер 303.30 посочи като собствен на ищеца К. Г., в който е
построена къщата му и тази на неговия баща.
Ищецът е представил доказателства, от които е видно, че същият е
наследник, като низходящ на П. Н. Г., роден ........ г. и починал на .......г. и
З.Х.Г., родена на .........г. и починала ....... г. /удостотоверение за наследници на
бащата на ищеца на л. 4-5 от делото/.
Ответникът В. А. в подадения от него отговор на исковата молба на
ищеца признава, че след смъртта на П.Н.Г. - неговият син е завладял имота и
е започнал да го работи, сади си градина, зеленчуци.
При така установената фактическа обстановска съдът намира, че от
събраните по делото доказателства, се установи с категоричност, че
процесният поземлен имот и построеният в него гараж са придобити от
ищеца по давностно владение продължило непрекъснато повече от 10 години,
при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на
5 години.
Ищецът се е позовал на изтекла в полза на неговите родители придобивна
давност чрез осъществяване на непрекъснато владение от 1961 г., което след
тяхната смърт е било продължено от него.
Според легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя /animus/. Законът – чл.69 от ЗС, установява
оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде
доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент
на владението, т. е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в
полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество
тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение.
От събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните по
делото свидетелки М.М. и Н. И. се установи, че наследодателят на ищеца, а
след неговата смърт самият ищец са упражнявали фактическа власт върху
имота. Наследодателят на ищеца е построил стопански сгради, гледал е овце в
5
имота и го е оградил като едно дворно място заедно със собствения си имот, а
след неговата смърт ищецът К. Г. е развалил една от стопанските сгради и си
е построил гараж, започнал е да отглежда зеленчукова градина, засадил го е с
дръвчета и е продължил да го поддържа.
Съгласно задължителната практика на ВКС действията свързани с
изграждане на постройка и подобряване на имота, както и поддържането на
същия представляват действия, с които се демонстрира намерение за неговото
своене /така Решение № 96 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 44/2009 г., I г. о., Решение
№ 91 от 02.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 713/2010 г., II т.о., Решение № 973 от 21.12.2009 г.
на ВКС по гр.д. № 4321/2008 г., I г.о., Решение № 200 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр.д. №
199/2012 г., II г.о./.
Отделно от това ограждането на имота и неговото стопанисване също са
действия, които категорично демонстрират, че лицето упражнява фактическа
власт за себе си. В този смисъл е посоченото по-горе Решение № 200 от
13.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 199/2012 г., II г.о., в което изрично се
поддържа, че „Ограждането на имота,почистването и стопанисването му с цел
използването на този имот според неговото предназначение и за нуждите на ползващото го
лице представляват действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене,тъй
като сочат наличие на воля оградената част от земната повърхност да бъде отдЕ.,опазвана
и поддържана,което представлява отношение на собственик към вещ,която счита за своя.
Подобни действия са обичайно присъщи на собственика на вещта,поради което при
наличието на такива действия презумпцията на чл.69 ЗС може да се приеме за оборена само
ако се установи,че опазването,поддържането и използването на имота е възложено на
упражняващото фактическата власт лице от собственика или от трето лице, респ. е било
извършвано с друга цел, различна от личното му ползване за нуждите на осъществяващото
фактическата власт лице.”
Предвид което съдът намира за доказано, че построявайки стопанските
сгради и ограждайки имота като едно общо дворно място със собствения си
имот наследодателят на ищеца – дядо П. /П.Н.Г./, а след неговата смърт
самият ищец – К. Г., разваляйки егрека и построявайки на негово място
гаража, респективно стопанисвайки имота като едно общо дворно място не
само, че са установили фактическа власт върху имота, но и са демонстрирали,
че осъществяват същата изключително и само за себе си.
По делото не са събрани доказателства наследодателят на ищеца,
съответно ищецът да са осъществявали фактическа власт за другиго.
Не се доказаха твърденията на ответника В. А., че наследодателят на
6
ищеца П.Н.Г. искал да купи от него имота и бил обещал да изплаща имота на
вноски.
Единственото доказателство в тази насока е представената по делото
нотариална покана от ответника В. А. адресирана до ищеца К. Г. /л. 6 по
делото/, която обаче не доказва, че той или неговият наследодател са изявили
желание да закупят имота, тъй като в частта относно отразените изявленията
на ответника същата представлява частен документ, който не съдържа
неизгодни за своя издател факти и поради това не се ползва с материална
доказателствена сила.
Презумпцията не само, че не беше оборена, но и от събраните по делото
доказателства – показанията на разпитените по делото свидетелки М.М. и
Н.И. с категоричност се установи, че бащата на ищеца, а след това и самият
ищец са упражнявали фактическа власт върху имота за себе си, като са го
владяли като едно общо дворно място заедно със съседния му имот, за който
не се спори, че е тяхна собственост.
Разпоредбата на чл. 82 ЗС допуска владелецът да присъедини към своето
владение и владението на своя праводател. За това присъединяване в случая
не се изисква волеизявление на предишния владелец, тъй като ищецът е негов
законен наследник и присъединяването настъпва по силата на наследяването
/В този смисъл Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., в
което се приема, че „Присъединяването на владението е допустимо само при наличие на
правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или
частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен
имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли
собствеността върху имота/. Когато се присъединява еднородно владение /например
когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и
праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за
придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид
владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или
общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника.”
При присъединяване на владението за придобиването на имота по
давност са достатъчни общо 10 години владение на праводателя и на
правоприемника.
За установяване продължителността на владението е достатъчно да се
установят началният и крайният му момент /така Решение № 330 от 28.11.2011 г.
7
на ВКС по гр.д. № 1519/2010 г., II г.о.; Решение № 165 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр.д. №
3446/2007 г., III г.о./
Този извод следва от разпоредбата на чл. 83 от ЗС, която въвежда
презумпция, че който е владял в различни времена, предполага се, че е владял
и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
По делото се установи, че владението е установено от наследодателя на
ищеца около 1970 г., като след неговата смърт през 1994 г. владението е
продължено от ищеца К. Г., който владее имота и построения в него гараж и
към настоящия момент.
В случая владението на праводателя - бащата на ищеца и на
правоприемника – ищеца е продължило общо над 50 години.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС
по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС „правото на позоваване на придобивното
основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца,
а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към
наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно
лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се
позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението
върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението.“
Само онези наследници, които са заявили, че присъединяват своето
владение към владението на наследодателя и се позоват на изтеклата давност,
придобиват правото на собственост върху имота. В тази хипотеза не намира
приложение правилото, че сънаследникът упражнява фактическата власт
върху имота, владеейки припадащите му се по наследство части и
упражнявайки държане по отношение на частите, припадащи се на останалите
наследници, тъй като по наследство е придобито не право на собственост, а
само едно фактическо състояние, даващо право владенеито на наследодателя
да бъде присъединено, т.е. продължено и то само от онези наследници, които
установяват реално фактическо владение върху целия имот /така Решение №
184 от 03.08.2011 г. по гр.д. № 1051/2010 г., г. к., ІІ г.о. на ВКС/.
По горните съображения съдът приема за доказано, че ищецът е
придобил владението върху процесният имот и построеният в него гараж по
наследствено правоприемство и придобивна давност чрез владение
продължило непрекъснато повече от 10 години при условията на чл. 79, ал. 1
8
ЗС, към което е присъединил осъществявано от неговия баща владение
съгласно чл. 82 ЗС.
Предвид изложеното съдът намира така предявеният иск за изцяло
доказан и основателен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 в полза на ищеца следва
да се присъдят направените от него разноски в размер на 878 лева, от които
800 лева за адвокатско възнаграждение и 78 лева за държавни такси.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК ГПК във
вр. с чл. 79 ЗС и чл. 82 ЗС по отношение на В. В. А. с ЕГН ********** от с.
Б.., П. Н. П. с ЕГН ********** от с.К., М. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,
А. В. Г. с ЕГН ********** от гр.Б., Ц. В. С. с ЕГН ********** от гр.С. с ЕГН
********** от гр.Б.. с ЕГН ********** от гр.Р., С. Л. Г. с ЕГН ********** от
гр.Б., И. Л. Г. с ЕГН ********** от гр.Б., Ц. А. Г. с ЕГН ********** от гр.С.,
Е. А. И. с ЕГН ********** от гр.Б., М. П. Н. с ЕГН-********** от с.Б., че К.
П. Г. с ЕГН ********** от с. Б. е собственик на Поземлен имот с
идентификатор .... по КККР на с.Б., с адрес на ПИ: с.Б...., с площ от 790
кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по
предходен план: 640, при съседи: ............ и на гараж с идентификатор .......,
със застроена площ 18 кв.м., на 1 етаж.
ОСЪЖДА В. В. А. с ЕГН ********** от с. Б., П. Н. П. с ЕГН **********
от с.К., М. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.В.Т. с ЕГН ********** от гр.Б., Ц.
В. С. с ЕГН ********** от гр.С., Н. И. Г. с ЕГН ********** от гр.Б., Б. Л. Г. с
ЕГН ********** от гр.Р., С. Л. Г. с ЕГН ********** от гр.Б., И. Л. Г. с ЕГН
********** от гр.Б., Ц. А. Г. с ЕГН ********** от гр.С., Е. А. И. с ЕГН
********** от гр.Б., М. П. Н. с ЕГН-********** от с.Б. всеки от тях ДА
ЗАПЛАТИ на К. П. Г. с ЕГН ********** от с. Б. СУМАТА от 73.17 лева,
представляваща част от направените по в производството деловодни
разноски от 878 лева.
9
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
10