РЕШЕНИЕ
№682/27.01.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова.................…………………………..и в присъствието на прокурор ……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 859 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на М.С.С. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-295-1 от 03.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №РВ-3-26-00942531/24.06.2021г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателката счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че същото не е мотивирано. Неправилно били игнорирани възраженията за добросъвестността й при получаване на обезщетенията от ДОО, разпоредени за възстановяване. Сочи, че според утвърдената съдебна практика добросъвестността се предполага до доказване на противното. Неправилен бил изводът на административния орган, че е налице недобросъвестност, доколкото при изплащане на обезщетенията от ДОО длъжностните лица към ТП на НОИ-Хасково кредитирали изцяло данните по чл.5, ал.4 от КСО, респ. обезщетенията били получаване с пълното съзнание , че са дължими при настъпил осигурителен риск. Твърди, че нито един документ, удостоверяващ правото на обезщетение от ДОО не е бил недействителен или неистински, като в нито един момент тя не е имала съзнанието, че получава нещо без правно основание. Моли за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
Ответникът по жалбата, Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорва се Решение №1012-26-295-1 от 03.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М.С.С. против Разпореждане №РВ-3-26-00942531/24.06.2021г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ към ТП на НОИ - Хасково. С разпореждането, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено М.С.С. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение, поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019г. до 11.02.2021г. в размер на 10 737.17 лева, от които 9774.68 лева - главница и 962.49 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
От представените по делото доказателства е видно, че с придружителни писма вх.№Р14-26-000-00-**********/10.10.2019г., вх.№Р14-26-000-00-**********/28.11.2019, вх.№Р14-26-000-00-**********/08.01.2020г., вх.№Р14-26-000-00-**********/08.01.2020г., вх.№Р14-26-000-00-**********/15.01.2020г., вх.№Р14-26-000-00-**********/26.03.2020г., вх.№Р14-26-000-00-**********/09.03.2020г., вх.№Р14-26-000-00-**********/12.05.2020г. и вх.№Р14-26-000-00-**********/09.06.2020г. в ТП на НОИ-Хасково за М.С.С. в качеството й на самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, са представени приложения №9 към болнични листове, издадени за периода от 16.09.2019г. до 12.05.2020г. вкл. и приложение №11 към заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50 от КСО с начална дата 13.05.2020г.
След извършена проверка в осигурител
Земеделски стопанин – М.С. Й.с посочен ЕИК, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО от Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково са издадени със Задължителни
предписания №ЗД-1-26-00914349/26.04.2021г. Същите са представени по делото като
от съдържанието им , с тях е разпоредено на самоосигуряващия се М.С.С.: т.1 –
да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, Декларация образец №1 „Данни за
осигурено лице“ за самоосигуряващото се лице М.С. Й., съдържаща заличаващи
данни за периода от 01.08.2019 г. до 28.02.2021г. – като се посочи в т.12 Вид
осигурен – код 13. В Задължителните предписания е посочено, че М.С. Й. е
вписана с правна форма – самоосигуряващо се лице, с КИД 2008: 0147 Отглеждане
на домашни птици, декларира, че упражнява дейност като земеделски производител
от дата 01.08.2019 г., заявява вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и
майчинство“ и фонд „Пенсии“. След извършени проверки е установено, че М.С. Й.
не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което
същата не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за
регистриран земеделски стопанин. В т.2 от Задължителните предписания е прието,
че предвид гореописаното, М.С. Й. няма основание за осигуряване по реда на чл.4,
ал.3, т.4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни,
като самоосигуряващо се лица – регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) и внесените в приход на бюджета на ДОО
осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по КСО.
Няма данни и не се твърди по делото задължителните предписания да са обжалвани.
С Разпореждане №РВ-3-26-00942531/24.06.2021г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено М.С. Й. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение, поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019г. до 11.02.2021г. в размер на 10 737.17 лева, от които 9774.68 лева - главница и 962.49 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
В разпореждането, след позоваване на разпоредбите на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО, чл.40 и чл.48а от КСО и §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО е посочено, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на парично обезщетение , следва да са налице едновременно условията по цитираните разпоредби. Посочено е, че издадените Задължителни предписания №ЗД-1-26-00914349/26.04.2021г. са влезли в сила като данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО относно М.С. в качеството й на самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, са заличени. Посочено е също, че според направените констатации, животновъдният обект на М.С. е тип „лично стопанство“ и тя няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент от чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството т.е. не произвежда животинска продукция, предназначена за пазара, с което не отговаря на условията на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, чл.10 , чл.40 и чл.48а от КСО и няма право на парично обезщетение в качеството на земеделски стопанин.
Разпореждане №РВ-3-26-00942531/24.06.2021г. е обжалвано от М.С., като жалбата е отхвърлена с оспореното в настоящото производство Решение №1012-26-295-1 от 03.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
Оспореното решение е съобщено на М.С. на 09.08.2021г. чрез пълномощник, вино от приложеното известие за доставяне /л.8/.
Жалбата срещу решението е подадена на 19.08.2021г. чрез административния орган.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, предвиден в чл.118 от КСО от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Сред проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, б. „д”, от КСО. Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа необходимите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити. Не се констатира при издаването му да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Основният спорен по делото въпрос се свежда до правилното приложение на материалния закон.
За да отхвърли жалбата на М.С. против Разпореждане №РВ-3-26-00942531/24.06.2021г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково, Директорът на ТП на НОИ-Хасково е приел, че паричното обезщетение поради общо заболяване и паричното обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019г. до 11.02.2021г. е недобросъвестно получено и следва да бъде възстановено. Изводът за недобросъвестност на жалбоподателката при получаване на обезщетенията е обоснован с обстоятелството, че последната не е осъществявала дейност като земеделски стопанин, за която да подлежи на осигуряване , тъй като регистрираният й животновъден обект е тип „лично стопанство“ и в тази връзка не отговаря на условията на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, на чл.10, чл.40 и чл.48а от КСО, респ. няма право на парично обезщетение, като и с това, че е съзнавала, че не отговаря на тези условия, а именно на условията за регистриран земеделски стопанин, като същевременно е подавала данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Тези изводи съдът споделя изцяло.
Няма спор между страните, че разпоредените за възстановяване от страна на жалбоподателката суми са получени от нея.
Обстоятелството, че за процесния период М.С.С. няма качеството осигурено лице – регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО, се установява по несъмнен начин от съдържанието на Задължителни предписания №ЗД-1-26-00914349/26.04.2021г. В същите са посочени болничните листове, с период на временна неработоспособност от 16.09.2019 г. до 11.02.2021г. , вкл., развити са подробно съображенията защо лицето не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски производител и съответно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, включително за посочения период, са заличени за това лице.
Възраженияна на жалбоподателката се свеждат до това, че не било доказано същата да е получила сумите за осигурителни плащания недобросъвестно по смисъла на чл.114, ал.1 от КСО. По отношение недобросъвестността на М.С.С. в Разпореждането не са изтъкнати буквални съображения, но в потвърждаващото го Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково са изложени доводи, опровергаващи твърденията за немотивираност и недоказаност на това обстоятелство. Посочено е, че М.С.С. е съзнавала, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин по §1, т.5 от ДР на КСО, съответно на чл.10, чл.40 и чл.48а от КСО, като същевременно неоснователно е подавала данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Съдът приема, че този извод на административния орган е съобразен с материалния закон и установените в административното производство обстоятелства.
Трайно в съдебната практика е застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице недобросъвестност, като основание за издаване на оспорените актове, заявителят следва да е посочил неверни факти или да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване на правото му на осигурително плащане.
Безспорни в настоящото производство са обстоятелствата, ясно обективирани и в Задължителните предписания, на които се позовава процесното Разпореждане, че М.С.С. е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице – земеделски производител с дейност по отглеждане на домашни птици (регистрирана на 11.07.2019 г. в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, че ще отглежда единствено 17 броя птици), и заявен вид осигуряване „Общо заболяване и майчинство“, с начало на упражняване на дейност от 01.08.2019г. Безспорно е установено също, че тя не упражнява дейността като регистриран земеделски стопанин, тъй като стопанството й не отговаря на изискването на закона да представлява животновъден обект, в който се произвежда животинска продукция, предназначена за пазара. Тези обстоятелства несъмнено са известни на лицето, което въпреки липсата на основание, заявява регистрацията си като самоосигуряващо се и представя болнични листове за временна неработоспособност от 03.08.2019 г., а след това и за процесния период от 16.09.2019 г. до 11.02.2021г. , вкл. т.е. непосредствено след декларираното начало на упражняване на дейността. Следва да се отбележи, че полученото обезщетение по болничен лист с период на временна неработоспособност от 03.08.2019г. до 05.09.2019г., вкл., не е предмет на процесното решение, респ. на потвърденото с него разпореждане, но е коментиран в издадените Задължителни предписания №ЗД-1-26-00914349/26.04.2021г. Налага се извода, че М.С.С. ясно е съзнавала, че заявява неверни обстоятелства относно качеството си на самоосигуряващо се лице. Поведението й в цялост разкрива нейното намерение за ползване на обезщетенията от ДОО без да е налице основание за това, което я прави недобросъвестна по смисъла на закона. Тъй като субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от действителността, то при наличните доказателства съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателката е била недобросъвестна като невярно е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице, земеделски производител. Съдът споделя изцяло изразеното в процесното решение становище на административния орган, че получените от лицето суми за осигурителни плащания са недобросъвестно получени, поради което са налице и всички предпоставки, предвидени в чл.114, ал.1 от КСО те да бъдат възстановени от същото.
Като е потвърдил разпореждането, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови неоснователно изплатените суми за парично обезщетение поради общо заболяване и паричното обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019г. до 11.02.2021г. , Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил материално законосъобразен акт, който е в съответствие и с целта на закона.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.С. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №1012-26-295-1 от 03.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №РВ-3-26-00942531/24.06.2021г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр.Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: