Р E Ш Е
Н И Е
гр. София ,11.03.2020г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на
двайсет и четвърти януари през
двехиляди и двадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА А.
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Пандурска и в присъствието на прокурора
Пиронева , като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . Н.
О. Х. Д . №
5163 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
313 от НПК.
С присъда от
07.11.19г. по Н .О .Х .Д . № 12133
/18г , СРС, НО, 135 с - в е признал подсъдимия Ю.Е.М.
виновен за извършено престъпление по чл. 150
ал.1 от
НК и вр. чл. 54 от НК
му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години ,чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66
ал.1 от НК за срок от 5 години
,считано от влизане на присъдата в сила. С
присъдата е осъден на основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимия Ю.Е.М. да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител Д.Р.Ч., пострадала от престъплението по чл.150 ал.1 от НК обезщетение
за причинените й неимуществени вреди в размер на 2000 лв. /две хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането -12.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е
отхвърлен гражданския иск за разликата до 10 000 лв.
(десет хиляди лева), като недоказан по
размер. С присъдата е осъден на основание чл. 189, ал.З от НПК подсъдимия Ю.Е.М. да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 234,60 (двеста тридесет и четири лева и 0,60
ст.) лева по сметка на 06 РУ - СДВР. С
присъдата е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Ю.Е.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, сторени в хода
на делото разноски. С присъдата е осъден на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимия Ю.Е.М. да заплати сумата от 10 (десет) лева за
служебно издаване на два броя изпълнителни листа в полза на Държавата и по
сметка на СРС. С присъдата е осъден на основание чл.189, ал.З, изр.2
от НПК подсъдимия Ю.Е.М. , да заплати в полза на частния обвинител и
граждански ищец Д.Р.Ч. направените от
последния разноски по делото в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева. С присъдата е осъден на основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) подсъдимия Ю.Е.М. , да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС сумата от 80 ( осемдесет) лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер от гражданския иск.
Срещу присъдата
е постъпила жалба от
упълномощените защитници на подсъдимия – адв. А. и адв.С. , с която се иска да се
отмени постановената
присъда и подсъдимия Ю.Е.М. да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение или алтернативно се иска да
се намали размера на наложеното
наказание , както и да се отхвърли
предявения граждански иск или алтернативно се иска да се намали
неговия размер .
В съдебно заседание упълномощените защитници на подсъдимия Ю.Е.М. – адв. А. и адв.С. подържат подадената жалба и пледират присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него.
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец Д.Р.Ч. – адв.К. оспорва подадената жалба и се присъединява изцяло към изложеното от представителя на СГП ,като пледира за потвърждаване изцяло на присъдата на първоинстанционния съд , а също и за присъждане на направени пред въззивния съд разноски .
В съдебно заседание частния обвинител и граждански ищец Д.Р.Ч. подържа изцяло изложеното от своя повереник и сочи , че няма какво да добави -
В съдебно заседание подсъдимият Ю.Е.М. подържа изложеното от своя защитник и моли да бъде отменена наложената му присъда от първата съдебна инстанция, тъй като не е извършил нищо от описаните действия .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият Ю.Е.М. е роден на *** г. в гр. Плевен, българин,
български гражданин, неосъждан, работи в Служба “Военна полиция”.
Пострадалата Д.Р.Ч. е родена на *** ***, като към инкриминираната дата -
12.04.2018 г. била в отпуск за отглеждане на дете.
Подсъдимият и пострадалата се познавали - били семейни приятели. Повод за
познанството им била свидетелкатаМ. И. К. - вуйна на пострадалата, която била в
приятелски отношения със семействоМ..
Свидетелката К. живеела в САЩ и
често изпращала колети на пострадалата. За периода 15.03.2018 г. - 30.03.2018
г. подсъдимият и съпругата му – свидетелката В.М.били в САЩ на гости на свидетелката К.. Последната помолила семействоМ. да
предадат пакет с подаръци на свидетелката Ч., след като се приберат в България. В тази
връзка на 11.04.2018 г. съпругът на пострадалата – свидетеля А.Ч.се свързал с подсъдимия М. с цел да се
уговорят кога да получат въпросния пакет. Понеже не успели да се срещнат на
11.04.2018 г., свидетеля Ч.обяснил на подсъдимия М., че известно време няма да е в гр. София, тъй
като ще бъде в командировка. Въпреки това подсъдимият предложил на следващия
ден (на 12.04.2018 г.) да отиде до дома на семейство Ч., находящ се в гр.
София, ул. „*********и да остави пакета с подаръци на свидетелката Ч., което
предложение било прието.
Така в изпълнение на уговорката им, на 12.04.2018 г. около 10:30 ч.
подсъдимия М. се свързал по телефона със
свидетелката Ч., като й казал, че пътува
към дома й. Около 11:00 ч. подсъдимия М. пристигнал със служебния си автомобил,
с който пътувал заедно с колегата си –свидетеля М.Х., до блока на свидетелката Ч..
Позвънил й отново, за да я уведоми, че е пристигнал, но тъй като свидетелката Ч.
видяла служебния автомобил на подсъдимия М., не вдигнала телефона, а направо слязла
пред блока за да посрещне подсъдимия и да вземе пратката. Когато подсъдимия М. и свидетелката Ч. се срещнали
пред блока подсъдимият предложил да внесе пакета в апартамента на пострадалата,
което и направил - влязъл в апартамента на свидетелката Ч., събул обувките си и
оставил пакета на масата в кухнята.
След това подсъдимият М. започнал да отправя комплименти по адрес на
пострадалата Ч., че е много красива и че е отслабнала, при което последната се
смутила и с цел да отклони вниманието му, се насочила към коридора
и започнала да говори за извършения там ремонт. Подсъдимият я последвал, и
когато и двамата били в коридора я хванал за лява ръка, завъртял я и започнал да я опипва по задните части. Пострадалата се
уплашила, опитала се да го избута, но подсъдимия М. приложил сила, изразяваща се в притискането
на тялото й към стената, след което продължил да я опипва, както по задните
части, така и по гърдите и половия й орган. Допълнително подсъдимият М.
започнал да отърква половия си орган в нейния. От така извършените действия
подсъдимият се възбудил.
В
един момент пострадалата Ч.,успяла да се отскубне от подсъдимия М. и стигнала
до входната врата на апартамента, като успяла да я открехне леко. В този момент
обаче подсъдимият отново я притиснал към стената и продължил да я опипва.
Докато били извършвани тези действия спрямо пострадалата, тя викала за помощ и
молела подсъдимия М. да я пусне. В същия момент покрай апартамента на пострадалата
Ч. минавала свидетелката Е.Х.(съседка от
горен етаж на блока), която чула виковете на пострадалата, отворила вратата на
апартамента и видяла как подсъдимият притиска пострадалата Ч. към стената,
опипвал я и се отърквал у нея.
След като подсъдимият М. забелязал
свидетелката Х.преустановил действията
си, обул обувките си и напуснал жилището на пострадалата Ч.. От своя страна
свидетелката Х.помогнала на пострадалата
да се съвземе от случилото се.
Видно
от заключението на изготвената и приета по делото СППЕ пострадалата Д.Р.Ч. е
психично здрава. Не е налице развита остра стресова реакция. Относно изживяното
към инкриминирания момент — чувство на срам, неудовлетвореност (от живота си по
принцип), отвращение, раздразнение, негативен фон на настроението, тревожност,
известни страхови изживявания, са във физиологични граници и не са довели до
травматично разстройство.Описаният страхов афект е с невисок интензитет и
продължителност, като изживяванията й не са довели до оформяне на нозологична
единица от типа на тревожните и депресивни разстройства. Не се установяват
наличието на симптоми на дистрес, нарушаващи адаптационните механизми и
социалното й функциониране. Допълнително е установено, че психическото
състояние на пострадалата й позволява да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти от действителността, както и да дава показания, които вярно да отразяват
обективната действителност.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства : обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на пострадалата Д.Ч. - дадени в хода на съдебното
следствие и на свидетелите Е.Х.- дадени в съдебно заседание; А.Ч.- дадени в
съдебно заседание; М.Х., В.М.,М. К., М.У., Р. А. - дадени в съдебно заседание и
прочетени по съответния ред на чл. 281 от НПК; заключението на приетата по
делото съдебно психолого - психиатрична експертиза (л. 16-25 ДП), протокол за
разпознаване на лице (л.33-34 от ДП), справка съдимост (л.39 от ДП), както и
останалите приложени по делото доказателства и доказателствени средства.
Така
установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал. СРС е
изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимия ,
които имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 150 ал. 1 от НК, а именно на 12.04.2018 г. около 11:00 часа в гр. София,
в ж.к. ***село, ул. ********е извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст -Д.Р.Ч., на
27 години, като я опипвал по дупето, гърдите и половия орган, отърквал половия
си орган в нейния, като употребил за това сила - притиснал я с тялото си към
стената, така че да не оказва съпротива.
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място , е осъществил действия по отношение на лице,
навършило 14 годишна възраст -Д.Р.Ч., на 27 години, като я опипвал по дупето,
гърдите и половия орган, отърквал половия си орган в нейния, От обективна страна
по делото се установява ,че за
извършването на тези действия подсъдимия
е употребил
сила , изразила се в притискане на пострадалата с тялото на подсъдимия към стената, така че същата да не оказва съпротива. От
обективна страна по делото се установява
,че извършването на действията от страна на подсъдимия
е целяло у същия да бъде възбудено полово желание без да се осъществи съвкупление .
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване .
Доводите на защитата за
недоказаност на извършеното
престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК от страна на подсъдимия по делото , настоящият въззивен
съд намира за неоснователни ,тъй като в тази
насока са събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционният
съд е направил подробен анализ на събрания от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата съдебна
инстанция . В тази насока следва да се посочи ,че извършването на инкриминираното деяние се установява по безсъмнен начин
от показанията на разпитаните по делото
свидетели очевидци Д.Ч. и Е.Х.,от изготвения протокол за разпознаване на лице
(л.33-34 от ДП) след извършеното разпознаване , както и
заключението на приетата по делото съдебно психолого - психиатрична експертиза
(л. 16-25 ДП) . Въззивният
съд намира ,че показанията на Д.Ч. за обстоятелствата на случилото се на инкриминираната дата , включително и относно извършените
спрямо нея от страна на подсъдимия действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление , а
именно опипване по дупето, гърдите и половия орган, отъркване на половия си орган в нейния , посредством притискане
на пострадалата с тялото на подсъдимия към стената, така че същата да не оказва съпротива. , са подробни , последователни ,
безпротиворечиви и логични
. Същите кореспондират изцяло и са
в пълно съответствие с изложеното от
неволния свидетел очевидец на случилото се , а именно съседката Е.Х.,
която се е отзовала на чутите викове от страна на Д.Ч. идващи от апартамента на последната да бъде оставена и да бъдат преустановени
действията на подсъдимия. Именно
последните са накарали свидетелката Е.Х.да
се приближи до вратата на апартамента и
да възприеме пряко и непосредствено
случващото се в коридора на апартамента и извършените от подсъдимия
действия по отношение на пострадалата .Не са налични съществени несъответствия
в показанията на двете свидетелки очевидки за действията на
подсъдимия в този момент , при което не са налице и основания да не
бъдат кредитирани показанията им.
Сочената липса на разпечатки от разговори от мобилни телефони на двете свидетелки по това време , не дискредитира техните показания , тъй като
същите не биха установили местонахождението на свидетелките в този момент .
Доводите за допуснато съществено нарущение на процесуални правила при
извършеното разпознаване , не се споделя от въззивния съд ,тъй като при
предявяване на протокола за разпознаване
и двете поени лица потвърждават ,че са налични техни подписи в него , а в
показанията си на досъдебното
производство , приобщени към доказателствения материал ,чрез тяхното прочитане
излагат показания ,че на разпознаващата е бил предоставен фотоалбум със 4
снимки. Неоснователно е изложеното от
защитата ,че всички
действия по досъдебното производство са били необективни и в нарушение на нормите на НПК , тъй като съобщението за извършено престъпление е подадено от Д.Ч. на 19.04.18г. , а то е
заведено на 20.04.18г., като разпитите
на същата , нейния съпруг А.Ч.и Е.Х.са
от датата 19.04.18г. , доколкото е видно от материалите в досъдебното
производство ,че на л.1 от досъдебното
производство е налично уведомление от
19.04.18г. на разследващ полицай Г.от 06 РПУ СДВР, с което се уведомява СРП , че на осн. чл. 212 ал.2 от НПК на
19.04.18г. е започнато досъдебно производство в 06 РПУ за извършено престъпление по чл.150 ал.1
от НК със следното действие , а именно разпит на свидетел. В тази връзка следва да се посочи ,че
централната фаза на наказателния процес е съдебното производство по делото
,където в хода на проведеното съдебно
следствие се събират всички възможни доказателства за изясняване на обективната
истина по делото . В хода на съдебното следствие пред СРС са
разпитани всички свидетели по делото ,
при което е неоснователно изложеното от
защитата ,че „ част от протоколите на разпитаните същия ден - 19.04.18г. свидетели нямат номер ,но въпреки това са зачетени „ ,
доколкото не става ясно какви номера трябва да имат протоколите
от досъдебно производство на разпитаните
свидетели по делото , при положение ,че на същите е проведен разпит в хода на
съдебното производство , а показанията
им от 19.04.18г. дадени на досъдебно производство , не са четени от СРС и не са приобщавани към
доказателствения материал , чрез тяхното прочитане , за да бъдат същите коментирани от защитата.
Настоящата съдебна
инстанция намира ,че при определянето
на предвиденото наказание лишаване от
свобода от 2 до 8 години в нормата на чл. 150 ал.1 от
НК
по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание лишаване
от свобода за срок от 3
години , чието изпълнение е отложено по реда на
чл. 66 ал.1 НК за срок от
пет години, считано от влизане на присъдата в
сила , са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , а именно отчетения от СРС факт , че пострадалата и подсъдимият са се познавали от
няколко години ,
като са били семейни приятели , в резултат на което подсъдимият е имал по - лесен достъп до дома
на пострадалата ,
която го е възприемала с голямо
доверие като техен семеен приятел , а последното освен
,че е улеснило в извършването на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия по делото , е било и по – стресиращо за пострадалата , доколкото деянието е било извършено от семеен
приятел , който се е ползвал с нейното доверие.
Правилно от СРС като отегчаващо обстоятелство е отчетен и факта, че подсъдимия М.
е служител в правоохранителните органи на Военна полиция и като такъв същият
следва да следи за спазването на реда и законността в страната, но въпреки това
е извършил престъпно посегателство срещу половата неприкосновеност на личността , както и е отчетена обществената опасност на подсъдимия по делото , който е
неосъждан,
и е с положителни характеристични данни , както и е взето предвид
наличното му здравословно състояние , които обстоятелства са
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,при което
правилно е прието , че не са
налице основания за приложение на чл. 55 ал.1 т.1 от НК , тъй като по делото не са налице нито многобройни , нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,като и най – лекото
предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок от 2 години да се явява
несъразмерно тежко . Съдът намира ,че
не са налице основания за намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години , тъй като същото е съобразено със
степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние , при което е
засегнатата половата неприкосновеност на
личността. Правилно е преценено , че по делото са
налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК , тъй като към момента на
осъществяване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер , наложеното наказание е за срок от 3 години , и за
постигане целите на наказанието и
поправянето на осъдения не е
наложително да бъде изтърпяно
наказанието , като СРС е определил
максималния размер от 5 години, считано от влизане на присъдата в
сила, което е основателно с оглед на тежестта на извършеното деяние .
По отношение на гражданския иск
правилно е преценено то СРС ,че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за осъществяване на гражданската
отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на личността
на пострадалото лице -граждански ищец Д.Р.Ч.., доколкото осъщественото от подсъдимия М. деяние , е противоправно, виновно извършено и в резултат на него ,на пострадалата са причинени неимуществени вреди, доколкото същата
е претърпяла болки и страдания, както и значителен стрес от случилото се, като
тези вреди са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние.
При определянето на конкретния размер на
дължимото обезщетение в размер от 2000 лв. ,правилно от първата съдебна
инстанция е бил отчетен интензитета на извършеното престъпно деяние
спрямо пострадалата и цялостните последици от същото , при което
настоящия съд , не намира основание за намаляване размера на присъденото обезщетение по уважения частично
граждански иск.
Законосъобразно с присъдата
с оглед изхода на делото е осъден на основание чл. 189, ал.З от НПК подсъдимия Ю.Е.М. да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 234,60 (двеста тридесет и четири лева и 0,60
ст.) лева по сметка на 06 РУ – СДВР , както да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, сторени в хода
на делото разноски.
Законосъобразно с
присъдата с оглед изхода на делото е осъден на основание чл.189, ал.З, изр.2
от НПК подсъдимия Ю.Е.М. , да заплати в полза на частния обвинител и
граждански ищец Д.Р.Ч. направените от
последния разноски по делото в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
Законосъобразно с присъдата е осъден на основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) подсъдимия Ю.Е.М. , да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС сумата от 80 ( осемдесет) лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер от гражданския иск.
Законосъобразно
с присъдата е
осъден на основание чл.
190, ал. 2 от НПК подсъдимия Ю.Е.М. да заплати сумата от 10 (десет) лева за
служебно издаване на два броя изпълнителни листа в полза на Държавата и по
сметка на СРС.
По направеното изявление в съдебно
заседание от повереникът на частния
обвинител и граждански ищец Д.Р.Ч. –
адв.К. ,
която пледира за присъждане на направени разноски пред въззивния съд , въззивният съд
намира,че същото следва да бъде отправено до СРС , който да се
произнесе със съответен акт , за да може
върху него да бъде упражнен инстанционен контрол при евентуално обжалване на
същия от страните по делото , доколкото при наличие на произнасяне от страна на въззивната инстанция по направеното искане ,актът на въззивния
съд би бил необжалваем и окончателен ,
без върху него да може да бъде упражнен инстанционен
съдебен контрол .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
П О Т
В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
07.11.19г. по Н .О .Х .Д . № 12133
/18г , СРС, НО, 135 с - в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.