МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1244 от 05.07.2012 г.,
постановена по НОХД № 1638/2011 г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимия А.С.Е. *** е
повдигнато обвинение по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.
първо и второ, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК - за това, че на 31.05.2010 година в град Бургас, ж. к. ***, от междуетажните площадки на
ет. 2, 3 и 4, след предварителен сговор, в немаловажен случай, в съучастие,
като съизвършител с В.Г.Б., ЕГН ********** и Г.С.А., ЕГН **********, чрез
използване на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № *** и неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи - 2 броя панелни радиатори с
размери 57/120 см и 1 брой панелен радиатор с размери 67/120 см, на обща
стойност 180.00 /сто и осемдесет/ лева, от владението и без съгласието на
домоуправителя на бл. *** в ж. к. „Изгрев” - М.С.Ж., ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е осъществил деянието в условията
на опасен рецидив.
Съдебното производство е
проведено в отсъствието на подсъдимия - по реда на чл. 269 ал. 3 т.1 и 2 НПК. В
хода на съдебното производство подсъдимият е променил адреса си и не се е явил
в проведените по делото засездания, по отношение на него е взета МНО „Задръжане
под стража”, но въпреки обявяването му за общодържавно издирване, до края на
първоинстнационното съдебно производство не е бил открит и съответно задържан.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, намира за
безспорно доказано като фактически състав и авторство, пледира на подс. Е. да бъде определено и наложено наказание ЛОС в размер на 3
години, което да изтърпи ефективно в затвор при първоначален строг режим.
Служебно назначеният по реда на
Закона за правната помощ в още в досъдебното производство защитник на
подсъдимия не оспорва фактическата обстановка по обвинението и правната
квалификация на деянието, но намира, че с оглед ниската стойност на предмета на
престъплението, деянието се явява малозначително по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК, поради което не е престъпно и подсъдимият следва да бъде оправдан. В
условията на евентуалност, ако бъде признат за виновен, пледира да му се наложи
наказание в размер на минимума, установен за престъплението по чл. 196 ал. 1 т.
2 от НК.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А.С.Е. ЕГН ********** е роден на *** ***, и е българин,
български гражданин, с основно
образование, не работи, неженен,
осъждан, с неизвестен адрес и
местонахождение.
Преди
извършване на настоящото деяние, с присъда по НОХД № 102/ 1998 г. по описа на
БОС, в сила от 27.12.1999 г. на подсъдимия е блило наложено ефективно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 8 години, изтърпяно на 01.06.2006 г., а с присъда
по НОХД № 328/ 2010 г. по описа на БРС, в сила от 30.04.2010 г., му е наложено
ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца.
Престъплението, предмет на настоящото дело, е осъществено на 31.05.2010 г.,
поради което попада в 5 годишния срок по чл. 30 ал.1 от НК от изтърпяване на
наказанията по посочените присъди.
Следобяд на 31.05.2010 г. свид. Г.А.
и подс. Е. *** с лек автомобил „Фолксваген Голф” рег. № ***, тъмнолилав на цвят, собственост на роднина на свид. Г..
В района на младежкия дом видели свид. В.Б., когото и двамата познавали, и го поканили в автомобила. Тъй
като и тримата изпитвали липса на финансови средства, решили да отидат в ж.к.
„Изгрев”, където да отнемат метални радиатори от парна инстаналация и да ги
продадат като отпадък, за да се снабдят с пари. В изпълнение на това решение, с
автомобила тримата се придвижили до ж.к. „Изгрев”, навлезли между блоковете в
района на магазин „Пикадили” и достигнали до бл. 48.
Спрели пред
вх. 4, където видели, че на
междуетажните площадки на 2, 3 и 4 етаж на входа има метални радиатори. Около
15.30 часа тримата се качили по стълбите на посочените етажи, където
установили, че отоплителните радиатори са разкачени от щранговето и са подпрени
на прозорците. Със задръжни усилия тримата взели и пренесли от входа до автомобила,
с който се придвижвали, 2
броя панелни радиатори с размери 57/120 см и 1 брой панелен радиатор с размери
67/120 см. При пренасянето на
последния радиатор, поради шума, който вдигнали, привлекли вниманието на
свид. М.Т., живуща в същия ход, в средния апартамент на ет. 3. Свид. Т.
отворила входната врата на жилището си и видяла
две лица в момента, когато с последния радиатор се отправяли надолу по
стълбите. Свид. Т. с асансьора се придвижила до първия етаж и излязла пред
входа, където въприела как същите двама товарят процесния радиатор в автомобила
откъм багажното отделение, като им извикала да върнат радиаторите. Подс. Е. и
сведетелите Г. и Б. бърза се качили на автомобила и потеглили в посока магазин
„Пикадили”, а свид. Т. подала по телефона сигнал в полицията. Потеглянето на
автомобила било възприето и от свид. М.Ж.-по това време домоуправител на входа,
който по същото време извършвал ремонт в дома си.
Подс. Е. и
свидетелите Г. и Б. с автомобила и крадените радиатори отишли до пункт за
изкупуване на отпадъци от черни и зветни метали, находящ се в гр.Бургас, ул.
„Одрин” № 3, с изкупчик свид. Й.К.. Последната претеглила радиаторите, които се
оказали с тегло около 70 килограма. Свид. К. заплатила на свид. Г. А. сума от 30 лева, и вписала данните му в
дневника на пункта (л.39 от ДП). В хода на започналото досъдебно производство
било установено, че ползваният за кражбата автомобил е собственост на чичото на
свид. А., но се ползва от последния. Отнетите радиатори били открити в пункта и
съответно доброволно предадени на разследващите от свид. К., а впоследствие
срещу разписка били върнати на свид. Ж. без липси и повреди.
В хода на досъдебното
производство била възложена и изготвена съдебнооценъчна експертиза, видно от
чието заключение (л.35, 36 от досъдебното производство), към процесната дата общата
стойност на отнетите радиатори е възлизала на 180 лева.
По отношение на свидетелите Г.А.
и В.Б., които първоначално също са били
подсъдими по настоящото дело и са се признали за виновни по повдигнатите им
обвинения, в хода на съдебното производство по реда на чл. 384 ал. 1 вр. чл.
382 ал. 7 от НПК са били одобрени споразумения за решаване на делото.
Описаната фактическа обстановка
се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
наказателното производство гласни и писмени доказателства – от свидетелските
показания на М.Т., М.Ж., Г.А. и В.Б.,
проткоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване, разписка, заключението
на извършената оценъчната експертиза, и
от справката за съдимост на подсъдимия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
С оглед приетата за установена по
делото фактическа обстановка съдът намери, че подс. А.Е. действително е
осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. първо, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.
„а” и „б” от НК – в условията
на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител със свидетелите А. и Б., след
предварителен сговор в немаловажен случай и с използване на МПС, извършил кражба
на чужди движими вещи на стойност 180.00 лева. Квалификацията на деянието като
проявна форма на рецидивна престъпност по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК намира основание в посочените в началото на изложението
предходни осъждания на подсъдимия, от чието изтърпяване до датата на настоящото
деяние не е изтекъл срокът по чл. 30 ал.1 от НК. Струва си да се отбележи
изрично, че процесното престъпление е извършено от Е. буквално месец след
влизане в сила на 30.04.2010 г. на присъдата по НОХД № 328/
2010 г. по описа на БРС, с която му е наложено ефективно наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 2 месеца.
В хода на съдебното следствие не се събраха никакви доказателства за
използване на техническо средство при отнемане на радиаторите, а според
еднопосочните показания на свидетелите А. и Б., при отнемането им радиаторите
са били разкачени от щранговете и са били подпреди на стъклоно на междуетажните
площадки. По тези съображения, подс. Е. следва да бъде оправдан по обвинението,
че е извършил кражбата чрез използване на неустановено техническо средство по
смисъла на чл. 195, ал.1, т.4, пр.второ от НК.
От субективна страна, престъплението
е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11,
ал. 2 предл.1 НК - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици,
като намерението да свои отнетите вещи е обективирано веднага след отнеманетов
чрез продажбата на радиаторите като отпадъци на за сума, далеч по-ниска от
действителната им стойност.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. първо, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.
„а” и „б” от НК Законът
предвижда наказание ЛОС от 3 до 15 години. С оглед рецидивния характер на
престъплението и наличието на специален минимум от 3 години на наказанието
„Лишаване от свобода” за това престъпление съдът прие, че следващото се на
подс. Е. наказание за извършеното престъпление по вид във всички случаи следва
да е „Лишаване от свобода”.
При определяне размера на наказанието на
подсъдимия за това престъпление, съдът, с оглед стойността на отнетото и начина
на извършване на деянието, съобрази степента на обществена опасност на деянието
като по-ниска от обичайната обществена опасност на престъпления от същия вид. Съдът
не споделя защитните доводи за приложение на чл. 9 ал. 2 от НК. Действително,
стойността на отнетите радиатори е ниска, но специално за подс. Е. деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, в съучастие след предварителен
сговор и чрез използване на МПС, които квалифициращи обстоятелства изключват
възможността стореното да се интерпретира като малозначително, или с явно
незначителна обществена опасност поведение. Като отегчаващи вината и
отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало на
подсъдимия, съдържащо данни за прехождащи настоящото деяние осъждания за
престъпления против собствеността и и военни престъпления, както и липсата на
превантивен ефект от изтърпените ефективни наказания „лишаване от свобода”.
С оглед обсъдените обстоятелства,
касаещи деянието и дееца, съдът намери, че в случая наказанието следва да се
индивидуализира до размер, равен на установения в закона минимум на наказанието
за престъпление по чл. 196 ал.1 т. 2 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за
срок от 3 години. Така отмереното наказание по убеждението на съда съотвества
на интензитета и характера на извършеното престъпление и на обществената
опасност на личността на подсъдимия, като съдържа потенциал да изолира
подсъдимия от средата му за срок, подходящ за превъзпитателно въздействие, като
за същия срок му отнеме възможнността да върши други престъпления. Наложеното наказание
следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор, по
реда на чл. 60 ал.1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС.
РАЗНОСКИ
Накрая съдът се произнесе относно
направени в хода на досъдебното и съдебното производство съдебно-деловодни
разноски, като на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.С.Е., ЕГН ********** бе осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд – град Бургас сума в размер на 28.50 лева, представляваща припадащата му се
част от направените в досъдебното и съдебното производство деловодни разноски.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
Председател:
/СВЕТЛИН
ИВАНОВ/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т. МИХОВА