гр. София , 19.06.2019
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГО , II-Б ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Д. Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Василев гр.д.№6880 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
с правно основание чл.200 от КТ, предявен от К.Ж.М. срещу „И.Т.****“ ООД. Ищцата
твърди, че се намирала в трудово правоотношение с ответника, като заемала
длъжността „мияч, съдове (ръчно)“, когато на 28.07.2012 г по време на
изпълнение на служебните си задължения се подхлъзнала и паднала в миялното
помещение пред миялната машина. Заявява, че за кратко време изгубила съзнание.
При падането счупила бедрената шийка вляво в областта на тазобедрената става.
Била приета по спешност в МБАЛ „Света Ана-Варна“ АД, където била оперирана на
30.07.2012 г , като фрактурата била наместена и била извършена вътрешна
фиксация с винтове. М. била изписана на 3.08.2012 г. Била в отпуск до
28.08.2013 г , след което срокът на временната й нетрудоспособност бил
продължен. След започване на рехабилитация болките й се засилили и движенията
на лявата тазобедрена става били силно ограничени. Наложило се извършването на
частична смяна на ставата, като операцията за това била извършена на 8.03.2013
г. Ищцата твърди, че дълго време била на легло заради травмата, с нужда от
чужда помощ при обслужването. Изпитвала физически болки и психически страдания,
била потисната и с намалено самочувствие. К.М. претендира заплащането на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва от 28.07.2012 г., както и такова за имуществени вреди (разходи във връзка
с лечението, разбити по отделни пера в исковата молба) в размер на 2 251.73
лв., ведно със законната лихва от 2.07.2013 г. Сочи, че злополуката била
призната за трудова с разпореждане на НОИ № 14812/25.10.2012 г.
С отговора на
исковата молба ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на визираната
в исковата молба трудова злополука. Оспорва като прекомерен и завишен размера
на претенцията за неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, която не била използвала осигурените от работодателя работни
обувки, предназначени за работниците в миялното помещение, именно с цел да се
предотврати подхлъзване. Освен това не изпълнила задълженията си да поддържа
пода сух , чист и свободен от предмети. Ответникът оспорва всички описани в
исковата молба вреди да се намират в причинно-следствена връзка със
злополуката, като в тази връзка твърди, че М. страдала от увреждане на нервните
коренчета и плексуси, което заболяване е допринесло както за счупването на
шийката на бедрената кост, така и за последващите усложнения. Счита, че от
претенцията за имуществени вреди следва да се приспаднат изплатените суми за
доплащане по болничен лист и обезщетение в размер на 669.09 лв., изплатени на
съседка на ищцата, която помагала на М. по времето, когато погледната била
неподвижна, както и сумата от 1 000 лв. - парична пoмощ за извършената
първа операция. СРС е уважил иска за неимуществени вреди в размер на 20 000
лв., а този за имуществени - в размер на 1 384 лв., ведно със законната лихва
върху двете суми от 28.07.2012 г. Съдът е заключил, че в случая е налице
съпричиняване от страна на работничката в размер на 60% , предвид отказа й да
ползва обувки (чехли), изработени за предпазване от подхлъзване. Съгласно
изложените в решението мотиви , К.М. е търпяла болки, страдания и затруднения в
обслужването с обща продължителност от около година и половина, като е бил
налице повишен интензитет на болките и страданията, изпитвани след всяка от
двете операции. В резултат на злополуката са налице 56% трайно намалена
работоспособност (като остатъкът до 70% намалена работоспособност се явява
резултат от общи заболявания), ограничения в обема на движение на лявата
тазобедрена става, лека палпаторна болка. Видно от решението, в него е направен
извод, че не са налице заболявания на М., които да са допринесли за счупването
и последвалите усложнения, като е прието, че наличието на диабет е възможно да
е довело до по-бавно оздравяване. Съдът е оценил тези болки и страдания на 50
000 лв., но предвид приетото съпричиняване е присъдил сумата от 20 000 лв. СРС
е посочил, че закупените от М. през време на лечението й медикаменти са на
стойност 2 034.56 лв., а останалите средства са за лечение на захарен диабет,
артериална хипертония, нервно разстройство. Ето защо е приел, че ищцата има
право на 2 034.56 лв. обезщетение за имуществени вреди, но е приспаднал от
сумата изплатените й преди завеждане на делото от работодателя 650 лв.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „И.Т.****“ ООД.
Жалбоподателят атакува решението в частта, в която е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и в частта, в
която е осъден да заплати сумата от 653.77 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходите за лечение за втора операция за подмяна на
бедрената глава с изкуствена. Жалбоподателят акцентира отново на това, че К.М.
не е ползвала осигурените й от работодателя работни обувки, при което е
действала при груба небрежност, като в тази връзка оспорва определения от СРС
процент на съпричиняване - 60%, считайки извода на съда за необоснован и
неподкрепен с доказателства. Заявява, че М., за да си гарантира наемането на
работа, умишлено е заблудила работодателя си, че не страда от предишни
заболявания, като счита, с оглед спецификата на заболяванията, че голяма е била
вероятността службата по трудова медицина да даде заключение, че ищцата не е
подходяща за работата. По тази причина жалбоподателят твърди, че М. е станала
единствена причина за настъпване на злополуката. Счита за прекалено завишено и
не съответстващо на принципа за справедливост определеното обезщетение за
неимуществени вреди. Излага, че втората операция се е наложила единствено
поради неправилно диагностициране от страна на лекарите, които е трябвало
веднага да подменят бедрената става, а не да фиксират бедрената шийка. Ето
защо, жалбоподателят сочи, че разходите за втората операция не се намират в
причинно-следствена връзка със злополуката.
К.М. е подала
насрещна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която искът й за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен
размер от 50 000 лв. В тази връзка оспорва изводите на съда за наличието на
груба небрежност, както и определения процент на съпричиняване. Счита, че по
делото не се установява закупуването от страна на работодателя на работни
обувки, предпазващи от подхлъзване. Позовава се на протокол № 39/3.10.2012 г.
за резултатите от извършено разследване на трудовата злополука, в който е
отразено, че отклонение от нормалните действия на пострадалата за безопасен
достъп до работното място няма. М. твърди, че не е налице съпричиняване, а при
условията на евентуалност - че приетият от съда процент е изключително завишен.
Всяка от
страните оспорва жалбата на другата страна.
Пред СГС не са
събрани нови доказателства.
След преценка
доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, с изключение на частта, където СРС е присъдил
законна лихва върху главницата за имуществени вреди не от посочената в исковата
молба дата - 2.07.2013 г., а от по-ранна дата - 28.07.2012 г. В тази част е
налице произнасяне свръх петитум и решението подлежи на обезсилване.
Съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във
въззивните жалби въпроси. Пред настоящия съдебен състав не се спори, че е
налице твърдяната трудова злополука, както и претърпените от нея вреди. Спори
се относно наличието на съпричиняване и неговия размер, относно причинно-
следствената връзка между злополуката и имуществените
и неимуществените вреди от втората операция, както и какъв , е справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
На първо място,
въззивният съд споделя изводите на СРС, че претърпените от К.М. вреди в резултат
на втората операция - за частично ендопротезиране, се намират в
причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука . Не се доказват
твърденията на жалбоподателя „И.Т.****“ ООД, че втората операция се дължи
изключително на неправилна преценка на лекарите, които не трябвало да фиксират
бедрената шийка, а директно да предприемат подмяна на ставата. По този въпрос
въззивният съд изцяло кредитира заключението на вещото лице от
съдебномедицинската експертиза, като компетентно, обективно и обосновано. От
същото се установява, че К.М. е била правилно диагностицирана и лекувана, като
първоначално е била направена фиксация на бедрената шийка, което представлява
много по-малко травматизираща процедура. Към този момент не е могло да бъде
прогнозирано от лекуващите лекари, че ще настъпи некроза, наложила впоследствие
частично ендопротезиране.
На второ място,
съдът следва да прецени дали е налице извършено съпричиняване от страна на К.М.
за злополуката и в какъв размер . По този въпрос съдът счита за правно
ирелевантни доводите в жалбата на „И.Т.****“ ООД за това, че М. е укрила
действителното си здравословно състояние при наемането й на работа. Това
обстоятелство няма никакво пряко отношение към допринасянето от страна на работничката
за трудовата злополука, още повече предвид изцяло спекулативните доводи на
жалбоподателя, че работничката не би била наета на работа, ако са били известни
всичките й налични заболявания. Тези доводи са и преклудирани, доколкото не са
били наведени пред СРС.
Съгласно
разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. Наложилата се понастоящем съдебна практика (обективирана
напр. в решение № 21/12.03.2018 г. по гр. дело № 1459/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО
и визираните в него решения на ВКС) приема, че за разлика от компенсацията по
чл.51, ал.2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването
на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя
виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. Приема се,
че правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Не
всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът
не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна
обстановка. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - при неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия, при проявена от
работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
В случая по
делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че на К.М., като
мияч, са били предоставени от работодателя профилактични чехли, като част от
личните предпазни средства. Същата е отказала да ги носи, като в писмени
обяснения от 25.09.2012 г. е посочила, че те не я устройвали и че си е купила
за работното място специални затворени чехли от естествена кожа, ортопедични и
с дълбок грайфер. По делото не се установява по несъмнен начин М. да е била
изрично уведомена под формата на инструктаж по безопасност на труда или под
друга форма, че предоставените й от работодателя чехли имат качествата и
предназначението да я предпазят от подхлъзване и падане и по тази причина
следва да бъдат носени. Показанията на свидетелката С.Г.по този въпрос са
твърде общи и неконкретизирани и от тях не може да се направи обоснован извод
какъв инструктаж е бил направен конкретно на М.. Освен това, очевидно К.М. е
била убедена, че носените от нея обувки са напълно подходящи за работата й.
Така изложеното формира извод в настоящия съдебен състав, че при
осъществяването на инцидента жалбоподателката-ищец не е действала при условията
на груба небрежност като не е носела осигурените й от работодателя чехли. Нещо
повече - същата въобще не е действала виновно, тъй като не е съзнавала
неправомерността на поведението си.
Що се отнася до
задължението на М. да поддържа пода сух и чист, съдът намира, че от
длъжностната й характеристика, приета по делото, се установява, че миячът на
съдове има задължение да поддържа и почиства кухненския блок. По делото, обаче,
не се установява при реализиране на процесната трудова злополука
жалбоподателката-ищец да е нарушила правилата на работа и в частност -
задължението си да поддържа пода. Естеството на работа на мияча на съдове предполага
непрекъснато използване на вода, като неминуемо част от нея бива разпръсквана
или накапвана на пода. От протокол № 39/3.10.2012 г. на НОИ, РУ „Социално
осигуряване“, гр. Варна за резултатите от извършеното разследване на
злополуката се установява механизмът на трудовата злополука - в момента на
злополуката работничката, изпълнявайки трудовите си задължения около мивката,
се е подхлъзнала на мокрия под и е паднала пред мивката до миялната машина.
Очевидно е за съда, при този механизъм на злополуката, че М. не е нарушила
задълженията си да почиства пода (включително от вода), тъй като в случая
намокрянето на пода е станало едновременно с изпълнението на трудовите й
функции по миене на съдове, като едва след приключването на миенето от
работничката може да се изисква и очаква да забърше пода. М., обаче, се е
подхлъзнала и е паднала преди да приключи с миенето.
По изложените
съображения въззивният съд приема, че в случая не са налице предпоставките на
чл.201, ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя поради
съпричиняване от ищцата .
На трето място,
съдът, съгласно задълженията си по чл.269, изр. второ от ГПК, следва да
отговори на въпроса на какъв размер
възлиза справедливото обезщетение за претърпените от К.М. неимуществени вреди.По
делото се установява по несъмнен начин от представената медицинска
документация, от показанията на свидетелката С.А.и от заключението от
съдебномедицинската експертиза, че в резултат на счупването на бедрената шийка
на лявата бедрена кост К.М. е изпитвала болки, които са били с по-голям
интензитет през първите' две седмици след проведените оперативни интервенции.
Жалбоподателката-ищец е претърпяла две операции - първата по открито наместване
на фрактурата с вътрешна фиксация на бедрената шийка и втора, около седем
месеца по-късно - за частично ендопротезиране. Непосредствено след операциите М.
се нуждаела от чужда помощ за обслужването й. Около 1 година след инцидента се
придвижвала с две патерици, а след това продължила да ползва една. С решение на
ТЕЛК № 1253/9.04.2014 г. й били определени общо 70% трудова неработоспособност,
от които 56% - във връзка с трудовата злополука.
Като взе предвид
тежестта на получената травма, наложилите се две оперативни намеси, характера и
продължителността на болките и страданията, продължителността на
възстановителния период, трайните последици за здравето на М., ограниченията и
затрудненията, които тя е имала и продължава да изпитва, възрастта на
пострадалата (57 г. по времето на инцидента), икономическото състояние в
страната и жизнения стандарт, въззивният съд намира за справедливо
обезщетяването й със сума в размер на 30
000 лв. Съдът взима предвид и че по отношение на счупването и периода на
възстановяване не се установява да е налице повлияване от страна на наличните
други заболявания на жалбоподателката-ищец (в този смисъл е заключението на
вещото лице и особено устните му пояснения пред СРС).
Предвид горното,
въззивният съд следва да обезсили решението в частта, в която върху сумата от 1
384.56 лв. е присъдена законната лихва от 28.07.2012 г. до 1.07.2013 г., като
постановено свръх петитум. Съдът следва да потвърди решението в частта, в която
искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 20 000 лв. и е отхвърлен за
сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и в
частта, в която е уважен искът за имуществени вреди. Следва да отмени решението
в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 20 000
лв. до 30 000 лв. и присъди разликата от 10 000 лв. Съдът следва да коригира
решението и в частта на присъдените разноски, както и да присъди такива за
производството пред себе си, съобразно изхода на спора съобразно въззивното
решение.
В течение на
въззивното производство ищцата К.Ж.М. е починала и на нейно място са
конституирани наследниците й Д.Б.А. ЕГН **********
*** , Б.Г.Г. ЕГН ********** *** и В.Г.М.
ЕГН ********** ***, като квотите са им съответно ½ , ¼ и
¼ от процесните права .
„И.Т.****“ ООД
дължи по сметка на СРС и СГС държавна такса за присъдената от настоящия съд
сума в размер на 10 000 лв., а на СРС - и разноски за вещо лице в размер на 250
лв. В тежест на дружеството са и адвокатските възнаграждения на ищците
/защитавани безплатно от адв.Н./ изчислени съобразно уважената и отхвърлената
част от иска .
Водим от
горното, съдът
РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение от 5.02.2016 г. на СРС,
59 състав, постановено по гр. дело № 7115 по описа за 2014 г., поправено с
решение по същото дело от 17.02.2018 г., в частта, в която върху
присъдената главница в размер на 1 384.56 лв. е присъдена законната лихва за
периода 28.07.2012 г. - 1.07.2013 г., като постановено свръх петитум.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
5.02.2016 г. на СРС, 59 състав, постановено по гр. дело № 7115 по описа за 2014
г., поправено с решение по същото дело от 17.02.2018 г., в частта, в
която исковете на починалата в течение на производството К.Ж.М. /заместена от
наследниците си Д.Б.А. ЕГН ********** ***
, Б.Г.Г. ЕГН ********** *** и В.Г.М. ЕГН ********** ***/ са уважени и в частта,
в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 30 000 лв. до
пълния предявен размер от 50 000 лв., както и в частта, в която в полза на
„И.Т.****“ ООД ЕИК *******гр.София са присъдени разноски в размер на 918,52 лв.
ОТМЕНЯ решението в
частта, в която искът на починалата в течение на производството К.Ж.М.
/заместена от наследниците си Д.Б.А. ЕГН ********** *** , на Б.Г.Г. ЕГН ********** *** и В.Г.М. ЕГН **********
***/ за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта, в която в полза
на „И.Т.****“ ООД ЕИК *******гр.София са присъдени разноски за сумата над
918.52 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „И.Т.****“ ООД
ЕИК *******гр.София да заплати на основание чл.200 от КТ на Д.Б.А. ЕГН **********
*** сумата от 5000 лева , на Б.Г.Г.
ЕГН ********** *** сумата от 2500 лева и на В.Г.М. ЕГН ********** *** сумата
от 2500 лева – наследствени части от обезщетение за неимуществени вреди
за претърпяна на 28.07.2012 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от
28.07.2012 г. до изплащането.
В останалата
част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „И.Т.****“ ООД ЕИК
*******гр.София да заплати по сметка на СРС допълнителна държавна такса в
размер на 400 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 250 лв., а по
сметка на СГС - държавна такса в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА „И.Т.****“ ООД
ЕИК *******гр.София да заплати на на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38
ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат В.П.Н. *** г сумата от 1854 лева адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.