№ 246
гр. Варна, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Георги Йовчев
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000218 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Банка „ДСК“ АД срещу Решение № 38/07.02.2022
год., постановено по т.д. № 270/21 год. по описа на ВОС само в частта, в която е
отхвърлен предявеният от страната против Д.А. К., поданик на К. В., иск за заплащане
на сумата от 7080,29 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода
от 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор
на насрещната страна, действаща чрез назначен особен представител.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В проведеното о. с. з. от 22.06.2022 г., процесуалният представител на
въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на решението в обжалваната част.
Претендира разноски за двете инстанции като представя списък по чл. 80 от ГПК.
В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа
изложеното в отговора. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Пред Варненския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД от „Банка ДСК“ АД за осъждане на ДЖ. АХМ. Х. да
заплати следните суми: сумата от 104 625.55 лева, представляваща незаплатена
1
главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013
г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 29.04.2021 г. до окончателното
изплащане; сумата от 7080.29 лева, представляваща дължима договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г. и сумата от 313.99
лева, представляваща неустойка за забава (лихвена надбавка) по чл. 17.1. от ОУ за
периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г.
Безспорни пред Варненския апелативен съд се явяват фактите относно
наличието на сключен между страните Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти от 28.10.2013 г., както и усвояването му.
Видно от представения Договор за целеви потребителски кредит и общите
условия към него, страните са уговорили срок за издължаване на кредита от 120 месеца
след изтичане на гратисния период чрез равни месечни вноски с падеж всяко 10-то
число на месеца съгласно погасителен план, който се изготвя и представя на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Самият гратисен период е с
продължителност от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за съответната специалност. Уговорено е, че през
гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва. В т.
10.2 на Общите условия е предвидено, че по време на гратисния период банката
начислява възнаградителна лихва, която се капитализира годишно.
Пред въззивната инстанция не се оспорват следните фактически и правни
изводи на първостепенния съд, имащи преюдициално значене за разглеждания иск:
краят на гратисния период е настъпил най- късно на 30.05.2021 год.; кредитът е
предсрочно изискуем, считано от 28.10.2021 год. Ответникът дължи пълния размер на
отпуснатите и усвоени парични средства в размер на 78 233, 20 лева. Ответникът
дължи консолидирания размер на главницата в поискания размер от 104 625, 55 лева,
от които 78 233, 20 лева – усвоен кредит и 26 392, 35 лева - капитализирани лихви до
09.05.2020 год., така както са претендирани в исковата молба. С влязлата в сила част от
решението предявеният главен иск с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ е уважен до
размер на 104 625, 55 лева.
Процесната акцесорна претенция за възнаградителна лихва е предявена за
периода 10.05.2020 год. – 28.04.2021 год. – следователно същата попада във времевия
обхват на гратисния период, индивидуализиран до 30.05.2021 год. съобразно
неоспорените фактически и правни констатации на първостепенния съд.
На първо място разпоредбата на чл. 10.2 от Общите условия, предвиждаща годишна
капитализация на лихвите в гратисния период е недействителна. Решаващият състав
съобрази последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 66 от 29.07.2019 г.
по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., І т. о.,
решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г., І т. о., решение № 132 от 13.01.2021
г. по т. д. № 2195/2019 г., I т. о. и решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. №
1345/2019 г., ІІ т. о., че уговорката за прибавяне към размера на редовната главница на
задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим
само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Съобразно устните обяснения в о.с.з.
на 19.01.2022 год. уговорката за капитализация е довела до начисляване на възнаградителна
лихва и върху капитализираната главница и като краен резултат – начисляването на лихва
върху лихва. При отпадане приложението на клаузата за капитализация на лихвата,
съдържаща се в ОУ към договора, приложение намира законовото правило за дължимост на
2
възнаградителна лихва върху кредита през гратисния период, но без същата да се добавя
като част от главницата и без нейното последващо олихвяване след изтичане на гратисния
период. Соченото разрешение е в съответствие със законовото правило на чл. 23, ал.3 ЗКСД,
предвиждащо, че по време на гратисния период банката начислява лихва върху кредита.
Правният извод на ВОС по главния иск, че възнаградителната лихва в гратисния
период за периода до 09.05.2020 год. е част от главницата, не обвързва настоящия състав.
Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо. В процес относно друг
иск съдът е компетентен да формира собствени правни изводи за действителността на
договорни клаузи и техните правни последици.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че в исковия период от 10.05.2020 г. до
28.04.2021 г. ищецът разполага с вземане за възнаградителна лихва по смисъла на чл.
430, ал.2 ТЗ вр. чл. 23, ал.3 ЗКСД, която обаче следва да се изчисли върху усвоената
главница без капитализирани лихви /78 233,20 лева/. Съобразно служебните изчисления на
вещото лице в о.с.з. /л.120 от делото/ при уговорения размер от 7% годишна лихва и при
спазване на правилото от 10.3 от ОУ договорната лихва в исковия период възлиза на 5 308,
99 лева, до която сума предявеният иск е основателен. Останалите варианти на изчисление –
Приложение № 2, не се крадитират от съда, тъй като лихвата е изчислявана по погасителен
план, който не е приложим за гратисния период.
Съдът не споделя доводите на първостепенния съд, че ищецът претендира лихва след
изтичане на гратисен период и присъждането й би съставлявало недопустимо изменение на
иска по основание. Искът, с който съдът е сезиран, е иск за заплащане на възнаградителна
лихва по чл. 430, ал.2 ЗЗД вр. чл. 7 от договора, като възнаграждение, което се заплащане
на банката за ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства.
Според договорния регламент такова възнаграждение се начислява както в гратисния
период, така и след изтичането му. Обстоятелството, че в действителност
претендираната лихва попада в период с различен от твърдяния в исковата молба
правен режим, не променя юридическия факт, от който вземането произтича, респ.
неговото правно основание. Единствената особеност при лихвата, начислявана в
гратисния период, е в отложеното настъпване на изискуемостта й. Изискуемостта,
начинът на начисляване и размерът не са правнорелевантен белег за основанието на
претенцията.
При съвкупната преценка на гореизложеното обжалванато решение следва да бъде
частично отменено.
По разноските:
В полза на банката – въззивник следва да бъдат присъдени разноски за
въззивното разглеждане на спора съобразно представен и неоспорен списък по чл. 80
ГПК пропорционално на уважената претенция или 631, 06 лева.
С оглед променения резултат в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
допълнително и 334, 29 лева – разноски в първоинстанционното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 38/07.02.2022 год., постановено по т.д. № 270/21 год. по
описа на Варненския окръжен съд в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от
Банка „ДСК“ АД против Д.А. К., поданик на К. В., иск за заплащане на сумата от 5 308,
99 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 10.05.2020 г. до
3
28.04.2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.А. К., поданик на К. В., GB ********** ДА ЗАПЛАТИ на Банка
„ДСК“ АД със седалище гр.София сумата от 5 308, 99 лева, представляваща дължима
възнаградителна лихва по договор за кредит от 28.10.2013 год. за периода от
10.05.2020 г. до 28.04.2021 г., на основание чл. 430, ал.2 ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната част за разликата от 5 308, 99
лева до претендираните 7080,29 лева.
ОСЪЖДА Д.А. К., поданик на К. В., GB ********** ДА ЗАПЛАТИ на Банка
„ДСК“ АД със седалище гр.София сумата от 631, 06 лева – разноски за въззивното
разглеждане на спора и допълнитеелно 334, 29 лева – за първа инстанция.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4