Р Е
Ш Е Н
И Е № 487
гр. Пловдив, 13.02.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ІV гр. с., в публично
съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11729 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37, с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Т.,
против К.И.Г. с ЕГН ********** с адрес ***. и О. О.“ № ** за
признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 428,18 лв. главница -стойността на доставена топлинна енергия в периода 01.11.2016-30.04.2017 г., 18,82 лв.-обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 04.01.2017
г.-13.03.2018 г., и законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаването на исковата молба до окончателното
плащане. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че
ответника е потребител на притендираната услуга. Задължен
е да заплаща ежемесечно дължимите суми за доставена топлинна енергия и разхода
на мрежова вода за допълване на сградната инсталация. При забава в плащането се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума при ищеца. Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК.
В предоставения срок е постъпил отговор
от назначения особен представител на ответника-адв. Ч., който оспорва иска по основание, като твърди липса на
облигационно правоотношение между страните и между ответинка и топлинния
счетоводител. Заявява липса на уведомяване на ответницата за подмяна на СТИ и
несъответствия по отчитането. Посочва липса на доставена ТЕ в сградата, в която
се намира имота и съответно неправило определяне на размера на задължението.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-препис-извлечение от сметка (лист 8-9
от делото), е видно, че за периода 01.10.2016 г.
- 30.04.2017, ищеца е начислил на ответницата задължение в размер от 505,69 лв. за използвана ТЕ след изготвяне на изравнителна сметка, за обект в гр.
П.,
УЛ. М. С. № **, АП.** и лихва за периода 02.12.2016 г. -13.03.2018
г. върху задължението в размер от 46,66 лв., за което са
издадени седем фактури в периода 01.11.2016-01.05.2017 г.
От представената справка от АВ-Пловдив(лист 57 от делото) е видно, че
ответницата е придобила право на собственост върху имота през 2007 г.
От изготвеното заключение от 11.11.2019 г. по извършената СТЕ е видно, че в процесния период абонатната
станция захранвала сградата, в която се намира имота на ответника е работила и
подавала необходимата на абонатите ТЕ за отопление и БГВ. В имота на ответника е
имало монтирани три отоплителни тела –тип радиатор, с монтирани на тях ИРУ за сезонен визуален
отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление, които са били
изправни, и едно водомерно устройство за
визуален отчет на изразходваната ТЕ за БГВ. През имота преминава щранг лира с
мощност 380 W. Отопляемия обем на жилището е 141 куб. м. Разпределена е ТЕ за имота в
размер от 8,34515 Мвтч, от които 1,08974 Мвтч –отдадена от сградната
инсталация; 2,43092 Мвтч-за отопление и 4,82449Мвтч-за БГв. начина на
разпределение съответства на одобрената методика. няма разлика между
разпределената ТЕ от топлинния счетоводител и остойностената от ищеца.
Стойността на ТЕ за отопление в периода
е 163,35 лв.; на отдадената от сградната инсталация-73,24 лв. и на
БГВ-331,15 лв. Начислен е ДДС в размер от 116,05 лв. и такса
разпределение-13,45 лв.
От представените справки от ищеца (лист 73 и 74 от делото) е видно, че
задълженията за главница и лихва за периода 01.12.2016-31.12.2016 г. са изцяло
заплатени както и задължението за лихва и част от главницата за периода
01.01.2017-31.01.2017 г., като за последния период е останало задължение за
главница от 30.93 лв.
От приложеното гр. д. 4217/18 г. е видно, че за притендираното задължение
ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 2585/15.03.2018 г., която е
връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина на връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на длъжника по ч. гр. дело № 4217/18 на ПРС и разпоредбата на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на
заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. От
доказателствата по делото се установява, че ответника е собственик на процесния
имот, придобит през 2007 г., следователно потребител на предоставяни от ищеца
услуги за апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е
топлоснабдена с вертикална отоплителна инсталация. Предвид това, същият се
явява клиент на топлинна енергия по смисъла на закона, доколкото съгласно
цитираната разпоредба качеството на потребител/клиент на топлинна енергия се
придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на
собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в
сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване, без да е необходимо
сключването на индивидуален договор за покупко-продажба между тях.
В разпоредбата на
чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия на физически лица за
битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, като по делото не е
спорно обстоятелството, че общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди на
ищцовото дружество са били одобрени и публикувани по предвидения в закона ред,
както и че техните условия не са оспорени от ответника, предвид на което
предвидените в тях правила относно продажбата на ТЕ обвързват валидно страните
в настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите
части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
По делото се
установява, че в процесния апартамент са монтирани три отоплителните тела, които
с оглед заключението на вещото лице по СТЕ са функциониращи и снабдени с
устройства за отчитане на потреблението. Предвид това съдът намира за доказано
ползването в имота на ТЕ за отопление в процесния период и при липса на
установени факти пряко оборващи данните от извършеното отчитане на
потреблението на отоплителните тела следва да се приеме за дължимо
притендираното вземане от ищеца в размер от 163,35 лв. за този консуматив.
Съдът намира за
доказано потреблението и на БГВ в имота в заявения период, тъй като в
заключението си вещото лице посочва, че е налице монтиран и отчитан водомер.
Предвид това съдът намира за доказана дължимостта и на притенцията за сумата от
287,76
лв.-задължение за ТЕ за БГВ.
По отношение
вземането за ТЕ, отдадена от Сградната инсталация, като се има предвид, че
същата е обща част в етажната собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС следва
да се приеме, че всеки собственик на индивидуален обект в сградата, дължи
заплащане на частта от нея, разпределена му съобразно правилата на Методиката
за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже. В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Делът на процесния
имот от отдадената топлоенергия за сградна инсталация законосъобразно е
определен съобразно предвиденото в т.6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение. Предвид на това, както се установява и от заключението на вещото
лице, ответникът дължи стойността на ТЕ, представляваща делът на имота за
отдадената топлинна енергия в сградната инсталация в размер от 73,24 лв., както и стойността на услугата по дялово разпределение на ТЕ.
С оглед изложеното
съдът намира за установено вземането на ищеца към ответника за главница от 501,60
лв. за периода 01.11.2016 г. -08.11.2019 г. Тъй като от негова страна се притендира само сумата от 428,18 лв. иска
следва да се уважи до този размер.
Основателността на главната искова претенция, срочността на месечното
задължение за заплащане на топлинна енергия и правилото, че срокът кани вместо
човека, както и липсата на доказателства за заплащане на дължимите суми,
обосновават дължимост и на претендираната мораторна лихва върху главницата за
процесния период. От заключението на вещото лице се установява, че стойността
на дължимите от ответника лихви, изчислени съобразно изпадането му в забава по
всяко месечно задължение, е в размер на 46,66 лв. Доколкото притендираното от
ищеца акцесорно вземане от 18,82 лв. попада в рамките на установеното такова за
търсения период следва да се признае и дължимостта на лихва за забава върху
главницата в размер от 18.82 лв. за периода 04.01.2017-13.03.2018 г. за
процесния период.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат заплатени от ответника
сторените разноски, съобразно представения списък и приложени доказателства в
размер от 625 лв. от които за деловодни разноски 525 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение-100 лв. съобразно чл. 78 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 25,
ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В тежест на ответника
следва да се възложат и разноските по заповедното производство в размер от 75
лв., тъй като с поведението си е станал причина за образуването му.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.Г.
с ЕГН ********** с адрес ***. и О. О.“ № ** дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 428,18 лв. (четиристотин двадесет и осем лева и осемнадесет ст.) главница
-стойността на доставена топлинна
енергия в периода
01.11.2016-30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаването на заяврлението по чл. 410 от ГПК-14.03.2018 до окончателното плащане, както и сумата от 18,82 лв.(осемнадесет лева и осемдесет
и две ст.) -обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.01.2017 г.-13.03.2018 г., за
които е издадена заповед за изпълнение № 2585/15.03.2018 г. по ч. г. д.
4217/18 г. на ПРС.
ОСЪЖДА К.И.Г.
с ЕГН ********** с адрес ***. и О. О.“ № ** да заплати на
„ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 625 лв. лв.
(шестстотин двадесет и пет лева) разноски за настоящето производство и сумата
от 75 лв. (седемдесет и пет лева) разноски по заповедното производство по ч.
гр. дело № 4217/18 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.