Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.02.2016 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря В.С. като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 3415 по описа за
2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са предявени
при обективно съединяване искове с правно основание чл. 286 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 92 ЗЗД и противопоставено при условията на евентуалност възражение за
прихващане с вземане на основание чл. 79 ал. 1 предл.
второ вр. чл. 283 ал. 4 ЗЗД.
Производството
е образувано по искане от името на „Б.П.“ ЕАД срещу „Ю.Б.“ АД. В исковата молба
се твърди, че на 02.06.2007 г. между ищеца и „Б. П.Б.“ АД – праводател
на ответника, е сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да
сключва договори за спестовен влог, договори за депозит, откриване и обслужване
на разплащателни сметки на физически и юридически лица, да приема и изплаща
пари в брой от депозитни и влогови сметки, да събира такси и комисионни по
операциите на банката, да приема суми в брой от юридически лица и да ги
превежда по банкови сметки на банката, да извършва преводи от и по сметки на
физически и юридически лица, да предава и приема документи за сключване на
договори за потребителски кредити. Сочи се, че договорът е прекратен, считано
от 30.06.2011 г. като за извършеното през периода м. май и юни 2011 г.
ответникът не изплатил договореното възнаграждение. При тези обстоятелства се
претендира сума в размер на 255 168,42 лв. Твърди се също така да е
договорено при неизпълнение на паричното задължение да се дължи сума, съответна
на законната лихва. На това основание се твърди за периода от 01.06.2011 г. до
30.05.2014 г. да е формирано задължение в размер на 79 473,25 лв.
Претендират се тези суми, законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и направените разноски
по делото.
В
отговор по исковата молба ответникът признава, че договорът е сключен, но
оспорва задължението по посочени фактури както следва: № ********* за сумата
над 1424,68 лв., № ********* за сумата над 201,93 лв., № ********* за сумата
над 12,30 лв., № ********** за сумата над 327,29 лв., № ********* за сумата над
2,53 лв., както и че за процесния период по силата на
твърдяния договор и последвалите го анекси е
изпълняван през периода май и юни 2011 г. Твърди, че по силата на договора
ответникът се е задължил да извършва възложената дейност чрез определени от
него служители, които да стимулира допълнително чрез получаваната комисионна.
Изразено е признание, че общият размер на дължимото възнаграждение възлиза на претендираната сума от 255 168,42 лв. Твърди обаче, че
с писмено изявление съответно от 16.09.2011 г., получено от ищеца на 17.09.2011
г. със сума от 188082,81 лв. е извършено прихващане с изплатени суми на влогодатели. Твърди причина за плащането да са действия на пощенските
служители, получавали суми по договори за депозит или за влог без да ги отчетат
впоследствие или неправомерно теглили суми от депозитни или влогови сметки на
клиентите на банката както следва: за с. Я. изплатена сума общо в размер на
56067,00 лв. и лихва в размер на 6725,43 лв.; с. С. – изплатена сума
105 550,41 лв. и лихва – 9006,84 лв.; с. Г. – изплатена сума 4998,00 лв. и
лихва 210,79 лв.; с. Б. – изплатена сума 3300 лв. и 75,64 лв. лихва; с. М.П. –
изплатена сума 2074,64 лв. и 74,06 лв. – лихва. С писмено изявление, получено
от ответника на 23.07.2012 г. е извършено прихващане и със сумата от 68133,63
лв. Твърди, че тази сума включва възстановени суми на влогодатели
в резултат на описаните вече действия на служителите на ответника както следва:
с. С. – изплатена сума в размер на 8800 лв. и лихва от 2233,24 лв.; с. Г. –
изплатена сума 305 707,41 лв., 88219,97 лв. – лихва. Счита погасителният
ефект да е настъпил извънсъдебно като при условията на евентуалност предявява
вземанията за установяването им в съдебно производство, в погашение на
предявените вземания.
В
допълнителната искова молба от името на ищеца се оспорва да е налице ликвидно и
изискуемо насрещно вземане като твърди, че липсата на подпис под предвидените
по договора протоколи осуетяват извода за прието от ищеца насрещно вземане на
твърдяното основание. Твърди, че служителите на П.те са били непосредствено
упълномощени с нотариално заверени пълномощни от ответника да подписват
договори за депозит от негово име и за негова сметка. Излага довод, че
наличието на пълномощни ги определя като търговски пълномощници,
а ищецът не е поемал задължения, относими към
осъществяване на банковата дейност, контролът върху която и по договор е
осъществяван единствено от банката. Оспорва за срока на договора банката да е
провеждала дължимото според договора обучение, както и да е осъществявала договорения
контрол за извършваната от нейно име дейност. Оспорва също така банката да е
извършила твърдяните плащания в посочените размери.
Евентуално счита, че вредите се дължат и на неизпълнени от банката изрично
предписани с договора задължения – да осъществи обучение и периодичен контрол.
В
отговора си по допълнителната искова молба от името на ответника се сочи, че
издаваните пълномощни са ограничени до посочения в договора предмет – сключване
на договори за депозит. Издадени са пълномощни единствено за служители в с. С.
и то след съгласуване с ищеца на списък с негови служители (съгласно и последващо уточнение). Твърди, че достъп до системата IsBank е осигурен само за изрично
упълномощените от ответника служители на ищеца, който фактически е лишен от
възможност да контролира тази дейност. Счита, че с оглед съдържанието на
договора и изричното указаното задължение на ищеца включително да определи
лицата, които да осъществяват договорените дейности следва да носят отговорност
за действията им. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между
задължението за обучение и периодичен контрол. Счита умишленото поведение на
пощенските служители сочи на проявена груба небрежност от страна на ищеца,
което ангажира и отговорността му за обезвреда.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв.
Н., конкретизира, че предявеният иск за законна лихва съответства на изрично
разграниченото при уточнение задължение по фактурите, сочещо на общ размер от
79462,94 лв. По същество поддържа исковете. Претендират се разноски като е
представен и списък. Навежда доводи в писмени бележки акцентирайки върху тезата
си, че осъществявайки дейност от името и за сметка на банката са действали като
търговски пълномощници на банката. Счита, че понеже
последиците от сключените сделки са настъпили в патримониума
на ответника, а не на ищеца, без значение остава трудовоправното
им отношение с него. Застъпва теза, че при ограничения достъп до информацията, касаеща банковите операции фактически е лишен от
отговорност за контрол върху дейността на своите служители. Излага довод, че
произтичащите от договора задължения на ищеца са ограничени до осигуряване на
условия, организация и логистика за осъществяване на банкова дейност в
пощенските станции, поради което счита, че злоупотребата със средствата на
клиентите не е в състояние да ангажира имуществената отговорност на ищеца.
Счита за доказан и предявения иск за законна лихва в размер на 79473,25 лв.
Излага довод, че липсата на стриктен контрол е осигурила възможност за извършване
на злоупотреби при осъществяване на банковата дейност.
Процесуалният
представител на ответника – адв. М., оспорва иска
поради извършено прихващане. Претендират се разноски като е представен и
списък. Навежда доводи в писмени бележки. Поддържа застъпената теза, че ищецът
се е ангажирал за договорения резултат – осъществяване на банкови операции, за
което е договорено и претендираното в процеса
възнаграждение. Счита, че отговорността на П.те се изразява в неосъществен
ежедневен контрол. Оспорва да е доказана причинно-следствената връзка между
договорения годишен контрол по чл. 2 ал. 7 от договора и съответно касов
контрол – чл. 2 ал. 8 от договора. Излага довод, че с оглед механизма на
осъществяването му този контрол обективно не е в състояние да разкрие
злоупотребата, а касовия контрол е ограничен до места, където е организирано
самостоятелно гише, предпоставящо разграничение на
средствата на банката от тези на други възложители на ищеца.
Като
обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна
намира следното:
По
делото не се спори, а и от договор № 430-0293/02.06.1997 г. се установява
писмено изразено съгласие, че „Б. П.Б.“ АД, наричана за краткост банката,
възлага на ищеца, наричан П.те, чрез определени служители в пощенските станции,
да извършват от името и за сметка на банката, на основание Инструкция за работа
с депозити и влогове на БПБ АД в лева, следната банкова дейност:
1.
Сключване
на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева.
2.
Изплаща
на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане на лихви по
тях.
3.
Извършване
на операции, свързани с: изготвяне на договор за депозит, издаване на спестовна
(депозитна) книжка, закриване на депозит и на книжки; водене и приключване на
дневен операционен дневник; олихвяване на спестовни (депозитни) книжки;
завеждане на дневнка отчетност (с ЕИТ там, където е
осигурена такава от банката) в Районните пощенски станции и пощенските станции;
предоставяне определена от банката информация на граждани и клиенти на „Б. П.Б.“
АД.
4.
Събиране
на такси и комисиони по операциите на банката.
5.
Приемане
на суми в брой от юридически лица и превеждането им по банкови сметки в
клоновете и офисите на банката според анекс от 22.06.2008 г.
6.
Приемане
на суми в брой от физически лица и превеждането им по банкови сметки в
клоновете и офисите на банката според анекс в сила от 01.03.2002 г.
7.
Приемане
на плащане на погасителни вноски по кредити и други от семтки
на физически и юридически лица, обслужвани в АРМ и РРМ – с прилагане Тарифата
на банката според анекс в сила от 01.03.2002 г..
8.
Откриване
и обслужване на разплащателни сметки на физически и юридически лица.
9.
Продажба
и приемане на документи за потребителски кредити.
10. Въвеждане и обслужване на
нови банкови продукти.
Изразено
е съгласие по двустранно съгласувани графици банката да обучава и
преквалифицира за своя сметка служителите на П.те по извършването на банковата
дейност. Съгласно чл. 2 т. 7 от договора банката се задължава да упражнява
най-малко два пъти годишно текущ контрол и извършва внезапни проверки на
банковата дейност, извършвана от П.те съвместно с представител на
териториалните поделения на П.те. Според чл. 2 т. 8 от договора банката се
задължава да упражнява текущ контрол и извършва внезапни проверки на касовата
наличност (за нейното съответствие с наличността, установена по операционен
дневник) веднъж на два месеца на различни дати, съвместно с представители на
териториалните поделения на П.те. Съгласно чл. 2.12 от договора е поето
задължение до 7-мо число на месеца, следващ отчетния период банката да изплаща
на териториалните поделения на П.те за извършените банкови операции и услуги
комисиона в размер на 1,6 % (според анекс в сила от 01.03.2002 г.) върху
приетите и изплатени суми в брой от пощенските станции на клиенти на банката
върху която сума се начислява ДДС, а за събиране на такси и комисиони – по 0,9
%.
Съгласно
чл. 4 от договора П.те се задължават да извършват възложената им работа в
съответствие с изискванията по инструкциите, указанията, договорите и другите
документи, предоставяни от банката, да използват, съхраняват и опазват
паричните средства и оперативните документи на банката, да превеждат на банката
разликата между постъпилите и изплатени пари в брой по влогови, депозитни и
други сметки съгласно Наредба № 3 за плащанията на БНБ и създадена организация
между съответните поделения на страните. Поето е и задължение ищецът да задължи
служителите си, извършващи банкова дейност, да подпишат декларация,
предоставена от банката, за опазване на банковата тайна, която да съхраняват в
досието на служителя. Съгласно чл. 4.10 от договора П.те се задължават да
предоставят информация, свъзрана с извършената
банкова работа, по писмено искане от прокуристите на
клона на банката, отправено до ръководителя на териториалното поделение на П.те.
Според чл. 4.12 П.те се задължават да осигуряват материално стимулиране на
служителите, извършващи банкова дейност, съобразно личния им принос, с източник
приходите от комисионата и в размер, определен с Вътрешните правила за
образуване и разпределение на работната заплата на „БП“ ЕАД.
Изразено
е съгласие приемането и заплащането на извършената от П.те банкова дейност да
става на базата на двустранно подписан месечен отчет, в който П.те отразяват
извършената дейност според договора. Договорено е плащането да става до 7-мо
число на месеца, следващ отчетния период. Съгласно чл. 10 нанесените
имуществени щети на банката или на нейни клиенти вследствие неприлагане или
неточно прилагане на инструкциите, указанията и изискванията за
правилно,компетентно и качествено извършване на банкова работа, се установяват
с двустранен писмен акт от финансово-контролните органи на страните. Размерът
на щетата се превежда от П.те на банката като за времето от нанасянето на
щетата до изплащането й се начислява законната лихва върху дължимата сума.
Сумата се изплаща в тридневен срок въз основа на подписания документ, а при възникване
на спор – в тридневен срок от получаване на утвърденото решение от специална
комисия с равен брой представители на двете страни като поименният й състав се
определя със съвместна заповед на банката и П.те.
Съгласно
чл. 26 от Инструкция за работа с депозити и влогове в лева (Инструкцията) при
различие между данните по влоговата сметка и спестовната книжка за верни се
смятат данните по спестовната книжка. Според чл. 37 ал. 2 от .Инструкцията на
счетоводител-касиерите на гишета се зачисляват лични печати, с които те оформят
счетоводните документи – вносни бележки, разписки, платежни нареждания,
договори за депозит, дневни ведомости /операционни днивници/,
рекапитулации и спестовни/депозитни книжки. Според чл. 55 от Инструкцията
всички извършени за деня операции по депозити и влогове в неавтоматизирано
представителство се записват в операционен дневник по образец по хронологичен
ред в момента на оформянето им като на реда срещу записаната операция клиентът
полага подпис.Инструкцията предвижда при откриване на влог служителят оформя
договор или депозитна книжка, като записва издадените в нарочен дневник – по
образец. При приемане на суми вписва операцията в спестовна/депозитна книжка, а
при изплащане на суми счетоводител-касиерът да вписва операцията в спестовната/депозитна
книжка, която да оформя с подпис и печат и да предава сумата на титуляра или пълномощника – чл. 56 вр.
чл. 40 ал. 7. Съгласно чл. 67 от Инструкцията дневната ведомост и
съответствието на направените в нея записвания с първичните документи се
проверяват и авторизират от началника на пощенската станция.
В
края на оперативния ден операционният дневник се приключва и заедно с
документите се изпраща в банковия клон или банковото представителство за
обработка. Счетоводителят при банков клон, който отговаря за неавтоматизираните
представителства в пощенските сатниции получава
операционните дневници с приложените към тях вносни бележки и разписки от
представителствата и след проверка на последователност и оформяне на
документацията както и съответствието на документацията завежда на компютъра
съответните операции от операционните бележки.
С
писмо от 21.02.2011 г. главният директор на „Б.п.“ ЕАД е предложил на
директорите на териториалните поделения да разпоредят на длъжностните лица, упълномощени
от банката да извършват дейност в представителствата на банката в пощенските
станции да съберат спестовните книжки за съпоставяне на записванията в
спестовните книжки и по банковите сметки, да осигурят участие на представители
при извършване на съвместни проверки по подадени сигнали като действията бъдат
съгласувани с главен експерт в сектор „Вътрешен финансов контрол“ – В.Б. или
главен експерт в сектор „Документален контрол“ при . В. Н..
Видно
от писмо, изходящ № 11-00-011-04/13.04.2011 г. представители на ищеца са
участвали при проверка на ПС – с. С., ПС – с. Г., ПС – с. Г., ПС – с. М.П. и ПС
с. Б., но съгласие по констатациите не било постигнато.
Свид. Ч. сочи, че въз основа на
личната карта служителят следва да се увери в самоличността на лицето, което
иска да извърши конкретна операция, а от подписа в личната карта и да сравни спесимена. При получен сигнал за злоупотреба въз основа на
документи правят първоначална проверка. При установяване на разминаване между
отразените данни в документа на клиента и клиентските сметки, информират
ръководството на „Б.П.“. След разгласяване началото на проверка представени от
клиентите документи се преснимат на място и въз основа на съдържанието по
сметките се провежда проверка за всички клиенти. За проверката се уведомява
местното поделение на П.те като определен при тези условия представител
присъства. При отразено наличие на сумата в представения от клиента документ,
но липсата й в операционния дневник се приема за налична злоупотреба. След
извършена на място проверка съставените документи се обсъждат съвместно с
представители, определени изрично от управлението на ищеца с оглед съставяне на
констативни протоколи.
Свидетелят
Б. сочи, че човекът, който да изпълнява банковата дейност се определя от ищеца,
а банката му предоставя личен печат и кореспондира непосредствено с него като
му изпраща необходимите документи. Сочи, че движението на паричните средства се
отразява в операционен дневник и пощенски дневен отчет. Контролът, осъществяван
от служителите на пощата е ограничен до дневния отчет, съставен въз основа на
отразените данни в операционните дневник и осъществяваната пощенска дейност.
Въпреки, че не подписвали констативните протоколи, банката превеждала по-малък
размер от следващите се комисионни. При подаден сигнал от банката служителят
бил уволняван или преместван на друга работа.
В
рамките на очната ставка свид. Б. заявява като
основание за отказа си да подпише констативните протоколи и обстоятелството, че
са представени копия от документи, чийто оригинал не е виждал. Свидетелят
споделя за съмнение досежно качеството служител на „Б.П.“
на лицето, упълномощено да извършва банкова дейност.
По
делото не се спори, че по надлежно оформени документи – вносни бележки в с. Я. са получени суми, но не са
открити депозити или са закрити депозити без знанието на клиентите. Няма спор
също така, че това е направено от Георги Тилев, който по трудов договор с ищеца
е заемал длъжността „Служител гише той и пощенски раздавач“ и на 12.02.2010 г.
е освободен от длъжност. Представители на ответника са установили общата сума
да възлиза на 56367 лв. Отразено е да са заплатени и лихви на клиентите общо в
размер на 6725,43 лв. до 04.07.2011 г., включително.
Свидетелите
Ч. и Б. сочат, че за констатациите в с. Я. събраните документи са били
предоставени на вниманието на представители на ищеца след съставяне на
констативния протокол. Свид. Б. отказал да подпише
документа, тъй като не била констатирана разлика между записаното в банковия
операционен дневник за постъпили или изтеглени суми и дневния отчет.
Свидетелката Ч. сочи като мотив за отказа да е заявено становище, че не става
дума за пощенски служители. Аналогично се развили нещата и със случая в Г. като
след проверка било установено неправомерно задържане на книжки от клиентите в
бюрото на служителя.
Страните
не спорят, че К.Д., заемаща длъжност „Служител гише той и пощенски раздавач“ в с. Г. по трудов договор при ищеца е
отчитала теглене на суми от влогови сметки без знанието на титулярите като
общата отклонена сума възлиза на 4998 лв., а законната лихва за клиентите към
04.07.2011 г. е начислена в размер на 210,79 лв.
По
искане на ответника за участие в комисията проверка по сигнали за злоупотреба в
пощенско представителство – с. С., ответникът е определил представители, сред
които и свидетелят Б.. Няма спор между страните, че по надлежно оформени
документи – спестовни книжки или договори за депозит в с. С. са получени суми, но вносните документи не са изпращани за
осчетоводяване или са осчетоводявани операции по теглене на суми без знанието
на клиентите. Няма спор и че това е направено от Р. С., която по трудов договор
с ищеца е заемал длъжността „служител гише“ и е освободена от длъжност.
Представители на ответника са установили общата сума на отклонени средства да
възлиза на 105550,41 лв. Отразено е формираната лихва до 03.07.2011 г.,
включително да възлиза на 9006,84 лв.
Не
се спори и за констатирано изтеглени суми от сметките на клиенти без знанието
на титулярите и в с. Б., извършено
от пощенски служител Г.Я., заемаща по трудов договор длъжност „служител гише“ и
е освободена от длъжност на 15.12.2010 г. Отклонената сума възлиза на 3300 лв.
От изходящ от представител на ответника документ се установява, че е уведомен
за тези действия.
Установено
е също така при съвместна проверка на представители на страните, че пощенски
служител Н.Г., заемаща длъжност „служител гише“ в с. М.П. и при заместване на служител в с. Д.Р. е отчитала нареждания-плащания, въз основа на които са
теглени суми от влоговите сметки на клиенти без тяхното знание. В хода на
проверката част от сумата е възстановена като формираната вреда възлиза на
2074,64 лв. Служителката е освободена от длъжност на 01.12.2010 г.
Няма
спор и че пощенски служител Р.И. в с. С.
без знанието на титуляра е изтеглена сума и е закрит
депозит като отклонената сума възлиза на 8800,00 лв., а формираната лихва към
29.01.2012 г., включително възлиза на 2233,24 лв.
Страните
не спорят и че Ю.К., заемал длъжността „служител гише“ в пощенска станция с. Г. при ищеца е издавал спестовни
книжки на клиентите без да открива влогова сметка и да отчита получените суми,
които са отразявани в спестовните книжки. Без знание и съгласие на титулярите е
осчетоводявал тегления от сметки или депозити без да предава документите на
банковия служител. Общият размер на отклонената сума възлиза на 305 707,41
лв., 88219,97 лв. – лихва.
Няма
също така спор, а и от представеното по делото писмо – л.л.
109-110 от класьор І, изходящо от името на ответника и получено от ответника на
17.09.2011 г. се установява изявление за прихващане на дължимо възнаграждение
за месец май и юни 2011 г. договор № 430/0293/02.06.1997 г. със сумата
188 082,81 лв. – общ размер на причинени на ответника вреди от пощенски
служители в с. Я., с. С., с. Г., с. Б., с. М.П. и с. Д.Р..
Не
се спори и че на 23.07.2012 г. за ищеца е получено писмено изявление от представител
на ответника за прихващане с дължимо от ответника възнаграждение за месец май и
юни 2011 г. договор № 430/0293/02.06.1997 г. със сумата 302339,56 лв. – общ
размер на причинени на ответника вреди от пощенски служители в с. С. и с. Г..
Видно
от съдебно-счетоводната експертиза отразяваната информация в касовите книги,
който документ обслужва отчета на пощенския служител към „Б.п.“ ЕАД, не
позволява идентификация на отделните тегления по клиенти. Счетоводното отчитане
между страните е осъществявано чрез ръчни операционни дневници и касови
операционни дневници. Въз основа на издадени вносни бележки, без да е
удостоверено документално откриване на депозит или влог на клиента и без да
бъдат отчетени постъпленията, въз основа на представени от клиентите документи,
съответно въз основа на първични счетоводни документи и отразяване в ръчния,
съответно касовия операционен дневник, без да е налице изявление на титуляра за разпореждане с част от влог/депозит, банката е
превеждала на териториални поделения на „Б.П.“ АД, след което са преведени и на
клиентите суми както следва:
|
Пощенска
станция |
Главница (лв.) |
Лихва (лв.) |
|
с.
Я. |
56067,00 |
6725,43 |
|
с.
Г. |
4998,00 |
198,58 |
|
с.
С. |
105550,41 |
8614,64 |
|
с.
Б. |
3300,00 |
66,22 |
|
с.
М.П. |
2074,64 |
68,07 |
|
с.
С. |
8800,00 |
2222,53 |
|
с.
Г. |
81925,07 |
18889,00 |
|
ОБЩО |
262715,12 |
36784,47 |
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл.
286 ЗЗД
Ищецът твърди по
съгласие с праводателя на ищеца – „Б. П.Б.“ АД,
писмено е изразено съгласие, ищецът чрез определени свои служители да извършва
банкова дейност от името и за сметка на банката срещу възнаграждение. Тези
обстоятелства сочат на хипотезата на чл. 280 ЗЗД. В процеса не се спори, че
извършените и надлежно отчетени действия обуславят претендирания
от ищеца размер на възнаграждението, поради което съдът счита за възникнало в
тежест на ответника вземане в размер на 255168,42 лв.
Ответникът
твърди вземането да е било погасено чрез извънсъдебно извършено прихващане.
Съгласно чл. 103 ЗЗД предпоставка за настъпване на погасителния ефект е наличието
на изискуемо и ликвидно вземане.
Страните са регламентирали нарочна процедура, в рамките на която да бъде
установено по основание и размер вземане, произтичащо от причинени при
изпълнение на договора вреди. Наличните доказателства еднозначно сочат, че
вземането не е определено при тези условия, а и с оглед изявлението на
ответника, отправено извънсъдебно еднозначно сочи на повдигнат спор. Това
обстоятелство изключва ликвидността, което качество обаче е предпоставка, за да
настъпи прихващането по силата на обективираното
изявление за прихващане, изразено от името на ответника.
Повдигнатият
спор от страна на длъжника не е в състояние да осуети предпочетения начин на
погасяване на вземането, но предпоставка за да настъпи този ефект се явява
доказано по основание и размер оспореното вземане в рамките на съдебно
производство. Договорът е средство за реализация на зачетен от правния ред
интерес. С оглед принципа на договорната свобода страните са свободни да
определят благото, чиято реализация очакват. Средство за реализацията му се
явява поетите от насрещната страна задължения. Веднъж обективирано,
съгласието придобива силата на закон за страните – чл. 20а ал. 1 ЗЗД, а
регулативният му потенциал произтича от възможността посредством описанието на
правата и задълженията на страните да бъде извлечена конкретна по съдържанието
си обща воля, формирана в отстояване на зачетения от правния ред интерес – арг. от чл. 20 ЗЗД.
Сключеният
между ищеца и праводателя на ответника договор
еднозначно сочи на поето от ищеца задължение посредством определени от него
лица да извършва конкретизирани по съдържанието си дейности, включени в
съдържанието на банкови сделки, но от името и за сметка на банкова институция.
Установеното от закона ограничение досежно субекта, овластен да осъществява тази дейност не лишава
лицензираното по предписания ред лице да привлича организационен и персонален
ресурс. Конституцията на Република България гарантира стопанската инициатива и
доколкото липсва изрична норма, която да лишава банката от възможност да
използва услугите на друго юридическо лице за осъществяване на администрарана от банката дейност, договорът валидно
обвързва именно ищеца като страна по него.
Клаузата
на чл. 1 от договора еднозначно определя като непосредствено задължен по
договора ищеца като еднозначно е разграничено възнаграждението за обезпечаване
на организационен и персонален ресурс – чл. 6 ал. 1 от договора, от
възнаграждението, произтичащо от реализирана банкова дейност – чл. 6 ал. 2 от
договора. Изрично е поето и задължение от ищеца при осъществяване на
възложената дейност да съблюдава изискванията на банката, както и да съхранява
паричните средства. Според Инструкцията, изрично посочена като елемент от
регулативната рамка на отношението, извън кръга на визираните като
непосредствено ангажирани с банковата дейност служители на ответника е
предвиден ангажимент и за началника на съответната пощенска станция. Предвидена
е и отговорност за ищеца при причинени вреди при нарушение на утвърдените
правила за извършване на банкова работа еднозначно сочи на непосредствено поето
от името на ищеца задължение за извършване на банкова дейност. Указанието в
текста за необходимост да бъдат ангажирани конкретни лица е относимо
към начина на изпълнение на договорената дейност.
Мандатното
правоотношение, произтичащо еднозначно от процесния
договор, се основава на делегирано доверие. От тази гледна точка нормата на чл.
283 ал. 4 ЗЗД обуславя отговорност за довереника в случай на причинени вреди на
доверителя и от действията на трети лица и то без оглед на обстоятелството дали
доверителят е знаел за заместването. По изричен текст на закона лошият избор
ангажира довереника да възмезди доверителя. Изразеното съгласие еднозначно сочи
на постигнато съгласие за заместване в изпълнението по смисъла на посочената
норма. Както от съдържанието на договора, така и от показанията на свид. Б. се налага еднозначен извод, че изборът на лицата,
непосредствено натоварени да осъществяват операциите с парични средства, е
правен от ищеца. При положение, че знанието у доверителя за извършения избор и
заместването не освобождава довереника от отговорност за обезвреда,
без значение остава упълномощаването.
Както бе посочено вече, правната връзка предполага
съгласувана воля с конкретно съдържание на правата и кореспондиращите им
насрещни задължения за всяка от страните по договора. По делото нито се твърди,
нито се установява подобна връзка между банката и натоварените с дейността
служители на ищеца. Напротив, видно и от показанията на свид.
Б., а и от приложените по делото трудови досиета на посочените вече лица се
налага извод, че са служители на ищеца, както и че дейността е извършвана в
рамките на работното им време. Упълномощителното
волеизявление само по себе си не е в състояние да породи правна връзка, тъй
като не включва насрещно волеизявление за задължаване. Осъществяваната дейност
при тези условия еднозначно може да бъде свързана именно с възложена им от ищеца
работа в рамките на изпълнение на трудовите им функции.
От друга страна процесният
договор ангажира ответника да „стимулира“ привлечените с осъществяване на
банковата дейност свои служители с част от договореното възнаграждение и според
вътрешните му правила. Следователно, икономическият интерес от дейността е
гарантиран непосредствено за ищеца и не поражда вземане за третите на договора
лица. При тези съображения настоящият състав не намира основание да счита, че
общата воля на страните е да ангажират непосредствено с договора неучастващи по
него лица, съответно до възникнало самостоятелно правоотношение между тях и
ответника.
Наличните
по делото писмени доказателства позволяват възпроизвеждане на описаните вече
факти. Оригиналът на документа е необходим за формиране на фактически извод
само ако и доколкото копието провокира съмнение в неговото съдържание. Освен
това, по делото не се твърди при проверката, довела до представените по делото,
но неподписани от представител на ищеца констативни протоколи, да е приложен
различен подход от използвания при предходно приключилите процедури. Освен това
от показанията на свид. Чернева се налага извод, че
копията са съставени в присъствието на представители на страните. Прави
впечатление, че ищецът е предприел прекратяване на трудовите правоотношения
включително и чрез уволнение на служителите, идентифицирани като определени от
ищеца да изпълняват банкова дейност. Свид. Б.
заявява, че основание за уволнението са подадените от ответника данни, очевидно
извлечени от събраните при проверката копия от документи. Действително, законът
признава право на ответника в процеса да изиска оригинал на документа, но
същевременно задължава всеки да упражнява правата си добросъвестно – в
отстояване на свой конкретен и зачетен от правния ред интерес. Нормата на чл.
57 ал. 2 от Конституцията на Република България не допуска както злоупотреба с
право, несъмнено предполагащо умисъл в действията, така и упражняване на
формално съществуващо право, ефектът от което обаче не води до задоволяване на
законен нитерес на титуляра,
а до вреда за другиго. В процеса не се твърди, а и не се установява процедурата
по документиране на действията на пощенските служители и техния резултат при
отразените в констативните протоколи обстоятелства да се различават от
предходно приключилите аналогични процедури, за които сочи и свид. Ч.. От тази гледна точка избирателният подход на
ищеца не обосновава защитим от закона негов интерес да се противопостави на
представените в процеса копия от документи. Ето защо, а и предвид изменената в
хода на процеса позиция на процесуалния представител на ищеца по фактиктите, касаещи твърдяните
вредоносни действия и техния резултат, съдът приема за доказана причинена вреда
на ответника от действията на привлечените от ищеца лица за изпълнение на
възложената му работа.
Настоящият състав приема, че с оглед особеностите
на мандатното правоотношение визираното от чл. 283 ал. 4 ЗЗД без значение
остава дали е съществувала обективна възможност ищецът да контролира дейността
на своите служители. Отговорността произтича непосредствено от накърненото
доверие. Ангажирайки се да обезпечи реализацията на възложените действия, ищецът
е в правото си да делегира гласуваното му доверие с произтичащия от това риск.
Въпрос на вътрешноорганизационен подход остава дали и какви мерки ще
предприеме, за да гарантира добросъвестността на заместниците
си. Причинената вреда от техните действия компрометира гласуваното им доверие, което
е достатъчно, за да квалифицира като лош избора на ищеца. Това е необходимо, но
и достатъчно, за да ангажира непосредствено ищеца и с отговорност за обезвреда.
Утвърдените
от Инструкцията правила регламентират механизъм, по който пощенският служител
да се легитимира при удостоверяване на действия, предприети от името на
ответника. По делото не е повдигнат спор досежно
съдържанието на отразените при тези условия операции в предоставените на
клиентите на банката документи, удостоверяващи внесените суми. Това
обстоятелство поражда пасив в патримониума на
ответника, Ищецът не твърди, а и не доказа в процеса отчетени по договорения
ред суми.
Ищецът
не твърди, а и не доказа удостоверените от определените от него лица платежни
операции, довели до изтеглени суми от сметки при ответника да са провокирани от
писмено удостоверено по посочения в Инструкцията ред изявление на титуляра или надлежно упълномощен негов представител. Ето
защо и доказаното плащане при тези условия обуславя задължение на ответника към
титуляра на влога и следователно обуславящо
имуществена вреда по смисъла на закона.
В процеса не се спори, че част от вредата е
компенсирана непосредствено от пощенските служители. Не се твърди обаче, нито
се установява това да е станало и за предявената в процеса разлика общо в
размер на 262715,12 лв.
Няма
спор също така, че за периода на фиктивно извършения влог, съответно
изтеглената неправомерно сума е формирано задължение към титулярите на
влоговете. От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че лихвата възлиза общо в размер на 36784,47 лв., която сума е
изплатена на титулярите на влоговете. Предвид обстоятелството, че ответникът е
бил лишен от възможността да оперира с тези средства начислената лихва се явява
вреда, подлежаща на възстановяване от страна на ищеца. При тези съображения
съдът приема за доказана вреда от действията на посочени от ищеца заместници по смисъла на чл. 283 ал. 4 предл.
второ ЗЗД общо в размер на 299499,59 лв.
Нормата
на чл. 83 ЗЗД освобождава длъжника от отговорност за обезвреда,
ако кредиторът е могъл да избегне вредата, полагайки грижата на добър стопанин.
Това правоизключващо възражение предполага доказана в
процеса пряка причинно-следствена връзка между обективно възможно действие от
страна на кредитора и настъпилата вреда. Бездействието на кредитора при тези
условия пряко го ангажира да понесе негативните последици от причина, намораща се под негов контрол.
Обещаното
с договора обучение е насочено към придобиване на специални знания, доколкото е
необходимо за надлежно документиране на извършените операции. Вредата в случая
не произтича от допуснати слабости в тази насока, а от злоупотреба с
гласуваното доверие от страна на пощенските служители. Ето защо и макар да не
се установява организирана и съответно проведена обучителна процедура, това
бездействие не сочи на потенциал да бъде предотвратена вредата.
Както бе посочено вече сключеният между страните
договор се основава на доверие, а според утвърдените от ответника и приети от
ищеца правила негов служител следва да осъществява непосредствен ежедневен
контрол върху банковата дейност – чл. 67 от Инструкцията. От показанията на свид. Ч. се установява, че това е възприета практика и в
банковата институция, гарантираща реалност на всяка операция. Създадените
правила и с оглед поетото от ищеца задължение да обезпечи организационно тази
мярка, съответства на грижата на добрия стопанин. Договорената възможност за
текущ контрол и по смисъла на договора е ограничена до установяване
съответствието на касовата наличност с отразеното по операционен дневник. Видно
и от показанията на свид. Б. при извършените проверки
е установено съответствие в тази насока. При тези обстоятелства не се
установява обективно съществуваща възможност при така договорения периодичен
контрол ответникът да предотврати вредата.
По изложените съображения съдът приема, че
противопоставените от ответника вземания съществуват в установения с
експертизата размер.
Нормата на чл. 103 ЗЗД овластява
длъжника в облигационно правоотношение вместо да изпълни паричното си
задължение, да освободи кредитора си от съществуващо и изискуемо негово парично
задължение към длъжника. Средство за това е изявление за прихващане с указаното
от чл. 104 ал. 2 ЗЗД действие – двете насрещни вземания се погасяват до размера
на по-малкото. Безспорното в процеса вземане на ищеца за размера на
възнаграждението му за процесния период е в по-малък
размер от противопоставеното му вземане за обезщетение в размер на
299 499,59 лв. Ето защо и предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание
чл. 86 ЗЗД
Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД свързва забавено изпълнение на определено облигационно задължение със задължение за обезвреда. По отношение на паричното задължение правният ред утвърждава необоримо предположение досежно факта на причинената вреда като утвърждава и механизъм за остойностяването й.
Вземането възниква при проявление на
обстоятелствата, визирани в регламентиращата го правна норма и съществува
докато възникне конкретно обстоятелство, на което правният ред придава
погасителен ефект. Според утвърденото виждане в теорията и съдебната практика ликвидността
на противопоставеното вземане е материалноправна
предпоставка за настъпване на погасителния ефект. Ето защо и повдигнатият спор досежно противопоставеното от длъжника вземане обуславя
неговата ликвидност от влязло в сила съдебно решение. Макар и акцесорно, вземането за законна лихва е самостоятелно от
правна гледна точка. Следователно, предпочетеният от ответника погасителен
способ не го освобождава от задължението да заплати обезщетение за съществуващото
и изискуемо парично вземане до настъпване на погасителния ефект.
Страните са договорили срок за изпълнение на паричното задължение, който изтича на седмо число съответно на месеците юни и юли 2011 г. Ето защо и ответникът е изпаднал в забава едва от следващия ден. Следователно, неоснователен е предявеният на това основание иск за периода 01.06 – 07.06.2011 г. Видно от неоспореното заключение размерът на законната лихва, считано от 08-мо число върху формираните вземания за съответните месеци възлиза на 79470,49 лв. С оглед изрично заявеното уточнение в процедурата по чл. 145 ал. 2 ГПК съдът приема да е сезиран с претенция на това основание до сумата от 79462,94 лв. Въпреки констатираното несъответствие на претенцията с произтичащото от закона правило предявената в процеса сума се включва в установения с експертизата размер на дължимата лихва, поради което предявеното вземане се явява основателно и доказано в пълния му предявен размер. Настоящият състав приема обаче, че изрично дължи да огласи формираната воля за неоснователност на предявената претенция за част от исковия период.
Ответникът противопоставя и на това вземане своето вземане за обезщетение, непогасената разлика от което след извършеното вече прихващане е в размер на 44331,17 лв. Ето защо и ищцовото вземане се явява погасено до този размер. За разликата от 35131,77 лв. искът следва да бъде уважен.
По искането за
законна лихва, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Законът установява изключение от изискването за ликвидност на съдебно признатото парично задължение за лихва, овластявайки съда да установи наличието му единствено по основание. С оглед акцесорния му характер конкретният размер зависи единствено от момента на погасяване на главницата. По изложените вече съображения към датата на предявяване на исковата молба ответникът е бил в забава и следователно дължи законна лихва до влизане в сила на решението.
По разноските
Законът задължава страната, предизвикала съдебен спор да възмезди правоимащата страна за намаления й актив следствие участието в съдебното производство. Настоящият състав приема, че и по отношение на отговорността за разноски приложима е общоутвърдената граница – на възстановяване подлежат вреди, наложени от необосновано от правна гледна точка предизвикан правен спор. Същевременно нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски при все, че такива са направени за утвърждаване на съдебно признато и очевидно накърнено право. Ищецът е свободен да прецени как да реализира правата си, но няма причина да бъде възмезден за разноски, които би могъл да си спести. В случая се установява, че както извънсъдебно, така и в рамките на процеса ответникът признава предявеното вземане за главницата, а както бе посочено липсата на изпълнение само по себе си не е достатъчно, за да обоснове отговорност за разноски. На възмездяване подлежат единствено наложените от извънпроцесуалното поведение на ответника разноски. По делото не се спори, че ищецът е уведомен извънсъдебно за очакването на ответника да бъде възмезден за причинените му вреди. Несъмнено несъгласието на законния представител на ищеца да зачете извънсъдебно предявеното му възражение за прихващане провокира спор. Липсата на изпълнение от страна на ответника логично може да бъде свързана с разумното очакване за произтеклия погасителен ефект от извънсъдебно заявеното възражение за прихващане. Предявената ищцова претенция се явява логичен резултат на необосновано от правна гледна точка пренебрегнатото възражение за прихващане.
Противопоставеното възражение за прихващане и на предявеното вземане за мораторна лихва сочи на признание, че то съществува като с оглед разумно очакваното погасяване на насрещните претенции настоящият състав не намира основание да счита, че ответникът е станал причина за завеждане и на този иск.
По изложените съображения съдът приема, че направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени в негова тежест.
Ако ищецът е в правото си да прецени дали и как да реализира правата си, предявеният иск ангажира ответника да се защити. Нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 определя съдържанието на съдебения акт досежно самостоятелното от материалноправна гледна точка вземане за разноски, а нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК еднозначно възлага разноските в тежест на ищеца. Ето защо настоящият състав приема, че това правило освен да отрича правото на ищеца да получи възстановяване на направените разноски, го ангажира да понесе и сторените от ответника разноски, наложени от необосновано инициирания съдебен процес.
Освен това съдът констатира, че внесената държавна такса не съответства на дължимата при предявения размер на претенциите като ищецът дължи да заплати разликата.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** сумата 35131,77 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода 08.06.2011 г. до 30.05.2014 г., както и при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК законна лихва върху сумата от 255168,42 лв., считано от 31.05.2014 г. до влизане в сила на съдебното решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.П.“ ЕАД срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за периода 01.06.2011 г. – 07.06.2011 г. както и за сумата от 44331,17 лв. – разлика до пълния предявен размер от 79462,94 лв. - законната лихва до 30.05.2014 г., включително, в която част вземането е погасено чрез прихващане с вземане на „Ю.Б.“ АД с правно основание чл. 283 ал. 4 предл. второ ЗЗД за сумата от 299 499,59 лв. – причинени вреди от пощенски служители в с. Я., с. С., с. Г., с. Б., с. М.П., с. С. и с. Г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 286 ЗЗД за сумата от 255168,42 лв. –
възнаграждение по договор № 430-0293 от 02.06.1997 г. за м. май и м. юни 2011
г. като погасено чрез прихващане с вземане на „Ю.Б.“ АД с правно
основание чл. 283 ал. 4 предл. второ ЗЗД за сумата от
299 499,59
лв. – причинени вреди от
пощенски служители в с. Я., с. С., с. Г., с. Б., с. М.П., с. С. и с. Г..
ВЪЗЛАГА на основание чл. 78 ал. 2 ГПК направените от „Б.П.“ ЕАД разноски по делото в неговата тежест.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 2 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** сумата 16428,97 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 ГПК „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на бюджета на съдебната власт по
сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сума
в размер на 33,14 лв. – държавна
такса.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд – гр. София в 14-дневен срок от връчване на препис, а в частта
за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: